Книгата "Денят на еднодневката" на Кръстьо Раленков тръгна към своите читатели

Кръстьо Раленков и Мария Бегова при представянето на книгата в библиотеката на Панагюрище

Градска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище. 30 април 2013 г. - първата поетична книга на Кръстьо Раленков "Денят на еднодневката" тръгва към своите читатели, представена от нашия "наблюдател" Мария Бегова.
Книгата е взела заглавието на едноименното стихотворение. Същото стихотворение е и това, което представя Кръстьо Раленков на широката аудитория на liternet.bg.
Кръстьо е от най-активните автори в "Хулите", през миналата година се присъедини към "Чат-пат" и стана негов автор, спечели и националната "Славейкова награда" за поезия. Поетичната книга "Денят на еднодневката" получи за отпечатването субсидия от община Панагюрище по нейната програма за подкрепа на местни творци.

Повече за Кръстьо прочетете тук.

Очаквайте текст от Мария Бегова, посветен на поезията на Кръстьо.

Денят на еднодневката
По разчертаната с тебешир улица
подскача детството ми или играе на ръбче.
Епично ленив като волска каруца,
скрибуца денят на живота из бръчките.

Бърчи бърни денят, напряга се,
капят лиги и пот.
По-безсмъртен от бог и по-здрав от тояга
аз играя... Самият живот.

Аз съм той, а пък той... Той е друго.
Вцепенена от уплах гора.
И стрелка неизменно загърбила юга.
Чук и сърп - смъртоносна дъга.

Бае Тодор, бръснаря, по-чер от каиша си
точи своя излишен бръснач.
И по-остра от него е само въздишката.
И се смесват през времето
                                 кръв и белег, и плач.

А пък Спас се обеси над пращящото радио,
със нозе във вълните на „Свободна Европа”.
И въжето бе късо, колкото навик,
а тъгата му тегнеща, колкото котва.

По-безгрижен от смърт, аз играех тогава.

Бях пират, индианец, пълзач по скалите.
Бях висок до небето - и почти водоравен.
Плодовете на пола несмело опитвах.

Без асфалт и бордюри, съседната улица
обяви ни война. И игрите приключиха.
Много чужди глави в бой със камъни счупих,
много пъти и моята чупиха.

Има притча в това, че се бихме за „ръбче”.
И баналност - играчка, превърната в плачка.
А навярно си сменяхме млечните зъби
и от хищните сенки в нас вече се плашехме.

Чичо Съби - клисарят - качи се на черквата
и преди да се гмурне, помаха ни...
И се чу, че избрал грехопадение,
пред това да донася.

Мима Лудата хукна по-гола от истина
сред ликуващата манифестация.
И я биха пред всички. Жестоко я биха!
Както бият по празници.

Но жестокото още не бе рафинирано.
Още нямаше ласкава маска и беше наивно.
Баба сложи ръцете си сухи, закри ми очите.
И разказа ми приказка за самодиви.

Все така се лекувахме, все така се тешахме -
с самодиви, със билки, а дядо - с ракия.
Бабо, миличка, аз вече знаех,
че човекът добър е... и мълчалив.

И растях - с тези странни човешки комети,
и растях - не страните, душата ми първа брадяса,
и растях - на пуловера заедно с плетката,
цял сред изгрев, но вече вторачен във залеза.

А по пладне любовите, думите, смислите
свойте тъжни обратности сочеха.
И човешкото беше напразно усилие
Да решим квадратурата
                                 на кръга си порочен.

Е, сега вече вечер е. Толкова ясна,
че за първи път схващам колко добре
е да викне майка ми от терасата.
И в един светъл дом да ме прибере.

Стихове Кръстьо Раленков