"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет Катя Зографова. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Катя Зографова. Показване на всички публикации

"Непознатите класици" в литературен Зографски маршрут

Катя Зографова (горе) и Тодора Радева приветстват дошлите за 3-часовия тур
Моменти от литературната разходка
Малко известни и любопитни факти от богатия и криволичещ път на най-обичаните ни писатели ни разкри Катя Зографова в първия по рода си литературен маршрут "Непознатите класици" на 16 юли 2019 г. Събитието бе организирано по идея на Тодора Радева, която мениджира подобни проекти. Прочее, както Катя е панагюрка с корени от Бъта и Бургас, така Тодора е с корени от нашето село Баня. Това е същата оназ Тодора Радева, която е измислила буквите-пейки, дето сега летуват край Сена, но преди това бяха на дузина важни места в София. А по проекта за литературните разходки кани все знающи и популярни люде...
Та, Катя ни поведе от къщата-музей на Иван Вазов, където народният ни писател е живял повече от две десетилетия, по ул. "Раковска", през площад "Славейков" и музея на Славейкови, къщата на Яна Язова в София и зверското й убийство в нея, музея на Яворов с цялата му противоречива история, до музея на Вапцаров - "Високото пространство" над улиците "Ангел Кънчев" и "Аспарух"... Маршрут, по който всъщност може да се проследи историята на българската литература в нейната последователност и цялост – от Патриарха до модерния Огняроинтелигент.
Катя ни поднесе все неканонични и извън официалните образи на литературните ни първенци щрихи: като трапезата на Патриарха и обичта му към лозовите сармички на сестра му; борбата на племенницата Светослава Славейкова с държавата за организиране на музея на Славейкови; възможният кръвен наследник на Яворов в Швейцария, след като родът му в България пресъхва с поредното самоубийство; до разстрела на Вапцаров и как към него поглежда един световен съвременен художник... Научихме също (който не е чувал и не знае, разбира се) как Елин Пелин опазва сърцето на Вазов при бомрадировките над София и как Вапцаров се буди всяка сутрин под посмъртната маска на Яворов... И колко хубаво е, че този "Кастро на литературните ни музеи" Зографова (конкурира се по дължина на беседите с речите му) е написала по една книга за всеки от класиците, чийто музеи в София бяха включени в тура. Т.е., черпихме с пълни шепи от извора на зографовите знания, а той е неизчерпаем...
Думи за смъртта и безсмъртието... И за това как нашите обични писатели живеят днес сред нас и в нас... Със словото, с делата и с личностите си... И как съвременният град ще не ще още диша въздуха им...

© Текст и снимки Стоян Радулов



Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ




Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"
В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова
Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели
Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева
Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук


Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух


В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов
Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Катя Зографова три години ще проучва Вазовия род. Готви три тома

Честванията, посветени на 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов през 2017 г., бяха в Сопот

Катя Зографова в двора на къщата на Вазов в Сопот през 2017 г.
Приятелят на "Чат-пат" и изявен литературен историк, критик и писател Катя Зографова започва мащабно проучване на Вазовия род. Това съобщи доц. д-р Григорий Вазов по време на научната конференция, на която сам е инициатор, в Сопотския дом на Патриарха на литературата ни. Конференцията е част от тазгодишните тържества по повод рождението на Иван Вазов и бе модерирана от Зографова. А темата - "Приносите на рода Вазови в историята и в културата на съвременна България"; тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род.
По този повод Катя Зографова изнесе малко известни факти за двама от братята на Иван Вазов - Кирил и Борис. "Един от синовете на д-р Киро Вазов, третия брат и дядо на Григорий Вазов е имал няколко ордена за храброст от войните, но тъй като е бил народен представител, макар и независим, бил е министър на промишлеността за кратко време, той е осъден от народния съд и е разстрелян".
Проучването на Вазовия род ще продължи повече от 3 години, а след това е планувано да бъде издадено в 3 тома. Доц. д-р Григорий Вазов заяви: "Вазовият род е много богат като имена като наследници като съдби и това проучване, явно аз в началото мислех, че за около 2-3 години ще приключи, оказва се че няма да успеем за две или три години. В края на третата година вероятно ще излезе първия том".
В днешния ден родната къща-музей на Иван Вазов получи и уникално дарение - автентични писма на най-малкия брат на Вазов - Борис, които е писал до тогавашния министър на външните работи и вероизповеданията, банкера Атанас Буров.
Дарителят Румен Манов сподели: "Аз съм ги купувал в София в антикварни магазини. Реших, че най-добрият пристан, най-доброто завръщане, би било в къщата-музей Иван Вазов, защото Борис Вазов, най-малкия от братята Вазови, може би незаслужено неговата дейност не е сред гърмежите и сред бляскавите победи на неговите братя". Дарителят каза още, че планира в най-скоро време да дари на къщата - музей пагоните, които е носел генерал Владимир Вазов.
В конференцията се включиха още Надежда Георгиева, уредничка на Сопотския музей - с текста си  за годишнината от гибелта на Минчо Вазов. Стожерът на семейството - Съба Вазова бе представена от Катя Зографова, акад. Георги Марков и военният историк Петър Ненков срещнаха участниците с уникалните подвизи на "Героя от Одрин" - ген. Георги Вазов и "Героя от Дойран" - ген. Владимир Вазов. Наскоро увенчания с наградата "Златен век" Стефан Филчев пък говори за приносите на д-р Киро Вазов.
Доклади за Патриарха на литературата ни и неговата философия на историята изнесоха доц. Пламен Антов, проф. Димитър Михайлов. А за художничката Бинка Вазова и Сопот великолепен текст представи изкуствоведката Анелия Николаева. Във форума участват още тазгодишният и миналогодишният носители на Вазовата награда - проф. Симеон Янев и Иван Гранитски.
За мащабното си проучване доц. д-р Григорий Вазов не случайно се доверява на Катя Зографова. През 2011 г. тя издаде книгата "Неканоничният Вазов", съдържаща девет прелюбопитни студии върху различни теми, свързани с житейското и творческо дело на големия народен поет. С това тя ни прави съпричастни на някои интересни и любопитни страници за Вазов, голяма част от които всъщност са малко познати в средите на широката ни общественост. Освен това книгата е обогатена с интересен документален, мемоарен материал, с редки фотографии, някои от които се публикуваха за пръв път, факсимилета на ръкописи, автографи и посвещения. Т.е. Катя Зографова  вече ни показа веднъж истинския Вазов, с неочаквани прояви в личния му живот и в творчеството му. Сега е ред на целия му род.
Кулминацията на Вазовите тържества през 2017 г. бе на 9-ти юли, когато се връчи и ежегодната национална литературна награда "Иван Вазов".

"Чат-пат културни новини"

Катя Зографова идва със "Словозографии" в Панагюрище

Катя Зографова с актрисата Божидара Цекова
С дует Радионови, с Мария Бегова и със съпруга си Константин в СГХГ на 29 май
Датата е 14 юни 2017 г., а мястото - камерната зала на Театър Дом-паметник в Панагюрище. Запазете си часовете след 18:00, когато там и тогава ще бъде панагюрската арт акция на Катя Зографова по представянето на нейната най-нова и лична книга "Словозографии", след като книгата бе представена вече на 29 май т.г. в София..
Как мина представянето на същата книга в столицата вижте тук.
Книгата е финансирана по проекта „Панагюрище - духовност и творчество в едно“ и е издадена от ИК "Богианна" в София. 
Откъси от "Словозографии" в "Чат-пат" четете тук. 
Стихотворения, включени в "Словозографии" четете тук.
Както и в София, основна роля във вечерта ще имат Мария Бегова - като водещ, и актрисата Божидара Цекова, която ще прочете избрани моменти из Катините "Словозографии".
За музикалното оформление на така замисления литературен спектакъл ще се погрижат гениалните музиканти Зорница и Йосиф Радионови, тя - на пианото, той - с цигулката. 
А ето какво пише по повод излизането и представянето на "Словозографии" Анжела Димчева: 
" Наричана от колегите си „Хомо архивариус”, Катя Зографова ни предлага един антологичен текст... Тук проследяваме развитието през годините на личността й като творец – началото, колебанията, възходите, криволиците, отчаянието и възкресението, които неизменно я следват – от книга на книга, от чисто личните пристрастия до административните ѝ задължения.
Ще видите нещо като опит за словозографисване на храмовото пространство на литературата. А накрая са включени портрети на авторката от известни литературоведи – проф. Светлозар Игов, проф. Антония Велкова-Гайдарджиева, доц. Елена Гетова, д-р Добрина Топалова, д-р Митко Новков, д-р Юлия Йорданова, както и мнения за Катя Зографова от нейните колеги писатели: Боян Ангелов, Елка Няголова, Мина Карагьозова, Стоян Радулов и др.
„Като един благословен следотърсач, Катя Зографова не просто обръща хастара на неизвестното, не просто осветява тъмните ъгли на не докрай познатото, а облъчва с любов предмета на своите литературоведски изследвания, които са впечатляващи: за Чавдар Мутафов, Емануил Попдимитров, Орчо Войвода, Динко Зограф, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна, Иван Ненов, цяла плеада „Знаменити, Забравени, Забранени” – както гласи заглавието на една от последните й книги” – пише Елка Няголова в своето есе и нарича Катя Зографова „литературен детектив”.




С проф. Михаил Неделчев
Със Стоян Радулов пред аудиторията от приятели, близки и почитатели в СГХГ на 29 май
С проф. Михаил Неделчев и актрисата Йорданка Кузманова
"Чат-пат културни новини"
Снимки - Анжела Димчева за @Sofia Ars Net. Кадрите са предоставени на "Чат-пат културни новини" от Катя Зографова

Родена на 11 май и с нова книга на 24 май, Катя Зографова отпразнува 166 години юбилей със съпруга си Константин

Представянето на сборника "Словозографии" от Катя Зографова бе акцент в празника на семейството, състоял се в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 година

Моменти от представянето на книгата "Словозографии" и празника в Софийска градска художествена галерия. Снимки: Стоян Радулов за "Чат-пат"

ДВЕ СЪДБОВНИ НЕСЛУЧАЙНОСТИ
И ЕДИН ПРАЗНИК
или може би - повече
Катя Зографова отпразнува 60-годишен юбилей с издаването и представянето на личния сборник "Словозографии", събрал документалистика, есеистика, белетристика и поезия от нея самата, писани през последните 10 години, както и рецензии, отзиви и очерци, посветени на авторката и книгите й от хора като Георги Гемиджиев, Румен Спасов, Боян Ангелов, Митко Новков, Елка Няголова, Светлозар Игов и др.
Представянето се състоя на 29 май 2019 г. в Софийска градска художествена галерия. Датата не бе случайна - навръх рождения ден на нейния съпруг Константин Зографов, с когото пък се запознават в Руската гимназия в Пловдив преди 46 години. Така юбилеят бе троен - цели 166 години. А за да бъде митологемата изцяло уплътнена, да уточним, че самата Катя е родена на 11 май, а книгата й излезе от печат навръх 24 май - датите на Светите братя Кирил и Методий и на българската азбука и култура по стар и нов стил - датите за църковната и за всенародната почит към делото им.
"Пътят ми е белязан от тези две съдбовни неслучайности - да се родя на датата 11 май и то в големия-малък град Панагюрище - пише в най-новата си книга Катя Зографова. - Т.е. в сърцето на величавото Априлско въстание съм орисана със словото... Може би затова то се стреми да бъде "словозографно."
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и опошляван във времето българският език: "пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост" (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, животворящите мъдри "глъбини" на Дора Габе, първозданните "стихии" на Багряна. Моите кумири..."
Да бъде водещ на необикновената вечер Катя се бе доверила на Мария Бегова - тазгодишният "Творец на годината" на родното Панагюрище, талантлив поет и водещ на инициативата "Литературен салон" в местното читалище "Виделина".
Още в началото Катя и Константин Зографови поздравиха своите гости и с чувство за хумор си честитиха един на друг големия юбилей. След което в първата част на празничната вечер прозвучаха поздравителни адреси към Катя от нейните колеги в Националния литературен музей с директор Пламен Георгиев-Крайски, от Съюза на българските писатели с председател Боян Ангелов и от Сдружение на български писатели с председател Михаил Неделчев. Поздравена бе и от моя милост като приятел, но и като представител на панагюрското пишещо братство. Актрисата Божидара Цекова прочете белетристични откъси от книгата "Словозографии" (част от които може да прочетете тук), а актрисата Йорданка Кузманова представи две от знаменателните стихотворения на Катя - "Софийска веранда" и "Индипасха" (които може да прочетете тук). Като преходи между отделните части на вечерта, музикални интермедии и лични поздрави прозвучаха и виртуозните изпълнения на Зорница Радионова (пиано), Йосиф Радионов (цигулка) (едно от изпълненията вижте във видеото по-горе - б.а.) и Александра Ивойлова (пиано и вокал).
Централната зала на Софийска градска художествена галерия бе пълна с хора - приятели, колеги, и близки на Зографови, с почитатели на самата Катя и колеги на Константин, включително от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Сред присъстващите бяха имена като Михаил Неделчев, Леа Коен, Анжела Димчева, Иван Станчев, Румен Спасов и мн. др.


НА КАТЯ ЗОГРАФОВА
За жизнелюбието й, за добрата енергия и за оптимизма й, за добротата й и за пъстрия език.
С благодарност и най-добри пожелания!


Щеше ми се да погледна на самата Катя, особено в светлината на появата на тази втора нейна лична книга „Словозографии” и в светлината на Големия юбилей, за който се събрахме в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 г., по нов и неочакван начин. Но Катя е толкова публикуваща, така видима чрез десетките си книги и статии, чрез стихотворенията,  чрез малките истории, част от които са намерили място и в настоящия сборник, и толкова открита във взаимоотношенията си с хората – с близки, с колеги, с приятели, че първоначалният ми замисъл май е непосилна задача.
Всъщност нейната  заразителна енергичност, огромното й жизнелюбие, почерпено от най-дълбоките нива на добросърдечността й в нашето - като цяло - болно време, са може би най-удивителните й качества. Особено пък при изкачването й по стръмните пътеки на битието до този юбилеен връх, което при други хора натрупва почти непоносими пластове умора.  Докато при нея опитът, натрупан през годините, действа като допълнителен енергиен стимулатор.
За мен това е не просто възхитително. Това е заразително. И ме изпълва с надежда за бъдещето...
Първоначално мислех да понапиша няколко думи и конкретно за книгата „Словозографии”, да спомена части от рецензиите на творците от Пазарджик - Георги Спасов и Михаил Каракашев, които не са без значение, за да получи тя финансиране от Община Панагюрище, но все пак няма да го направя, за да не отнеам и частица от удоволствието да прочетете сами този прекрасен сборник. Пък и в уводните си думи в него Катя е безпределно ясна. (Публикувани са тук.) В края на книгата има и цял раздел – „Словозографно за Зографова”, в който различни фрагменти от портрета й рисуват 13 човека, чието мнение тя цени.  Да съм един от тях е привилегия за мен.
Затова ще кажа още само няколко думи...
Погледнете самата Катя. Нейният пъстър начин на изразяване, игривите очи, многопластовостта на погледите и забележките й, симпатичността и знаковостта на жестикулациите й – не са ли те красива игра на пребогатата й личност!? И това – само като мънички външни нейни прояви. Ани Финджикова забеляза тези нейни качества още при първата им среща преди години в Панагюрище. „Лъчезарната усмивка на Катя и обезоръжаващата общителност всъщност крият един по-вглъбен поглед“ – написа по повода Ани. Какво остава да кажем тогава за произведенията на Катя? Или пък за „Словозографиите”, с които ни събра в тази чудна вечер.  Че са повече от добри, че разказва увлекателно истории, е на-малкото... Смятам, че ако до момента професионализмът й в  литературните дела не е оценен достатъчно (в което се съмнявам, още повече като чух поздравителните адреси към нея по време на тържеството), то това неминуемо ще се случи в най-близко време.
Благодарен съм й, че има широко сърце, в което намери кътче и за мен. Благодарен съм й, че ми разреши да филмирам и участва активно по време на снимките върху нейното есе „Моят Каменград”; че ме покани до себе си при работата й върху първата й лична книга „Любовен архив” и ми се довери;  че ме покани и тази вечер в Софийска градска галерия, за да кажа – колкото умея - няколко думи!...
Затова в края на това приветствие искам да я поздравя за този внушителен творчески и житейски юбилей.
Катя, поздравявам те!
Възхищавам се на твоята целенасоченост и упоритост.  Завиждам благородно на неизтощимата ти енергия. Изпитвам неимоверно удоволствие от богатата ти, цветна реч, така „омайна и сладка” – независимо дали те слушам или те чета.  Възхищавам се на умението ти да поръсваш с „жива вода” и не само да изследваш, а да даваш нов живот на „знаменити, забравени и забранени” страници и личности от малката ни, но голяма литература.
Продължавай да ни обливаш с води от своята кристална, свежа Индипасха. Бъди все така изпълнена с оптимизъм и продължавай да ни заразяваш с надежда.  Просто бъди!

Стоян Радулов
София, 29 май 2017 г.

Зографова рисува "Словозографии", издава ги в юбилеен сборник

С нов и личен сборник от истории, поезия и статии, включително текстове, посветени на самата авторка, и озаглавен сполучливо "Словозографии", ще посрещне Катя Зографова предстоящия на 11 май 2017 г. свой житейски юбилей. 
По този повод "Чат-пат" публикува ексклузивно два знакови откъса от новата книга, с която ще се надяваме да пленим вашето искрено любопитство. И тази книга получи финансиране от Община Панагюрище за 2017 г. по инициативата за подкрепа и подпомагане на творци от града на бунта.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Катя Зографова
Пътят ми е белязан от две съдбовни неслучайности, от две щастливи поличби: родена съм във великия малък град Панагюрище и това се е случило точно на 11 май, църковния празник на Светите братя Кирил и Методий! Орисана съм със словото в сърцето на саможертвено величавото Априлско въстание... Мое убеждение е, че трябва непрестанно да преутвърждаваме - енергично и ярко - благородния дух на нашата "столица на свободата", а не пасивно да разчитаме, че тя с героичната си аура ни възвисява сама по себе си. Затова винаги съм се стремяла словото ми да е словозографно!
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и дори опошляван във времето българският литературен език, „пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост” (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, мъдрите „глъбини” на Дора Габе, първозданните „стихии” на Багряна. Моите кумири...
И може би защото книгата ми е юбилейна, в нея ще откриете една повече иронична, отколкото сериозна игра с антологичния модел за всеобемащо представяне на националната книжнина, чийто еталон е мистификацията на Пенчо Славейков „На острова на блажените”. Нещо като опит за словозографисване на храмовото пространство на литературата - с пъстроцветие от есеистични и литературноисторически текстове за градове, световни класици и панагюрския фолклор, които си съседстват със стихове и кратки разкази, за да завърши жанровата смесица с великолепни портрети на авторката и нейните книги от известни литературоведи: проф. Светлозар Игов, проф. Антония  Велкова-Гайдаржиева, доц. Елена Гетова, д-р Добрина Топалова, Мина Карагьозова, д-р Юлия Йорданова, д-р Митко Новков. Сред тях са и съгражданите, които са ми посветили обичливи писания: д-р Боян Ангелов, който пръв възвести „завръщането на една панагюрка”, непрежалимият Георги Гемиджиев, Румен Спасов. И преданият Стоян Радулов, без чиито артистични и делови умения юбилейният ми „Любовен архив” едва ли щеше да получи спомоществователството на достойния панагюрец инж. Лъчезар Цоцорков. Стоян създаде и прекрасен филм по есето ми „Моят Каменград”: „История за трима приятели и за душата на един град”, в който сме "изтипосани" с  художниците Манол Панчовски и Стайо Гарноев. Стоян беше и главният "подстрекател" за превръщането на петте истории, поръчани ми от Бойко Ламбовски за в. "Сега" - в "15 истории на Катя Зографова" в настоящата книга.

