Станчеви поетически мистификицаии пред публика

Корицата на книгата и моменти от представянето в НЧ "Виделина"

Иванстанчевите поетически мистификации около библейските сюжети днес продължават с четвъртата книга на чудака, озаглавена "Аз, Юда, споделям ви" (при това пътят му в лирическия жанр бе постлан от "Дяволден").

Голямата зала на панагюрската "Виделина", петък, 12 юлий 2019 г...
Събрани са гости и приятели за рождението на отрочето. Нема турта, има рикия и вино... Като за поет... Иван е несвойствено притеснен (не е лесно да отчуваш рожба, мисля си), Красимира Василева представя книгата чрез рецензията си за нея, Василка Сугарева вдъхновено чете стиховете му... Сред публиката не са само панагюрци, има от София, от Оряхово... Важното е, че земният му син е тук... Звучат поздрави към Иван в мерена реч: от Дида Гемиджиева, от Александър Пенчев; както и песни по текстове на Иван, гласът на Деян Неделчев... Следват автографи, пожелания, китки... Дружеска среща на маса в ресторант, рецитации и завършек в ранните часове в оня схлупен, но по-широк от дядовата ръкавичка "Авраамов дом" на ул. "Стоил Финджеков"... "Човек се ражда с мечтите си", написал е самият Иван... Е, Иване, дано не си се намечтал... "Пиши, странниче."

© Текст Стоян Радулов
© Снимки Владислав Влайков, Стоян Радулов и Розалия Максим

Кирил Назъров с първа награда в конкурса "Стоян Дринов" за 2019 г.

Известният поет за деца Кирил Назъров, чийто творби са включени и в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове, е победителят в Националния конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов" в Панагюрище за 2019 г., организиран от панагюрската библиотека.
Той получи наградата си на церемония, организирана на 31 май, от дългогодишния библиотекар, поет и член на журито Лидия Стоицева. Председател на комисията бе Тодор Каракашев - известен поет, отличен от Съюза на българските писатели с наградата за 2017 г. в категорията „Детска литература”. Третият член на комисията бе педагожката Дида Гемиджиева, автор и на поредицата книги за деца "Здравей, хлапе!" и редовен участник в конкурса в предишни години.
В тазгодишното издание на конкурса свои творчески заявки бяха подали 59 автори от цяла България, като повечето бяха изпратили по две стихотворения.
Първа награда за Назъров представлява диплом, плакет и 350 лв. - всъщност, отличени са стихотворенията му „Ручейче игриво, белогриво” и „Рожден ден”. Втора награда: диплом, плакет и 250 лв. бяха присъдени на Сергей Комитски за стихотворенията „Бяла вселена” и „Обич”, а с трета награда: диплом, плакет и 100 лв. журито отличи Лора Георгиева за стихотворенията „С бляскъв меч” и „Пътища”.
Бяха присъдени и три специални отличия – комплект книги, на: Мартина Гетова за стихотворението „Прасенцето Красчо”; Нонка Чардакова за стихотворенията „Детско ято” и „Една мечта”; и Стефан Мачев за поетичен цикъл „Утринен концерт”.
След като получиха наградите си, поетите прочетоха своите творби пред публиката в Библиотеката, а някои подариха и свои книги на книжния храм. Музикален поздрав към наградени и присъстващи отправи панагюрския певчески талант Виктория Манева.

Кой е Кирил Назъров

Той е роден на 2 ноември 1941 година в петричкото село Драгуш. Получава гимназиално образование в гимназия „Пейо Яворов“, град Петрич. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Преподава в Яково, курорта "Боровец" и Благоевград. Шест години работи като драматург в Благоевградския куклен театър. През 1980 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Няколко години работи като редактор на списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“, откъдето е освободен през 1996 г. От 1991 до 2001 г. е председател на читалище „Светлина” - Гара Елин Пелин, където живее от 1986 година. От 1992 година е избран е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов”, който обединява творците от Елинпелинска община и района. През 2009 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Елин Пелин.
Назъров пише литература за деца и възрастни. Автор е на афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред неговите книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други. Негови творби са преведени в чужбина.
Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове. Носител е на литературната награда за детско творчество „Петя Караколева“.

"Чат-пат културни новини"
Снимка: Николай Радулов за в. "Време" - Панагюрище

Атанас Капралов и Хайго Агасян заедно в Панагюрище

Музикално-поетична премиера на книгата „Приближаване до взрива” на поета Атанас Капралов с участието на композитора Хайгашот Агасян ще се състои от 17:30 часа на 7 декември 2018 г. в Историческия музей на Панагюрище. 

В музикално-поетичната вечер Атанас Капралов ще представи последната си книга „Приближаване до взрива” с въздействащ рецитал на част от стихотворенията, а композиторът Хайгашод Агасян ще изпълни песни по творби на автора.
Атанас Капралов е един от водещите съвременни поети. Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров и други. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с редица композитори.
2018 г. е много успешна за Атанас Капралов в творчески план. След известна пауза, която при него по правило е изпълнена със сериозен вътрешен диалог за смисъла и светоусещането, той приближи себе си и читателите съвсем до взрив от поезия, като напълно заслужено не пропусна и най-младите от тях, децата, с издадените от него книги „Приближаване до взрива“ и „Валсът на цветята“.
За любимия на поколения българи композитор Хайгашод Агасян 2018 г. е свързана и с реализацията на диск с песни за надеждата, за детството, за “някога, някога…“, защото сега животът е твърде сериозен, а човек винаги има нужда от надежда, за да продължава нататък. Той е автор на театрална и филмова музика, на забавни песни за възрастни и деца, много от които добили широка популярност.
Като композитор е носител на награди от авторитетни национални форуми, сред които “Златният Орфей”, “Сладкопойна чучулига”, “Бургас и морето”, Младежки конкурс за забавна песен, Конкурс за детски песни на БНТ, Пролетен радио конкурс и др. Сред изпълнителите на неговите песни са Михаил Белчев, Искра Радева, Стефка Оникян, Деян Неделчев, Домино и др.
В рамките на вечерта Атанас Капралов, който е и директор на Националния литературен музей, ще открие изложбата „Хипократ и Пегас“ – творби на писатели медици от Възраждането до наши дни. Документалната експозиция е дело на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“, Българския лекарски съюз, Националния литературен музей и Съюза на българските писатели.
А по-рано през деня гостите ще посетят ученици от СОУ“Нешо Бончев“ по инициативата на Арт-клуб“Асарел-Медет“ „Да бъдем в час за час“.
Заповядайте на 07.12.2018 г. от 17:30 ч. в Исторически музей, Панагюрище, за да се насладите на творчеството на двама от най-известните български творци.

Гостуването на двамата творци се осъществява по покана на Арт-клуб“Асарел-Медет“АД и с подкрепата на Исторически музей, Панагюрище.

СЛЕПОТА

Този миг съм го чакал с години,
с векове,
с векове съм го чакал!
Аз отпивах дъха ти невинен,
ставах дъх и...
не помня нататък.
Помня само,
че някакво цвете
ме погълна във своята чашка.
И понеже бях син на небето,
дълго
с лунен прашец
го опрашвах...
Изпод тази родилна целувка
плахо никнеше твоят образ.
И усетил,
че не сънувам,
си повтарях:
Да бъде обич!
А очите ми като капки
се разтваряха в теб...
Накрая -
аз бях сляп.
Но и ти бе сляпа.
И дали ще прогледнем -
не зная.

БОЖЕСТВЕН ЗНАК

Страшно бяло е всичко край мене –
тези улици,
тези дървета.
Сякаш снощи библейският гений
своя смъртен саван им е метнал.

Аз дъха си едва поемам
сред мистичната безметежност,
осъзнал,
че сега е време
за дълбока любов,
за нежност…

Колко
тук
ще стои на гости
тази моя душа космична?
С устни пръстите ти докосвам,
както с клечка кибрит –
свещички.

Ти не можеш да ме загърбиш –
Аз съм твоят божествен смисъл!...
А под нас като знак безсмъртен
Този ангелски сняг
топи се.

ЖИВ

В безпощадната битка за постове
низостта с царски жезъл е вече.
Даже ти да възкръснеш,
Апостоле,
да ѝ бъдеш слуга си обречен.

Ще ти лепне на лудите славата
някой властник,
щом сочиш,
че в дълг е.
Той за лъвската чест на държавата
днес духа ти
с венци беси.
Мълком.

И дори композира портрета ти
в своя офис изискан
така че -
като гледаш как смъква рушветите,
да се чувстваш в челото захрачен...

А пък в храма владиците лакомо
бога ръфат като атеисти.
И ти иде с черешов топ,
Дяконе,
да се гръмнеш за вярата чиста!

Но недей да разбунваш народа си,
че е вечно
ту - рано,
ту - късно.
Той откакто се помни,
свободен е
да избира синджир за врата си...

И защо ли сега пак увиснал си
там,
в небето,
от скотски стон люшкан?
Може би за да видим,
че истински
жив си ти,
а пък ние...
наужким.

Стихове Атанас Капралов

Тонка Славкова, Тодор Каракашев и Иван Едрев - лауреати на конкурса "Дринов" за 2018 г.

Тонка Славкова получава наградата си от главния библиотекар Стефан Рапонджиев

Станаха известни победителите в конкурса за непубликувана детска поезия на името на Стоян Дринов за 2018 г. Форумът се организира ежегодно от Общинската библиотека в Панагюрище. Тази година церемонията по награждаването се състоя на 31 май.
В конкурса при настоящото му издание участваха 62 автори от цялата страна, а подадените за конкурса творби бяха 128. Произведенията им бяха оценени и класирани от професионално жури. С отговорната задача се нагърбиха поетът Анелия Каменова Янковска-Сенгалевич, член на СБП и носител на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" за 2011 г. - председател на журито, а негов член бе литературният критик и историк Благовеста Касабова.
С първа награда - диплом, плакет и 350 лв. бе удостоена Тонка Славкова  за стихотворението „Батко Владко”. Славкова е поетеса и изтъкнат обществен деятел от Тополовград. Втора награда - диплом, плакет и 250 лв. бяха присъдени на поетът от Пазарджик Тодор Каракашев за стихотворението му „Химн”. С трета награда - диплом, плакет и 100 лв. бе отличен Иван Едрев за стихотворението му „Чадърче на дъгата”.
Трите отличени творби можете да прочетете тук. 
Присъдени бяха и три поощрения. Комплект книги и грамота получиха: Габриела Спасова  за стихотворението „Четирите сезона”, Христина Петрова за стихотворението „Лекар” и Борислав Ганчев за стихотворението „Пъстра Пътечка”.
На церемонията по награждаването в Общинска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище присъстваха почти всички наградени автори, с изключение на класираният на трето място Иван Едрев от Варна и Борислав Ганчев от Хисаря, получил поощрителна награда.

"Чат-пат културни новини"

Всичко за конкурса "Стоян Дринов" през годините четете тук.

Соня Георгиева с нова поетична книга "На срички и сезони"

"И... Ето я! Новата ми стихосбирка "На срички и сезони". Защото така се пишат любов, душа, сърце, живот... Благодаря на издателството за доверието, на редактора Ники Комедвенска – за търпението, приятелството, куража, вярата и за какво ли още не! На Стайо Гарноев – за щастието и обичта!... На добро ще е, сигурна съм! Щастие е!"
Това сподели малко преди представянето на втората си поетична книжица голямата ни приятелница и част от кръга "Чат-пат" - талантлива поетеса Соня Георгиева.

Стиховете от "На срички и сезони" се срещнаха за първи път с публиката си на живо (без да броим Фейсбук) на 15 март 2018 г. в Българския културно-информационен център на ул. „Веслец” № 13 в столицата.
В представянето участваха наблюдателят на "Чат-пат" и водещ на Литературния салон "Виделина" в Панагюрище Мария Бегова, редакторът на книгата Ники Комедвенска, както и журналистът Силвия Недкова. За съжаление, се усети липсата на талантливия ни Стайо Гарноев - художник на корицата. Но той пък бе споменаван често. Присъстваха и няколко представители на кръга "Чат-пат", разбира се, както и такива от сайта за лично творчество "Откровения".
Най-хубавото от всичко обаче беше това, че хората четоха на глас и пред всички вече любимите си стихове от новата книжка на Соня. Самата тя бе видимо развълнувана.

В реда на нещата й пожелах да бъде като цветето от стихотворението "Цвете през март", защото вече е пуснала своите корени в почвата на поезията и пие с постоянство от живителните й сокове. А това вече е сила, която може да преодолее всичко в живота и заради която не й трябват други патерици. Тя пък ми даде хубав автограф.
За всички, които не я познават добре, ще спомена набързо, че Соня е икономист по образование, но че работи в сферата на правото, че се занимава и с изработка на приложно изкуство. Първите ѝ стихотворения се появяват някъде през 2003 г., но по-сериозно пише и публикува стихове в литературните сайтове от 2011 г. Лауреат е на няколко конкурса. "На срички и сезони" е втората й книга след "И аз ще се науча да изгрявам".

Текст Стоян Радулов
Снимки от Поля Илиева, Дойчо Иванов и Стоян Радулов.
Събитието бе отразено и във Фейсбук, откъдето са споделени снимките.

Още за Соня тук:

"Чат-пат" порасна с таланта на Соня Георгиева

Гости от Перник, Варна и София в Панагюрище заради поезията на Михаил Караиванов

Книгата "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" от Михаил Караиванов получи своята първа и истинска среща с публиката на 9 юни 2017 г. след 20:00 ч. в бар "Boobox" в Панагюрище. Началният час в случая е важен, тъй като последните хоа си тръгнаха след събитието чак в малките часове на другата сутрин, някъде около 4:00 ч.
А междувременно си говорихме много за поезия, но не само. Слушахме качествена музика в изпълнение на момчетата от "MODICA band", сред които и самият Мишо - което е естествено, нали е един от тях. Акустичните парчета създадоха яка атмосфера. Някои танцуваха.
Прочее, барът беш пълен, а най-важното - купиха се много книги. Беше готино и защото имаше хора, пропътували десетки и стотици километри, за да бъдат специално тук - от Перник, от Варна, от София... И от Панагюрище, разбира се, как иначе... Т.е. - беше истинско.
Радостен съм, за всичко, което се случи - едно от най-хубавите преживявания в Панагюрище, поне за мен, от много, много време. Голям кеф, както се казва - за да спазя жаргонната си стилистика дотук. Което показва, че - да, литературата, музиката, изкуството сближават хората. Факт. Правят живота по-хубав и поносим.
Мога само да съм радостен, че познавам Мишо, че имам възможността да чета стиховете му преди повечето хора. А и още веднъж да му благодаря за доверието да бъда до него в началото на пътя му в българското слово. Да поздравя и Стефчо Рапонджиев, който му бе подал ръка при първата книга "Зависимост", а и сега, при първата среща на "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща директно с публиката.
Самият Михаил по време на представянето беше буквално "между небото и земята". Не очакваше да бъде изненадан от присъствия или думи, но му се случи. Пък и емоционалната му чувствителност си каза думата. Т.е. оказа се, че не само той изненадва читателя с поезията си, че може да се случи и обратното. А и получи словесни подаръци - колко хубаво за поета... Поет дарява поета с думи. Красота!
Сега оставям другите да говорят и пишат...

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

#
гравюрите
върху лицето ми
са прецизно отпечатани
от времето
ако се покатериш
върху тях
ще видиш
моите очи
последната преграда
към душата ми
...

Михаил Караиванов, из "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща"

Ето и една от новите творби на Михаил, написана наскоро и съответно - ненамерила място в книгата, която също прозвуча нея вечер:

#
старите рок групи имаха харизма
старите автомобили също
сега всичко е еднакво
и любовта стана плоска
романтиката ни свършва в хепи
или в макдоналдс
в тлъстите бургери
пълни с е-та
които ни консервират чувствата
ами киното
някогашното очарование
е заменено с 5D 6D
и за усамотяване не става
защото всичко се друса
като на строителна площадка
но скоро и любов
ще намерят как да ти пуснат
като екстра
ако ли не
в интернет има всичко
най-висшето ръководство
за експлоатация на живота
но може да намериш спасение
в някое старо беемве
с червен напукан салон
и сред аромата на стара кожа
Леми е жив
рокендролът диша
както дишат дърветата от бриза
на брега на морето
където все още хора спят на палатки
и посрещат изгрева
докато гугъл забива в ръцете ми
а аз търся рестарта

Михаил Караиванов

Следващото стихотворение е посветено на самия Михаил:

#
Той е
последната еманация на Караиван,
та затуй дарбите носи.
Таланта е
златна монета и дълго страдание,
а писецът му е навид кози рог.
Няма
любима, а Мариите подир него -
Едната и от целий свят,
оти
на Слънчевата улица е прогледнал -
да узнае себе си, после Земята.
Усещане
за баща, а е Горе Иван.
Дерменджиите знаят,
че нещо
по-силно от водата няма
и да е по-високо от хляба.
И вървим
по път след съдбата неясна -
и няма друг начин.
Освен диря
след себе си да оставим...
А пътят към другите е прекрасен!

Иван Станчев

Разнообразни, неочаквани, приятни. Нежни. Такива са стиховете на Михаил. Кратки. Точни. Мъжки

Стоян Христов, 
из блога "Първи впечатления от последно прочетеното. Седчимен книголюбител" 

Михаил Караиванов има втора книжка с още по-изпипана поезия, която ще бъде и втората с подобно съдържание, коментирана в този блог. Първата е пак негова. Причината за това не е, че страстно съм залюбил жанра (не, с него все така се гледаме под вежди строго), а просто защото Мишо е написал интересни неща, и защото е страхотен човек, на когото е неприятно да се отказва.
Дори и да го познавате, имайте едно на ум, че Михаил Караиванов ще ви излъже. Не, не в реалния живот, имам предвид само какво ще очаквате да напише. Ще ви подведе да повярвате в бронираната му с трезвост душа и после ще ви напише стих, завършекът на който ще разтопи нещо у вас. Нещо малко, но няма да го забравите. След това вече забелязали лиричното у него, ще бърза да ви заблуди, че изцяло е такъв (аха, още един поет...), че само целувки и рози са му в главата, и после ще ви сюрпризира с някаква математическа точност, научен факт, графична изненада или нещо друго, което да върне вниманието ви обратно от розовите облаци на грешната земя. Такива са стиховете му - разнообразни, неочаквани, приятни. Едновременно логични, дори в подредбата им, и нежни. Кратки. Точни. Мъжки. Очевидно е, че голяма част от тях са били вдъхновени от конкретни събития и конкретни жени. Предполагам, че авторът би могъл да сподели и по-пикантни подробности относно бройката на любовите му, с която ни шашка и ни кара да му завиждаме още от заглавието, но като се има предвид образцовото му джентълменство, едва ли ще разкрие каквото и да е. Тъй че, мили дами, не се притеснявайте, вашите романи с Мишо ще си останат само ваши. :)
Не едно и две от нещата в стихосбирката ми връщаха погледа, за да ги препрочитам, и то не от неразбиране, а просто защото ми харесаха. И съм почти сигурен, че и вие ще си намерите нещо, което да дърпа вашите тънки струни.

Още стихотворения от "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" четете тук.

"Провинции на сърцето" на Мария Бегова си дойде и в Панагюрище

Втората поетична книга на Мария Бегова - "Провинции на сърцето", бе представена в рамките на Литературния салон "Виделина" в музикалната зала на Народно читалище "Виделина - 1865" в Панагюрище на 9 юни 2017 г., след като първо се срещна със софийската си публика на 26 април с.г.
В Панагюрище обаче активно се включи редакторът на книгата Ники Комедвенска, с която Мария бе работила и по първата си книга "Думи насъщни", отпечатана през 2014 г. също с финансовата подкрепа на Община Панагюрище. Пред пълната аудитория на музикалната зала по няколко думи за Мария и събитието казаха председателят на читалището Спаска Тасева, както и председателят на Литературния клуб в него Тотка Лунгарска. Отделни творби от "Провинции на сърцето" прочетоха самата Мария, както и част от панагюрските й приятели, някои от които не скриха вълнението си.
...
Книгата "Провинции на сърцето" е едно съкровено пътуване на Мария към корена, към родното, към големите личности в миналото ни, но и към нейните най-близки и любими хора - през спомена, през паметта, чрез пренасяне на спомена, чрез изговаряне на любовта, на обичта, на преклонението, на благодарността. Това е книга за нашия, панагюрския Април, книга за големите му и светли личности, книга за самото Панагюрище, книга за родния дом, за бащата, за майката, за децата, за времената, книга за сърцето...
"Сърцето е трезор, където натрупвам своите мълчания", пише Мария в книгата. А "Мълчанието е ателие, където формата се среща със своето съдържание"...
Ето част от него.

КОНЦЕРТ

В далечното ми детство,
в един далечен град,
в тъмната зала,
на светлата сцена,
на годишен концерт
свирехме
на цигулката - аз,
синът на пастора - на пианото.
Шуман. "Мечтание"...

Дали там сега свирят деца,
не знам.
И синът на пастора къде ли е.
Дали цигулката чака ме пак
да попее или да поплаче
след дългото мое мълчание.

Знам,
няма как -
нищо не ще се повтори -
далечното детство
в един далечен град,
тъмната зала,
на сцената - онова сияние.
На цигулката - аз,
синът на пастора - на пианото.
Шуман. "Мечтание".

Не! Няма как...

Мария Бегова, из "Провинции на сърцето"
Още творби от книгата можете да прочетете тук.
А тук и отзив от софийското представяне. 

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Михаил Караиванов представя втората си книга "#53 пъти Любов и други важни неща" в Панагюрище

9 юни
20:00 часа - Bar ''Boombox" - пл. "20 април" №14 в Панагюрище.
Представяне на книгата на Михаил Караиванов "#53 пъти Любов и други важни неща", с участието на група "Modica" - музикантите ще изпълняват акустични парчета.
"Обещаваме една по-различна вечер, в която присъстващите ще бъдат и главни герои", усмихва се загадъчно Миахил по повода.  "Рокендролът е поезия и поезията е рокендрол", довършва още той.

Михаил Караиванов е роден в Панагюрище през 1982 г. и понастоящем живее и работи в родния си град. Познат е с участието си в “Modica”, чието начало поставя през 2013 г. И понеже "играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“ и прави всяка култура да протича като игра" (както казва Хьойзинха), изглежда на Михаил Караиванов играта с музиката не му е достатъчна, та посяга и към писането. Някои от стиховете му се превръщат в текстове за песни на групата. Междувременно, след излизането на дебютната му книга "Зависимост" през 2016 г., Михаил, заедно с още няколко млади човека, стана най-новото попълнение от Литературен клуб „Виделина“ в Панагюрище.
Инак, Михаил Караиванов е инженер, при това дипломиран. През 2001 г. заминава за София, където следва и работи. След десет годишен престой в столицата се прибира отново в Панагюрище, където си намира работа именно заради образованието си.
"Появата на автор като Михаил Караиванов трябва да бъде посрещната с усмивка на лицата ни, с отворени обятия, да бъде насърчавана и обгрижвана, защото чрез хора като него и творчеството му духът ни общ расте. Аз мога само да съм радостен, че го познавам, че имам възможността да чета стиховете му преди повечето хора и да му благодаря за доверието да бъда до него в началото на пътя му в българското слово." Това е написал за него в рецензията си редакторът на "#53 пъти Любов и други важни неща" Стоян Радулов. И още: 
"Пожелавам на Михаил здраво духовно паство, силни устои на душата му и никога да не забравя, че венецът е от тръни - с тиарата му върви и болката; още първият ни литературен критик, панагюреца Нешо Бончев е написал: „Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти“.

За "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" - рецензия
Из "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" - откъси

"Чат-пат културни новини"

Пълната програма на предстоящите събития в Панагюрище - тук.

Христина Петрова отличена с първа награда на конкурса за детска поезия в Панагюрище за 2017 г.

Резултатите от Националния конкурс за непубликувана детска поезия "Стоян Дринов" в Панагюрище за 2017 г., обявиха организаторите от Градска библиотека в Панагюрище.

Журито в състав Ангелина Жекова - председател, и членове – Юлия Момчилова и Лидия Стоицева, присъди следните награди:

Първа награда: Диплом и 350 лв. - на Христина Петрова за стихотворенията  „Прекрасен ден”, „Дъждец” и „Желание”. Творбите прочетете тук. В конкурса миналата година Христина Петрова получи поощрителна награда за стихотворението си "Към Сахара, към Сахара". А през 2015 г. стана носител на третата награда  за стихотворението „Кажете ми”.

