140-годишнина отбеляза с пищен концерт читалището в Попинци

140-та си годишнина с юбилеен концерт на 23 юни вечерта отбеляза Народно читалище "Искра-1872" в село Попинци. Самодейните му състави приковаха погледите на публиката от препълнената зала за повече от два часа. Концертът започна с танца "Средногорки", а след него се заредиха индивидуални и хорови изпълнения на женската и мъжката певчески групи под съпровода на Иван Чардаков (гайда) и Стефан Йонов (тъпан). Танцовите формации "Върбица" и "Тангра" смаяха публиката с изпълнения от почти всички етнографски области на България. С лекота, невероятно излъчване и усет за актьорска игра танцьорите представяха интересни хореографии. Зрителите от сърце се смяха на хумористичния етюд "Нашенки", представен от Фолклорен танцов състав "Тангра", както и на шегаджийската раздумка на баба  Пена (Янко Карабойчев) и баба Гена (Георги Карабойчев – бивш ръководител в продължение на 15 години на Детски и младежки танцов състав “Яна”). Гост-изпълнителка на юбилейния концерт на читалището беше възпитаничката на Обединена школа по изкуствата "Евгений Зумпалов" в Панагюрище Виктория Манева, от класа на Нона Немигенчева. Тя поздрави рождениците с песента "Майка ми". Поздрав към всички бивши и настоящи читалищни дейци, отправи и народната певица Донна Лулчева, чиито първи изяви са били на сцената на Читалище “Искра-1872”. Колоритни "Български ритми", изпълнени от всички танцьори на танцовите състави на попинското читалище сложиха край на пищния концерт.
Сред официалните гости на юбилея беше кметът на общината Никола Белишки. Той поздрави сърдечно председателя на читалището Маньо Оряшков, членовете на настоятелството и всички читалищни дейци за ентусиазма и любовта, с които творят и поддържат пламъка на родолюбието. Изтъквайки ролята на българското читалище като един от стълбовете на българската държава, който е държал будно народното съзнание, кметът пожела много успехи на самодейците в благородната мисия за съхраняване, развитие и популяризиране на българската културна идентичност. А за да запечатат най-добрите си моменти от изявите в страната и чужбина, читалищните дейци получиха като подарък видеокамера.
Така приключи и тържеството за юбилея на това духовно огнище, запазило българската самобитност през годините и съхранило попинските обичаи и традиции. "Многая лета" беше естествената поанта, макар че и самодейци, и публика не искаха да се разделят.

Кратка визитка на Народно читалище “Искра-1872” - село Попници

През 1872 г. Васил Левски идва в село Попинци, за да създаде революционен комитет под формата на читалище. В комитета влизат като членове: Поликарп Чуклев – учител, съратник на Левски, свещеник Лука Енчев, Никола Пашов Даскалов, Петър Тодоров Чардаков, братята Кръстьо и Иван Карабойчеви, Марко Загорски и Иван Сотиров. За председател на комитета и читалището е избран Никола  Даскалов.
Основано в далечната 1872 г., днес читалище “Искра” се развива като културно-просветна организация с богата дейност и преодолява всички изпитания на времето. Благодарение на куража, волята и всеотдайността на читалищното настоятелство и самодейците то продължава да играе важна роля в обществения живот на селото.
През 1968 г. е  заснет късометражния филм “Въртяжката” с участието на жителите на село Попинци. Филмът с попинските пролетни игри е представен на Фестивала на фолклорните филми в град Дъблин – Ирландия, и печели сребърен медал за България.
От 1977 г. в село Попинци се провежда Фолклорен фестивал на маскарадните и кукерски игри. Организатор на фестивала е читалище “Искра”, съвместно с Кметство Попинци и Община Панагюрище. Фестивалът има конкурсен характер  и се провежда през три години.
Трудно е да се изброят участията на самодейците в национални и международни фестивали. Много са медалите и специалните награди, званията и отличията. Гордост за жителите на село Попинци са женската и мъжката певчески групи и съставът за автентичен фолклор, които вече 47 години пресъздават и съхраняват попинските обичаи и традиции. Успешна е творческата дейност и на Фолклорен танцов състав “Тангра”. В него танцуват 50 деца, разпределени в четири възрастови групи. През месец юли 2011 г танцовият състав се завърна с награда от Международния фестивал „Разиграно хоро” в град Охрид, Република Македония. През месеците май и юни съставът беше отличен с първо място в XXII Национален фолклорен фестивал “Янко Петров” в град Гълъбово и със специална награда в Дванадесети детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа” в Хасковски минерални бани. И това е само една малка част от наградите, спечелени с много труд, усърдие,  търпение и любов към българския фолклор и традиции.
"Чат-пат културни новини" по информации на Община Панагюрище и НЧ "Искра-1872"

"Гегрговден" на бътовци не успя да се пребори за живо съкровище на България

Обичаят „Гергьовден в село Бъта” на Читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1972” бе удостоен с грамота от системата за нематериално културно наследство на страната. Това стана ясно току в края на месец юни 2012 г., след като министър Вежди Рашидов връчи документа на самодейците. Грамотата е за принос в развитието и популяризирането на традиционната българска култура. Обичаят на бътовци обаче не успя да се пребори с всичките 22 кандидатури от цялата страна и да бъде обявен за живо съкровище на България.
Филмът с проектното предложение на бътовци бяха избрани на 16 май  като най-добри от всички в област Пазарджик. Областната комисия за разширяването на системата „Живи човешки съкровища България `2012” бе председателствана от гл. ас. д-р  Радка Братанова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Специалистът даде най-висока оценка на филма и представеният от самодейния състав към читалището традиционен празник „ Гергьовден в село Бъта”. Това бе и предложението от област Пазарджик, което се състезаваше за включване в Националната система „Живи човешки съкровища България 2012”. Попълването й се извършва на две години и нейният предишен етап се състоя през 2010 г. в рамките на Националния събор на народното творчество „Копривщица – 2010”.

След приключването на процедурата започва подготовката на българската кандидатура за Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Системата "Живи човешки съкровища" е създадена в изпълнение на Конвенцията за нематериалното културно наследство, приета от ЮНЕСКО през 2003 г.
Ето и новите пет  кандидатури, вписани в Националната представителна листа на елементите на нематериалното културно наследство по Националната система „Живи човешки съкровища – България” за 2012 година.
1. Сфера на НКН - Традиционно пеене и свирене
Име на проекта - „Добърски баби – пазители на традиционния обред Водици”
Институция - НЧ „Просвета 1927” – с. Добърско, общ. Разлог, обл. Благоевград
Групов носител - група „Добърски баби”
2. Сфера на НКН - Традиционно пеене и свирене
Име на проекта - „Да съхраним дунавските ритми в с. Антимово”
Институция - НЧ „Развитие-1926” с. Антимово, общ. Видин, обл. Видин
Групов носител - Духова музика „Дунавски ритми”
3. Сфера на НКН- Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци – Дървообработване и дърворезба
Име на проекта - ”От извора днес, за да ни има утре”
Институция - НЧ „Братство 1869” – гр. Кюстендил, обл. Кюстендил
Индивидуален носител - Стефан Алексов Петров от село Ломница
4. Сфера на НКН- Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци - килимарство
Име на проекта - „Чипровски килими”
Институция - НЧ ”Петър Богдан-1909” – гр. Чипровци, обл. Монтана
Групов носител - Женска фолклорна група и млади /Иванка Ивайлова и Захаринка Ивайлова /
5. Сфера на НКН - Традиционни празници и обреди – Празнуване на Васильовден /Сурва/
Име на проекта - „Народния празник Сурва в Пернишко”-
Институция – Регионален исторически музей – гр. Перник, обл. Перник
Групов носител - Сурвакарски групи от 31 селища
Стоян Радулов, снимки Мария Кършева

На колене пред посредствеността

Отзвук от концерта в Панагюрище по повод 24 май, проведен ден преди това в Театъра дом-паметник

Момент от концерта. Снимка Райка Йорданова

 За поредна година станахме свидетели на поредната дълга и скучна програма, която ни се поднася в навечерието на 24 май. Тази стратегия, която е заложена от време оно в практиката на хора, които правят сценични упражнения, и в тях включват всичко живо дето пее и танцува, без мяра за темпо и естетика, отдавна вече е омръзнала на всички. С цел да се включат всички таланти уж в името на каузата, да не би някой да се засегне, че не е поканен, в стремежа си да се „угоди” на всички, сценаристите, а и тези които ги одобряват, губят мяра за основните принципи за сценична реализация – умереност и естетика. Сценарият добър в началото, в един момент натежа от многословие и се сля с недобре подбран репертоар.
Все пак темата беше 24 май, а не просто концерт на спечелили конкурси през годината, много познати и многократно изслушвани от същата сцена. Един спектакъл, който се поднася на толкова важен за България ден, трябва да носи послание, а не сценичен еклектизъм. Имаме талантливи деца, а не ползваме таланта им така, че да носи удовлетвореност за тях и естетика за публиката. Публиката иска художествена провокация, а не само да види детето си на сцената. С такова елементарно мислене само я обиждаме. Хората, които правят изкуство (в каквато и да е форма) в деня на Българската просвета и култура всъщност сами са Просветители. Или – трябва да бъдат такива.
А може би е време за нови и провокиращи идеи. И за повече професионализъм.
Соня Гарчева,
(в. "Време" - Панагюрище, бр. 20, 2012 г.)

Ще влезе ли обичаят „Гергьовден в село Бъта” в „Живите човешки съкровища на България”?

Дали обичаят „Гергьовден в село Бъта” на Читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1972” от панагюрското село ще бъде официално вписан в нематериалното културно наследство на страната, ще стане ясно в края на юни 2012 г. Тогава ще бъдат обявени петте от представените двадесет и осем регионални кандидатури за тази година. Филмът с проектното предложение на бътовци бяха избрани на 16 май  като най-добри от всички в област Пазарджик. Областната комисия за разширяването на системата „Живи човешки съкровища България `2012” бе председателствана от гл. ас. д-р  Радка Братанова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Специалистът даде най-висока оценка на филма и представеният от самодейния състав към читалището традиционен празник „ Гергьовден в село Бъта”. Това е и предложението от област Пазарджик, което се състезава за включване в Националната система „Живи човешки съкровища България 2012”. Попълването й се извършва на две години и нейният предишен етап се състоя през 2010 г. в рамките на Националния събор на народното творчество „Копривщица – 2010”. Кои да са петте нови „Живи човешки съкровища” ще реши Национална експертна комисия, назначена от министъра на културата. Тя ще ги обсъди и избере от двадесет и осемте регионални кандидатури. Церемонията по тяхното обявяване и награждаване е предвидена за 24 юни 2012 г. в Министерството на културата.
Стоян Радулов, снимка Мария Кършева