Снимки на наш човек показват в изложба в Русе

Снимките, с които участва в изложбата Стоян Радулов

Четири фотографии от панагюреца Стоян Радулов бяха селектирани и подбрани за участие в годишната изложба на фотоклуба при Възрожденско читалище "Зора" в Русе. Освен писател, режисьор и сценарист, Стоян е запален пътешественик и почитател на фотографията, участник в няколко фотоизложби до момента, организирал е включително самостоятелна.
В традиционната годишна изложба на въпросния русенски фотоклуб този път ще бъдат представени девет автора. Няма конкретна тема, всеки от тях показва най-доброто, според него. Радулов се е съсредоточил върху пейзажите - красивите скали над Белоградчик пред буря, макове и залез от Средногорието, както и изглед от язовир "Доспат". Прочее, пейзажите и преобладават в общото звучене на фотографиите. Представени са още творби от Емилия Манолова, Милчо Йовчев, Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова, Милчо Манев, Севдалин Дончев и Николай Василев.
Експозицията с творбите на фотографите ще бъде подредена във фоайето на читалище "Зора" в Русе и ще бъде открита на 18 декември 2018 г. от 17.30 часа. Тя ще краси читалището до края на 2019 г., т.е. до следващата годишна творческа изява на клуба.

"Чат-пат културни новини"

Кадър от Емилия Манолова

Кадър от Милчо Йовчев

Кадри от Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова и Милчо Манев

Кадър от Николай Василев

Кадър от Севдалин Дончев

Катя Зографова три години ще проучва Вазовия род. Готви три тома

Честванията, посветени на 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов през 2017 г., бяха в Сопот

Катя Зографова в двора на къщата на Вазов в Сопот през 2017 г.

Приятелят на "Чат-пат" и изявен литературен историк, критик и писател Катя Зографова започва мащабно проучване на Вазовия род. Това съобщи доц. д-р Григорий Вазов по време на научната конференция, на която сам е инициатор, в Сопотския дом на Патриарха на литературата ни. Конференцията е част от тазгодишните тържества по повод рождението на Иван Вазов и бе модерирана от Зографова. А темата - "Приносите на рода Вазови в историята и в културата на съвременна България"; тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род.
По този повод Катя Зографова изнесе малко известни факти за двама от братята на Иван Вазов - Кирил и Борис. "Един от синовете на д-р Киро Вазов, третия брат и дядо на Григорий Вазов е имал няколко ордена за храброст от войните, но тъй като е бил народен представител, макар и независим, бил е министър на промишлеността за кратко време, той е осъден от народния съд и е разстрелян".
Проучването на Вазовия род ще продължи повече от 3 години, а след това е планувано да бъде издадено в 3 тома. Доц. д-р Григорий Вазов заяви: "Вазовият род е много богат като имена като наследници като съдби и това проучване, явно аз в началото мислех, че за около 2-3 години ще приключи, оказва се че няма да успеем за две или три години. В края на третата година вероятно ще излезе първия том".
В днешния ден родната къща-музей на Иван Вазов получи и уникално дарение - автентични писма на най-малкия брат на Вазов - Борис, които е писал до тогавашния министър на външните работи и вероизповеданията, банкера Атанас Буров.
Дарителят Румен Манов сподели: "Аз съм ги купувал в София в антикварни магазини. Реших, че най-добрият пристан, най-доброто завръщане, би било в къщата-музей Иван Вазов, защото Борис Вазов, най-малкия от братята Вазови, може би незаслужено неговата дейност не е сред гърмежите и сред бляскавите победи на неговите братя". Дарителят каза още, че планира в най-скоро време да дари на къщата - музей пагоните, които е носел генерал Владимир Вазов.
В конференцията се включиха още Надежда Георгиева, уредничка на Сопотския музей - с текста си  за годишнината от гибелта на Минчо Вазов. Стожерът на семейството - Съба Вазова бе представена от Катя Зографова, акад. Георги Марков и военният историк Петър Ненков срещнаха участниците с уникалните подвизи на "Героя от Одрин" - ген. Георги Вазов и "Героя от Дойран" - ген. Владимир Вазов. Наскоро увенчания с наградата "Златен век" Стефан Филчев пък говори за приносите на д-р Киро Вазов.

Доклади за Патриарха на литературата ни и неговата философия на историята изнесоха доц. Пламен Антов, проф. Димитър Михайлов. А за художничката Бинка Вазова и Сопот великолепен текст представи изкуствоведката Анелия Николаева. Във форума участват още тазгодишният и миналогодишният носители на Вазовата награда - проф. Симеон Янев и Иван Гранитски.
За мащабното си проучване доц. д-р Григорий Вазов не случайно се доверява на Катя Зографова. През 2011 г. тя издаде книгата "Неканоничният Вазов", съдържаща девет прелюбопитни студии върху различни теми, свързани с житейското и творческо дело на големия народен поет. С това тя ни прави съпричастни на някои интересни и любопитни страници за Вазов, голяма част от които всъщност са малко познати в средите на широката ни общественост. Освен това книгата е обогатена с интересен документален, мемоарен материал, с редки фотографии, някои от които се публикуваха за пръв път, факсимилета на ръкописи, автографи и посвещения. Т.е. Катя Зографова  вече ни показа веднъж истинския Вазов, с неочаквани прояви в личния му живот и в творчеството му. Сега е ред на целия му род.
Кулминацията на Вазовите тържества през 2017 г. бе на 9-ти юли, когато се връчи и ежегодната национална литературна награда "Иван Вазов".

"Чат-пат културни новини"

Оборище - тежка пръст на святост

Паметникът на Оборище, снимка-картичка от студиото на Гр. Пасков, 1939 г.

Живи участници в събранието на Оборище, снимани 1907 г. В средата е поп Груйо Бански

Местността Оборище е едно от най-свидните светилища на българската историческа памет.
Тя се намира на 10 км северозападно от Панагюрище.
Тук в навечерието на въстанието е свикано събрание на представителите от селищата в Западна Тракия, за да се оцени готовността на населението за бъдещите битки,  да се оцени планът на въстанието и датата за обявяването му. По широтата на представителството и съдбоносния характер на решенията то влиза в историята с названието Първо Велико народно събрание на Оборище.
За определяне място на събранието, което да бъде такова, очите на турските шпиони, Бенковски натоварва Димитър Коклев, председател на революционния комитет в с. Мечка /дн. с. оборище/. Заедно със своите съзаклятници той обхожда най-закътаните места около своето родно село и предлага на Бенковски местността Оборище като най-сгодно за целта. То е отдалечено на около един час от с. Мечка и се намира в пазвите на централна Средна гора. Дълбокият и закътан дол с малка поляна сред вековната гъста букова гора, където тече Панова река, е приютявал жителите и добитъка от село Мечка по време на кърджалийските нападения в края на 18-ти и началото на 19-ти век.
Депутататите започват да пристигат в Панагюрище на 9-10 април 1876 г. при пълно спазване правилата за конспирация, настанявани са в хана на Найден Дринов, един от най-верните революционни дейци, или в домовете на съзаклятници. Нощем последователно на групи са отвеждани на оборище, където от 12 април Волов и Икономов се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувката на делегатите.
Бенковски пристига на Оборище през нощта на 13 срещу 14 април. Заседанията започват на 14 април сутринта и продължават до 16 април. Събранието е открито с кратка реч от Панайот Волов, а след това взима думата Бенковски, който произнася голяма реч и поставя пред делегатите искането да се даде на апостолите пълномощно, че те имат право да вдигат въстание и да решават съдбата на населението. Около този въпрос се разгаря горещ спор не се ли дават много големи права на един или няколко души. Но в края на краищата надделява мнението, че в революционна ситуация, когато събитията се развиват много бързо, няма време за съвещания и решенията трябва да се взимат еднолично. Развитието на Априлското въстание показва правилността на искането на Бенковски.
Когато този въпрос е решен, депутатите полагат клетва след оригиналната и цветиста молитва на по Груйо Бански, която започва така:
"Верую в единаго хъша балканскаго,
яко же той естъ твой бог и спасител..."
По-нататък единодушието е напълно възстановено и всички са проникнати от величието на делото, което са се събрали да решават.
Всички депутати гласуват с "Да!" най-съществения въпрос на събранието: да има или не въстание през пролетта на 1876 г., след което се пристъпва към обсъждане на характера на въстаническите действия и надделява становището за масово, повсеместно въстание във всички центрове на Западна Тракия.
Обсъжда се и въпросът за датата на обявяване на въстанието и макар тя да не е съобщена, всички представители остават с убеждението, че 1 май 1876 г. ще бъде очакваният ден на общия бунт.
Същевременно се решава, че ако властта се добере до тайната революционна мрежа и започне арести, комитетът в селището, в което се случи това, незабавно трябва да обяви въстанието и веднага да се извести главния център Панагюрище. Това решение се оказва много далновидно. както е известно, представителят от с. Балдьово Ненко Терзийски съобщава за решенията на Оборищенското събрание на турския каймакамин в Пазарджик, който телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истамбул и властта предприема незабавни действия.
Събранието избира също и една комисия, която след закриване работата на Оборище заминава в Панагюрище и под ръководството на Бенковски изработва протокол, който на практика представлява планът на въстанието. Изработена е и прокламация - възвание към българския народ.
Събранието на Оборище е един от най-високите върхове в историята на демократичната мисъл на българския народ и в развитието на революционното дело. Това събрание показва високото политическо съзнание и готовността на населението за решителна, всеотдайна и безкомпромисна борба за събаряне на османското робство.
Делегатите на Оборище са най-съзнателните и активни представители на революционните организации. За тях Захари Стоянов казва в своите "Записки по българските въстания":
"Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа пътни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийския камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят светува".
Въпросът за числото на депутатите е занимавал твърде много историци. Летописецът Захари Стоянов посочва 56 души; историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров през 1907 г. увеличава техния брой на 67 души от 58 селища. Днес историците посочват 76 - 78 души.
Представителите на Оборище са не само най-дейните участници в подготовката на въстанието, но със своите дела в хода на бойните действия отстояват героично честта, с която са били удостоени като народни представители на Първото Велико народно събрание. Мнозина от тях стават ръководители на въстанието в своите селища. 13 от тях загива в борбата, 6 са изпратени на заточение, значителна част са арестувани и изтезавани.
С течение на годините местността Оборище става едно от най-посещаваните места в България, кодето българите изразяват преклонението си пред героите от Април 1876 г.
Първото официално честване на Оборище е организирано през м. април 1886 г. по повод 10-годишнината на Априлското въстание. На това честване на мястото на събранието е поставен голям граните каменен кръст.
През 1928 г. е издигнат сегашният паметник, който стана неизменен символ на Първото Велико народно събрание на Оборище. Негов автор е скулпторът Янко Павлов, роден в Панагюрище през 1888 г. Той е един от големите български скулптори, създател е на българската сатирична скулптурна миниатюра, автор е и на редица бюстове, негови творби има в редица европейски галерии.
Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание тогавашният държавен глава Тодор Живков откри на Оборище паметен знак с послание до бъдещите поколения българи.

Георги Гемиджиев, 
откъс от книгата "Поглед върху историческите места на Панагюрище" (2006),  заглавието на избраната част е на "Чат-пат"

За Оборище вижте още:
Колко тегне шепа пръст...

Оборище - име светиня

Оборище - поема от Рада Панчовска

Без Оборище нямаше да има Епопея през април 1876-та

Вижте "Потопът в Черно море" - документален филм на Стоян Радулов

Къде се е случил описаният в Библията потоп? Защо някои учени имат основания да твърдят, че това е Черно море? Какви доказателства имат?...

Документалният филм "Потопът в Черно море. Истории от Шумерския епос, Библията и археологията" на българската Телевизия Туризъм търси отговорите и разказва за тази твърде любопитна тема, предава думите на най-запознатите по нея български учени. Филмът показва уникални кадри от нашето море, както и невероятни находки.

Сценарист и режисьор е Стоян Радулов. Текста четат актьорите Светломир Радев и Манол Къков, главен оператор е Николай Василев. Музикалното оформление е дело на Мариана Вълканова, а саун дизайнът - на Борислав Дрянков. Продуцент е Георги Крумов.
Филмът се излъчва по Телевизия Туризъм, България.

Панайот Волов - личност на броя в бр. 1 на новото списание "Българска история"

Панайот Волов

Панайот Волов - един от най-значимите герои на Априлското въстание, загинал трагично във водите на река Янтра, които сякаш са отминали и спомена за него, защото днес той е забравен от мнозина.
С този мотив младият екип на новото списание "Българска история" "съживява" образа му в първия брой на изданието, отпечатан съвсем скоро. Статията на Петър Ангелов в него е назована "Панайот Волов - двигателят на ІV революционен окръг" и е поместена в рубриката "Личност на броя".
Панайот Волов е един от революционерите и двигателите на Априлското въстание през 1876 г. и често е наричан "благородник", заради отстъпеното водачество на Георги Бенковски в Четвърти революционен окръг - Панагюрския.
"Волов е роден през 1850 година в Шумен в семейството на обеднелия занаятчия Вичо Симеонов, по прякор Вола. Учи три години в родния си град при известния възрожденски учител и писател Илия Блъсков, а после една година при даскал Герчо в с.Дивдядово, където за известно време баща му се преместил на работа. Накрая завършва Шуменското класно училище като две години негов учител е известният драматург и музикант Добри Войников", пише в очерка си за Волов Георги Гемиджиев в книга първа на "Панагюрци вчера и днес".

Корицата на първия брой и страниците с началото на статията за Волов

Списанието е естествено продължение на дейността на сайта "Българска история" - bulgarianhistory.org и следва посоката му за обективно и увлекателно представяне на родното минало. Над 20 души са се постарали да създадат атрактивно и политематично съдържание, което да поддържа интереса на читателите си от първата до последната страница.

Основният акцент в пилотния брой е поставен върху темата за Освобождението, но с това далеч не се изчерпват пресъздадените епизоди от българската историята.

Между стоте страници се откриват биографии на бележити личности - какъвто е например още капитан Атанас Илиев, неразказани истории за малко познати събития, славни сражения, мистериозни легенди и красиви кътчета от България. Специална статия разкрива и историята на първия български химн.

"Чат-пат културни новини"

В ход е набирането на творби за конкурса "Априлски камбани", посветен на 140 години от Епопеята

30 март 2016 г. е последната дата, на която ще се приемат творби за участие в Националния литературен конкурс "Априлски камбани", организиран от Народно читалище "Виделина-1865" в Панагюрище. Настоящият конкурс е  посветен на 140-та годишнина от Априлското въстание през 1876 г. 
Целта на конкурса е да се сътворят нови произведения, които да възпяват героичната борба на българите за свобода по време на Априлското въстание, да възвеличават подвига на априлци, да утвърждават идеята, че споменът за съдбовната априлска пролет е жив и звънът на априлските камбани отеква и ще отеква в душите и сърцата на днешните и бъдещи поколения българи.
В конкурса могат да участват всички желаещи творци, без ограничения във възрастта.
Точните жанрове, пълният регламент и бланка за заявление за участие можете да откриете, като проследите този линк.
Творбите трябва да са в два екземпляра на хартия и да се изпратят по пощата,  или  на  място, на  следния адрес: гр. Панагюрище 4500, обл.Пазарджик, пл.”20 април” №2, Народно  читалище  „Виделина” – за  конкурса "Априлски камбани"
Резултатите  от  конкурса  ще  бъдат  публикувани  на  интернет  страницата  на  читалището  до  10.04.2016 г., както и чрез електронните медии на община Панагюрище. Официалното  обявяване на наградените творби и рецитал на авторите им ще се проведе през месец април  2016 г. в рамките на Априлските тържества в Панагюрище, като датата ще бъде допълнително обявена. Творбите ще бъдат оценявани от професионално жури.
"Чат-пат" културни новини"

Крайски е новият шеф на Литературния музей, Зографова се връща в къщата на Вапцаров

