 |
| Елемeнт от калпаците на панагюрските въстаници. Снимка: Стоян Лазаров |
Днес, 20-ти Априлий, 1876 г., моите деди в Панагюрище туриха лъвчетата на челата си с надпис "ЛБ. СВ или СМ.", което ще рече "Любима България. Свобода или смърт!" и тръгнаха да мрат, за да останат безсмъртни!
На колене пред хилядите изклани панагюрци и тяхното знаме!
Захари Стоянов простичко го е казал, цитирам: "Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история, заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци!..."
Захари Стоянов, из "Глава V: Потъпкване на въстанието" на неговите "Записки по българските въстания, 1870–1876. Разказ на очевидец" в три тома - 1884, 1887 и 1892 г.):
"А дъждът се изливаше като из недро. Той парализираше окончателно всичките наши предначертания; жени и деца, измокрени до кости, трепереха наоколо и гледаха на нас въпросително. Ако под открито небе дъждът мокреше, то и колибите, покрити с букова шума, препятствуваха твърде малко. Разликата беше само тая, че той се прецеждате през зелените листа и по-наедро падаше върху голите вратове.
Втори път всичките изходящи се на Еледжик въстаници бяха поканени да си опитат пушките. От 400 и повече кавала десет на стотях едвам можеха да гръмнат като хората и да удрят на определеното място. Другите изплюха куршумите си на няколко крачки отпредя ни, на трети пламна само подсипът, а четвърти тракаха като мандало. Отвратителна миризма от калпавия барут задуши околията, като че да бяха изсипани няколко каци с развалена армея. Тежко и горко! Не бяха нужни топове да ни разбиват; достатъчно бе да излязат насреща ни петдесят души с шнайдери и двадесят души черкези с винчестери. Не говоря за книжните фишеци, турени в газови сандъци и мешинени чанти; на тях не трябваше да ги мокрят дъждовни капки; измокрените дрехи на въстаниците и острата влага, която беше в състояние да разкашкави и допотопните абанози, бяха достатъчни да преобърнат нашата скромна амуниция на черно тесто!
Но надеждата, святата надежда, която крепи целия свят, поддържаше още в нас известна сила и кураж. А неизвестността? Липсуванието на всякакви съобщения с останалите окръзи и пунктове, което ние тълкувахме все още в наша полза? А Велико Търново, със своята тежка кавалерия? Хайдушкият Сливен и неговите юнаци с големите пояси, които от месец марта още бяха напълнили гората? Ами Враца? Кървавите писма на нейния главен апостол, С. Заимов, който беше проглушил и Влашко, и Богданско, че окръгът му не може да търпи вече? Всичко това като прекараше човек през ума си, Петрич и Клисура му се представляваха като мравуняк. Освен това ние имахме слабостта да си въобразяваме, че едно сполучливо сражение с неприятеля щеше да ни снабди с по-добра система пушки, а в такъв случай печелехме немалко. Далматинците даваха надежди, основани повечето на нашите сведения, че главната победа ще да бъде на наша страна. И така сами помежду си поддържахме едно заблудено положение.
И Бенковски сам беше убеден в противното, защото поръча тоя ден на майсторите да му направят една дамга от желязо, на която имаше две начални букви Б.В., което значеше Бенковски войвода. С тая дамга той удари знак на всичките коне, изходящи се в Еледжик, които оттук нататък ставаха собственост на четата."
 |
| "Записките...", факсимиле на титулната страница на първото издание |
 |
| БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов |
Баба ми разказваше как прадядо ми Петър Чардаков се спасил от клането в Попинци след погрома: "Мястото, на което се бил скрил, имало растителност, надвиснала над водата (павед му казваше - от поведен, наведен). Той е изкопал дупка под паведа и с шепи е разпръсквал пръстта по дерето, за да не личи къде е. Помагал му един овчар. Когато овчарят идвал на поляната отгоре, Петър е чакал да задмине и тогава му се е обаждал , за да не знае и той къде се крие. Та, ако турците хванат и измъчват овчаря , да не може да го издаде. За следващите им срещи дядо Петър е искал овчарят да хвърля камъчета и да върви покрай дерето, за да знае, че е той. Над мястото, където е лежал, се е случвало турците да си правят чевермета. Чувал е плановете им и е предупреждавал хората в селото. Турците са тормозили жена му - баба Рада, и тя се е принудила да ги измами - да заколи яре, да накваси с кръвта му дрехи на дядо Петър и да ги хвърли при турския пост " Кулата", да го оплаче, за да мислят турците, че е посечен при погрома, за да престанат да го търсят. Успявал е понякога и до къщата да си иде. За зла беда по същото време умира едно от неговите деца. Изобщо - жестоки времена са били през "Османското присъствие и комшулука"!...
И отново Захари Стоянов:
"Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци" и пр. - викат някои наши благоразумни братя.Да, но бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.“
 |
| По пътеката към Оборище. Снимка: Стоян Радулов |
"На днешния 20 април, искрено желая да споделя с всички вас за моя прадядо Стоян Пешков (1863 - 1964), който доживява до 101 г. По време на въстанието той е бил на 13 г. И е разказвал на своите деца, на внуците за СТРАШНОТО - така, както е останало в неговото съзнание, за дните на въстанието. Моята баба, ми преразказваше някои от споделените истории на дядо Стоян. "Кога бягаха жените, криеха децата по слоговете, като ревът, да ги не издадът на турците! Печехме ляб върху камик! Брашно и водица върху загряд камък!" Казвал още: "Скрили се бехме в Гешеновия зимник", но турците са ги открили и под конвой са ги подкарали към Татар Пазарджик. Вечерта спрели да пренощуват до Кърагаласката чешма, днес село Левски. Той и още един мъж през нощта успели да избягат! Споделям това не от гол, трапезен патриотизъм, а защото това е коренът ми. Забравя ли го, изсъхвам."
 |
| Ян Неруда (1834 – 1891), писател, поет и журналист от Чехия |
Много съм чел за въстанието, за априлци, и продължавам да научавам непрекъснато почти невероятни истории. Гордея се с подвига на героите, душата ми плаче за невинните жертви на кланетата, всеки април месец за мен е специален. Но най-хубавото, което някога съм срещал за тия светли и смели мои прадеди, не е написано от българин, макар много от нас да са написали много и хубави неща за априлци. Това е един чешки журналист, който през 1877 г. публикува в тамошния в. "Народни лист" свой текст, озаглавен "Какво е поезия" и посветен на Априлската епопея. Ето части от него:
"От Балканите долита лирична песен, всяка дума от която е богородична перла... Не ви ли се просълзиха очите през тези дни, когато четяхте за българските камбани?... Ей, че къде има по-голяма поезия от тая?! Откакто свят светува, ни съпровожда светата поезия, никога не е угасвала напълно, никога не се е отдалечавала за дълго от нас, и днес както преди хилядолетия бучат Ганг и Ефрат, сияе слънцето и блести като бисер човешката кръв - но подобен изумително поетичен момент не ни е известен. Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози, ароматът на рози се носи над студения свят и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На славянския народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните"
(Ян Неруда, из "Какво е поезия", в. "Народни листи", Прага, 22 юли 1877 г.)
СВЪРЗАНИ ТЕКСТОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ГЕРОИ ОТ АПРИЛСКТА ЕПОПЕЯ:
За Петър Чардаков от Попинци и защо гръмва по-рано въстанието, четете тук
За Георги Зафиров - аптекар и родолюбив априлец, четете тукЗа Делчо Уливеров и признателните към делото му поибренци, четете тук
За Орчо войвода - ратник на националната кауза, четете тук
За Искрьо Мачев - учителят-революционер, четете тук
За Павел Бобеков - апостол и председател на Привременното правителство, четете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар