Авторът на 10-томната поредица "Западноевропейска литература" е носителят на Бончевата награда за критика за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - изтъкнат литературовед и университетски преподавател, е носителят на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2019 г.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Хаджикосев са гласували Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на Община Панагюрище, д-р Силви Хачерян – и.д. началник на отдел „Регионални дейности” в Министерство на културата, акад. Благовеста Касабова – литературен критик, проф. Чавдар Добрев – носител на награда „Нешо Бончев” за 2018 г.  и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“. Номинации за престижното отличие бяха направени от Съюза на българските писатели, от Съюза на независимите писатели и от Клуба на носителите на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“. Носителят на приза получава плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.
Наградата „Нешо Бончев“ вече бе връчена на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - това стана на официална церемония на 28 март  2019 г. в зала „Арена Асарел” по време на традиционните Бончеви празници. На този ден бе отбелязана и 180-годишнината от създаването на първото светско училище в Панагюрище, чийто правоприемник е СУ „Нешо Бончев”, както и рождението на първия професионален литературен критик на България и патрон на училището – Нешо Бончев.

Кой е носителят на Бончевата награда за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г. в София. Следва Българска филология във Филологическия факултет на Софийския държавен университет. Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедра по теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи от 1965 до 2016 година.
През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар”, а през 1989 г. защитава докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия”.
През 1978-80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен” в Лион, Франция, а през 1994-96 г. – гост професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст” в Гьотинген, Германия.
Неговата литературнокритическа и изследователска дейност е основно в две направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Автор е на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат, но основен труд е неговата монументална поредица „Западноевропейска литература” (досега в 10 тома). Автор е на мемоарна тетралогия, събрана в автобиографичните книги „Записки на конформиста” (2005) и „Записки на вътрешния емигрант” (2006). Днес проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев продължава да развива и дообогатява своето уникално дело в областта на художествената словесност.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев

Нешо Бончев

Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Проф. Чавдар Добрев - 2018 г.
Иван Гранитски - 2017 г.
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Малките китаристи на Стоил Атанасов с успехи на феста "Музика без граници"

Талантите получиха и покана за участие в "Z-Rock" радио

Стоил със своите възпитаници и с водещия в "Z-Rock" Буги Барабата

С призови места се завърнаха в Панагюрище младите възпитаници по китара от школата на музикната Стоил Атанасов към читалище "Виделина" от седмото издание на Националния китарен фестивал-конкурс за поп, рок и джаз "Музика без граници `2018", който се проведе на 10 и 11 март т.г. в София. Преподавателят бе неописуемо горд от постиженията на талантите и разпространи кадри от събитието в профила си във фейсбук.
Сформираната от младите китарсти група "Nightmare", в състав Евелин Найденова, Мартин Гешанов, Атанас Пенчев, Иван Бондар, Георги Колешански и Петър Гандуров заслужено спечели първото място и голямата награда в конкурса. Младите музиканти получиха и специална покана за участие в в Радио "Z-Rock".
Честито на победителите!

Ето какво написа Стоил Атанасов и какви снимки сподели:

Голям успех на вчерашния Национален китарен фестивал-конкурс за поп, рок и джаз "Музика без граници `2018" на моите възпитаници от Рок група "Nightmare" и със специалната покана за участие в Радио "Z-Rock".

Йоан Славейков и Иван Бондар в дует китари са със завидното второ място.

   

 Димитър Крачунов за първи път на конкурс и то с много добро представяне - трето място.

   

 А това е малката ми фея на китарата Габриела Спасова с второ място.

   

"Чат-пат културни новини"

Книга на Дънеков и Гарноев с годишна награда за хумор и сатира от СБП

Творческият тандем Димитър Дънеков и Стайо Гарноев

С годишната на награда в категорията за хумор и сатира на Съюза на българските писатели бе отличен на 22 май 2017 г. сборникът „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“, излязъл изпод перото на съоснователя на литературен клуб "Виделина" в Панагюрище и негов дългогодишен председател до 2016 г. - Димитър Дънеков, и на нашия общ приятел - талантливия художник от Панагюрище Стайо Гарноев.
"Ако все пак се хваля, то е за да изтъкна заслугата и на приятеля ми и съавтор чрез илюстрациите си - маестро Стайо Гарноев. Честно казано, без него съм за никъде. Благодаря ти, Стайко!" Това написа по повода Митко Дънеков във Фейсбук и допълни: "Да не пропусна да спомена и заслугата на Община Панагюрище, която плати сметката за това удоволствие." Книгата бе финансирана през 2016 г. по Общинския проект за стимулиране на творци “Панагюрище – духовност и творчество в едно“.
В „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“ Димитър Дънеков е събрал епиграми, сътворени по актуални събития, тенденции, белези и знаци на съвремието ни. "Малко е да се каже, че това е изключително сложен жанр, в който за да успееш, трябва да имаш способността да правиш живи интелектуални обобщения, изречени с ярки кратки фрази. А това Митко го може не отсега, но сега е оценен и от високите нива на писателските среди, при това без всякакви протекции и подобни измишльотини", пише по повода и главният редактор на в. "Време" Веселина Велчева. Тя припомня също, че Димитър бе дълги години сътрудник на изданието, което подкрепи в един период и издаването на вестника за литература и хумор "Чат-пат", издание на литературния клуб "Виделина". Прочее, от онези далечни (вече) години - 2000-2001, датира и съвместното творческо сътрудничество между Димитър Дънеков и Стайо Гарноев, защото, както пише първият още в предговора на наградената книга:

"Щом посрещнем деня,

който с гняв ни прегръща

и обсипва ни с грижи,

и внушава ни страх,

да го светнем, че знаем

как крошета се връщат –

да го свием в кьошето,

да го тръшнем чрез смях!"

Честита награда и на двама ви!

Стоян Радулов
"Чат-пат културни новини"

Факсимиле на корицата на наградената от СБП книга

Гранитски е носителят на деветата Бончева награда, връчват му я на 6 април 2017 г.

Иван Гранитски

Известният български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец Иван Гранитски, приятел на Панагюрище, който нееднократно е бил тук, е деветият носител на Националната награда за литературна критика на името на Нешо Бончев, съобщиха за "Чат-пат културни новини" от комисията, взела решението за това. 
Тя ще му бъде връчена на специална церемония на 6 април 2017 г. в Панагюрище.
Иван Гранитски е създател и директор на издателство "Захарий Стоянов" и през 2016 г. бе отличен като издател № 1 в страната. Тогава той получи голямата награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в развитието на литературата у нас. Престижното отличие на Министерство на културата и община Пловдив му бе присъдено за 20-годишната работа на издателство "Захарий Стоянов". Предложението бе на Съюза на писателите. 2500 заглавия в над 1 милион общ тираж съдържа 20-годишната библиотека на патриотичното издателство "Захарий Стоянов". С неговото клеймо са отпечатани 35 уникални поредици. От тях стратегическа е 140-томната "Българска класика". Гранитски е носител и на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).
Иван Гранитски е литературният псевдоним на Иван Йорданов Димитров, роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник-главен редактор на в. „Пулс“ (1979-1985), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985-1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991-1992). Генерален директор на БНТ (1995-1996). В периода 1992-1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виднов, след което създава собственото издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Гранитски са гласували Венцеслав Велев като представител на Министерство на културата, Иван Станчев -председател на Фондация "Съкровищата на Панагирик", Галина Матанова - зам. кмет на Община Панагюрище, миналогодишният носител на приза Панко Анчев и акад. Благовеста Касабова - като представител на клуба на досегашните носители на наградата. 
Националната награда за литературна критика на името на Нешо Бончев ще бъде връчена  на 6 април 2017 г. от 18:00 часа в Исторически музей на Панагюрище. 
През тази година празничният ден ще мине и под знака на 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. По този повод от 17:30ч . в галерията на музея ще бъде открита изложбата “Под манастирската лоза” с картини на ученици и учители от училището. Средствата от откупките ще бъдат дарени на СУ „Нешо Бончев“ в Панагюрище за изграждането на природен център „Спирала на живота“. Проектът е финансиран от Фондация "Америка за България" по Програмата „Училища на бъдещето“ за изграждане на модерна образователна среда. За Центъра фондацията е дарила 150 хил. лв., а останалата част от средства ще бъдат събрани от училищната общност.
Художествен етюд “Надиграване” по “Ветрената мелница” ще ни пренесе в магията на Елин-Пелиновите разкази, след което ученици от гимназиалния етап ще представят своето проучване за непознатите ученически години на писателя, малка част от които са протекли в панагюрското училище.
На празника ще бъдат връчени традиционните награди от поетичния конкурс за „Млади дарования на СУ „Нешо Бончев“ и Първата  награда „Ученик на месеца“.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев

Нешо Бончев

Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Ясни са новите учители и творци на година в Панагюрище

Изпълнителят Цвятко Ценов и художникът и преподавател Нистор Хаинов

Мариана Дерменджиева – главен учител в ЦДГ „Пролет” и Невенка Георгиева – главен учител в ОДЗ „Звънче“, бяха отличени с наградата "Учител на годината" на Панагюрище в категория „Предучилищно възпитание". Това стана след решение на Общинския съвет на 19 май 2016 г. по препоръка на нарочни комисии от общинари. Бяха наградени заслужили учители и творци в още няколко категории.
В категория „Начална училищна степен“ наградата бе присъдена на Лушка Крушевска – старши учител в СОУ „Нешо Бончев“.
В категория „Прогимназиална училищна степен“ за носител на наградата бе определена Мария Игнатова – старши учител по биология и химия в ОУ „Проф. Марин Дринов“.
В категория „Гимназиална училищна степен“ наградата „Учител на годината“ ще получи Нистор Хаинов – старши учител по изобразително изкуство в СОУ „Нешо Бончев“.
За носители на наградата „Принос на учителя към бъдещето на България“ и „Златен ритон“, директорите на образователните институции номинираха:
– Димитрийка Кацарева – 41 години педагогически стаж;
– Ангелина Панова – 38 години педагогически стаж;
– Райна Шишкова – 21 години педагогически стаж;
– Красимира Василева-М Бай – 27 години педагогически стаж;
– Марийка Тодева – 38 години педагогически стаж.
Комисията за избор на носителите на наградата „Учител на годината” бе в състав: Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности”, Нора Кунчева – началник отдел „Образование, култура, младежки дейности, спорт и туризъм“, Георги Георгиев – председател на постоянната комисия по образование, култура, спорт и младежки дейностив ОбС, Недялка Наплатанова – представител на директорите на детски и учебни заведения в община Панагюрище, Петя Сеферинкина – председател на Синдикат на учителите към КНСБ, Иван Кисьов – представител на Синдиката на учителите „Подкрепа”, и Диана Тилева – представител на Общински младежки парламент. Към гласовете на комисията се добави и 1 глас от анкетата на сайта на Община Панагюрище.
Комисията за избор на носител на наградата „Творец на годината“ в състав:  Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности”, Нора Кунчева – началник отдел „Образование, култура, младежки дейности, спорт и туризъм“, Магдалена Македонска – главен експерт „Култура и вероизповедание”, Георги Георгиев – председател на постоянната комисия по образование, култура, спорт и младежки дейности, Ирина Пелтекова – представител на Читалищния съвет, определи за носител на наградата „Творец на годината“ Цвятко Ценов. В комисията тази година не са присъствали представители на медиите от общината.
За носители на наградата „Принос в областта на културата  към бъдещето на България“ и „Златен ритон“ са номинирани:
– Анета Калпакова – 40 години трудов стаж;
– Жечка Сиводошева – 40 години трудов стаж;
– Георги Керкеняков – 42 години трудов стаж.
Избраните носители на тазгодишните награди за учители на годината, за принос на учителя към бъдещето на България, за творец на годината и за принос в областта на културата към бъдещето на България, бяха утвърдени с решение на Общинския съвет в Панагюрище по време на редовно заседание.
Отличията ще бъдат връчени в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, по време на тържествения концерт „Да пребъде българският род“, на 23 май 2016 година, от 18:00 часа, в голямата зала на Театър Дом-паметник.
"Чат-пат културни новини"

Панко Анчев, носител на Бончевата награда: Нужни са много усилия за да променим хода на развитие

Панко Анчев

Литературният критик Панко Анчев е новият носител на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“. Това стана ясно след провелото се на 23 март 2016 година в Министерство на културата на Република България заседание на комисия, назначена със заповед на кмета на община Панагюрище.
Номинации за носители на престижната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ тази година са били направени от Съюза на българските писатели – номинация за литературния критик Панко Анчев, от Съюза на независимите български писатели – номинация за акад. проф. д-р на филологическите науки Иван Радев, от Съюза на свободните писатели – номинация за литературния критик Кирил Попов, от Клуба на носителите на наградата „Нешо Бончев“ – номинация за литературния критик Панко Анчев.
Номинациите са разгледани от комисия в състав: доц. д-р. Венцислав Велев – началник отдел „Регионални дейности“ в Министерство на културата, г-жа Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на община Панагюрище, проф. Симеон Янев – литературен критик, г-жа Катя Зографова – носител на наградата „Нешо Бончев“ за 2015 година и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“.

Още за връчването на Бончевата награда и нейният статут - тук.

Част от кориците на книгите, написани от Панко Анчев

Панко Анчев е роден през 1946 г. във Варна. Завършил е специалността “Българска филология” през 1971 г. във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като журналист в Радио Варна (1972-1973), редактор, завеждащ редакция, главен редактор и директор на книгоиздателство “Г. Бакалов” – Варна (1973-1990), директор на РТВЦ – Варна (1996). Литературен критик, отговорен редактор на възстановеното списание за литература и изкуство “Простори”, публикува в редица български и руски литературни списания. Автор на изследвания върху историята на българската литература от Кирил и Методий до наши дни, православната вяра, историята на руската литература и българо-руските литературни и обществено-политически връзки, както и върху особеностите на българския исторически процес и състоянието на българския политически живот в миналото и днес. Автор е на 8 книги: “Творци и слово” (1982), “Човекът в словото” (1986), “Съвестта на думите” (1989), “Въведение във философията на българската литературна история” (2001), “Философия на литературната история” (2004), “Разумът в българската история” (2005), “Малкият народ” (2007) и “Литературна анкета с Найден Вълчев” (2007).
Анчев е член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Той е почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009). Живее във Варна. Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев” за 2008 г., наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г., наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите "Работа на ума" и "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов".

Панко Анчев: 
Нужни са огромни усилия на интелигенцията, за да се промени ходът на развитие
Интервю на Пламен Минасов за сайта "Public Republic"

Нека започнем отначало. Какво Ви провокира да се насочите към литературата, а не към някоя друга професия?

Аз не гледам на заниманията си с литература като на професия. Изкарвал съм прехраната си не с писане и размишления, а с труд на журналист и книгоиздател.
Този труд е моята професия. Тя, разбира се, би била много трудна и не така привлекателна за мене, ако не се занимавах с литературознание и философия, ако не пишех рецензии, статии и книги върху българската и руската литература, ако не търсех тайните на литературното творчество и литературната история и тяхната връзка с обществените процеси.
Още преди да тръгна на училище, бях привлечен от магията на буквите и книгите. За мене беше истинско чудо, че е възможно с някакви знаци да се записва и изразява онова, което устата произнася, а след това да бъде отново възпроизведено на глас. Чудото така ме завладя, че бързо се научих да чета и пиша.
Бил съм на пет години. От тогава и до днес не съм се разделял с книгата. Не съм от семейство, в което е имало книги, макар книгата да бе почит в дома ни. С Божията помощ усетих нейната благодат. После всичко беше лесно и за мене бе напълно естествено да уча филология и да пиша.
Как мислите, литературен критик призвание ли е, предизвикателство или съдба?
Да си литературен критик е и призвание, и предизвикателство, и съдба. Говорят иронично, че критикът е неуспял писател. Неуспелият писател си е неуспял писател и никога не може да бъде критик.
Защото истинският критик е писател, който размишлява и изобразява живота чрез творбите на писателя. Той разсъждава и оценява тези творби, осмисля ги, за да каже своята истина за живота.
Критиката е самосъзнанието на литературата, нейният разум и съдна способност. Но тя е и самосъзнанието на обществото.
Ако обществото не желае да се оглежда; ако му е все едно какво става вътре в него, дали е здраво или боледува, дали хората са щастливи или нещастни, то няма нужда от критика, задушава я и я превръща в реклама.
Тогава и литературата не изпитва потребност да разсъждава за себе си, да преценява състоянието си. Както е днес. Затова освен всичко друго критиката е и отговорност, служение на истината, борба за социална хармония и защита на националното своеобразие.
Живеем в твърде интересно време. Какво се случи през последните 25 години? Каква ценностна система моделира обществото? Дали беше прав Вацлав Клаус преди време, когато казваше, че “Искахме нещо повече от пълни супермаркети”?
На мене днешното време не ми е интересно, защото е убого, подло и жестоко. То размести не само социалните слоеве, но и отрече изконни морални и национални ценности, разруши илюзии и притъпи сетивата на обществото, поради което то все по-малко е способно да отделя доброто от злото.
Човекът бе унизен и поруган. Вменено му бе да бъде не раб Божий, а потребител и егоист, който от нищо друго не се интересува освен от удоволствия и задоволяване на плътските си потребности.
Сега е време на нравствен упадък, на отказ от доброто. Отречени са Десетте Божи заповеди и човекът е изпаднал в разгул, отчаяние и безнадеждност. Това е страшното, а не толкова материалната бедност.
Не знам какво е искал Вацлав Клаус, но самият живот се превърна в един супермаркет с красиви стоки. Но коя стока има душа – тя дори няма и кой знае какво съдържание. Най-важното в нея е опаковката.
Необоснованите очаквания и естествените разочарования на хората, които в случая представлява и изразява Вацлав Клаус, са от неправилното разбиране на понятието «свобода».
Истинската свобода, каквато ни е дал Господ и която Той никога няма да ни отнеме, е свободата да избираш между Него и дявола, между доброто и злото. А не да правиш каквото искаш и да имаш всичко.
Нека се върнем в полето на литературата. За какво ни разказват романите на Антон Дончев? Посветихте му интересно изследване, което наскоро излезе на книжния пазар. Как се преплитат история, литература и философия в националното ни светоусещане?
Антон Дончев е един от най-големите български писатели от втората половина на ХХ век. Той е блестящ стилист, майстор в изобразяването на характери, отличен познавач на българското минало. Но той е преди всичко писател със своя идея за българската история.
Сега, когато творчеството му е закръглено и почти завършено, се вижда колко мащабна е неговата философия на историята, колко точни са идеите и разбиранията му за българската историческа съдба.
Историческите му романи не са обикновени сюжети с исторически герои, а проникновени размишления. Ако имаме някаква що-годе смислена философия на историята, то тя е преди всичко в творчеството на този велик писател.
Как днес осмисляме, според Вас, българското като начин на идентичност и част от европейското и световното? Или то се разтваря като бучка захар във вода и все повече изчезва?
Глобализацията поставя на изпитание самото понятие за нация и полага края и на културата като национален проект. Върви процес на обезличаване и «вторичен упадък», както казваше Константин Леонтиев. Но този процес не може да продължава дълго, защото противоречи на Божия промисъл.
Бог е създал различни народи с различни езици и култури. Разделил ги е, както знаете, на Вавилонската кула. Втора Вавилонска кула няма как да бъде построена, т.е. няма как нациите да се разтворят «като бучка захар в чаша вода», както казвате, и да се образува една-единствена с една-единствена култура и език.
Аз наблюдавам този процес и констатирам, че вече е започнал «бунт на културите».
Този бунт е срещу идеята за "глобална култура" и нация. Той обаче изисква сериозни и задълбочени размишления за националните идентичности, за ролята и мястото на големите и малките народи в световните процеси, за поддържане не толкова на «диалог между културите», колкото на симфония, т. е. съзвучие между тях.
Ние, българите, още не познаваме своята история – не фактите и личностите в нея, а идеите й, закономерностите в развитието й. А там е смисълът и същността на «българското». За съжаление, нашата интелигенция е или дълбоко заспала, или вече мъртва, за да изпълни призванието си да бъде духовен водач на народа.
Моите идеи за «българското», за българския свят и дух се опитах да изразя и защитя в най-новата ми книга «Българият свят. Историята на националната литература като история на националния свят».
В блестящите си творби Цветан Стоянов преди време обръщаше поглед навътре в душата българска и се опитваше да разкрие света около нас. Има ли днес нужда от такъв поглед, който да ни показва ориентирите в един нов свят, в който живеем?
Има, разбира се, такава нужда и аз мотивирам тази нужда в отговора на предишния си въпрос. Самият Цветан Стоянов е блестящ пример за това как един национален ум може да осмисли световната култура и да я приобщи чрез себе си към националната.
Той е велик мислител, какъвто днес за съжаление нямаме. И това е бедата ни, а не материалната бедност и простотията на тези, които ни управляват.
Аз се помъчих да покаже величето на неговата мисъл и ум в книгата «Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов», която излезе през 2013 г.
Вие сте човек на словото и неразривно свързан с медиите. Какво ви дадоха, но и отнеха през годините?
Аз започнах трудовия си път като журналист в Радио Варна. Там работих само една година, но тази година ме възпита да бъда организиран, да не отлагам, да съм винаги под напрежение и в потока на събитията.
Самата професия на журналист не ми се понрави, понеже ми е по-хубаво да чета книги, отколкото да ходя да отразявам събития. Но урока го усвоих и съм благодарен, че минах през тази професия.
Защо днес именно медиите не ни казват как, а за какво да мислим?
За съжаление днес не писателят, не интелектуалецът, а медията формира общественото мнение. Не дори журналистът, а именно медията.
В медията журналистът е почти анонимен, безличен, сляп изпълнител на нечия чужда воля. Затова и самите журналисти в голямото си мнозинство не са хора с характер, култура, образование, стил.
Те идват от улицата и дори университетът не е в състояние да ги възпита и образова, защото и там са същите като тях хора – макар да са доценти, доктори и професори.
Сега се атакува и промива масовото съзнание. То трябва да се обезсили, да се лиши от оригиналност и собствена воля, за да бъде консуматор и изпълнител, а не творец на духовни и материални блага.
Затова, признавам, не чета вестници, не гледам телевизии и не слушам радио. Само пробягвам в интернет заглавията и нищо повече.
Възстановихте някогашното варненско списание за култура и изкуство “Простори”. Какво представлява новото му издание? Какви са акцентите в него?
Ние възстановихме не само "тялото" на "Простори", но преди всичко неговия "дух". Преди 53 години в книгоиздателство "Георги Бакалов" излиза първият брой на алманах "Простори", чиято цел е да бъде творческа лаборатория на младите автори от Североизточна България.
Алманахът трябваше да бъде крачка към издаването на самостоятелна книга. По-късно той преживя различни преображения, за да бъде закрит през 1990 г. от новите власти и от безхаберието на тогавашните му редактори.
Сега "Простори" е списание и е издание на Община Варна; то се списва по решение на Общинския съвет-Варна. "Простори" промени облика, обема, съдържанието и периодичността си, но запази своето предназначение да бъде трибуна и творческа лаборатория на млади автори. То е национално по предназначение.
Ние публикуваме автори от цялата страна, доста преводи поместваме – и това е една от задачите ни. Искаме да стимулираме превода като изкуство, а и да запознаваме читателите с интересни явление в различните чужди литератури и култури.
Отделяме голямо внимание на критиката и изобщо на хуманитаристиката. Във вски брой печатаме статии по важни творчески и философски проблеми. Събрахме сравнително широк кръг от сътрудници. Имаме почитатели и читатели в страната и дори в чужбина. Сайтът ни е следен от доста хора. Отворихме страница и във фейсбук. Търсят ни и се интересуват от нас.
Съществува ли спор с ИК “МС” относно правата по издаването на това списание? Какво мислите по този въпрос и какво е принципното му решаване?
Ох, мислех, че няма да се налага да отговарям на такъв въпрос. Какъв спор? Списанието бе възстановено като приложение на сп. "Морски свят". След това редакцията реши и заедно със собственика на въпросното списание предложихме то да се отдели и стане самостоятелно издание на Община Варна. Заедно с този собственик изготвихме специален статут, който бе одобрен от ПК "Култура, вероизповедания, медии" и утвърден от Общинския съвет.
Два месеца след това решение тайно и без дори да ме уведоми издателство "МС" патентова в патентното ведомство марката на списанието. Патентова марката, след като отлично знае, че самото списание е вече собственост и издание на Община Варна.
И когато ние, недоволни от работата на издателството, потърсихме друг, който да извършва предпечатната подготовка и печата, за което общината редовно обявява обществена поръчка, собственикът пише писмо на кмета и предевява претенция на притежател на марката.
Кметът съответно прави проверка и установява, че този човек няма основание за подоба претенция. Но все пак го съветва да се обърне към съда, ако смята, че правото е на негова страна. И сякаш въпросът приключи. Но при всеки нов директор на дирекция "Култура", а и след смяната на кмета, отново валят писма и жалби на считащия се за прав.
Отново започват проверки, финансирането се бави и ние пропуснахме дори две години. Аз разполагам с всички документи по случая: писма до кмета и от кмета, становище на правния отдел на общината и други такива. За всеки случай ние променихме малко названието на списанието и то сега се нарича "Простори 61". Видях, че издателството е издало два броя на уж "автентичното" списание. Ужас!
Такава посредственост и творческа немощ вони от тези два броя, че чак ме досрамя за човека, който претендира и е готов на всичко, за да провали една идея.
Не, не ми се говори за това. Чувствам се омерзен. Обидно ми е да се занимавам с такива нечисти работи и да отговарям на човек, който си мисли, че може да притежава нещо, което никога не е било негово и не бива да е негово.
Имате ли любим писател?
Нямам един-единствен писател. Обичам, препрочитам и анализирам много и класиците от миналото, и тези от днес. А също и млади автори, които тепърва се утвърждават и придобиват известност.
Вашата любима сентенция?
Май и сентенция нямам. И не цитирам, когато говоря и пиша. Абе скучен човек съм.
Какво ви вдъхновява отново да застанете пред клавиатурата на компютъра, заменил някогашния бял лист и пишещата мащина, за да подготвите поредния текст в областта на литературознанието?
Аз сега съм в друго състояние. Дългите години занимания с литература и философия, с история и публицистика ми дадоха възможност да навляза по-дълбоко в няколко теми и проблема, които сега постоянно ме занимават. И работя всеки ден по пет-шест часа.
Компютърът е моето средство за писане, но и източник за информация, справки, контакти. Затова не бих казал, че вдъхновението ме води. Днес съм на принципа «нито ден без ред», което означава писане и четене през всичкото време, в което съм на работната си маса и пред компютъра.
И накрая, но не на последно място, познавайки нашето общество не само от позицията на литературния контекст – оптимист ли сте за развитието му?
Не, не съм оптимист. Вече казах какви са моите тревоги и опасения и откъде идват според мене бедите над нашето общество, държава и нация. Трябват огромни усилия, които интелигенцията да вложи, за да се промени ходът на развитие и се утвърди нов тип личност.
А заедно с нея и нов тип общество. Моите усилия са скромни, но вярвам, че те се прибавят към усилията на други, мислещи като мене. Може би добавям нещо към общия труд за промяна.

За осми път връчват наградата за литературна критика "Нешо Бончев"

31 март 2016 г от 17:30 ч. 

в Градския исторически музей на Панагюрище

Да популяризираме Панагюрище сред чужденците

За осми път в Панагюрище ще бъде връчена Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев”, учредена през 2009 година от Община Панагюрище и Министерството на културата по идея на Фондация „Съкровищата на Панагерик”. В същия ден, 31 март,  ще се проведе и конференция на ученици от СОУ „Нешо Бончев” на тема „Изкуството да имаш последователи – лидерите на мнение и грамотността”.
Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България. Тя се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика и за популяризиране на живота и делото на Нешо Бончев, като израз на обществено признание. Връчването й в Панагюрище винаги е по време на традиционните Бончеви празници.
Съгласно Статута за определяне носителя на Националната награда за литературна критика “Нешо Бончев”, носителят на приза ще получи плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.

Вижте още:
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев
Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. дфн Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева- 2009 г.

"Чат пат културни новини"

"Знаменити, забравени, забранени" - новата книга на Катя Зографова

С нова книга влиза Катя Зографова в месеца на българистиката - месец март 2015 г. Изявеният литературен историк, писател, публицист и директор на Националния ни литературен музей издава сборникът "Знаменити, забравени, забранени", които излиза от печат тези дни с щемпела на издателство "Изток-Запад".
"Пращам първо на вас вестта за скорошната си книжовна радост - пише Катя Зографова до свои близки приятели и съграждани от Панагюрище, включително и до "Чат-пат". - След повече от 30-годишно присъствие на литературноисторическото поприще и над 20 в литературния музей, накрая събрах свое "Избрано" и кандидатствах в конкурса "Помощ за книгата", който и този път спечелих (за трета поредна година)... И ето, книжището ми от над 500 страници излиза идния четвъртък. Издателят реши да доплати и направи книгата подобаващ, солиден том - с твърди корици, със снимкова кола от 24 страници - около 80 снимки, някои от които се публикуват за пръв път... Сега умувам как да й направим подобаващо представяне - вероятно в Музея за история на София, в рамките на месеца... Ще се радвам и вие да участвате (на първа линия) в моя книжовен празник!"

Наградените с монета "Писменост" Катя Зографова и Мариус Куркински

Катя със съпруга си Константин Зографов - нейна голяма опора и подкрепа

Междувременно да ви съобщим, че Катя Зографова стана един от тазгодишните носители на златната монета "Писменост" 
и е сред номинираните да бъдат Почетни членове на "Съвета на европейската научна и културна общност" заради приноса си към развитието на българската наука, култура и иновативна икономика.
"Използвам случая, за да ви пратя и кадро от награждаването едновременно с големия Мариус Куркински - щракнахме се за спомен като стари приятели..." - пише ни още Катя.
Церемонията бе на 29 януари в столичната галерия "Сезони". Монетата е изработена в Монетния двор на България, с двустранно златно покритие, на лицевата страна е изобразена отворената книга, като символ на прогреса, а на обратната страна са подредени красивите букви на Глаголицата. Сред отличените са още Чл.-кор. Стефан Хаджитодоров от Българската академия на науките, Болница „Царица Йоанна - ИСУЛ”, "Медимаг-МС" ООД – Компания за медицинско оборудване, и “Iies” Ltd – Електротехнологична компания.
Националната  културна инициатива “Писменост” започва по повод 1150-годишнината от началото на Великоморавската мисия на Кирил и Методий през 863 г, на 530 -годишнината  от първата отпечатана книга на глаголица през 1483 г. във Венеция и на 1120-годишнината от свикването на Преславския събор през 893 г., който взема решение българският език да замени гръцкия в богослужението и така става официален език на българската държава.

"Честит 3 март! - пожелава ни още Катя Зографова. - Не зная къде ще бъдете на националния ни празник, но знамето на свободата винаги ще ни свързва, защото сме панагюрци!"

"Чат-пат културни новини", снимки - Личен архив на Катя Зографова

Портал "Култура" учреди награди за проза и хуманитаристика

 Годишни награди на Портал "Култура"
За принос в областта на литературата и хуманитаристиката 2013 г.

◊ СТАТУТ
Наградите на Портал „Култура” са учредени през 2014 г. от Фондация „Комунитас”.
1. Те предвиждат раздаването на годишни награди в следните раздели:
- проза (сборник с разкази, повест, роман);
- хуманитаристика;
- специална награда (дава се от журито за цялостно творчество или изключителен авторски принос в областта на прозата, поезията, драматургията и хуманитаристиката);
Отличените творби се определят от журито на конкурсен принцип, а наградите се връчват всяка година на 1 ноември, в Деня на народните будители.
2. Във всеки раздел се присъждат:
- I награда (в размер на 5000 лв.);
- II награда (в размер на 3000 лв.);

◊ УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ
В конкурса могат да участват книги, които отговарят на следните изисквания:
- да са публикувани в периода от 1 януари до 31 декември на годината, предхождаща провеждането на конкурса;
- да са дело на съвременен български автор;
- да имат безспорни художествени достойнства и приносен характер за българската словесност, както и да отстояват общочовешките и християнски ценности;

◊ КАНДИДАТСТВАНЕ
За да е валидно заявлението за участие в конкурса, до 20 март кандидатите трябва да предоставят безвъзмездно 2 екземпляра от предложените от тях книги, придружени от формуляр с кратка творческа справка за автора, който може да се изтегли от сайта.
Предоставените екземпляри не се връщат, а се предоставят на книжния фонд за дарения на Фондация „Комунитас” в подкрепа на библиотеките в страната.
Адрес за изпращане по пощата на книгите и на формуляра за кандидатстване:
София 1000, Фондация „Комунитас”, бул. „Патриарх Евтимий” 22.
Телефон за контакти: Портал „Култура” 02/434 10 54.

◊ ЖУРИ
Наградите се присъждат от жури в състав от 5 души – председател и четирима членове.
Председателят на журито е представител на учредителя – Фондация „Комунитас”. Членовете на журито декларират своята необвързаност и под никаква форма не могат да участват в конкурса. Заседанията на журито се свикват и ръководят от председателя.

◊ РЕГЛАМЕНТ
Присъждането на наградата се извършва в два кръга. В първия кръг (до 24 май) се определят номинациите, а във втория кръг (до 1 ноември) се присъждат наградите.
Журито се посочва ежегодно от „Фондация „Комунитас”. То заседава при кворум най-малко 2/3 от състава си и взема решения с 50% + 1 гласа, като участието на представителя на Фондация "Комунитас” е задължително.
Журито може и да не присъди награда в дадена категория, ако сметне, че няма достойна кандидатура.
Решението за наградите се оповестява при връчването им на 1 ноември.
То не подлежи на преразглеждане. След приключване на дейността си, журито предава подписания протокол за съхранение във Фондация „Комунитас”.
Наградите за принос в областта на литературата и хуманитаристиката през 2013 г. се присъждат от Портал "Култура" в три категории. Срокът за кандидатстване е до 20 март 2014 г.

Автор: Организаторите, източник: kulturni-novini.info

Дечева с наградата за поезия "Златен Пегас"

Дарина Дечева

Голямата награда от седмото издание на поетичния конкурс “Златен Пегас” на вестник “Ретро” спечели поетесата Дарина Дечева, която живее и работи в Панагюрище, но инак е от красивото тетевенско село Черни Вит.
Конкурсът се провежда два пъти в годината и през изминалото полугодие в редакцията на в.”Ретро” стихотворения са изпратили над 500 души, като са били публикувани творбите на 220 от тях. В поетичното състезание са се включили както начинаещи автори, така и утвърдени майстори на перото.
Втора награда от седмото издание на „Златен Пегас” печелят Ивайло Терзийски от Силистра и Галина Иванова от Варна. Трима поети са отличени с трета награда: Христина Борисова от Севлиево, Ирена Панкева от София и Петранка Божкова от Добрич.
В шестото издание на „Златен Пегас” , за което 700 души са били изпратили свои стихове, първата награда бе за поета Атанас Капралов, втората си поделиха Мартин Спасов и Галена Воротинцева, а третата Бистра Малинова и Петя Цолова.
А ето и едно от наградените Дечеви стихотворения.

Високо
Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено сякаш кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкия свят на големите срички.

Малкия свят със широки очи,
дето докосват отвъд всичко зримо.
В който живеят човеци без дни,
който сънува и диша във рими.

Той ще умира, възсръсва... И пак
никакви хора с уплашени стъпки
ниско ще тъпчат кокичето – праг.
Само че то си хвърлило пъпа

горе, във прошката. Там е спасен
целият свят от страха да обичате.
Горе, в камбаната. Горе във мен.
Там на човек всяка църква прилича.
Стихове Дарина Дечева

"Имало и други полети" 
с премиера в Панагюрище
Малко преди да получи нагарадата на в. "Ретро" Дарина Дечева представи за първи път пред широка публика новата си книга "Имало и други полети". Това се случи на 5 юли в двора на Историческия музей на Панагюрище - запазена територия за подобни събития.
Представянето бе организирано от Градската библиотека "Стоян Дринов" и нейният главен библиотекар Стефан Рапонджиев. Заедно със самата авторка, в Панагюрище присъства целият творчески екип на изданието - издателят и притежател на сайта "Хулите" - Найден Найденов, редакторът на книгата - поетесата Камелия Кондова, художникът Николай Радулов и коректорът Мая Попова.
Отдавна дворът на музея в Панагюрище не бе виждал толкова почитатели на поезията на едно място. Дарина посрещна много приятели и почитатели, сред които, разбира се, и хора от кръга "Чат-пат". Книгата вече сме представяли по-подробно тук. Очакват се премиерите на "Имало и други полети" в София, в Копривщица и в други градове на страната. А под фоторепортажа от събитието вижте и авто-есето, което Дарина бе подготвила по повода и което бе публикувано вече в сайта NoStop.bg. Интервю с Дарина Дечева четете тук.
"Чат-пат културни новини", 
снимки от личния профил на Дарина Дечева във Фейсбук

Обичам да пиша. И пиша. От себе си, за другите, за себе си. Пиша писма, не стихотворения.
Оставям следи от емоциите и чувствата си на листове. Изпращам ги от сърцето си към ума. Това е адресът. И само от отношението ми към образа в огледалото, с който се сблъсквам сутрин, зависи дали думите ми ще бъдат заредени с добро или с негативизъм. Към себе си и срещу себе си. Сърцето е извор на доброто начало. То не може и не бива да бъде побеждавано от мозъка, но може да бъде прекъснат пътя на душата до него. Чувствата са тези, които носят покой, единство на разделените частици от мислите в ума ни. И моите писма са били винаги обединяващото звено, липсващата брънка във веригата между ума и сърцето ми.
Никога не си позволявам да прекъсвам тази верига за дълго. Губя се, спирам, дълго или кратко почивам, но винаги поддържам цялото. Единството на ум и душа, наречено ЦЯЛО. Единството на системата. Завръщане към действителното, даденото. Писмата ми са връзката, пътя към единението. И един човек дори да съумее да разпознае следите, оставени от мен, да тръгне по тях, да се намери и да се запознае със себе си (оттам и другите с него) – достатъчен повод е за самообич. Моята такава. Стремежът ми към нея е безспорен и безкраен. И достатъчен да ме накара да пожелая да поникна нова в себе си. В книгите ми ще намерите мен. Ще го направите в следите по листовете. Ще намерите моите чувства, борби, победи и страхове, начините ми за справяне с тях, несправянето, неуспехите и личните трагедии. Драмите и радостта. Щастието и гнева. Греховете и мислите. Всичко - отвън и отвътре. Ще проследите нишката на пътя ми до тук. Ще намерите всичко онова, което е и във вас самите. Видимо или невидимо. Несъзнавано или осъзнато. Ще наблюдавате отстрани метаморфозата ми до момента, в който осъзнаете или просто пожелаете своята.
И вече ще сте стигнали НАЧАЛОТО.
Всяко едно от писмата-стихове е проявата на конкретно чувство. Ситуативно необвързани са. Не търсете логика и връзка. Чувствата са неконтролируеми. И непредсказуеми. Но процесът на писане е оформял конкретното ми поведение в определените ситуации. Контролирал го е и го е насочвал в посоката, която е била правилна за еволюцията ми, за волевото ми съзряване, за самообичта ми. Не за другите и ситуацията. За мен самата. Само ние сами по себе си и сами за себе си сме важни. Другото е част от задължителния пейзаж. Аксесоар, който придава нужния колорит на картината. Понякога много важен и съществен детайл за пълнотата на образа.
Но образите в картината сме НИЕ самите.
Поведенията ми са били винаги резултати на моите думи от листа. На борбата на думите, изразяващи чувствата ми там.
И те са ме водели дотук. До този момент, в който се срещаме и срещу теб е историята на моето собствено предизвестено оцеляване. Енигмата на опаковата страна.
Обратната страна на битието.
От първо лице.
Дарина Дечева

Стефанов-Дънеков с наградата "Милош Зяпков"

Димитър Дънеков, шарж Ст. Гарноев

Писателят Димитър Стефанов с творчески псевдоним Дънеков, който е и председател на Литературният клуб "Виделина" в Панагюрище, спечели литературната награда за хумор на името на Милош Зяпков. Награденият текст на Димитър е от поредицата за бизнесмена Чортев, която авторът публикува на страниците на в. „Време” през текущата година.
Националната награда „Милош Зяпков“ е учредена през 2008 г. от община Ракитово (с решение на Общинския съвет от 27 юни 2008 г.), Съюза на българските писатели, Сдружението на български писатели и Сдружението на писателите в Пазарджик. Присъжда се за поезия, хумор и сатира, проза – късите форми (разкази, есета), тъй като Милош Зяпков е творил в тези жанрове. Наградата включва грамота, плакет и парична сума от 1000 евро. Победителят се определя от петчленно жури. Националната награда и наградите от съпътстващите конкурси се връчват на специално тържество в Ракитово, което се провежда традиционно по време на празниците на града в началото на месец юли.
Честито на Митко от всички чат-патци!
"Чат-пат културни новини"

PARLA PIU PIANO!
(13 епизод)

