Кукерът в България - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни.
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.
Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас; търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.
В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.
В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал".
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове.
Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.
"Чат-пат културни новини"
Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.
ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ
в Община Панагюрище през 2019 г.
3 март11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.
10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”
16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания
