"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет Стоян Радулов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стоян Радулов. Показване на всички публикации

Втори том на "Поздравъ отъ Панагюрище" вече е тук


Поздравъ отъ Панагюрище, скъпи приятели!
Вторият том от поредицата "Нашето Панагюрище, моите панагюрци" е вече факт.
Това са истории, разказани от бъбривите фотографии... Една страст към старите снимки... Една непреодолима любов към родното градче... Още една осъществена документална книга... Една сбъдната мечта... И много срещи с някогашно Панагюрище... С отминалите времена, хора и събития, с носталгията на спомените... С детството, с юношеството, с младостта... Но и с изводите за настоящето, с надеждите за бъдещето... Това е нашето общо минало на съграждани.
За нашето Панагюрище, за моите панагюрци!
Стоян Радулов

Книгата вече е във всички книжарници на Панагюрище!

Първи срещи / Ще се видим на:

- 2 март, 18:00 ч. - в Панагюрище, читалище "Виделина" - музикалната зала, с националната премиера на втория том, разглеждане на много стари фотографии и картички... С любезното домакинство на Спаска Тасева.
В навечерието на Националния ни празник - Денят на Освобождението на България от турско робство, честването в Панагюрище ще добие още по-голяма плътност с тази съкровена, родолюбива, всебългарска книга. Много от темите в томовете дотук са посветени на героите - знайни и незнайни, борили се за нашето Освобождение, както и на строителите на свободна България. 

- 3 март, 11:00 ч. - в с. Баня, Панагюрско, читалище "Пробуда" - представяне на том 1 и том 2 - по покана на Радка Мутева... А веднага след това ще празнуваме Освобождението на България с вдигането на националния флаг. И с участието на патриотите от местните клубове "Традиция" :) Ще бъде паметно!

- 6 март, 18:00 ч. - в София, читалище "Пенчо П. Славейков", бул. Черни връх" 35 - представяне на том 1 и том 2, със специалното участие на неподражаемия литературен архивариус Катя Зографова - моя знайна приятелница, един от моите вдъхновители и безценен рецензент на изданието. :) И с любезното съдействие на чудесната Виктория Катранова, която ще домакинства. 

Заповядайте!


Силно впечатлен съм от книгата на Стоян Радулов. „Поздравъ отъ Панагюрище” ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. 
Нешо Гергинеков

Това е някакво своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители. Това е кауза, обсебила Стоян Радулов като насъщна и висша отговорност и освобождаваща като реализация.
Георги Спасов

Стоян Радулов успява да събере научно-историческия и белетристичния начин на изказ. В допълнение към него е сладкодумното и оригинално описание на „епизодите”, напълно в стила на панагюрската традиция. Същевременно под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато” с неизмерима ценност.
Тодор Каракашев

Постигната е мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите фотографии. Мозайка така изразителна, че да изисква и вдъхновява активността на читателя, който със силата на въображението си да доизгражда картината – цялостна панорама на битието на Панагюрище.
Катя Зографова



Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ




Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"
В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова
Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели
Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева
Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук


Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух


В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов
Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Снимки на наш човек показват в изложба в Русе


Снимките, с които участва в изложбата Стоян Радулов
Четири фотографии от панагюреца Стоян Радулов бяха селектирани и подбрани за участие в годишната изложба на фотоклуба при Възрожденско читалище "Зора" в Русе. Освен писател, режисьор и сценарист, Стоян е запален пътешественик и почитател на фотографията, участник в няколко фотоизложби до момента, организирал е включително самостоятелна.
В традиционната годишна изложба на въпросния русенски фотоклуб този път ще бъдат представени девет автора. Няма конкретна тема, всеки от тях показва най-доброто, според него. Радулов се е съсредоточил върху пейзажите - красивите скали над Белоградчик пред буря, макове и залез от Средногорието, както и изглед от язовир "Доспат". Прочее, пейзажите и преобладават в общото звучене на фотографиите. Представени са още творби от Емилия Манолова, Милчо Йовчев, Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова, Милчо Манев, Севдалин Дончев и Николай Василев.
Експозицията с творбите на фотографите ще бъде подредена във фоайето на читалище "Зора" в Русе и ще бъде открита на 18 декември 2018 г. от 17.30 часа. Тя ще краси читалището до края на 2019 г., т.е. до следващата годишна творческа изява на клуба.

"Чат-пат културни новини"

Кадър от Емилия Манолова
Кадър от Милчо Йовчев
Кадри от Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова и Милчо Манев
Кадър от Николай Василев
Кадър от Севдалин Дончев

Фоторепортаж от представянето на книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"


2 ноември 2018 г. в мултимедийната зала на Исторически музей Панагюрище.
Представяне на документалната книга "Поздравъ отъ Панагюрище" (том 1) от Стоян Радулов.
Фоторепортаж на © Пепа Маркова


Петък вечер и една зала, пълна с гости - близки, приятели, панагюрци и Стоян Радулов - този дръзновен и неуморен разказвач на истории, който ни потапя в миналото на любимия ни град. Благодаря ти! ... Книгата се продава в книжарниците в града. Препоръчвам я.
Тони Лунгарска

В Панагюрище трябва да е празник, а празника да бъде прекрасен! Успех!
Мария Мулешкова-Джаман

Беше празник!
Дарина Дечева






Силно впечатлен съм от новата книга на Стоян Радулов. "Поздравъ отъ Панагюрище" ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. Поздрави за великолепната книга, а вече очакваме и продължението!
Нешо Гергинеков

В книгата е постигната една мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите снимки, картички, илюстрации – синтез на словописа и светлописа. Едно от достойнствата й е, че тя разполага панагюрския ракурс в широкия контекст на световната история на „светлописа“ (както е първоначалното название на фотографията) така, че първите панагюрски имена в българската фотография Иван Зографов и Стоян Каралеев стоят убедително вписани по достойнство в нея. "Поздравъ отъ Панагюрище" е необикновена летопис, в която "пробегът" на образ и слово създават не само документално истинна, но и динамично въвличаща атмосфера.
Катя Зографова

Книгата на Стоян Радулов е панагюрска животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин посредством архивни картички и снимки. Те визуализират битието и традициите на панагюрския край от близкото и по-далечно минало. „Описанието“ чрез фотосите практически отразява целия социален живот – от поминъка и духовността до най-интимните човешки чувства и от историята до образователното дело или здравеопазването...
Книгата показва вътрешното, „историческото време“, в което са отразени събития и процеси в тяхната етико-естетическа и народопсихологическа неповторимост. Непрекъснатото редуване на текст и изображение нарушава стереотипа на конвенционалното представяне на съдържанието. Така се налагат нови ценностни критерии при осмислянето на идеите. Навлизането в сложния и обаятелен свят на произведението в стил „ретро“ кара човек да забрави, че това е литература, а не живот. Всеки фотос, а те са стотици, на практика е една история. А всяка история е едно връщане и оживяване на миналото с дълбока философско-познавателна стойност.
Тодор Каракашев




Следете страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук

Юбилейният алманах "Виделина" ще се срещне със своята публика

За корицата е използвана творба на худ. Цветан Панчовски
208 страници, текстове и поезия от 44 автори, рисунки и картини от 10 художници. Това са само цифри, но зад тях се крие съдържанието на Първия и в случая Юбилеен алманах на Литературния клуб "Виделина" в Панагюрище. Юбилеен, защото е посветен на три големи годишнини - 150 г. читалище, 140 г. Априлско въстание и 65 г. Литературен клуб.

Представяне: на 15 юни 2018 г. (петък) от 17:30 ч. в музикалната зала на Народно читалище "Виделина" в Панагюрище.

"Това е един амбициозен проект, представящ като в завършена картина автори от различни поколения и творчески рефлекси към минали и актуални събития - пише в рецензията си за книгата Георги Спасов. - Мисля, че алманахът е четивен и ще бъде интересен за много хора - не само защото в него са включени 54-ма творци с различни почерци, но и защото представя родния град и неговото минало многостранно... Алманахът е и своеборазна енциклопедия за духовните постижения в града, с които неизбежно ще се съпоставят и съизмерват следващите творци на Панагюрище."
"Юбилейният алманах "Виделина" символизира духовният акт на панагюрските писатели" - категоричен е и Тодор Каракашев, поканен също за рецензент на книгата от страна на Община Панагюрище. Прочее, книгата е финансирана по общинския Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2017 година. "Събраните в книгата произведения съдържат импулсите на творческия процес, оплоден от духа и своеобразието на този край - пише още Каракашев. - Това дълбоко променя природата на текстовете, представяйки ги като непрекъснат стремеж към търсене на естетиката и човешките ценности по литературно-художествен начин."
"Идеята да бъде издаден подобен алманах е по повод 65-годишният юбилей на литературното братство в читалището. Но той бе предшестван от други две знаменателни годишнини – 150 години от основаването на културния институт и 140-годишнината от избухването на Априлското въстание. На тези три събития е посветен и настоящият сборник, - пише в рецензията си за него един от съставителите му - Мария Бегова. - Той има за цел да представи творците на Панагюрище, а също така и да покаже как двете теми – за въстанието и родното читалище – присъстват в техните произведения. На тази цел е подчинена и структурата на литературния алманах - в три части."
Своеобразният артистичен сборник съдържа поезия, проза, публицистика и персоналии, а също така множество черно-бели и цветни илюстрации от панагюрските художници - репродукции и факсимилета на картини и рисунки, които заедно с литераторите формират голяма част от творческия кръг „Чат-пат”. При съставянето на алманаха са използвани материали, предоставени лично от авторите, от архивите на съставителите и от архивите на литературния клуб, на вестник „Чат-пат” и електронното издание „Чат-пат”.
Другият от съставителите е Стоян Радулов, а в редакционната колегия влизат още Дарина Дечева, Иван Станчев, Красимира Василева - М`Бай и Тотка Лунгарска - председател на Литературен клуб "Виделина".
За съжаление, в процеса на предпечат и печат са изпуснати съществени части от справочния апарат на книгата - в отпечатаните екземпляри липсват съдържанието на произведенията и азбучният показалец на авторите. Това не нарушава целоста на книгата и не променя целите на алманаха, но без съмнение затруднява непредубедения читател при ориентирането му в морето от текстове, стихове и картини, както и в имената на авторите.
Книгата е подготвена технически и отпечатана от ИК "Оборище" - Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Факсимилета от страници на Юбилейния алманах "Виделина"
Още за Алманаха четете тук.

Забавни клипчета популяризират панагюрския диалект във Фейсбук


Забавни уроци как да говорим звучния панагюрски диалект започнаха да се появяват на кратки клипчета в страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук. Във всяко от тях се обръща подробно внимание на разтълкуването на знакова идиоматична фраза от панагюрския говор или начинът на използване на неповторими думи от него...

 

Поредицата е своеобразно продължение на инициативата на страницата LOVE.PANAGYURISHTE, където с подобни клипчета се популяризира диалектът, но под формата на забавен тълковен речник за думички и изрази от народния говор в панагюрско. Появата на клипчета в LOVE.PANAGYURISHTE ще прекъсне след появата на 22 еп. Дотогава двете поредици ще вървят успоредно. Идеята и реализацията и на двете е на Стоян Радулов.

 

"Ретро Панагюрище" събира стари снимки и картички във Фейсбук

В ресторант "Москва" в Панагюрище през 60-те г. на ХХ век. Сн. от Пепа Филина
Нова, оригинална и интересна страница, посветена на Панагюрище, има вече във Фейсбук. Тя е насочена към оживялото минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати. Затова е кръстена и РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ от своя създател - журналистът, поет и режисьор Стоян Радулов.
"Страницата е посветена на визуалната история на града, съхранена в старите пощенски картички, архивните снимки и документи и разказана чрез тях - споделя той. - Отдавна събирам изображения на Панагюрище от различни епохи. Миналото на града ме вълнува. То е показателно и поучително. Освен това е безкрайно интересно. Така че - Поздравъ отъ Панагюрище! - както биха казали и написали едно време!"
В страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ вече има няколко интересни инициативи. Едната от тях е назована "Панагюрище преди и сега" и проследява едни и същи места, заснети през различни периоди от време. Например войнишкият паметник в снимки от 1925 и от 2015 г., площадът, сградата на старата банката, читалището по време на електрификацията и днес, гимназията, Панагюрище от въздуха и пр... Албумът ще бъде допълван в бъдеще. Мотото му е забавното "Открийте 10-те разлики", макар в някои фотографии те да са драстично повече.
Друга пък е посветена на "Вашите снимки от старо Панагюрище". В нея панагюрци и читатели на страницата изпращат архивни снимки от града и от своите албуми.
"По този повод специално благодаря на Анна Лещарова, Стоян Маслев, Донка Костадинова, Павел Цветанков, Велина Костова, Мария Кършева, Пепа Филина и Генка Чардакова - задето бяха първите, които споделиха стари снимки от някогашно Панагюрище с мен и с всички в страницата - казва Стоян. - Това общуване е чудесно и ще се радвам да продължи дълго."
"Благодаря сърдечно на първите 300 от всички вас, които вече харесаха страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ - написа наскоро Стоян Радулов в специален пост към своите читатели. - Надявам се тук да ви е интересно, уютно и родно. Радвам се, че моето усилие да ви правя съпричастни към миналото на любимото родно градче, пречупено през образи и сюжети от архивните снимки, ви допада. Усмихвам се като дете на първите ви коментари и чакам с нетърпение следващите.
Повярвайте ми, ще става все по-интересно, защото това е богатото, оживяло минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на Панагюрище, с неговите паметни места и лица. Или, както още казвам - Нашето Панагюрище, моите панагюрци. 
Бих искал да ви приканя да споделяте и вие архивни снимки от старите си албуми с останалите от всички нас и да ни поразказвате нещо за тях. Това е нашата обща памет на съграждани.
Посвещавам тази страница на визуалната история на Панагюрище и на панагюрци. Очаквайте още изненади. :)
Поздравъ отъ Панагюрище!"

"Чат-пат културни новини"
_____________________________

Открийте страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук! :)
Харесайте я и споделяйте снимки на места и хора от града някога! :)

Слайдшоу "Споменъ отъ Панагюрище" / Ретро Панагюрище
  
Рубриката "Преди и сега" в албум / Ретро Панагюрище

  

Рубриката "Вашите снимки" в албум / Ретро Панагюрище

Родена на 11 май и с нова книга на 24 май, Катя Зографова отпразнува 166 години юбилей със съпруга си Константин

Представянето на сборника "Словозографии" от Катя Зографова бе акцент в празника на семейството, състоял се в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 година

Моменти от представянето на книгата "Словозографии" и празника в Софийска градска художествена галерия. Снимки: Стоян Радулов за "Чат-пат"

ДВЕ СЪДБОВНИ НЕСЛУЧАЙНОСТИ
И ЕДИН ПРАЗНИК
или може би - повече
Катя Зографова отпразнува 60-годишен юбилей с издаването и представянето на личния сборник "Словозографии", събрал документалистика, есеистика, белетристика и поезия от нея самата, писани през последните 10 години, както и рецензии, отзиви и очерци, посветени на авторката и книгите й от хора като Георги Гемиджиев, Румен Спасов, Боян Ангелов, Митко Новков, Елка Няголова, Светлозар Игов и др.
Представянето се състоя на 29 май 2019 г. в Софийска градска художествена галерия. Датата не бе случайна - навръх рождения ден на нейния съпруг Константин Зографов, с когото пък се запознават в Руската гимназия в Пловдив преди 46 години. Така юбилеят бе троен - цели 166 години. А за да бъде митологемата изцяло уплътнена, да уточним, че самата Катя е родена на 11 май, а книгата й излезе от печат навръх 24 май - датите на Светите братя Кирил и Методий и на българската азбука и култура по стар и нов стил - датите за църковната и за всенародната почит към делото им.
"Пътят ми е белязан от тези две съдбовни неслучайности - да се родя на датата 11 май и то в големия-малък град Панагюрище - пише в най-новата си книга Катя Зографова. - Т.е. в сърцето на величавото Априлско въстание съм орисана със словото... Може би затова то се стреми да бъде "словозографно."
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и опошляван във времето българският език: "пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост" (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, животворящите мъдри "глъбини" на Дора Габе, първозданните "стихии" на Багряна. Моите кумири..."
Да бъде водещ на необикновената вечер Катя се бе доверила на Мария Бегова - тазгодишният "Творец на годината" на родното Панагюрище, талантлив поет и водещ на инициативата "Литературен салон" в местното читалище "Виделина".
Още в началото Катя и Константин Зографови поздравиха своите гости и с чувство за хумор си честитиха един на друг големия юбилей. След което в първата част на празничната вечер прозвучаха поздравителни адреси към Катя от нейните колеги в Националния литературен музей с директор Пламен Георгиев-Крайски, от Съюза на българските писатели с председател Боян Ангелов и от Сдружение на български писатели с председател Михаил Неделчев. Поздравена бе и от моя милост като приятел, но и като представител на панагюрското пишещо братство. Актрисата Божидара Цекова прочете белетристични откъси от книгата "Словозографии" (част от които може да прочетете тук), а актрисата Йорданка Кузманова представи две от знаменателните стихотворения на Катя - "Софийска веранда" и "Индипасха" (които може да прочетете тук). Като преходи между отделните части на вечерта, музикални интермедии и лични поздрави прозвучаха и виртуозните изпълнения на Зорница Радионова (пиано), Йосиф Радионов (цигулка) (едно от изпълненията вижте във видеото по-горе - б.а.) и Александра Ивойлова (пиано и вокал).
Централната зала на Софийска градска художествена галерия бе пълна с хора - приятели, колеги, и близки на Зографови, с почитатели на самата Катя и колеги на Константин, включително от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Сред присъстващите бяха имена като Михаил Неделчев, Леа Коен, Анжела Димчева, Иван Станчев, Румен Спасов и мн. др.


НА КАТЯ ЗОГРАФОВА
За жизнелюбието й, за добрата енергия и за оптимизма й, за добротата й и за пъстрия език.
С благодарност и най-добри пожелания!


Щеше ми се да погледна на самата Катя, особено в светлината на появата на тази втора нейна лична книга „Словозографии” и в светлината на Големия юбилей, за който се събрахме в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 г., по нов и неочакван начин. Но Катя е толкова публикуваща, така видима чрез десетките си книги и статии, чрез стихотворенията,  чрез малките истории, част от които са намерили място и в настоящия сборник, и толкова открита във взаимоотношенията си с хората – с близки, с колеги, с приятели, че първоначалният ми замисъл май е непосилна задача.
Всъщност нейната  заразителна енергичност, огромното й жизнелюбие, почерпено от най-дълбоките нива на добросърдечността й в нашето - като цяло - болно време, са може би най-удивителните й качества. Особено пък при изкачването й по стръмните пътеки на битието до този юбилеен връх, което при други хора натрупва почти непоносими пластове умора.  Докато при нея опитът, натрупан през годините, действа като допълнителен енергиен стимулатор.
За мен това е не просто възхитително. Това е заразително. И ме изпълва с надежда за бъдещето...
Първоначално мислех да понапиша няколко думи и конкретно за книгата „Словозографии”, да спомена части от рецензиите на творците от Пазарджик - Георги Спасов и Михаил Каракашев, които не са без значение, за да получи тя финансиране от Община Панагюрище, но все пак няма да го направя, за да не отнеам и частица от удоволствието да прочетете сами този прекрасен сборник. Пък и в уводните си думи в него Катя е безпределно ясна. (Публикувани са тук.) В края на книгата има и цял раздел – „Словозографно за Зографова”, в който различни фрагменти от портрета й рисуват 13 човека, чието мнение тя цени.  Да съм един от тях е привилегия за мен.
Затова ще кажа още само няколко думи...
Погледнете самата Катя. Нейният пъстър начин на изразяване, игривите очи, многопластовостта на погледите и забележките й, симпатичността и знаковостта на жестикулациите й – не са ли те красива игра на пребогатата й личност!? И това – само като мънички външни нейни прояви. Ани Финджикова забеляза тези нейни качества още при първата им среща преди години в Панагюрище. „Лъчезарната усмивка на Катя и обезоръжаващата общителност всъщност крият един по-вглъбен поглед“ – написа по повода Ани. Какво остава да кажем тогава за произведенията на Катя? Или пък за „Словозографиите”, с които ни събра в тази чудна вечер.  Че са повече от добри, че разказва увлекателно истории, е на-малкото... Смятам, че ако до момента професионализмът й в  литературните дела не е оценен достатъчно (в което се съмнявам, още повече като чух поздравителните адреси към нея по време на тържеството), то това неминуемо ще се случи в най-близко време.
Благодарен съм й, че има широко сърце, в което намери кътче и за мен. Благодарен съм й, че ми разреши да филмирам и участва активно по време на снимките върху нейното есе „Моят Каменград”; че ме покани до себе си при работата й върху първата й лична книга „Любовен архив” и ми се довери;  че ме покани и тази вечер в Софийска градска галерия, за да кажа – колкото умея - няколко думи!...
Затова в края на това приветствие искам да я поздравя за този внушителен творчески и житейски юбилей.
Катя, поздравявам те!
Възхищавам се на твоята целенасоченост и упоритост.  Завиждам благородно на неизтощимата ти енергия. Изпитвам неимоверно удоволствие от богатата ти, цветна реч, така „омайна и сладка” – независимо дали те слушам или те чета.  Възхищавам се на умението ти да поръсваш с „жива вода” и не само да изследваш, а да даваш нов живот на „знаменити, забравени и забранени” страници и личности от малката ни, но голяма литература.
Продължавай да ни обливаш с води от своята кристална, свежа Индипасха. Бъди все така изпълнена с оптимизъм и продължавай да ни заразяваш с надежда.  Просто бъди!

Стоян Радулов
София, 29 май 2017 г.

Вижте "Потопът в Черно море" - документален филм на Стоян Радулов



Къде се е случил описаният в Библията потоп? Защо някои учени имат основания да твърдят, че това е Черно море? Какви доказателства имат?...

Документалният филм "Потопът в Черно море. Истории от Шумерския епос, Библията и археологията" на българската Телевизия Туризъм търси отговорите и разказва за тази твърде любопитна тема, предава думите на най-запознатите по нея български учени. Филмът показва уникални кадри от нашето море, както и невероятни находки.

Сценарист и режисьор е Стоян Радулов. Текста четат актьорите Светломир Радев и Манол Къков, главен оператор е Николай Василев. Музикалното оформление е дело на Мариана Вълканова, а саун дизайнът - на Борислав Дрянков. Продуцент е Георги Крумов.
Филмът се излъчва по Телевизия Туризъм, България.

Телевизия Туризъм посвещава ден на Априлското въстание


На 2 май 2016 г., когато на местността Оборище край Панагюрище са националните чествания на Деня на парламентаризма и взимането на решението за избухването на Априлското въстание през 1876 г., Телевизия Туризъм през целия ден ще излъчва специална програма, посветена на изключителната историческа дата.
В информационния блок на TVT ще се излъчват само клипове за места, свързани с Епопеата – като Панагюрище, местността Оборище, Батак, Перущица, Клисура, Брацигово. Ще бъдат показани възстановки на боевете между въстаници и турския башибозук, а специални клипове ще разкажат за героите от Батак -  Трендафил Керелов, Фота Манчова и хайдут Тодор Банчев. В ефира на медията ще звучи и много автентичен български фолклор – записи от последния събор на Роженските поляни, както и песни от Средногорието.
Филмовата програма също ще акцентира върху местата, свързани с въстанието – вижте част от филмите и часовете им на излъчване през този ден:
Възрожденските сгради на Панагюрище - 11:00 и 21:00;
Възпоминания от Батак - 12:00 и 20:00;
Следовниците на Вазов - 13:00 и 22:00;
Приказка за къщата  - 10:00 и 16:00;
Светлина ни е потребна - 14:00 и 23:00;
Оазисите на Странджа: Малко Търново и Бръшлян - 15:00;
Резба и икона - 17:00.