Събота, на осмия ден преди Великден
Лазаровден е един от най-важние пролетни християнски празници, свързан неотменно с Великденския празничен цикъл. Той се пада винаги на осмия ден преди настъпването на Великден и ден преди другия тачен пролетен празник Цветница (или Връбница). Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Лазаровден носи името на Свети Лазар, възприеман от народа като символ на здраве и дълголетие. Причината е една случка между него и близкия му приятел Иисус Христос. Когато Лазар умира и е погребан, четири дни след смъртта му Христос казал "Лазаре стани!" и съживил Лазар, брат на сестрите Марта и Мария.
Свети Лазар е смятан още от народа ни за покровител на нивите, пасбищата и горите.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.
Стопанинът на дома, където идват лазарките, по традиция трябва да ги дари с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Имало е обичай в миналото тъкмо на Лазаровден момците от селото да поискват ръката на своята избраница. Днес празникът е видоизменен, а на много места в страната ритауалът на лазаруването дори не се парктикува. Особено интересн е днес той в град Съединение, където лазарките избират своята „кума”. Празнува се още в Средногорието, както и в столичния квартал Драгалевци.
В Панагюрище народния обичай на лазаруването отдавна не се практикува. Но лазарки може да видите в някои от селата на общината - Бъта, Попинци, Оборище...
Празникът на Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките - лазарки, така и от жителите и гостите на селата и градовете, където все още се практикува ритуалът. Навремето се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Лазарките и до днес украсяват главите си с върбови клонки и венци от цветя.
На Лазаровден името си празнуват всички, кръстени като Елизар, Лазар, Лазарин, Лазарина, Лазарка или Лазо. Да ви е живо и здраво името!
На следващия ден след Лазаровден настъпва красивият християнски празник Цветница (или Връбница), когато празнуват всички, носещи имената на цветя.
След празничните дни на Лазаровден и Цветница започват дните на Страстната седмица.
Така в християнството се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик. Страстната седмица завършва винаги с Великден – най-светлият християнски празник. Тогава християните празнуват Възкресението на сина Божи Иисус Христос.
Честити Великденски празници!
Много здраве, радост и късмет!
Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар