Едно читалище като неспираща мелодия сред мълчанието

130 години навърши поибренското народно 

читалище "Ванчо Пашов" на 1 януари 2014 г. 

Читалище "Ванчо Пашов" - село Поибрене

Уникалният институт е основан през далечната 1884 г. под името "Здравец". По онова време село Поибрене е било едно от големите села в общината. В него са живеели над 4000 човека, а населяваните махали са били 18, разпръснати на километри във и около пролома на река Тополница в Средна гора. По време на Османското робство заради охраната на пролома, селото е било със специален статут. Затова и в него турски крак не е стъпвал, което спомогнало за възникването на множеството махали, охранявани от местните воеводи като Балчо, Ватах, Велко, Никола Османа, Кръжо, Павел, Пейо калъча, Комитата. Днес от тях населявани са едва 4, а някои буквално са изчезнали под водите на построения през 1948 година язовир „Тополница”. Пък и съдбата на читалището, както и съдбата на селото, търпи не само възходи...
За забързания градски човек сюжетите, които се откриват за очите в средногорското село, могат да са като истинска приказка. Навремето на Лъката до река Тополница, се е въртяло хорото. От накацалите по околните баири къщи хората са слизали пременени като за празник, общували са, танцували са.
А днес, ако имаме късмета да станем свидетел на някои от местните обичаи, или на уникалното хоро „ламба”, което се играе само в Поибрене, ще се почувстваме и като в приказка от миналото. На Коледното веселие, организирано от община Панагюрище на 22 декември 2013 г. панагюрци видяхме самодейците от танцов състав „Поибренски ритми” с хореограф Иван Тасев и ръководител Величка Пандурова към поибренското читалище. Но от липса на полета за изява и хроничен финансов недоимък за поддържането и показването на таланта и уменията им се оплакват всъщност самодейците от Поибрене. Въпреки това те развиват разнообразна творческа дейност, която обаче не добива необходимата популярност в границите дори на община Панагюрище, камо ли на регионално и национално ниво. А има какво да покажат поибренци.

Самодейци от Поибрене на Коледното веселие в Панагюрище

"Поибренската ламба това е криво четворно хоро - разказва Недельо Власаков. - Името й произлиза от – некога правеха седенки по махалите и момите плетат, а момчетата некога се хванат да играят хоро. Играят това четворно хоро – и като има една стъпка, която е „хвърляй живо”, хвърлят живо и с левия крак едно момче рита стола, на който стол е била ламбата. И ламбата пада и угасва, и те превикват „Ламба, ламба, ламба...”, и от там идва името на това хоро ламбата..."
"Фолклора това е хубаво нещо - допълва още бай Недельо. - Хората толкова трудности имат в живота... И като отиде на мегдана, човек си направи едно хоро, поиграе си малко, и се поразвесели, малко си получи настроение, и затова е толкова ценен... Никой не мое да ни забрани да танцуваме и да пеем. Ама да дойдем тука сами, на сцeна, да пееш, не чини. А пък и няма хора, които да те слушат. И то, заради това и хората отвикнаха, и въобще се забрави старата традиция..."
Въпреки това, каквото е останало от фолклорното богатство на Поибрене, се съхранява от самодейците в местното читалище „Ванчо Пашов”.

Мария Цинцарова от Поибрене

"Читалището е основано 1884 година на 1 януари - разказва ми и Мария Цинцарова. - Първият човек, който е създал читалището, е от село Баня – Никола Барбалов, той е бил. И той е бил учител в селото, събрал е тука големците в селото, богаташите и им е препоръчал, че трябва да имат читалище хората, да се събират, да имат къде да правят сказки... И първенците от селото са започнали да дават дарение. Най-напред е започнало с много дарение. Даже един човек, тука от селото -  Търкаланов - Никола Търкаланов, си е дарил мястото с една стара къщичка, където е започнало дейността на читалището. И първото читалище се е казвало „Читалище Здравец”.
Така вече 130 години този уникален български институт е сцена за изява на поибренските таланти. А списъкът на жарките им и непосредствени концерти през годините е наистина дълъг. Така, въпреки времето, немотията и напук на модерното, от година на година се препредават традициите на средногорските българи и се осъвременяват от идващите поколения. За поибренци, както е написано в летописната книга, читалището днес е „вечно слънце на небосклона, неспираща мелодия сред мълчанието, неизтриваема багра сред сивотата на дните”.

Величка Пандурова, секретар на читалището в Поибрене

"Днес местните жители - и малки, и големи, макар повечето да са от ромски произход - са много талантливи", както споделя и секретарят на читалище "Ванчо Пашов" в Поибрене - Величка Пандурова. Към просветния и културен институт на селото съществуват още групи по етно и диско танци, имащи в състава си деца до 8 клас. Последната изява на малките танцьори обаче е била през месец май 2013-та в Панагюрище, където журито остава силно впечатлено от техния талант и ритъм. Любопитното е, че малките танцьори сами измислят своята хореография, а секретарят на читалището само ги напътства. Към читалището действат също танцов състав, група за народни обичаи и група за художествено слово. Също през май месец четирима самодейци вземат участие във фестивала на революционното слово в съседното село Оборище, където грабват второ място. Величка Пандурова казва, че поначало, когато самодейците трябва да представят рецитал, се чувстват неуверени, но всъщност са талантливи и можещи.
Но сякаш липсата на достатъчно финансови средства и на подходящи условия спъва работата на просветната дейност и култура в Поибрене. Пример е и съсипаната от наводнение етнографска сбирка в читалището, събирана с много труд и вдъхновение, която в момента за съжаление не може да бъде видяна. Пострадалите експонати и помещенията все още очакват ремонт. И една по-добра година...

Текст Стоян Радулов, снимки община Панагюрище, Facebook и Стоян Радулов