Зографова е четена от всички - от бебе до баба :) - внукът и Лазар вече любопитствува
Благодаря и на сина си Козма Зографов за изразителната корица на „Словозографии”, както и за няколкото предишни, направени с талант и майсторство!
Естествено е една книга да очертава профила на самия автор, изграден в жизнетворческия му път, а моят наистина е сложно многосъставен. Вярвам, че композицията на текстовете ми, въпреки привидната си разнопосочност, е единна, озарена и споена вътрешно от словозографния тон, който я владее! Както магията, наречена дух на мястото (осезаемата атмосфера от напластени аромати, цветове, древности и митове) естетически скрепява стиховете за Странджанската Индипасха, софийската веранда, рилската роза и историите за съкровените градове като "Цветущий Каменград" от Пенчо Славейковата "Кървава песен", Пловдив алафранга, Русчук на Елиас Канети, София на литературните музеи или дори … бездомността като духовен избор на вдъхновяващата Мара Белчева.
Словозографно ест!

Катя Зографова
8 април 2017, Лазаровден


Факсимиле на корицата на юбилейната книга на Катя Зографова "Словозографии"
А това е една от 15-те истории на Зографова, включени в книгата.
Някои от тях вече са намирали място в "Чат-пат", както ще се уверите тук.

НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ! 
И човек стои стъписан от житейските обрати: 2014 беше мъчителна до непоносимост, 2015 дойде с раждането на първородния ми внук Лазар на 9 февруари, на 5 март се роди книгата ми с текстове, писани 30-години, 25 от които в музея, всред неизвестни или потулени архиви... Премиерата на моите „Знаменити§Забравени§Забранени“ навръх Благовец в Националната библиотека беше без преувеличение „звездна“. Наличните бройки от луксозната и скъпа книга свършиха преди още събитието да е започнало. Дойдоха толкова хора, че наглед бездънното фоайе на ІІ етаж не можа да ги побере, а аз се олюлявах под тежестта на цветята. След месец получих националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ – в трезора със златното панагюрско съкровище, с церемония и мистериален тракийски танц. След още месец с ужас установих, че възприемам всичко случващо се като страничен зрител, без да изпитвам нормалната радост, на моменти дори сякаш „заспивам на лаврите си“?! Разтревожих се сериозно: да не би да съм наплашена, че ще бъда наказана за успехите си? Или преуморена  от битката за доброто си име и това на музея, в който мина животът ми? Или ме е довършила дебеланата с твърдите корици, голямото писане на която инак беше спасително – потънах в работа, прогоних тежките мисли... Тази пролет нетърпимо ме боляха ставите и трябваше да отида на преглед при ревматолога си, добрия писател проф. Златимир Коларов. Още като ме зърна, попита защо съм така омърлушена? Признах му странната си безчувственост към позитивните факти и той мигом ми постави диагнозата, като се усмихна тъжно: „Това се нарича емоционално изчерпване, моето момиче!“ Почти извиках: „И какво да правя, докторе?!. „А, това не знам“, отговори ми професорът – „Всеки сам трябва да си намери спасението!? Замислих се и го открих – СЛОВОЗОГРАФИЯТА КАТО ТЕРАПИЯ. Подхванах нова книга...

Катя Зографова, откъс от книгата "Словозографии", 2017 г.

С четене, изложба и филм отбелязват 60 години от създаването на музея на Вапцаров в София

В Международния ден на музеите - 18 май 2016 г., Националният литературен музей ви кани на 60-годишнината от откриването на къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София

В музея на Вапцаров в София е запазена атмосферата, когато поетът е обитавал апартамента
В последния дом на поета на ул. „Ангел Кънчев“ № 37 в столицата, от 17:00 часа на 18 май 2016 г., ще бъде открита изложбата „Непознатият музей“. В нея ще бъдат представени специално извадени от фондовете портрети и пейзажи от Банско и Пирин, илюстрации на Вапцарови произведения от художници класици: Александър Добринов, Константин Щъркелов, Борис Ангелушев, Петър Морозов, Иван Пенков, Григор Найденов, Добри Добрев, акад. Румен Скорчев и др.
От 17:30 до 19:30 ч. , съвместно със Съюза на българските писатели, ще се състои поетично четене под наслов „Чака ме светът” с участието на Драгомир Шопов, Ивайло Диманов, Боян Антелов, Петър Велчев, Бойко Ламбовски, Анжела Димчева и др.
От 20:00 ч. ще има премиерна прожекция на спрения през 1988 г. филм „Вяра” на режисьора и сценариста Мая Вапцарова. Ще бъде обявена инициативата за филмова панорама в залата към музея „Високото пространство“.
Никола Вапцаров
"Интересна е историята на този музей - разказва по този повод уредникът му Катя Зографова. - След смъртта на 8-месечния син на Никола Вапцаров и Бойка "лелята от Америка" - Магда (по банскалийски Манда) разрешава апартаментът й в центъра на София да бъде обитаван от племенниците й. След разстрела на поета Бойка живее - до началото на 50-те с втория си съпруг в него, а за 10-годишнината от смъртта на Вапцаров го предоставя на България, която от своя страна одържавява и другите два апартамента на ІV етаж на кооперацията на ул. "Ангел Кънчев" 37, за да открие на 6 май 1956 един впечатляващ музей!"
"Когато през 2002 г. обаче ме направиха уредник тук - допълва още Зографова, - той изглеждаше като "музей на ужасите" - потискащо мрачен, занемарен и изоставен на произвола на съдбата след "демократичните промени". За 100-годишнината на поета, благодарение на прекрасния актьор и добър министър на културата Стефан Данаилов, музеят бе основно реновиран и преобразен в модерен културен център с мултимедия, 2 изложбени зали, детски кът, в който се случват чудесни събития!"

Музеят на Вапцаров ще се включи и в столичната нощ на музеите, която тази година ще се проведе на 21 май

На този ден от 19:30 ч. пред барелефа на поета ще започне програмата „Бардовете за Вапцаров” с участието на поетите с китара Иван Ненков, Славимир Генчев, Виктор Макаров и Румен Спасов.
От 20:00 ч. в зала „Високото пространство” ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Събуждане на слънцето”.
След него до малките часове отново ще звучат бардовете.
В събитието в ролята на уредници ще участват ученици и преподаватели - доброволци от професионална гимназия по електромеханотехника, носеща името на Вапцаров.

"Чат-пат културни новини", снимки от НЛМ - Къща музей на Никола Вапцаров

Зографова показа в образи и сюжети Априлската епопея пред горнооряховци

До 20 май Националният литературен музей показва в Исторически музей - Горна Оряховица, изложбата "Подкрепи и мен ръката...", съставена от панагюрката Катя Зографова и посветена на Априлската епопея от 1876-та година, която в предишни години е показвана и в Батак, и в Панагюрище, и в Пазарджик, и в София...
Епопеята е възкресена през погледа на класиците на българската литература, световните журналисти, прогласили "горещите следи на събитията", най-добрите художници хронисти и илюстратори. В 17 фотодокументални табла и десетки безценни оригинални реликви - ръкописи, първи издания и вещи от два знакови музея: Вазовия и Славейковия в София и две уникални частни колекции: на д-р Тони Зарев и проф. Михаил Неделчев, е постигнат автентичен, плътен и жив разказ за страшната и величава пролет на 1876-та.
Така до 20 май в Горна Оряховица могат да се видят новоразчетени писма на Мара Белчева до Пенчо Славейков, които доказват изключителния принос на Неразделната (въпреки физическата им разлъка по това време) за създаването на националния епос на Олимпиеца, чиято 150-годишнина се чества през 2016-та.
Акцент в изложбата (и в книгата "Жените в Априлското въстание" на Зографова) са фигурите на Поборничките - от панагюрките Райна Княгиня и Цвета Зографска - до сюблимната Елена Грънчарова - спасителката на Горна Оряховица. Във фокуса на вниманието са и модерните летописки като Яна Язова и Фани Попова-Мутафова, чийто бащин род (на безпримерно храбрия български офицер Добри Попов) е от с. Калтинец, днес квартал на Горна Оряховица...
"В слънчевото дворче на музея сърцата на всички присъстващи ускорено затуптяха в чистия и дълбок патриотичен ритъм на песните, танците и рецитациите на талантливите горнооряховски малчугани час преди откриването на експозицията - сподели самата Зографова. -  Заместник-кметицата на Горна Оряховица представи амбициозната програма за градските чествания, а изпълнението й на "Моята молитва" на Христо Ботев ни остави без дъх. Директорът на музея Пламен Мадемов ни впечатли с ерудирания си литературноисторически поглед, а младите посетители - с блясъка в любознателните си очи... Как да не бъде вдъхновено словото ти в такъв паметен ден?!"
"Чат-пат културни новини"

Крайски е новият шеф на Литературния музей, Зографова се връща в къщата на Вапцаров

