Ако беше останал да върви още с нас по грешния ни земен път, на 25 януари 2014 г. нашият близък приятел, брат и учител - талантливият художник Цветан Панчовски, щеше да навърши 60 години. Той вероятно щеше да събере шумна и пъстра компания, с която да си поговори или заедно да помъчлат, може би да попеят - около бутилка с марково уиски и подбрани храни - понеже той беше бохем и взимаше най-доброто от живота.
Цветан Панчовски е роден през 1954 г. в панагюрското село Оборище и е брат на нашия голям приятел и също художник - Манол Панчовски. Повече за бате Цецо научете от очерка за него ето тук.
Стоян Радулов
Трудно е творец и човек, като Цветан Панчовски да бъде проектиран в настоящето, защото той сам не осъзнаваше от каква величина са неговият талант и артистизъм. Спомням си с какво преклонение говореше за своите учители от Академията в Санкт Петербург... Впечатляваше ме, как гледаше на всичко уж някак отстрани и небрежно, а всъщност той педантично регистрираше живота около себе си и го пресъздаваше в множество рисунки, платна, монументални стенописи и украси. Умееше и да разказва колоритно. За всичко имаше простичко обяснение - смес на малко хумор, щипка насмешка и детска убеденост. Умееше и да слуша околните. Беше добронамерен и щедър към всички, дори към неприятелите си, макар че се съмнявам да имаше такива. Той си остана красива и неотменима част от нашия живот, и ако не успяхме да му се отблагодарим когато беше до нас, нека го почетем дълбоко в душите си. Това е най-малкото, което му дължим.
Илия Тухчиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар