"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Издадоха история на Панагюрище до Априлската епопея 1876-та

Книгата „ПАНАГЮРИЩЕ, СЕКРАСТЕ, СЕКРАСНА. ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА НА ГРАДА ДО АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ" с автори Георги и Дидка Гемиджиеви бе представена на 14 май 2015 г. в Градския исторически музей на Панагюрище.

Начало на тържеството на панагюрската културна общественост даде с прочувствено и забележително слово-доклад Георги Керкеняков от Градския исторически музей. Слово достойно за мъжеството и житейското себеотрицание при написването на „История на Панагюрище 1878 - 1944“ на единия от съпрузите - Георги Гемиджиев, който бе генератор на идеите и замисъла и двигател на осъществяването им и при тази книга. Керкеняков подчерта възрожденската преданост на Георги към делото, на което се е посветил и изключителната му скромност. Историята на Панагюрище се сдоби с книгата, която съдбата отреди да бъде завършена и издадена от съпругата му.
Своите вълнения от познанството си и творческите връзки със семейство на двамата автори, поглед върху методологията в диренето, принципите в осветляването и осмислянето на историческите факти в тяхната работа, сподели в съдоклад Десислава Костадинова – докторант в Института по исторически изследвания при БАН.
Слово за духа, честта и жизнения подвиг на създателя на Историята на Панагюрище, определена като най-добрия краеведски труд в България, произнесе единия от редакторите – доцент Милен Куманов.
За съвместната работа със съпруга си, решението и усилията по завършване на неговия труд, за подготовката на книгата като едно широкодостъпно научно-популярно четиво, осветляващо историята на Панагюрище от най-ранните източници, през епохата на Възраждането, до
Априлското въстание, разказа Дидка Гемиджиева.
Ще ми се да добавя и свои думи към казаното. Един връх може да се оцени колко е висок, когато се изкачиш на него, или когато се отдалечиш достатъчно от него! Върхът Георги Гемиджиев е безпощадно труден за изкачване, затова ни остава втората възможност. Да се отдалечим, за да го обхванем в цялото му величие! Ако пък приемем алегорията на един друг образ – водата, то, уверен съм, водата в животворния кладенец, който сътвориха за Панагюрище двамата Гемиджиеви, няма да пресъхне никога!
Днес Пантеонът на безсмъртните дела за Панагюрище прие и съхрани за вечни времена и тази книга!

Михаил Гунчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар