Митове и кратки разкази за кукери, рогачи и джумали

Кукерът в България  - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни. 
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на  веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.

Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.

В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал". 
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове. 

Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.

"Чат-пат културни новини"

Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.

ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ

в Община Панагюрище през 2019 г.

3 март
11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.

10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”

16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания

Операторът Ники Василев с житейски юбилей - на 70

Николай Василев, снимка от личен архив

Най-добрият оператор на Телевизия Туризъм, русенецът Николай Василев, става на 70. Носителят на награди за работата си от Тунис, Япония, Португалия, Полша и България, казва за юбилея си: "Родих се на 1 февруари в средата на миналия век. 70 години минаха като на кино. А 55 от тях бяха и кино и вино. Пожелавам си и следващите 70 години пак да бъдат кино-вино!"...
Роден на 1 февруари 1949 г., през 1964 г. талантливият младеж постъпва в киноклуба на родния Русе и там се усъвършенства като оператор и режисьор-аниматор. От 1979 г. е главен оператор на Младежка филмова студия – Русе. В същото време сътрудничи на Българската национална телевизия. През периода 1978 – 1998 г. е фотограф-редактор на Универсална научна библиотека – Русе. Специализира анимция в Студия „Барандов” – Прага.
Журналистическата си дейност започва в регионален вестник. Публикува свои снимки в централната преса. Член на СБЖ и Международната федерация на
журналистите. От 2003 г. е оператор в ТОП телевизия. През 2005-2007 г. е оператор в Арена медия. От 2008 г. снима за Телевизия Туризъм.
Първите си авторски награди за свои филми получава през 1971 г. През цялата си творческа кариера досега е създал над 200 кино- и видеофилма. Следващите години го оформят като един оригинален творец, за което получава престижни национални и международни награди на кинофестивали, някои от които са:
- Първа награда „Златен лъв” от кинофестивала на UNICA за анимационния филм „Кранът,който…”;
- „Сребърен сокол” от Килибия – Тунис, за анимационния филм „Парад”;
- Наградата на губернатора на Нагасаки – Япония, за „Парад”;
- „Сребърна крепост” от Гуимареш – Португалия, за филма „Браво, брависимо”;
- Бронзов медал на UNICA от фестивала в Торун – Полша, за „Кранът, който…”;
- Първа награда в категория Икономика и туризъм на фестивала на медийните продукти за българската евроинтеграция – 2004 за филма „Преходи”, и Първа награда в категория „Култура и културно наследство” на същия фест през 2005 за филма „Елиас Канети в Русчук”.

В областта на фотографията има много участия в общи фотоизложби и престижни национални и международни фотоконкурси. Организирани шест самостоятелни изложби
на художествена фотография. Притежава богат организационен опит, който реализира в организирането на национални кинофестивали като ANIMATRIK за анимационни филми, Русенска осморка, Конгрес и Международен филмов фестивал на Световната организация за некомерсиално кино UNICA през 2012 г. в Русе, екофотопленери с участието на изявени български фотографи. Художествен ръководител на фотоклуба при Възрожденско читалище Зора” - Русе. През 2014 г. Община – Русе го удостоява с наградата плакет на Русе по случай 50-годишния му творчески юбилей.
През 1993 г. заедно със свои колеги учредява и регистрира Федерация „Алтернативно кино”. Четири години по-късно основава Русенско фотографско общество с фотографи от град Русе, Велико Търново и Силистра.
През 2006 г. Николай Василев получава почетен диплом на списание "National Geographic". Негови фотографии са притежание на различни частни колекции в България, Белгия, Турция, Испания, Англия, Франция, Германия, Холандия, САЩ, Пуерто Рико, Мексико, Китай, Япония, Тайланд, Хонконг.
В Телевизия Туризъм Николай Василев снима за основните ни рубрики "100 национални туристически обекта", "Музеите и галериите на България", "Посоки" и пр. Има и над 30 документални филма като главен оператор, сред които "Между полумесеца и кръста", "Дунав - човешкото лице на земята", "Усукано по килифарски", "Тутракан", "Никополис ад Иструм", "Денят на нестинарката", "Хасково - времето като вечност" и мн.др.
С него съм направил едни от най-хубавите си документални филми.

