"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет фоторепортаж. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фоторепортаж. Показване на всички публикации

Станчеви поетически мистификицаии пред публика

Корицата на книгата и моменти от представянето в НЧ "Виделина"
Иванстанчевите поетически мистификации около библейските сюжети днес продължават с четвъртата книга на чудака, озаглавена "Аз, Юда, споделям ви" (при това пътят му в лирическия жанр бе постлан от "Дяволден").


Голямата зала на панагюрската "Виделина", петък, 12 юлий 2019 г...
Събрани са гости и приятели за рождението на отрочето. Нема турта, има рикия и вино... Като за поет... Иван е несвойствено притеснен (не е лесно да отчуваш рожба, мисля си), Красимира Василева представя книгата чрез рецензията си за нея, Василка Сугарева вдъхновено чете стиховете му... Сред публиката не са само панагюрци, има от София, от Оряхово... Важното е, че земният му син е тук... Звучат поздрави към Иван в мерена реч: от Дида Гемиджиева, от Александър Пенчев; както и песни по текстове на Иван, гласът на Деян Неделчев... Следват автографи, пожелания, китки... Дружеска среща на маса в ресторант, рецитации и завършек в ранните часове в оня схлупен, но по-широк от дядовата ръкавичка "Авраамов дом" на ул. "Стоил Финджеков"... "Човек се ражда с мечтите си", написал е самият Иван... Е, Иване, дано не си се намечтал... "Пиши, странниче."


© Текст Стоян Радулов
© Снимки Владислав Влайков, Стоян Радулов и Розалия Максим

Митове и кратки разкази за кукери, рогачи и джумали




Кукерът в България  - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни. 
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на  веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.

Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.

В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал". 
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове. 

Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.

"Чат-пат културни новини"

Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.




ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ
в Община Панагюрище през 2019 г.
3 март
11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.

10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”

16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания

Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ




Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"
В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова
Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели
Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева
Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук


Снимки на наш човек показват в изложба в Русе


Снимките, с които участва в изложбата Стоян Радулов
Четири фотографии от панагюреца Стоян Радулов бяха селектирани и подбрани за участие в годишната изложба на фотоклуба при Възрожденско читалище "Зора" в Русе. Освен писател, режисьор и сценарист, Стоян е запален пътешественик и почитател на фотографията, участник в няколко фотоизложби до момента, организирал е включително самостоятелна.
В традиционната годишна изложба на въпросния русенски фотоклуб този път ще бъдат представени девет автора. Няма конкретна тема, всеки от тях показва най-доброто, според него. Радулов се е съсредоточил върху пейзажите - красивите скали над Белоградчик пред буря, макове и залез от Средногорието, както и изглед от язовир "Доспат". Прочее, пейзажите и преобладават в общото звучене на фотографиите. Представени са още творби от Емилия Манолова, Милчо Йовчев, Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова, Милчо Манев, Севдалин Дончев и Николай Василев.
Експозицията с творбите на фотографите ще бъде подредена във фоайето на читалище "Зора" в Русе и ще бъде открита на 18 декември 2018 г. от 17.30 часа. Тя ще краси читалището до края на 2019 г., т.е. до следващата годишна творческа изява на клуба.

"Чат-пат културни новини"

Кадър от Емилия Манолова
Кадър от Милчо Йовчев
Кадри от Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова и Милчо Манев
Кадър от Николай Василев
Кадър от Севдалин Дончев

Фоторепортаж от гостуването на Камелия Кондова в Панагюрище








Камелия Кондова е онова светло момиче, което написа може би най-тежките и най-светлите стихове в съвременната българска поезия. Затова е хубаво, че тя гостува на 23 ноември в Панагюрище - последователно на Градската библиотека, на МБАЛ "Уни Хоспитал" и на Литературния ни клуб "Виделина". Срещата й с публиката бе същия ден вечерта в музикалната зала на Читалище "Виделина", за да ни прочете късчета от душата си и да ни зарази с любов такава, каквато само тя може да дари и да изпита.
Споделям с вас съкровени моменти от тази незабравима среща с Камелия Кондова и нейните приятели. Това бе едно невероятно преживяване между кориците на книгата й "Неделята, която беше в понеделник" с приятели на изкуството...





