Авторът на 10-томната поредица "Западноевропейска литература" е носителят на Бончевата награда за критика за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - изтъкнат литературовед и университетски преподавател, е носителят на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2019 г.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Хаджикосев са гласували Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на Община Панагюрище, д-р Силви Хачерян – и.д. началник на отдел „Регионални дейности” в Министерство на културата, акад. Благовеста Касабова – литературен критик, проф. Чавдар Добрев – носител на награда „Нешо Бончев” за 2018 г.  и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“. Номинации за престижното отличие бяха направени от Съюза на българските писатели, от Съюза на независимите писатели и от Клуба на носителите на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“. Носителят на приза получава плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.
Наградата „Нешо Бончев“ вече бе връчена на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - това стана на официална церемония на 28 март  2019 г. в зала „Арена Асарел” по време на традиционните Бончеви празници. На този ден бе отбелязана и 180-годишнината от създаването на първото светско училище в Панагюрище, чийто правоприемник е СУ „Нешо Бончев”, както и рождението на първия професионален литературен критик на България и патрон на училището – Нешо Бончев.

Кой е носителят на Бончевата награда за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г. в София. Следва Българска филология във Филологическия факултет на Софийския държавен университет. Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедра по теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи от 1965 до 2016 година.
През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар”, а през 1989 г. защитава докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия”.
През 1978-80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен” в Лион, Франция, а през 1994-96 г. – гост професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст” в Гьотинген, Германия.
Неговата литературнокритическа и изследователска дейност е основно в две направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Автор е на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат, но основен труд е неговата монументална поредица „Западноевропейска литература” (досега в 10 тома). Автор е на мемоарна тетралогия, събрана в автобиографичните книги „Записки на конформиста” (2005) и „Записки на вътрешния емигрант” (2006). Днес проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев продължава да развива и дообогатява своето уникално дело в областта на художествената словесност.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев

Нешо Бончев

Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Проф. Чавдар Добрев - 2018 г.
Иван Гранитски - 2017 г.
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Спаска Тасева оглавява за още един мандат читалище "Виделина" в Панагюрище

Спаска Тасева бе преизбрана за председател на Народно читалище ”Виделина-1865” в Панагюрище - нашето читалище, за още един мандат. Тя получи  пълната подкрепа на всички присъстващи на Отчетно-изборното събрание, което се проведе на 29 март.
За членове на читалищното настоятелство бяха избрани Анна Горинова, Андрея Манев, Донка Терзийска, Ирина Ботева, Нистор Хаинов, Нора Кунчева, Петър Тодоров, Пламен Търкаланов, Стефан Рапонджиев и Димитър Найденов. Проверителна комисия ще бъде в състав Георги Гергинеков, Николинка Дееничина и Павлинка Тушлекова.
Спаска Тасева благодари за доверието и обеща, че продължи да работи в посока привличане на млади хора в самодейните състави, привличане на средства и осъществяване на ремонта на сградата на читалището.
В началото на събранието Тасева направи доклад за дейността на читалище „Виделина-1865“ за 2018 г. и обобщи по-важното от изминалия тригодишния период.
„Обобщавайки това, което е свършено през изминалите три години, аз определено смятам, че читалище „Виделина” заема своето достойно място в културния афиш, в живота на Панагюрище и в културната история на нашия град. То зае място, подобаващо и достойно, такова, каквото му е налагано в годините от нашите предшественици. И аз, с удоволствие и гордост бих казала, че читалището ни живее и продължава традициите от най-силните си времена. За всичко това дълбок поклон и благодарност на всички!”, каза с нескрито вълнение Тасева.
Отчетен доклад на Проверителната комисия на читалището за 2018 г. прочете Павлинка Тушлекова. Приет бе и бюджета на читалището за 2019 година.
Източник: вестник "Оборище" - Панагюрище / Oborishte.bg

Забавни клипчета популяризират панагюрския диалект във Фейсбук

Забавни уроци как да говорим звучния панагюрски диалект започнаха да се появяват на кратки клипчета в страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук. Във всяко от тях се обръща подробно внимание на разтълкуването на знакова идиоматична фраза от панагюрския говор или начинът на използване на неповторими думи от него...

 

Поредицата е своеобразно продължение на инициативата на страницата LOVE.PANAGYURISHTE, където с подобни клипчета се популяризира диалектът, но под формата на забавен тълковен речник за думички и изрази от народния говор в панагюрско. Появата на клипчета в LOVE.PANAGYURISHTE ще прекъсне след появата на 22 еп. Дотогава двете поредици ще вървят успоредно. Идеята и реализацията и на двете е на Стоян Радулов.

 

От "На орището" съхраняват и популяризират традиционни за село Попинци обичаи

Фолклорен танцов състав "Тангра" по време на участие

Чрез специален проект в Попинци, изготвен по идея на Сдружението с нестопанска цел „На орището“, ще изследват и популяризират традиционни за селото обичаи. С него сдружението кандидатства за финансиране пред Община Панагюрище за 2017 година, съобщи за Радио "Фокус" Мария Терзийска от неправителствената организация.
Сдружението е създадено в края на миналата година с основна цел да се запази съществувалият дотогава към местното читалище танцов състав „Тангра”.
„Проектът „Да се кичат, да се радват, да си дойдат, да се женат“, с който кандидатстваме за финансиране пред Община Панагюрище, е насочен основно към съхраняването и популяризирането на автентичните обичаи в селото. Ще се насочим към сватбения обичай като мост към поколенията. През 19-ти век се е правил по съвсем различен начин от познатия ни в днешно време. Напоследък виждам, че хората се опитват да пресъздават сватбите си по този начин. Смятам, че е добра идея за младежите да намерят вариант един ден, когато се оженят, да бъде по този начин. А то вече е и популярно”, коментира Терзийска.

"Чат-пат културни новини"

В Бъта клубове ще проучват местния фолклор и ще учат младежи как се прави родословно дърво

През тази пролет момчета и момичета от Бъта организираха почистване на селото

Четири клуба, чрез които да се генерират събития, които да обединяват усилията  на хората и да създават по-добри условия за живот в село Бъта, ще се сформират по проекта "Вече знам и мога повече" на сдружение "Идея" в селото. С него Сдружението за развитие на малки европейски селища кандидатства за финансово подпомагане на проекти за младежки дейности от страна на Община Панагюрище.
"В Бъта освен възрастни хора, има и немалка група младежи, ученици  и деца, които могат да бъдат обединени около една идея за развитие на селото. Едната от дейностите, предвидени в проекта „Вече знам и мога повече”, е насочена точно натам”, коментираха от неправителствената организация.
Предвижда се изграждането на четири клуба, в който всеки ще участва на доброволен принцип. Един от клубовете е насочен към проучването на особеностите на местния фолклор, идиоматични изрази, специфични фрази. Освен това ще бъдат обучени как се прави родословно дърво, как се проучва историята на даден род. Впоследствие създадените по линия на този арт клуб материали, заедно с тези на останалите три клуба, ще бъдат събрани и издадени в книжка. На финала на проекта ще бъде подредена и специална изложба”, уточняват също от сдружението.
Сдружение "Идея" е създадено преди няколко години в панагюрското село Бъта, като в него са обединени хора, които искат да работят за развитие на местната общност.

"Чат-пат културни новини"