Честит рожден, приятелю, таланте, вдъхновителю! Бъди!

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Да зарежем лозите на Трифон Зарезан - 1 февруари

На Трифоновден в село Баня, Панагюрско

1 февруари - Ден на св. мъченик Трифон (ок. 225 – 256). 

Трифоновден. Трифон Зарезан. Ден за зарязване на лозето.

Православното християнство в България е с дълбоки традиции, а българската църква е играела ключови моменти в духовния и политически живот на хората и държавата.
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон. В средата на 3-ти век той излекувал с молитви дъщерята на римския император Гордиан. Неговият наследник на трона обаче - император Декий Траян, започнал гонения рещу християните и Трифон загинал мъченически в името на вярата.

В българската митология свети Трифон е считан за закрилник на лозарите и винарите, защото произлизал от областта Фригия в Мала Азия, смятана за една от прародините на лозата и виното.
Част от мощите на светеца бяха донесени в България преди няколо години от Атон от Неврокопския митрополит Натанаил и вградени в основите на храма "Свети Георги Победоносец" в село Черниче, община Симитли. На 1 февруари всяка година в този храм се отслужва тържествена литургия в чест на свети Трифон. Но такива се изнасят в почти всиички български православни храмове. Големите тържества в Панагюрско например са в село Баня - селото на лозарите и винарите в района.

Традиционно литургията е последвана от водосвет и пречистяване, както и от ритуално зарязване на лозите, които се преливат с вино от последната реколта. Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна и подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се придружава от благословии за берекет.
Денят на Трифон Зарезан продължава с празнична черпявка.
В разгара на деня мъжете лозари се събират на обща трапеза, придружена от песни и веселие – далечен отглас от Дионисовите празници в античността.

На Трифоновден в село Брестовица, Асеновградско

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Стиховете му събуждат забравени идеали, а в училище буди... Или Валери Иванов

Красимира Василева и Валери Иванов при представянето му в Панагюрище

ОТЗИВ ОТ ГОСТУВАНЕТО НА

ВАЛЕРИ ИВАНОВ В ПАНАГЮРИЩЕ

Среща на панагюрци с учителя, поета, критика и музиканта Валери Иванов се състоя в петъчната вечер в края на октомври 2018 г., току преди Деня на будителя, в местното читалище „Виделина“. Събитието бе по идея на Красимира Василева от Клуба за литература, изкуство и общество "Виделина" - самата тя изявен литературен критик, учител, анализатор, поет и писател. Представянето на госта се оказа вълнуващо и пламенно пътешествие. Но с двама близки по перо и биографии таланти това бе обяснимо.
Валери Иванов представи части от цялостното си творчество, като започна с четене на стихове от първата си стихосбирка. Разказа случки от живота си, сподели спомени от миналото си и изпя няколко песни на китара и пиано. Научихме за трудния избор, който се е наложило да направи – да продължи с музиката, или да се отдаде на литературата. Оказа се, че всичките му книги са продадени и бяхме лишени от възможността да попълним библиотеките си с неговото творчество, но затова пък той подари четири хумористични сборника „Смешен хоровод“ от клуба на хумориста „Щастливеца“ Пазарджик - един на Читалището, и друг на литератуарния клуб „Виделина“. Прочее, в "Хоровода" открихме творби на Димитър Дънеков - бивш председател на клуб "Виделина" и карикатури на нашия художник Стайо Гарноев.
Сред гостите в музикалната зала на читалището бяха членове на клуба на учителите пенсионери „Цвята Зографска“, които в края на вечерта пяха заедно с Валери Иванов. Гост-изпълнител на свои песни беше и участникът в шоуто "Гласът на България" Александър Савов. Публиката поиска повече време с Валери Иванов и повече песни в негово изпълнение, но краткото време на визитата не позволи това.
А ето и думите, с които Красимира Василева ще ни представи поредният гост на КЛИО "Виделина".

Текст Дима Дюлгярова за "Чат-пат"

1 ноември – Денят на будителите. Казват, че ние, българите, имаме твърде много празници. И това е така, защото имаме твърде много спомени – исторически и културни, които да ни напомнят, че има с какво да се гордеем.
Прекрасно е, че не само миналото е повод за гордост, но и настоящето дава своя принос за българската духовност.
Радвам се, че можах да представя пред панагюрската публика един такъв будител – учителя, критика, поета, композитора Валери Иванов. Той е роден в Пазарджик (1963 г.) живее и работи в родния си град, щастлив, че е син на Тракия и носи нейния дух. Има учители, които влизат в класната стая, изпяват си урока и излизат. От такива може да получиш знания. Те не посещават културните срещи, защото са твърде заети – да бършат прах у дома, да готвят вкусни гозби и пр.
Валери обаче е от ония учители, които се стремят да дават на децата нещо много повече от знания. Те разкриват пред подрастващите широки хоризонти, развиват фантазията и мисленето, подтикват към творчество. А образованието съвсем не е само натрупване на знания. Днес като че ли школото забравя, че е място и на възпитание, и на личностно развитие. Валери е именно от тези учители, редом с които в класната стая влизат животът и светът. Това виждаме от книжката с творби на негови ученици.
Самият той е поет, който обича сам да се представя. Стиховете от първата му стихосбирка и най-новите творби, които той прочете пред публиката в Панагюрище, от една страна, показаха пътя на творческото му развитие и, от друга, изградиха представата за поет с ангажирана гражданска позиция, с поглед към действителността, минали през сърцето, с пряк изказ, увличащ читателя в мисловния и поетичния свят на твореца. Реминисценциите в тези стихове водят до съпоставки между епохите и по паисиевски, по вазовски събуждат забравените идеали, заспалото чувство за дълг. Геомилевската стилистика, Вапцаровата философия за битието възраждат чувството за дълг пред поколенията след нас, спомнят ни заветите на предците.
Литературнокритическите изследвания на Валери Иванов са плод на сериозен труд. Богатата фактология, свързана с биографията, и особено със смъртта на Щастливеца, е пречупена през философското осмисляне на предателството, насилието и на безсмъртието на човешкия дух. Юда и трийсетте сребърника, които водят до Разпятието, а то – до Възкресението, за жалките малки нашенски юди 30-те наполеона са цената на убийството на Алеко, което води до безсмъртието на този, когото днес наричаме съвестта на нацията. „Азбучният афоризмик“ в края на книгата разкрива личността на автора, защото човек е това, което прави, но и това, което харесва и цитира, за да ни припомни нравствените и духовните измерения на човешкото.
И накрая, но не на последно място, Валери Иванов е музикант. Свири на китара и на пиано, пее любими популярни песни, негови песни са получили награди на различни конкурси. Редактор е на редица книги и сборници, включително и на творчеството на деца, и на вестник „Метафора“.
„30 наполеона и Алеко Константинов“ събужда асоциации за Юда.

Красимира Василева

Фоторепортаж от концерта на Тони Димитрова в Панагюрище

5 ноември 2018 г., Театър Дом-паметник в Панагюрище.

Концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония, диригент Левон Манукян.

Фоторепортаж на © Тони Елкина.

"Вдъхновяващ, емоционален и невероятен "Живот във куфар". Страхотен концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония в Панагюрище!" Такова е общото впечатление от поредното гостуване на бургаската прима в средногорския град, където тя изнесе свой бутиков концерт.
„Ах,морето”, „За тебе хората говорят”, „Обещания”, „Танго в полунощ”, и „Отдавна хората говорят” бяха само част от поднесените песни. Тони Димитрова показа отново, че е тази, която не следва пътища, a върви там, където няма път и оставя следи…Омагьосваща, неповторима, винаги различна... Умее да спира мига с вечните си хитове... Да зарежда атмосферата с топлина и обич...

Следете страницата LOVE.PANAGYURISHTE във Фейсбук

Фоторепортаж от представянето на книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"

2 ноември 2018 г. в мултимедийната зала на Исторически музей Панагюрище.

Представяне на документалната книга "Поздравъ отъ Панагюрище" (том 1) от Стоян Радулов.

