"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Пантеон: Пейо Яворов се ражда на 1 януари

На 1 януари 1878 година в малкия тракийски град Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов - един от най-големите български поети на ХХ век; един от онези личности, чието творчество ги увековечава; от онези българи, които всеки техен наследник е горд да цитира.
Считан е за един от първите български символисти, макар самият Яворов никога да не се е смятал за символист и да не е участвал в кръговете на младите поети символисти, а когато започва да излиза печатния орган на символистите - сп. "Звено" (1914 г.), той вече е приключил творческото си дело. Все пак "Песен на песента ми" е написана в съответствие с новата естетика на символизма, както и "Новият ден" на Теодор Траянов. Според Симеон Хаджикосев въпросът дали Яворов е символист или не има еднозначен отговор, но по отношение на българския символизъм той е фигура, която има аналогично значение на това на Бодлер за френския.Езикът на Яворов според С. Хаджикосев не се идентифицира напълно със символистичния език, защото символистичният канон предполага винаги един втори пласт на езика, който липсва при Яворов.
Едно е сигурно - Яворов създава поетичен свят, който носи печата на изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на неговите терзания. Личното страдание на поета е свързано и с общото крушение на възрожденските идеали - в края на ХIХ век надеждите за социален просперитет на народа не се оправдават. Националният идеал за обединение на България намира израз в борбите за присъединяване на Македония. Изострената чувствителност на Яворов го кара да страда заради разбиването на тези светли мечти и надежди.
"Чат-пат културни новини"

Паметникът на Яворов в Поморие
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Стихове Пейо Яворов

Няма коментари:

Публикуване на коментар