В националния литературен музей работят по престижен европроект, издават нови книги и се готвят за откриването на облагородения двор на къщата музей на Смирненски в София
 |
| Катя Зографова |
-
Здравей, Катя! Позволявам си да си говорим така, защото се познаваме отдавна. Разбрах, че в Националния литературен музей това лято съвсем не е мъртвило, както е нормално в сезона на отпуските. Защо така?
- Да, дори напротив – лично аз си прекъснах отпуската заради неотложни дела. Предаваме за печат прелюбопитния сборник с непечатани автобиографични, накои от които писани в затвора, текстове на писателя Светозар Димитров, известен с псевдонима си Змей Горянин. Ръкописът „Завръщането на Змей Горянин” спечели тазгодишния конкурс „Помощ за книгата” и ще бъде нашият подарък за 110-та годишнина на „забранения” след 1944 г. писател, чийто архиви се пазят в голямата си част при нас. На 3 септември откриваме сезона в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” с изложба, посветена на 150-г. от рождението на Тодор Влайков „Морал в политиката”.
-
Преди време с колеги дадохте пресконференция и за един международен проект, който работите съвместно с Института за литература и със Столична библиотека.
- Това е най-сериозният проект, по който се трудим вече няколко месеца. Названието му е „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти”. Националният литературен музей за пръв път в почти 40-годишната си история печели европроект. Благодарни сме на бенефициента – Института за литература, на Столична библиотека, портньор по проекта, които имат повече международен опит. Определям проекта по Мярка 2 „Документиране на културната история” на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в размер на 192 272 евро безвъзмездна финансова помощ на държавите Исландия, Лихтенщайн и Норвегия - като най-значителен успех за Литературния музей. Разбира се, не подценявам предишните битки на обновения ми екип в национални конкурси. Спечелихме, в конкуренция с още около 60 проекта по дарителската програма на "Мото-Пфое", проект с изразителното име „Градината на символизма”. Благодарение на него преобразихме „подивелия” двор на къща музей „Хр. Смирненски” на ул. „Овче поле” №116 в квартал „Възраждане”. (Откриването на „Градината” предстои съвсем скоро - б.а.) Преди това стегнахме покрива на сградата, в която до смъртта си е живял поетът със семейството си. Така започна спасяването и възраждането на музея на Смирненски.
-
Мисля, че решаването на болния проблем с музея на Смирненски трябваше да се случи отдавна. Разкажи сега нещо по-конкретно и интересно за твоето любимо„документиране на културната история”.
- Всъщност нещата са свързани. Докато не се възроди музеят на Смирненски и бъде отворен за посетители, докато музеят на Яворов, макар и действащ, в състояние на застрашеност поради безхаберието на собствениците си, най-ценните експонати ще бъдат съхранени за поколенията чрез своята дигитализация. Помислете само - докато музеите и библиотеките имат работно време, достъпът до уеб-базираното дигитално хранилище и до сайта с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални арфивни материали, филми, виртуални колекции, презентации, ще бъде общодостъпен независимо от деня и часа, в който потребителят пожелае да се срещне с тях...
- Да разбирам ли, че този голям проект е насочен към максимално широка публика?
- Да, той е дълбоко демократичен по самата си същност. Насочен е към най-различни публики – обществеността, учащите, специалистите, дори социалните групи в неравностойно положение /ромите/, българските училища в чужбина. В специален раздел на хранилището вече се изгражда богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век, от която се съхраняват онлайн книги, периодични издания, фотодокументи... Предстои оборудването на мобилен дигитален център специално за ромската култура, както и обучаването на ромски младежи, които да работят в него, да създават образователни продукти, да въвличат своите събратя в един по-висок културен хоризонт.
- Литературният музей вероятно притежава най-много и ценни ръкописи, снимки и вещи в сравнение с останалите участници по проекта? Кои писателски имена са избрани за дигитално включване? Как направихте избора им и по какъв начин ще представите архивното им наследство?