Пламен Крайски ще управлява НЛМ, Катя Зографова се връща в дома на Вапцаров

След като шест години Катя Зографова беше временен директор на Националния литературен музей в София, на позицията вече има нов титуляр. Конкурсът за длъжността, проведен от Министерството на културата, бе спечелен от Пламен Георгиев-Крайски - един от основателите на кръга „Будител“ и негов почетен член. Той бе в пряка конкуренция с поета Атанас Капралов, член на СБП.
Общо седем бяха кандидатите за директор. Заедно с Катя Зографова в конкурса участваха още нейната колежка от музея Марияна Кирова-Динева, както и поетите Балчо Балчев, Мирела Иванова и филологът Станимира Ненкова. 
Само Капралов и Крайски обаче бяха допуснати до финала на конкурса, съобщават от културното ведомство – останалите петима не са успели да съберат необходимите 2/3 от максималния брой точки и не са били класирани.
Новият директор на Националния литературен музей Пламен Георгиев-Крайски е вече пенсионер. Преди това той е бил заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“ при правителството на Сергей Станишев, а след това е преподавал и в УНИБИТ, сочи справка на образователния портал „Академика“.
В последните години Пламен Крайски е активен в опазването на културното наследство на Странджа и Малко Търново. Кръгът „Будител“, чийто съосновател е той, е създаден преди десет години с цел закрила и подпомагане проучванията на културното наследство, обясни Крайски в интервю преди време. Покрай кръга четири пъти в годината излиза и едноименно списание.
Междувременно Катя Зографова обяви във Фейсбук, че се завръща в къщата-музей на Никола Вапцаров в София - място, където тя бе уредник преди да седне в шефския стол на НЛМ.
"Талантливи писатели на България, почитатели на Никола Вапцаров, след 6 години се завръщам в любимия музей! Ивайло Диманов предложи да ознаменуваме събитието с голямо поетическо четене на 11 май 2016 г. Клуб "Високото пространство" на 4 етаж на кооперацията на ул. "Ангел Кънчев" 37 отново широко отваря вратите си за всички вас!", написа тя до почитателите на Вапцаров, на поезията и на литературата изобщо.
"Чат-пат културни новини"

Палят за шести път "Факелът на свободата" в Оборище на 9 април

Шести пореден Национален конкурс за рецитиране на революционна поезия "Факел на свободата" ще се проведе на 9 април 2016 г. в панагюрското село Оборище, съобщиха неговите организатори от Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“.
Конкурсът е посветен на 140-та годишнина от Априлското въстание. Знаете, че старото село Мечка е преименувано на името на близката местност Оборище, където от 14 до 16 април (ст.ст.) 1876 г. е било свикано събрание на представители на всички комитети от ІV революционен окръг.  Целта на провеждането му е било да се обсъдят състоянието на извършеното до момента и да се решат някои важни въпроси за това, което предстои.
На паметта на оборищенци и на всички загинали в Априлската епопея са посветени и ежегодните рецитации на патриотичната, революционна поезия в салона на местното читалище. През изминалите пет издания не веднъж българската реч е вълнувала присъстващите в залата и е изтръгвала сълзи от очите на повечето. Още с първото си издание конкурсът "Факел на свободата" събра в Оборище над 200 участници от различни краища на България, на възраст от 6 до 80 години.
И тази година изпълненията ще бъдат оценявани от професионално жури, като под внимание ще се вземат подборът на репертоар, съобразен с темата; интонацията и художествеността на изпълнението; сценичната реализация – артистичносттта, хореографията, костюмите.
В конкурсната програма могат да участват индивидуални изпълнители и групи, разделени в две възрастови групи: до 15 години и над 15 години. Участниците могат да се представят с рецитали, драматизации, композиция или със стихотворения, като времетраенето трябва да бъде до 20 минути.
"Чат-пат културни новини"

Панагюрище чества с 5 дни по-рано Съединението на България

С пет дни по-рано започват винаги събитията за отбелязването на Съединението на България в Панагюрище. 