Пламен Крайски ще управлява НЛМ, Катя Зографова се връща в дома на Вапцаров
След като шест години Катя Зографова беше временен директор на Националния литературен музей в София, на позицията вече има нов титуляр. Конкурсът за длъжността, проведен от Министерството на културата, бе спечелен от Пламен Георгиев-Крайски - един от основателите на кръга „Будител“ и негов почетен член. Той бе в пряка конкуренция с поета Атанас Капралов, член на СБП.
Общо седем бяха кандидатите за директор. Заедно с Катя Зографова в конкурса участваха още нейната колежка от музея Марияна Кирова-Динева, както и поетите Балчо Балчев, Мирела Иванова и филологът Станимира Ненкова. 
Само Капралов и Крайски обаче бяха допуснати до финала на конкурса, съобщават от културното ведомство – останалите петима не са успели да съберат необходимите 2/3 от максималния брой точки и не са били класирани.
Новият директор на Националния литературен музей Пламен Георгиев-Крайски е вече пенсионер. Преди това той е бил заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“ при правителството на Сергей Станишев, а след това е преподавал и в УНИБИТ, сочи справка на образователния портал „Академика“.
В последните години Пламен Крайски е активен в опазването на културното наследство на Странджа и Малко Търново. Кръгът „Будител“, чийто съосновател е той, е създаден преди десет години с цел закрила и подпомагане проучванията на културното наследство, обясни Крайски в интервю преди време. Покрай кръга четири пъти в годината излиза и едноименно списание.
Междувременно Катя Зографова обяви във Фейсбук, че се завръща в къщата-музей на Никола Вапцаров в София - място, където тя бе уредник преди да седне в шефския стол на НЛМ.
"Талантливи писатели на България, почитатели на Никола Вапцаров, след 6 години се завръщам в любимия музей! Ивайло Диманов предложи да ознаменуваме събитието с голямо поетическо четене на 11 май 2016 г. Клуб "Високото пространство" на 4 етаж на кооперацията на ул. "Ангел Кънчев" 37 отново широко отваря вратите си за всички вас!", написа тя до почитателите на Вапцаров, на поезията и на литературата изобщо.
"Чат-пат културни новини"