- Да, несъмнено в НЛМ се пази неизброимо, огромно литературно богатство – над 115 000 културни ценности. Само ръкописните листове в музея на баща и син Славейкови са 80 000. Става ясно, че по проекта ще бъде дигитализирана само малка част от музейните ни реликви. Затова пък тя трябва да е отлично подбрана. Една от най-важните ми задачи като координатор на проекта е да осъществявам перманенти работни срещи между литературоведите от БАН и музейните колеги от НЛМ, за да „напаснат” те възгледите си по отношение на това кое е най-непознатото, най-приносното, уникалното, ако щете и най-атрактивното за широката публика. Радвам се, че тези интердисциплинарни срещи - своеобразни творчески лаборатории, са изключително успешни, че Институтът, Музеят и Библиотеката се сдружават в интелектуалните и практическите си усилия! Работата по литературоведските профили на Яворов, Петко Славейков, Лилиев, вече започна.
- Кои са останалите литературни класици, чиито имена са включени в проекта?
- Веднага ги изброявам: Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.
- Струва ми се, че повечето от тях имат литературни музеи, филиали на НЛМ?
- Да, точно така е - 7 от 13-те класици, включени в проекта, имат мемориални къщи музеи в системата на НЛМ. Няма да ги изброявам, защото културната общественост ги знае, обича ги и все повече ги посещава. Ще направя важното уточнение, че 4 от писателите, които нямат свои музеи, са фондообразуватели в НЛМ, тоест техните архив са при нас и ще бъдат дигитализирани по проекта. Това са Лилиев, Багряна, Фани Попова-Мутафова, Николай Разцветников.
- Кое е уникалното и неизвестното, което ще изкуши публиката да следи с интерес сайта на „Литературната класика – знание за всички”, да влиза в дигиталното му хранилище?
- О, примерите са много, интересни и различни. Едно от достойнствата на проекта според мен – освен съхраняването на културното наследство, свободния достъп до знанието, образователната ефективност, формирането на културни и граждански ценности, интергрирането на ромите, е - оцелостяването на националното архивно богатство. Ето например притежанията на Института за литература и тези на НЛМ ще се свържат в единен архивен и концептуален свод. Известно е, че БАН съхранява 8 ръкописни тефтерчета и тетрадки, а НЛМ – 16 такива на Никола Вапцаров. В Института се пази бележникът „Байер” с „Прощално” и „Предсмъртно”, а в Литературния музей – тетрадката „Сампа” със записите на 8 стихотворения на поета, направени в затвора преди разстрела му. Сега тези знаменити реликви ще бъдат съположени и ще могат да бъдат разглеждани и разтълкувани в общото дигитално хранилище. Нещо подобно ще се получи и с наследството на Христо Смирненски, което също е „раздвоено” между двете институции. Така „пъзелът” на културната памет ще бъде нареден и осмислен поновому.
- Кое обаче е автентично „музейното”, което ще бъде представено в дигиталното хранилище?
- Струва ми се, личните вещи на класиците! Те са най-музейното. Ще бъде интригуващо писателите ни да бъдат представени не само по обичайния „христоматиен” начин, но и със своите хобита, колекции, втори професии, пътешествия из прекрасната родна земя, контакти с колеги по перо у нас и в чужбина, с любовите си, със запазените кабинети и библиотеки, с юбилейните им дарове... В това отношение най-мащабен, просто разкошен, е софийският музей на Патриарха – първият и най-обичан литературен музей в страната. Изумителна тема е кулминиращата обич към Вазов по време на втория му юбилей през 1920 г. - в най-тежките мигове на национална покруса след двете военни катастрофи, непосредствено след злощастния за България Ньойски договор. Това не е случаен, а знаков за националното ни самосъзнание и самосъвземане факт и той ще бъде подобаващо представен в проекта ни. Ще даде и една красива, богата и изкусителна визия за литературния музей, за това как трябва да почитаме своите национални класици!
Интервюто взе Стоян Радулов,
"Чат-пат културни новини". Използвани са снимки от архива на "Чат-пат" и на НЛМ - София
 |
| Плакатът към проекта „Българската литературна класика – знание за всички" |