Фоторепортаж на © Пепа Маркова

Петък вечер и една зала, пълна с гости - близки, приятели, панагюрци и Стоян Радулов - този дръзновен и неуморен разказвач на истории, който ни потапя в миналото на любимия ни град. Благодаря ти! ... Книгата се продава в книжарниците в града. Препоръчвам я.
Тони Лунгарска

В Панагюрище трябва да е празник, а празника да бъде прекрасен! Успех!
Мария Мулешкова-Джаман

Беше празник!
Дарина Дечева

Силно впечатлен съм от новата книга на Стоян Радулов. "Поздравъ отъ Панагюрище" ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. Поздрави за великолепната книга, а вече очакваме и продължението!
Нешо Гергинеков

В книгата е постигната една мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите снимки, картички, илюстрации – синтез на словописа и светлописа. Едно от достойнствата й е, че тя разполага панагюрския ракурс в широкия контекст на световната история на „светлописа“ (както е първоначалното название на фотографията) така, че първите панагюрски имена в българската фотография Иван Зографов и Стоян Каралеев стоят убедително вписани по достойнство в нея. "Поздравъ отъ Панагюрище" е необикновена летопис, в която "пробегът" на образ и слово създават не само документално истинна, но и динамично въвличаща атмосфера.
Катя Зографова

Книгата на Стоян Радулов е панагюрска животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин посредством архивни картички и снимки. Те визуализират битието и традициите на панагюрския край от близкото и по-далечно минало. „Описанието“ чрез фотосите практически отразява целия социален живот – от поминъка и духовността до най-интимните човешки чувства и от историята до образователното дело или здравеопазването...
Книгата показва вътрешното, „историческото време“, в което са отразени събития и процеси в тяхната етико-естетическа и народопсихологическа неповторимост. Непрекъснатото редуване на текст и изображение нарушава стереотипа на конвенционалното представяне на съдържанието. Така се налагат нови ценностни критерии при осмислянето на идеите. Навлизането в сложния и обаятелен свят на произведението в стил „ретро“ кара човек да забрави, че това е литература, а не живот. Всеки фотос, а те са стотици, на практика е една история. А всяка история е едно връщане и оживяване на миналото с дълбока философско-познавателна стойност.
Тодор Каракашев

Следете страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук

Иван Джамбазов и Георги Радомиров - герои на нов документален филм

Георги Радомиров по време на моноспектакъл в Панагюрище

Героите на новия документален филм заедно с творческия екип

Творческият тандем Мария Перфанова и Николай Радулов работи над филм за двамата актьори от Панагюрище – Иван Джамбазов и Георги Радомиров, съобщи в. "Време". В документалния кино очерк двамата разказват за спомените си от своите студентски години и за тяхното приятелство, което е живо до днес.
Актьорът с панагюрски корени Иван Джамбазов, който в артистичните среди е известен като Джамби и като Царят на дублажа, говори за старо Панагюрище и описва своето детство, своя род. "Те бяха занаятчии и земеделци - разказва Джамбазов. - На майка ми дядо й – дядо Луко, е бил опълченец. Имах една снимка, която загубих, но беше уникална. На нея се бяха снимали целия род, когато дядо Луко е получил първата си пенсия. На нея той е с опълченска униформа, с жена му, майка ми, която е била малко дете, вуйчо ми Никола, вуйчо ми Нейко, дядо ми, брат му, чичо Дойчо, въобще целият род."
Трейлърът към филма вече имаше своята онлайн премиера и може да го видите тук:

Идеята на авторите за филма се ражда през 2016 г., когато те се срещат с двамата за интервю. Представянето на лентата се очаква да стане до края на 2018 г.

По информация, снимки и видео на в. "Време"

Група "Мodica" разтърси столичния клуб "The Point"

Звучно, гръмовно, музикално и тлантливо - така протекоха близо 3 часа на 16-ти срещу 17-ти март 2018 г. с Мишо, Тинков, Марто и Стоян - или панагюрската "Modica Band", в клуб "The Point", София.