През 2015 г. на 1 септември в историческия музей на града привечер ще бъде открита фотодокументалната изложба „Панагюрище и Съединението“. А на следващия ден, 2 септември, в ранната вечер ще е и официалното честване. Тогава на площад „20-ти април“ ще бъде извършен благодарствен молебен за 130-годишнината от Съединението в град Панагюрище. В тържеството освен официалните лица ще участват Духов оркестър „Делчо Радивчев“ при Народно читалище „Виделина-1865“ и клуб „Традиция“.
Берлинският договор от 1878 г. разкъсва България на части и Панагюрище остава в пределите на Източна Румелия - васал на Османската империя. На 2 септември 1885 г. в града избухва бунт и Захарий Стоянов е принуден да вземе светкавично решение за повсеместно въстание за сваляне на румелийската власт. По този повод на страниците на в. "Борба" той помества следната телеграма: "...В Панагюрище, главния лагер на Бенковски, мястото където изгърмяха най-напред  черешовите топчета,вчера на 2-ри того се е извикало: "Долу Румелия!" ...Живейте панагюрци! Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на другите тържествуват!"
Близо 2000 панагюрци, предвождани от Събко Милков, Антон Оряшков и Тодор Хаджикиролов, излизат на площада с развято знаме и с възгласа: "Съединението прави силата!". Т. Хаджикирилов, син на героя от Априлското въстание Симеон Хаджикирилов, дава първия изстрел на Съединението. Околийският началник Димитър Хаджигендов приема ултиматума, но след като хората се прибират в домовете си, арестуват ръководителите на бунта. Гаврил Кръстевич пише телеграма до Цариград за размириците. От Пловдив е изпратена конна жандармерия, за да арестува бунтовниците. На 3 септември Централният комитет на Съединитската партия анализира събитията в Панагюрище и решава да бъде превзета източнорумелийската столица Пловдив. След три дни майор Николаев и Чардафон Велики пленяват губернатора Г. Кръстевич. Панагюрските опълченци сформират доброволчески отряд, наброяващ 250 д. Предвождан от Орчо Войвода и Иван Кузмов - Комитата, този отряд се бие храбро срещу войските на сръбския крал Милан край Сливница, Драгоман и Пирот. В резултат на събитията Източна Румелия е присъединена към Княжество България.

Всички културни събития през септември в Панагюрище вижте тук.

"Чат-пат културни новини" по данни на Община Панагюрище и Исторически музей - Панагюрище

Зографова и НЛМ кипят от енергия и работа през лятото

В националния литературен музей работят по престижен европроект, издават нови книги и се готвят за откриването на облагородения двор на къщата музей на Смирненски в София

