Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ

Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"

В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова

Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели

Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева

Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук

Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух

В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов

Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Пантеон: Пейо Яворов се ражда на 1 януари

На 1 януари 1878 година в малкия тракийски град Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов - един от най-големите български поети на ХХ век; един от онези личности, чието творчество ги увековечава; от онези българи, които всеки техен наследник е горд да цитира.
Считан е за един от първите български символисти, макар самият Яворов никога да не се е смятал за символист и да не е участвал в кръговете на младите поети символисти, а когато започва да излиза печатния орган на символистите - сп. "Звено" (1914 г.), той вече е приключил творческото си дело. Все пак "Песен на песента ми" е написана в съответствие с новата естетика на символизма, както и "Новият ден" на Теодор Траянов. Според Симеон Хаджикосев въпросът дали Яворов е символист или не има еднозначен отговор, но по отношение на българския символизъм той е фигура, която има аналогично значение на това на Бодлер за френския.Езикът на Яворов според С. Хаджикосев не се идентифицира напълно със символистичния език, защото символистичният канон предполага винаги един втори пласт на езика, който липсва при Яворов.
Едно е сигурно - Яворов създава поетичен свят, който носи печата на изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на неговите терзания. Личното страдание на поета е свързано и с общото крушение на възрожденските идеали - в края на ХIХ век надеждите за социален просперитет на народа не се оправдават. Националният идеал за обединение на България намира израз в борбите за присъединяване на Македония. Изострената чувствителност на Яворов го кара да страда заради разбиването на тези светли мечти и надежди.
"Чат-пат културни новини"

Паметникът на Яворов в Поморие

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Стихове Пейо Яворов

Произведенията на Яворов четете в библиотека "Словото"

Катя Зографова възвести култът "Яворов"

По дълголетна вече традиция на 13-и януари, рожденната дата на поета, къщата-музей на Пейо Яворов в Чирпан събра десетки негови почитатели от цялата страна. Поводът – 135-ата годишнина от рождението на този велик наш сънародник, покорил и неизменно покоряващ сърцата на всеки истински българин с неповторимата си поезия, класическите си драми и най-вече - с горещата си любов към майка България.

„Аз не живея, аз горя!” – са неговите думи, изписани върху паметника пред родния му дом, от които сякаш лумна и тържественият огън на събитието. След кратък митинг пред величавия Яворов монумент в градския парк, където огънят бе пренесен с внушително факелно шествие, празникът продължи в залата на Общинския съвет. Честта за произнасяне на юбилейното слово бе предоставена на нашата съгражданка Катя Зографова в качеството й на директор на Националния литературен музей.
„Култът Яворов” – така бе озаглавено нейното съдържателно изложение. Култ, в съществуването на който никой не се усъмни, особено пък след изнесените от лекторката многобройни известни и неизвестни за публиката биографични и исторически факти, които Катя онагледи на видеостена с множество архивни фотоси и факсимилета.
Акцентът на тезата обаче беше поставен не върху величавото минало, а върху бездушното ни до неразбираемост съвремие и по-точно върху неглижирането на музейната проблематика от страна на държавата и някои от нейните институции. С много болка и острота Катя Зографова запозна присъстващите с редица нелицеприятни подробности от незавидното състояние на някои от литературните музеи, съхраняващи духовете на личности като Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Иван Вазов –домове-светилища, на всеки от които би трябвало да се гледа като на храм, но вместо това - разяждани не толкова от времето, колкото от нескопосаните административни реформи, както и от потънали в мъглявини реституционни сделки.
Паметници на националната ни култура, рушащи се заради нехайство или заради нечии лични интереси, в ущърб на гордостта и достойнството български! И тъжно, и срамно, но – факт!
В отговор кметът на община Чирпан оповести, че поне в родното място на Яворов опасност от пренебрежително отношение към паметта на най-свидната рожба на града не съществува и че напротив – още през настоящата година стартира мащабна програма за грижливо опазване на тази националната светиня.
Изключително впечатление за простонародното благодарствено отношение към поета Яворов направи присъствието на пристигналия специално за случая представител на арменската общност на Пловдив Агоп Сренц.
Първият ден на тържествата продължи с връчване на националната награда за поезия на името на Пейо Яворов. Отличието се дава на всеки пет години, а поредният му носител през този ден стана Калин Донков - за цялостното му творчество. Финалът на тържествената вечер бе поставен с четене на високостойностна съвременна поезия от автори като Маргарита Петкова, Камелия Кондова и Валери Станков, както и с виртуозно изпълненените пиеси за цигулка и пиано, поднесени от именитите музиканти Зорница и Йосиф Радионови, които след отзвучаването на последните акорди на величавата Панчо Владигерова рапсодия „Вардар”, изправиха публиката на крака.
Тържествата продължават до 15-и януари с научна конференция за делото и личността на Яворов, както и с откриване на тематично свързани художествени изложби.
Текст и снимки Димитър Стефанов

(Текстът е публикуван и във в. "Време" - Панагюрище, бр. 2 (686) 2013 г.)

Катя Зографова и Димитър Стефанов на честванията в Чирпан