Здрав звук, плътен саунд - три китари, гласът на Стоян и мощните барабани на Тинков. И което е още по-чудесно - няколко доста готини панагюрци в публиката...
Всичко протече на много добро ниво - отличен вкус на музикантите, чудесен подбор и изпълнение на музиката - цяла палитра от кавъри - от "Атлас" до "Металика", и добър контакт с хората, дошли да ги слушат.
Но най-много впечатляват собствените им песни - сред които "Черен водопад" и "200 километра", от които публиката поиска да чуе повече. По мнението на много хора тези песни трябва да се появат на официални студийни записи, на видео, в Youtube и къде ли не...
Често се чуваха възгласи: "Момчета, много сте добри!".
Лично признавам, че моето девствено за истинската, твърда и категорична "Modica" ухо остана приятно очаровано и със сигурност ще му се иска да повтори. В крайн асметка трите часа на сета минаха почти неусетно. На екс!

Текст Стоян Радулов. 
Снимки и видео Пепа Маркова и Стоян Радулов.

"Modica Band" са Михаил Караиванов, Георги Тинков, Мартин Дерменджиев, Стоян Недков.

Клуб "The Point" на ул. "Шипка" всъщност е много готино пространство с атмосфера и добро обслужване, което си струва посещението много повече от веднъж. Освен това си има собствено онлайн радио със същото име, което пуска яка музика. "Зависимост" на нашата "Modica" също е част от плейлистите там.

 

Малките китаристи на Стоил Атанасов с успехи на феста "Музика без граници"

Талантите получиха и покана за участие в "Z-Rock" радио

Стоил със своите възпитаници и с водещия в "Z-Rock" Буги Барабата

С призови места се завърнаха в Панагюрище младите възпитаници по китара от школата на музикната Стоил Атанасов към читалище "Виделина" от седмото издание на Националния китарен фестивал-конкурс за поп, рок и джаз "Музика без граници `2018", който се проведе на 10 и 11 март т.г. в София. Преподавателят бе неописуемо горд от постиженията на талантите и разпространи кадри от събитието в профила си във фейсбук.
Сформираната от младите китарсти група "Nightmare", в състав Евелин Найденова, Мартин Гешанов, Атанас Пенчев, Иван Бондар, Георги Колешански и Петър Гандуров заслужено спечели първото място и голямата награда в конкурса. Младите музиканти получиха и специална покана за участие в в Радио "Z-Rock".
Честито на победителите!

Ето какво написа Стоил Атанасов и какви снимки сподели:

Голям успех на вчерашния Национален китарен фестивал-конкурс за поп, рок и джаз "Музика без граници `2018" на моите възпитаници от Рок група "Nightmare" и със специалната покана за участие в Радио "Z-Rock".

Йоан Славейков и Иван Бондар в дует китари са със завидното второ място.

   

 Димитър Крачунов за първи път на конкурс и то с много добро представяне - трето място.

   

 А това е малката ми фея на китарата Габриела Спасова с второ място.

   

"Чат-пат културни новини"

"Ретро Панагюрище" събира стари снимки и картички във Фейсбук

В ресторант "Москва" в Панагюрище през 60-те г. на ХХ век. Сн. от Пепа Филина

Нова, оригинална и интересна страница, посветена на Панагюрище, има вече във Фейсбук. Тя е насочена към оживялото минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати. Затова е кръстена и РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ от своя създател - журналистът, поет и режисьор Стоян Радулов.
"Страницата е посветена на визуалната история на града, съхранена в старите пощенски картички, архивните снимки и документи и разказана чрез тях - споделя той. - Отдавна събирам изображения на Панагюрище от различни епохи. Миналото на града ме вълнува. То е показателно и поучително. Освен това е безкрайно интересно. Така че - Поздравъ отъ Панагюрище! - както биха казали и написали едно време!"
В страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ вече има няколко интересни инициативи. Едната от тях е назована "Панагюрище преди и сега" и проследява едни и същи места, заснети през различни периоди от време. Например войнишкият паметник в снимки от 1925 и от 2015 г., площадът, сградата на старата банката, читалището по време на електрификацията и днес, гимназията, Панагюрище от въздуха и пр... Албумът ще бъде допълван в бъдеще. Мотото му е забавното "Открийте 10-те разлики", макар в някои фотографии те да са драстично повече.
Друга пък е посветена на "Вашите снимки от старо Панагюрище". В нея панагюрци и читатели на страницата изпращат архивни снимки от града и от своите албуми.
"По този повод специално благодаря на Анна Лещарова, Стоян Маслев, Донка Костадинова, Павел Цветанков, Велина Костова, Мария Кършева, Пепа Филина и Генка Чардакова - задето бяха първите, които споделиха стари снимки от някогашно Панагюрище с мен и с всички в страницата - казва Стоян. - Това общуване е чудесно и ще се радвам да продължи дълго."
"Благодаря сърдечно на първите 300 от всички вас, които вече харесаха страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ - написа наскоро Стоян Радулов в специален пост към своите читатели. - Надявам се тук да ви е интересно, уютно и родно. Радвам се, че моето усилие да ви правя съпричастни към миналото на любимото родно градче, пречупено през образи и сюжети от архивните снимки, ви допада. Усмихвам се като дете на първите ви коментари и чакам с нетърпение следващите.
Повярвайте ми, ще става все по-интересно, защото това е богатото, оживяло минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на Панагюрище, с неговите паметни места и лица. Или, както още казвам - Нашето Панагюрище, моите панагюрци. 
Бих искал да ви приканя да споделяте и вие архивни снимки от старите си албуми с останалите от всички нас и да ни поразказвате нещо за тях. Това е нашата обща памет на съграждани.
Посвещавам тази страница на визуалната история на Панагюрище и на панагюрци. Очаквайте още изненади. :)
Поздравъ отъ Панагюрище!"

"Чат-пат културни новини"

_____________________________

Открийте страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук! :)

Харесайте я и споделяйте снимки на места и хора от града някога! :)

Слайдшоу "Споменъ отъ Панагюрище" / Ретро Панагюрище

  

Рубриката "Преди и сега" в албум / Ретро Панагюрище

  

Рубриката "Вашите снимки" в албум / Ретро Панагюрище

Гости от Перник, Варна и София в Панагюрище заради поезията на Михаил Караиванов

Книгата "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" от Михаил Караиванов получи своята първа и истинска среща с публиката на 9 юни 2017 г. след 20:00 ч. в бар "Boobox" в Панагюрище. Началният час в случая е важен, тъй като последните хоа си тръгнаха след събитието чак в малките часове на другата сутрин, някъде около 4:00 ч.
А междувременно си говорихме много за поезия, но не само. Слушахме качествена музика в изпълнение на момчетата от "MODICA band", сред които и самият Мишо - което е естествено, нали е един от тях. Акустичните парчета създадоха яка атмосфера. Някои танцуваха.
Прочее, барът беш пълен, а най-важното - купиха се много книги. Беше готино и защото имаше хора, пропътували десетки и стотици километри, за да бъдат специално тук - от Перник, от Варна, от София... И от Панагюрище, разбира се, как иначе... Т.е. - беше истинско.
Радостен съм, за всичко, което се случи - едно от най-хубавите преживявания в Панагюрище, поне за мен, от много, много време. Голям кеф, както се казва - за да спазя жаргонната си стилистика дотук. Което показва, че - да, литературата, музиката, изкуството сближават хората. Факт. Правят живота по-хубав и поносим.
Мога само да съм радостен, че познавам Мишо, че имам възможността да чета стиховете му преди повечето хора. А и още веднъж да му благодаря за доверието да бъда до него в началото на пътя му в българското слово. Да поздравя и Стефчо Рапонджиев, който му бе подал ръка при първата книга "Зависимост", а и сега, при първата среща на "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща директно с публиката.
Самият Михаил по време на представянето беше буквално "между небото и земята". Не очакваше да бъде изненадан от присъствия или думи, но му се случи. Пък и емоционалната му чувствителност си каза думата. Т.е. оказа се, че не само той изненадва читателя с поезията си, че може да се случи и обратното. А и получи словесни подаръци - колко хубаво за поета... Поет дарява поета с думи. Красота!
Сега оставям другите да говорят и пишат...