Катя Зографова

- Здравей, Катя! Позволявам си да си говорим така, защото се познаваме отдавна. Разбрах, че в Националния литературен музей това лято съвсем не е мъртвило, както е нормално в сезона на отпуските. Защо така?
- Да, дори напротив – лично аз си прекъснах отпуската заради неотложни дела. Предаваме за печат прелюбопитния сборник с непечатани автобиографични, накои от които писани в затвора, текстове на писателя Светозар Димитров, известен с псевдонима си Змей Горянин. Ръкописът „Завръщането на Змей Горянин” спечели тазгодишния конкурс „Помощ за книгата” и ще бъде нашият подарък за 110-та годишнина на „забранения” след 1944 г. писател, чийто архиви се пазят в голямата си част при нас. На 3 септември откриваме сезона в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” с изложба, посветена на 150-г. от рождението на Тодор Влайков „Морал в политиката”.
- Преди време с колеги дадохте пресконференция и за един международен проект, който работите съвместно с Института за литература и със Столична библиотека.
- Това е най-сериозният проект, по който се трудим вече няколко месеца. Названието му е „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти”. Националният литературен музей за пръв път в почти 40-годишната си история  печели европроект. Благодарни сме на бенефициента – Института за литература, на Столична библиотека, портньор по проекта, които имат повече международен опит. Определям проекта по Мярка 2 „Документиране на културната история” на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в размер на 192 272 евро безвъзмездна финансова помощ на държавите Исландия, Лихтенщайн и Норвегия - като най-значителен успех за Литературния музей. Разбира се, не подценявам предишните битки на обновения ми екип в национални конкурси. Спечелихме, в конкуренция с още около 60 проекта по дарителската програма на "Мото-Пфое", проект с изразителното име „Градината на символизма”. Благодарение на него преобразихме „подивелия” двор на къща музей „Хр. Смирненски”  на ул. „Овче поле” №116  в квартал „Възраждане”. (Откриването на „Градината” предстои съвсем скоро - б.а.) Преди това стегнахме покрива на сградата, в която до смъртта си е живял поетът със семейството си. Така започна спасяването и възраждането на музея на Смирненски.
- Мисля, че решаването на болния проблем с музея на Смирненски трябваше да се случи отдавна. Разкажи сега нещо по-конкретно и интересно за твоето любимо„документиране на културната история”.
- Всъщност нещата са свързани. Докато не се възроди музеят на Смирненски и бъде отворен за посетители, докато музеят на Яворов, макар и действащ, в състояние на застрашеност поради безхаберието на собствениците си, най-ценните експонати ще бъдат съхранени за поколенията чрез своята дигитализация. Помислете само - докато музеите и библиотеките имат работно време, достъпът до уеб-базираното дигитално хранилище и до сайта с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални арфивни материали, филми, виртуални колекции, презентации, ще бъде общодостъпен независимо от деня и часа, в който потребителят пожелае да се срещне с тях...
- Да разбирам ли, че този голям проект е насочен към максимално широка публика?
- Да, той е дълбоко демократичен по самата си същност. Насочен е към най-различни публики – обществеността, учащите, специалистите, дори социалните  групи в неравностойно положение /ромите/, българските училища в чужбина. В специален раздел на хранилището вече се изгражда богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век, от която се съхраняват онлайн книги, периодични издания, фотодокументи... Предстои оборудването на мобилен дигитален център специално за ромската култура, както и обучаването на ромски младежи, които да работят в него, да създават образователни продукти, да въвличат своите събратя в един по-висок културен хоризонт.
- Литературният музей вероятно притежава най-много и ценни ръкописи, снимки и вещи в сравнение с останалите участници по проекта? Кои писателски имена са избрани за дигитално включване? Как направихте избора им и по какъв начин ще представите архивното им наследство?
- Да, несъмнено в НЛМ се пази неизброимо, огромно литературно богатство – над 115 000 културни ценности. Само ръкописните листове в музея на баща и син Славейкови са 80 000. Става ясно, че по проекта ще бъде дигитализирана само малка част от музейните ни реликви. Затова пък тя трябва да е отлично подбрана. Една от най-важните ми задачи като координатор на проекта е да осъществявам перманенти работни срещи между литературоведите от БАН и музейните колеги от НЛМ, за да „напаснат” те възгледите си по отношение на това кое е най-непознатото, най-приносното, уникалното, ако щете и най-атрактивното за широката публика. Радвам се, че тези интердисциплинарни срещи - своеобразни творчески лаборатории, са изключително успешни, че Институтът, Музеят и Библиотеката се сдружават в интелектуалните и практическите си усилия! Работата по литературоведските профили на Яворов, Петко Славейков, Лилиев, вече започна.
- Кои са останалите литературни класици, чиито имена са включени в проекта?
-  Веднага ги изброявам: Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.
- Струва ми се, че повечето от тях имат литературни музеи, филиали на НЛМ?
- Да, точно така е - 7 от 13-те класици, включени в проекта, имат мемориални къщи музеи в системата на НЛМ. Няма да ги изброявам, защото културната общественост ги знае, обича ги и все повече ги посещава. Ще направя важното уточнение, че 4 от писателите, които нямат свои  музеи, са фондообразуватели в НЛМ, тоест техните архив са при нас и ще бъдат дигитализирани по проекта. Това са Лилиев, Багряна, Фани Попова-Мутафова, Николай Разцветников.
- Кое е уникалното и неизвестното, което ще изкуши публиката да следи с интерес сайта на „Литературната класика – знание за всички”, да влиза в дигиталното му хранилище?
- О, примерите са много, интересни и различни. Едно от достойнствата на проекта според мен – освен съхраняването на културното наследство, свободния достъп до знанието, образователната ефективност, формирането на културни и граждански ценности, интергрирането на ромите, е - оцелостяването на националното архивно богатство. Ето например притежанията на Института за литература и тези на НЛМ ще се свържат в единен архивен и концептуален свод. Известно е, че БАН съхранява 8 ръкописни тефтерчета и тетрадки, а НЛМ – 16 такива на Никола Вапцаров. В Института се пази бележникът „Байер” с „Прощално” и „Предсмъртно”, а в Литературния музей – тетрадката „Сампа” със записите на 8 стихотворения на поета, направени в затвора преди разстрела му. Сега тези знаменити реликви ще бъдат съположени и ще могат да бъдат разглеждани и разтълкувани в общото дигитално хранилище. Нещо подобно ще се получи и с наследството на Христо Смирненски, което също е „раздвоено” между двете институции. Така „пъзелът” на културната памет ще бъде нареден и осмислен поновому.
- Кое обаче е автентично „музейното”, което ще бъде представено в дигиталното хранилище?
- Струва ми се, личните вещи на класиците! Те са най-музейното. Ще бъде интригуващо писателите ни да бъдат представени не само по обичайния „христоматиен” начин, но и със своите хобита, колекции, втори професии, пътешествия из прекрасната родна земя, контакти с колеги по перо у нас и в чужбина, с любовите си, със запазените кабинети и библиотеки, с  юбилейните им дарове... В това отношение най-мащабен, просто разкошен, е софийският музей на Патриарха – първият и най-обичан литературен музей в страната. Изумителна тема е кулминиращата обич към Вазов по време на втория му юбилей през 1920 г. - в най-тежките мигове на национална покруса след двете военни катастрофи, непосредствено след злощастния за България Ньойски договор. Това не е случаен, а знаков за националното ни самосъзнание и самосъвземане факт и той ще бъде подобаващо представен в проекта ни. Ще даде и една красива, богата и изкусителна визия за литературния музей, за това как трябва да почитаме своите национални класици!