Втора награда: Диплом и 250 лв. - на Жени Живкова - Стайкова за стихотворението „Жабешка сватба”.

Трета награда: Диплом и 100 лв. - на Стефка Данева за стихотворенията  „Българска княгиня” и „Родина”.

Христина Петрова получава отличието си от Стефан Рапонджиев и Лидия Стоицева

Бяха присъдени и четири поощрения - комплект книги и грамота, на:
- Вихрен Бънков за стихотворния цикъл „За животните с любов”;
- Цветанка Ангелова за стихотворението „Урок”;
- Борислав Ганчев за стихотворението „Ачко първолачко”;
- Димитринка Ненова за стихотворението „Горска история”.

Журито на конкурса през 2017 г.

146 творци от страната се включиха в тазгодишното издание на Националния конкурс за непубликувана поезия  за деца „Стоян Дринов”. Подадените за конкурса творби бяха над 500, като някои от авторите бяха изпратили по две-три.

"Чат-пат културни новини"
Снимки от Градска библиотека "Стоян Дринов". Повече подробности - тук.

Бардът Пламен Сивов гостува в Панагюрище

На 27 октомври 2017 г. от 17:30 ч. бардът Пламен Сивов ще представи по покана на Мария Бегова своята стихосбирка  "Държавата на другия живот" в читалище "Виделина - 1865" в Панагюрище от 17:30 ч. и ще изпълни своите песни на живо. Гостуването му бе пренасрочено от 19 май за тази есен.

За автора
Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е езикова гимназия в родния си град, а след това право в Софийския университет. Специализирал е в САЩ. Публицист, преводач, редактор на списание Мирна (1996 – 2008), главен редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ, директор на фондация „Покров Богородичен“ от създаването ѝ през 1994 г. Автор на десетки песни, един от основателите на Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“. Носител на награди за поезия и музика.
Негови стихове са публикувани в български и чуждестранни поетични антологии. Има издадени два самостоятелни музикални албума.

За книгата
“Държавата на другия живот” съдържа 70 избрани стихотворения на Пламен Сивов, писани в периода 1992-2016 г. Книгата е оформена в 4 раздела – “По стръмните пътеки на душата”, “Жената, която се връща”, “Една октава тишина” и “Фонтан в дъжда”. 45 от стихотворенията са и песни, включени в соловите албуми на Пламен Сивов (“Касиопея”, “Ниско летиш”) и в албумите на Точка БГ (“ПредВЕРИЕ”, “Акварел” и “Август”), като в края на книгата ще откриете и азбучен указател на песните по албуми.

Познаваме Пламен Сивов като публицист, издател, бард. Сега се срещаме с него и като поет. Заключени в страниците на книга, песните му се успокояват, крилата им се прибират и вече можем да се зарадваме на самите думи.
Деян Енев

Поезията на Пламен Сивов звучи. И едновременно с това – много ѝ отива тишината. Може би „звуци от тишина“ е едно от верните определения. Това са стихотворения и отсам, и оттатък. Те са едновременно зрими и релефни, безплътни и невидими. Значенията тук сменят своите роли и думите оживяват в различни превъплъщения. Спокойна и овладяна, тази музика от метафори тръгва от сърцето и отива много далеч.
Николай Милчев

Стихове с глас, аромат и душа – това усещане оставят текстовете в тази книга у добронамерения читател. Внимателни към вътрешното човешко движение, чужди на шумолящия словесен целофан и честни като поетични послания. Радвам се, че ги срещнах. Радвам се, че и други ще ги срещнат по пътя си. Защото те говорят на човешки език и търсят пролуки в материалното.
Виолета Христова

Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо, миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост:
който веднъж те погледне, той вечно жалее,
че не може под твоите сенки да изтлее,
а комуто стане нужда веч да те остави,
той не може, дорде е жив, да те заборави.
Хубава си, моя горо, миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти
и цветята, и водите, агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите, и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш като куршум пада
на сърцето, което е всякогаш готово
да поплаче, кога види в природата ново,
кога види как пролетта старостта изпраща
и под студът, и под снегьт живот се захваща.

Любен Каравелов