Ангел Чортев е бизнесмен.
Но само гечинмекът му е такъв, както би отбелязал Захари Стоянов, ако беше имал възможност да го вмъкне някъде между страниците на славните си „Записки”.
Тоест – бизнесменлъкът му беше просто поминък. Инак, в малкото, свободни от изтощителните му занимания часове, Чортев бе човек като всички други. Любящ съпруг, грижовен баща, романтик, мечтател…
И точно заради тази му чувствителност, веднага след първите акорди на разнеслата се в салона Джани-Морандева „Parla piu piano”, от гърдите му се откърти едно покъртително и преемоционално:
- Е-е-е-х!
Изпухтя го като потеглящ парен локомотив. Широка душа носеше Чортев. Дотолкова необятна, че в моменти като този я обземаше желание да изскочи от обширното си телесно обиталище и да полети над света волно и животворно като самия Дух Господен. А точно тази песен я свързваше като пъпна връв с най-съкровените й въжделения.
Чуеше ли я, във въображението чортево мигом изплуваше образа на неговия идол. На неговия пожизнен кумир – страховнушаващия и по осанка, и по маниер дон Вито Корлеоне. Кръстникът!
Ах, защо не би могъл и Чортев да се види в някаква подобна житейска роля! Да почувства света под стъпалата си! Да всява страх само с името си! Думата му да бъде закон!
Така както разполагаше с телесна маса не по-малка от тази на Марлон Брандо и както би могъл да го докара на гласово шипене, не би ли му отивало да чува от просителите си онова свръхпочитателно: „Да, дон Áнджело!”?
Дон Áнджело Чортелини! Как звучи само! А?
Че не би ли му мязало и на него едно към едно да подава десницата си към устните на пълзящите в краката му нищожества? А?
Е-е-е-х! Защо ли не бе роден някъде из потайностите на Манхатън!
А то! Как би могъл да се разгърне човек в неговия забутан из дъното на географията град?
Вярно че и тук Чортев властваше. Но… Само над няколко стотици. И никой не му целуваше ръка. Крънкаха го наистина. Но не за върховно и безапелационно правосъдие, както му се щеше, а все за пари.
Пари, пари, пари! Като че ли беше банка! Вместо те да му ръсят лептата си… А-а-а!
При това - зад гърба му най-вероятно го псуваха като хамали… Тъжно, тъжно!…
- Скъпи,… – прекъсна мислите му неговата благоверна. - Какво да кажа на президента, когато се появи?
- Ш-ш-т! Говори по-тихо! – прекъсна я той.
- Ама защо, дарлинг?
- За да не станем за смях, затова! Няма да дойде…
И Чортев показа току що полученото от канцеларията на президента писмо, с което му благодаряха за любезната покана, но поради служебните ангажименти на господин президента… И така нататък. Дрън-дрън!
- Ама защо, защо, дарлинг? Нали ти беше обещал? – тръшна се на един стол и съкрушената съпруга.
- Обеща... Още когато пътувахме в самолета за преговори с турците, прие… Ама ето… Изплъзна ми се…
Истина беше. По време на съвместния им полет Чортев бе успял да подхвърли устна покана към държавния глава - да му гостува в деня на абитуриентския бал на дъщеря му. И той му се бе усмихнал, но…
Ядец сега! А толкова средства бе хвърлил, за да се представи като хората! Почти точно така, както го бе видял в „Кръстникът”.
Този бал трябваше да бъде светското събитие на века. Нечувано и невиждано! Всички в този скапан град трябваше да видят и да разберат веднъж завинаги кой е Ангел Чортев. Всички! На неговата маса трябваше да се наредят като аптекарски шишета президент, премиер, министри, областен, кмет… Че да се види хубавичко кой с кого си пие уискито…. Ама на!
Съкрушеният бизнесмен хвърли критичен взор към деколтето на съпругата си. Язък и за него! Широко и дълбоко, ама напразно!…
Я-а-а! Че то това деколте… Май-май вече е време да се поналее с малко силикон. Позавехнало нещо му се виждаше. До следващия бал съвсем щеше да се спаружи…
- Тате, тате! – долетя отнякъде и виновницата за тържеството. – Как трябва да посрещам министрите? Да им се покланям ли? Ето така…
И хубавото му, накичено като кукла-барби момиченце продемонстрира един артистичен реверанс.
- Добре дошъл, господин министър! Или по име…
- Говори по-тихо! – скастри я и с думи, и с поглед любящият родител. – По-тихо! Да не ни чуе някой, че после има да ни разнасят…
- Ама защо бе, тате? – сконфузи се девойчето и прихвана с две ръце кринолина, който бе скроен така, че да придаде изящество на трътлестата му фигурка. – Нали ми беше обещал поне половината министерски съвет?
- По-тихо казах!... Няма да дойдат… Всички били служебно ангажирани…
- А-у-у! – измяука разочарованото котенце. - Ами барем кметът?
- По-тихо, по-тихо! Че и той не ще. Да не го одумвали, че се обвързва… Каза ми го по телефона…
- А-у-у!
Разочарованото абитуриентче се приготви да пусне няколко сълзи, но със сетни усилия все пак успя да ги задържи. За да не размаже грима си.
- Нищо, мами! Нищо! – прегърна отрочето си грижовната родителка. – Ти пак ще си номер едно. Всички завистници ще го видят! Ама язък! Язък за толкова тичане. Толкова подготовка… Рокли!... Тоалети!... Парфюми!...
После, и тя почти насълзена, погледна и към заредените с посуда и букети маси:
- И какво да го правя сега цяло кило черен хайвер?… Да го предлагам на мутреси и простакеси ли?… То все едно да поднасяш на свиня пуйка по пекински!… И да чакаш да ти я оцени!… Язък!
- Ами шампанското, шампанското! – включи се към жалбите й Чортев. - Оригинално… Чак от Франция да го доставя аз!... И за какво? На кого да го поднасям сега?… На тези, които изобщо няма да разберат с какво се наливат ли?... Ох, ох!...
- Тате, тате! – дотича запъхтяно Чортевият наследник. – Колата на областния…
- Говори по-тихо бе, диване такова! – поряза го на мига бащата.
- Ама защо бе, тате? Нали той…
- По-тихо ти казах! Не виждаш ли, че не е областният, а фукльото Чапкънов от „Бейбитрейд”…
- Вярно… Джипа… Само марката му е същата… Фукльото е… Ама нашият е по-нов модел! Най-новият!
Събран по неволя, семейният съвет се скупчи и си зашушука заговорнически.
- Ами сега? – запитаха се всички един другиго.
Съзаклятието им обаче продължи не повече от няколко минути. Нямаше как! Височайшето посрещане явно нямаше да се състои, но някой все пак трябваше да поеме върволицата от простосмъртни, които бяха започнали да нахлуват като хуни в украсения до последната франтифлюшка салон.
- Каквото - такова! – отсече овладелият се вече Чортев и като истински дон Чортелини пое командването. – Хайде, всички! По-живо! Качвайте Глория на сцената! Надуйте усилвателите до дупка! Пригответе фойерверките! Извикайте линкълна! Нека дадем на целия град да разбере кой е Ангел Чортев! Какво пък? И без президент ще съмне!…
Димитър Дънеков
(публикувано във в. „Време” – бр. 14 / 2013 г.)