Благодарим на Пепа Маркова която е член на Клуб "Виделина" и направи всичко възможно да пристигне от София, за да уважи Камелия Кондова и да запечата в обектива си емоцията на присътващите; да пресъздаде собственият си мироглед, чрез всички нас.
Благодарности и на гостите, уважили това събитие, сред които стоят имената на художничката Елка Дееничина, писателят Михаил Гунчев, актьорът Любен Чаталов, поетът Димитър Никифоров и още, и още...
Но, преди всичко и не на последно място - благодарности на поетесата Камелия Кондова, която пропътува километри, раздаде емоцията си, лиши близките си от своето присъствие - за да ни направи щастливи... За да ни усмихне.. За да ни подреди!
Дано да има повече такива срещи!
Заради усмивките и заряда, които носят в себе си и заради утрото, което неминуемо ще ни се усмихне, без да взема предвид всичко случило се преди настъпването му! И не защото е по-светло, а затова, че е по-мъдро от вчера-вечерта!
Обичайте се!

Текст Дима Дюлгярова
Снимки Пепа Маркова

Още от Камелия Кондова в "Чат-пат".

През деня Камелия Кондова и Любен Чаталов гостуваха на МБАЛ "Уни Хоспитал" - Панагюрище
Гостуването на поетесата в МБАЛ "Уни Хоспитал" е част от съвместните инициативи между лечебното заведение и Общинска библиотека „Стоян Дринов”. Предстоят още срещи с автори, музиканти и художници, които ще се провеждат периоично в „Уни Хоспитал“. На по-късен етап ще бъдат планирани и срещи в библиотеката, на които лекари от болницата ще презентират пред аудиторията важни теми, свързани със здравето. Младите хора, които са решили да следват медицина, ще се запознаят с перспективите, които „Уни Хоспитал“ може да им предложи в професионалното развитие.

"Чат-пат културни новини"
Снимка - Общинска библиотека "Стоян Дринов"

ОЧИТЕ НА БАЩА МИ

Оглеждам се. Не, не във огледалото.
В очите на баща ми се оглеждам.
И виждам как догаря вече старото
предчувствие за някаква надежда.
И виждам мъдростта му - уморената,
изплашена за някого, за нещо.
За хляба. За съдбата на вселената.
За първата ми незаконна среща.
За майка ми. За страшното съмнение,
че ни предават близките ни даже.
За думите, които от вълнение
навярно е забравил да ми каже.
Сънят му от безсънното си скитане
се връща у дома. Но е бездомен.
И виждам, че ме няма в очите му.
Избягала съм. И съм само спомен…”

Стихове Камелия  Кондова

Стиховете му събуждат забравени идеали, а в училище буди... Или Валери Иванов

Красимира Василева и Валери Иванов при представянето му в Панагюрище
ОТЗИВ ОТ ГОСТУВАНЕТО НА
ВАЛЕРИ ИВАНОВ В ПАНАГЮРИЩЕ

Среща на панагюрци с учителя, поета, критика и музиканта Валери Иванов се състоя в петъчната вечер в края на октомври 2018 г., току преди Деня на будителя, в местното читалище „Виделина“. Събитието бе по идея на Красимира Василева от Клуба за литература, изкуство и общество "Виделина" - самата тя изявен литературен критик, учител, анализатор, поет и писател. Представянето на госта се оказа вълнуващо и пламенно пътешествие. Но с двама близки по перо и биографии таланти това бе обяснимо.
Валери Иванов представи части от цялостното си творчество, като започна с четене на стихове от първата си стихосбирка. Разказа случки от живота си, сподели спомени от миналото си и изпя няколко песни на китара и пиано. Научихме за трудния избор, който се е наложило да направи – да продължи с музиката, или да се отдаде на литературата. Оказа се, че всичките му книги са продадени и бяхме лишени от възможността да попълним библиотеките си с неговото творчество, но затова пък той подари четири хумористични сборника „Смешен хоровод“ от клуба на хумориста „Щастливеца“ Пазарджик - един на Читалището, и друг на литератуарния клуб „Виделина“. Прочее, в "Хоровода" открихме творби на Димитър Дънеков - бивш председател на клуб "Виделина" и карикатури на нашия художник Стайо Гарноев.
Сред гостите в музикалната зала на читалището бяха членове на клуба на учителите пенсионери „Цвята Зографска“, които в края на вечерта пяха заедно с Валери Иванов. Гост-изпълнител на свои песни беше и участникът в шоуто "Гласът на България" Александър Савов. Публиката поиска повече време с Валери Иванов и повече песни в негово изпълнение, но краткото време на визитата не позволи това.
А ето и думите, с които Красимира Василева ще ни представи поредният гост на КЛИО "Виделина".

Текст Дима Дюлгярова за "Чат-пат"



1 ноември – Денят на будителите. Казват, че ние, българите, имаме твърде много празници. И това е така, защото имаме твърде много спомени – исторически и културни, които да ни напомнят, че има с какво да се гордеем.
Прекрасно е, че не само миналото е повод за гордост, но и настоящето дава своя принос за българската духовност.
Радвам се, че можах да представя пред панагюрската публика един такъв будител – учителя, критика, поета, композитора Валери Иванов. Той е роден в Пазарджик (1963 г.) живее и работи в родния си град, щастлив, че е син на Тракия и носи нейния дух. Има учители, които влизат в класната стая, изпяват си урока и излизат. От такива може да получиш знания. Те не посещават културните срещи, защото са твърде заети – да бършат прах у дома, да готвят вкусни гозби и пр.
Валери обаче е от ония учители, които се стремят да дават на децата нещо много повече от знания. Те разкриват пред подрастващите широки хоризонти, развиват фантазията и мисленето, подтикват към творчество. А образованието съвсем не е само натрупване на знания. Днес като че ли школото забравя, че е място и на възпитание, и на личностно развитие. Валери е именно от тези учители, редом с които в класната стая влизат животът и светът. Това виждаме от книжката с творби на негови ученици.
Самият той е поет, който обича сам да се представя. Стиховете от първата му стихосбирка и най-новите творби, които той прочете пред публиката в Панагюрище, от една страна, показаха пътя на творческото му развитие и, от друга, изградиха представата за поет с ангажирана гражданска позиция, с поглед към действителността, минали през сърцето, с пряк изказ, увличащ читателя в мисловния и поетичния свят на твореца. Реминисценциите в тези стихове водят до съпоставки между епохите и по паисиевски, по вазовски събуждат забравените идеали, заспалото чувство за дълг. Геомилевската стилистика, Вапцаровата философия за битието възраждат чувството за дълг пред поколенията след нас, спомнят ни заветите на предците.
Литературнокритическите изследвания на Валери Иванов са плод на сериозен труд. Богатата фактология, свързана с биографията, и особено със смъртта на Щастливеца, е пречупена през философското осмисляне на предателството, насилието и на безсмъртието на човешкия дух. Юда и трийсетте сребърника, които водят до Разпятието, а то – до Възкресението, за жалките малки нашенски юди 30-те наполеона са цената на убийството на Алеко, което води до безсмъртието на този, когото днес наричаме съвестта на нацията. „Азбучният афоризмик“ в края на книгата разкрива личността на автора, защото човек е това, което прави, но и това, което харесва и цитира, за да ни припомни нравствените и духовните измерения на човешкото.
И накрая, но не на последно място, Валери Иванов е музикант. Свири на китара и на пиано, пее любими популярни песни, негови песни са получили награди на различни конкурси. Редактор е на редица книги и сборници, включително и на творчеството на деца, и на вестник „Метафора“.
„30 наполеона и Алеко Константинов“ събужда асоциации за Юда.

Красимира Василева


Фоторепортаж от концерта на Тони Димитрова в Панагюрище


5 ноември 2018 г., Театър Дом-паметник в Панагюрище.
Концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония, диригент Левон Манукян.
Фоторепортаж на © Тони Елкина.


"Вдъхновяващ, емоционален и невероятен "Живот във куфар". Страхотен концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония в Панагюрище!" Такова е общото впечатление от поредното гостуване на бургаската прима в средногорския град, където тя изнесе свой бутиков концерт.
„Ах,морето”, „За тебе хората говорят”, „Обещания”, „Танго в полунощ”, и „Отдавна хората говорят” бяха само част от поднесените песни. Тони Димитрова показа отново, че е тази, която не следва пътища, a върви там, където няма път и оставя следи…Омагьосваща, неповторима, винаги различна... Умее да спира мига с вечните си хитове... Да зарежда атмосферата с топлина и обич...






Следете страницата LOVE.PANAGYURISHTE във Фейсбук