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

#
гравюрите
върху лицето ми
са прецизно отпечатани
от времето
ако се покатериш
върху тях
ще видиш
моите очи
последната преграда
към душата ми
...

Михаил Караиванов, из "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща"

Ето и една от новите творби на Михаил, написана наскоро и съответно - ненамерила място в книгата, която също прозвуча нея вечер:

#
старите рок групи имаха харизма
старите автомобили също
сега всичко е еднакво
и любовта стана плоска
романтиката ни свършва в хепи
или в макдоналдс
в тлъстите бургери
пълни с е-та
които ни консервират чувствата
ами киното
някогашното очарование
е заменено с 5D 6D
и за усамотяване не става
защото всичко се друса
като на строителна площадка
но скоро и любов
ще намерят как да ти пуснат
като екстра
ако ли не
в интернет има всичко
най-висшето ръководство
за експлоатация на живота
но може да намериш спасение
в някое старо беемве
с червен напукан салон
и сред аромата на стара кожа
Леми е жив
рокендролът диша
както дишат дърветата от бриза
на брега на морето
където все още хора спят на палатки
и посрещат изгрева
докато гугъл забива в ръцете ми
а аз търся рестарта

Михаил Караиванов

Следващото стихотворение е посветено на самия Михаил:

#
Той е
последната еманация на Караиван,
та затуй дарбите носи.
Таланта е
златна монета и дълго страдание,
а писецът му е навид кози рог.
Няма
любима, а Мариите подир него -
Едната и от целий свят,
оти
на Слънчевата улица е прогледнал -
да узнае себе си, после Земята.
Усещане
за баща, а е Горе Иван.
Дерменджиите знаят,
че нещо
по-силно от водата няма
и да е по-високо от хляба.
И вървим
по път след съдбата неясна -
и няма друг начин.
Освен диря
след себе си да оставим...
А пътят към другите е прекрасен!

Иван Станчев

Разнообразни, неочаквани, приятни. Нежни. Такива са стиховете на Михаил. Кратки. Точни. Мъжки

Стоян Христов, 
из блога "Първи впечатления от последно прочетеното. Седчимен книголюбител" 

Михаил Караиванов има втора книжка с още по-изпипана поезия, която ще бъде и втората с подобно съдържание, коментирана в този блог. Първата е пак негова. Причината за това не е, че страстно съм залюбил жанра (не, с него все така се гледаме под вежди строго), а просто защото Мишо е написал интересни неща, и защото е страхотен човек, на когото е неприятно да се отказва.
Дори и да го познавате, имайте едно на ум, че Михаил Караиванов ще ви излъже. Не, не в реалния живот, имам предвид само какво ще очаквате да напише. Ще ви подведе да повярвате в бронираната му с трезвост душа и после ще ви напише стих, завършекът на който ще разтопи нещо у вас. Нещо малко, но няма да го забравите. След това вече забелязали лиричното у него, ще бърза да ви заблуди, че изцяло е такъв (аха, още един поет...), че само целувки и рози са му в главата, и после ще ви сюрпризира с някаква математическа точност, научен факт, графична изненада или нещо друго, което да върне вниманието ви обратно от розовите облаци на грешната земя. Такива са стиховете му - разнообразни, неочаквани, приятни. Едновременно логични, дори в подредбата им, и нежни. Кратки. Точни. Мъжки. Очевидно е, че голяма част от тях са били вдъхновени от конкретни събития и конкретни жени. Предполагам, че авторът би могъл да сподели и по-пикантни подробности относно бройката на любовите му, с която ни шашка и ни кара да му завиждаме още от заглавието, но като се има предвид образцовото му джентълменство, едва ли ще разкрие каквото и да е. Тъй че, мили дами, не се притеснявайте, вашите романи с Мишо ще си останат само ваши. :)
Не едно и две от нещата в стихосбирката ми връщаха погледа, за да ги препрочитам, и то не от неразбиране, а просто защото ми харесаха. И съм почти сигурен, че и вие ще си намерите нещо, което да дърпа вашите тънки струни.

Още стихотворения от "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" четете тук.