но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост:
който веднъж те погледне, той вечно жалее,
че не може под твоите сенки да изтлее,
а комуто стане нужда веч да те остави,
той не може, дорде е жив, да те заборави.
Хубава си, моя горо, миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти
и цветята, и водите, агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите, и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш като куршум пада
на сърцето, което е всякогаш готово
да поплаче, кога види в природата ново,
кога види как пролетта старостта изпраща
и под студът, и под снегьт живот се захваща.
Любен Каравелов
Няма коментари:
Публикуване на коментар