Зографова и НЛМ кипят от енергия и работа през лятото

В националния литературен музей работят по престижен европроект, издават нови книги и се готвят за откриването на облагородения двор на къщата музей на Смирненски в София
Катя Зографова
- Здравей, Катя! Позволявам си да си говорим така, защото се познаваме отдавна. Разбрах, че в Националния литературен музей това лято съвсем не е мъртвило, както е нормално в сезона на отпуските. Защо така?
- Да, дори напротив – лично аз си прекъснах отпуската заради неотложни дела. Предаваме за печат прелюбопитния сборник с непечатани автобиографични, накои от които писани в затвора, текстове на писателя Светозар Димитров, известен с псевдонима си Змей Горянин. Ръкописът „Завръщането на Змей Горянин” спечели тазгодишния конкурс „Помощ за книгата” и ще бъде нашият подарък за 110-та годишнина на „забранения” след 1944 г. писател, чийто архиви се пазят в голямата си част при нас. На 3 септември откриваме сезона в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” с изложба, посветена на 150-г. от рождението на Тодор Влайков „Морал в политиката”.
- Преди време с колеги дадохте пресконференция и за един международен проект, който работите съвместно с Института за литература и със Столична библиотека.
- Това е най-сериозният проект, по който се трудим вече няколко месеца. Названието му е „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти”. Националният литературен музей за пръв път в почти 40-годишната си история  печели европроект. Благодарни сме на бенефициента – Института за литература, на Столична библиотека, портньор по проекта, които имат повече международен опит. Определям проекта по Мярка 2 „Документиране на културната история” на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в размер на 192 272 евро безвъзмездна финансова помощ на държавите Исландия, Лихтенщайн и Норвегия - като най-значителен успех за Литературния музей. Разбира се, не подценявам предишните битки на обновения ми екип в национални конкурси. Спечелихме, в конкуренция с още около 60 проекта по дарителската програма на "Мото-Пфое", проект с изразителното име „Градината на символизма”. Благодарение на него преобразихме „подивелия” двор на къща музей „Хр. Смирненски”  на ул. „Овче поле” №116  в квартал „Възраждане”. (Откриването на „Градината” предстои съвсем скоро - б.а.) Преди това стегнахме покрива на сградата, в която до смъртта си е живял поетът със семейството си. Така започна спасяването и възраждането на музея на Смирненски.
Мисля, че решаването на болния проблем с музея на Смирненски трябваше да се случи отдавна. Разкажи сега нещо по-конкретно и интересно за твоето любимо„документиране на културната история”.
- Всъщност нещата са свързани. Докато не се възроди музеят на Смирненски и бъде отворен за посетители, докато музеят на Яворов, макар и действащ, в състояние на застрашеност поради безхаберието на собствениците си, най-ценните експонати ще бъдат съхранени за поколенията чрез своята дигитализация. Помислете само - докато музеите и библиотеките имат работно време, достъпът до уеб-базираното дигитално хранилище и до сайта с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални арфивни материали, филми, виртуални колекции, презентации, ще бъде общодостъпен независимо от деня и часа, в който потребителят пожелае да се срещне с тях...
- Да разбирам ли, че този голям проект е насочен към максимално широка публика?
- Да, той е дълбоко демократичен по самата си същност. Насочен е към най-различни публики – обществеността, учащите, специалистите, дори социалните  групи в неравностойно положение /ромите/, българските училища в чужбина. В специален раздел на хранилището вече се изгражда богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век, от която се съхраняват онлайн книги, периодични издания, фотодокументи... Предстои оборудването на мобилен дигитален център специално за ромската култура, както и обучаването на ромски младежи, които да работят в него, да създават образователни продукти, да въвличат своите събратя в един по-висок културен хоризонт.
- Литературният музей вероятно притежава най-много и ценни ръкописи, снимки и вещи в сравнение с останалите участници по проекта? Кои писателски имена са избрани за дигитално включване? Как направихте избора им и по какъв начин ще представите архивното им наследство?
- Да, несъмнено в НЛМ се пази неизброимо, огромно литературно богатство – над 115 000 културни ценности. Само ръкописните листове в музея на баща и син Славейкови са 80 000. Става ясно, че по проекта ще бъде дигитализирана само малка част от музейните ни реликви. Затова пък тя трябва да е отлично подбрана. Една от най-важните ми задачи като координатор на проекта е да осъществявам перманенти работни срещи между литературоведите от БАН и музейните колеги от НЛМ, за да „напаснат” те възгледите си по отношение на това кое е най-непознатото, най-приносното, уникалното, ако щете и най-атрактивното за широката публика. Радвам се, че тези интердисциплинарни срещи - своеобразни творчески лаборатории, са изключително успешни, че Институтът, Музеят и Библиотеката се сдружават в интелектуалните и практическите си усилия! Работата по литературоведските профили на Яворов, Петко Славейков, Лилиев, вече започна.
- Кои са останалите литературни класици, чиито имена са включени в проекта?
-  Веднага ги изброявам: Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.
- Струва ми се, че повечето от тях имат литературни музеи, филиали на НЛМ?
- Да, точно така е - 7 от 13-те класици, включени в проекта, имат мемориални къщи музеи в системата на НЛМ. Няма да ги изброявам, защото културната общественост ги знае, обича ги и все повече ги посещава. Ще направя важното уточнение, че 4 от писателите, които нямат свои  музеи, са фондообразуватели в НЛМ, тоест техните архив са при нас и ще бъдат дигитализирани по проекта. Това са Лилиев, Багряна, Фани Попова-Мутафова, Николай Разцветников.
- Кое е уникалното и неизвестното, което ще изкуши публиката да следи с интерес сайта на „Литературната класика – знание за всички”, да влиза в дигиталното му хранилище?
- О, примерите са много, интересни и различни. Едно от достойнствата на проекта според мен – освен съхраняването на културното наследство, свободния достъп до знанието, образователната ефективност, формирането на културни и граждански ценности, интергрирането на ромите, е - оцелостяването на националното архивно богатство. Ето например притежанията на Института за литература и тези на НЛМ ще се свържат в единен архивен и концептуален свод. Известно е, че БАН съхранява 8 ръкописни тефтерчета и тетрадки, а НЛМ – 16 такива на Никола Вапцаров. В Института се пази бележникът „Байер” с „Прощално” и „Предсмъртно”, а в Литературния музей – тетрадката „Сампа” със записите на 8 стихотворения на поета, направени в затвора преди разстрела му. Сега тези знаменити реликви ще бъдат съположени и ще могат да бъдат разглеждани и разтълкувани в общото дигитално хранилище. Нещо подобно ще се получи и с наследството на Христо Смирненски, което също е „раздвоено” между двете институции. Така „пъзелът” на културната памет ще бъде нареден и осмислен поновому.
- Кое обаче е автентично „музейното”, което ще бъде представено в дигиталното хранилище?
- Струва ми се, личните вещи на класиците! Те са най-музейното. Ще бъде интригуващо писателите ни да бъдат представени не само по обичайния „христоматиен” начин, но и със своите хобита, колекции, втори професии, пътешествия из прекрасната родна земя, контакти с колеги по перо у нас и в чужбина, с любовите си, със запазените кабинети и библиотеки, с  юбилейните им дарове... В това отношение най-мащабен, просто разкошен, е софийският музей на Патриарха – първият и най-обичан литературен музей в страната. Изумителна тема е кулминиращата обич към Вазов по време на втория му юбилей през 1920 г. - в най-тежките мигове на национална покруса след двете военни катастрофи, непосредствено след злощастния за България Ньойски договор. Това не е случаен, а знаков за националното ни самосъзнание и самосъвземане факт и той ще бъде подобаващо представен в проекта ни. Ще даде и една красива, богата и изкусителна визия за литературния музей, за това как трябва да почитаме своите национални класици!

Интервюто взе Стоян Радулов,
"Чат-пат културни новини". Използвани са снимки от архива на "Чат-пат" и на НЛМ - София
 
Плакатът към проекта „Българската литературна класика – знание за всички"