Интервюто взе Стоян Радулов,
"Чат-пат културни новини". Използвани са снимки от архива на "Чат-пат" и на НЛМ - София
 

Плакатът към проекта „Българската литературна класика – знание за всички"

Панагюрската оратория "Април бунтовен и чутовен" звуча в София

Панагюрските самодейци на сцената на Руския културно-информационен център в София

На 23 април 2015 г. в Руския културно-информационен център пред панагюрци, живеещи в София, беше представена ораторията "Април бунтовен и чутовен" в изпълнение на смесен хор при читалище "Виделина-1865" - Панагюрище. Музика - Делчо Радивчев, стихове -Дочка Кацарева, диригент - маестро Анета Калпакова, на рояла - Цеца Радивчева.
Концертът откри Спаска Тасева - председател на читалището, а директорът на музея доц. Атанас Шопов сподели свои мисли за значението на делото на панагюрци и за мястото на Априлското въстание в историята на българската държава.
С приветствие към присъстващите се обърна и директорът на РКИЦ.
И хорът, и солистите и рецитаторите с гласовете си и с емоционалното изпълнение изпълниха залата с енергия. Не споменавам поименно, защото не знам имената на всички, но можете да ги видите на снимките и да напишете имената на всички участници - кой когото познава, нека го добави! Нека ги знаем и помним.
Самодейците заслужават нашето внимание, уважение и любов. Публиката слушаше, ръкопляскаше и припяваше заедно с изпълнителите любимите си песни. Особено приятно се открояваше в залата гласът на певеца с панагюрски корени Орлин Чолаков.
Беше вълнуващо да срещнеш съграждани, съученици, роднини и приятели, които отдавна не си виждал. Хората дълго не се разотиваха, стояха на площадката отвън, прегръщаха се, разговаряха, правеха снимки и се радваха на срещата.
Всички бяха единодушни, че традицията на тези априлски срещи трябва да се възобнови. Надявам се това да се случи още догодина...

Текст и снимки Мария Бегова

ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ:

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

На Благовец Катя Зографова с книга "Избрано" и национална литературна награда на името на Нешо Бончев

"Знаменити. Забравени. Забранени" на Катя Зографова е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот.”
Йордан Ефтимов

Много "хубави хора", както сама се изрази, събра навръх Благовец, 25 март 2015 г., нашата Катя Зографова в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", за да представи новата си книга "Знаменити. Забравени. Забранени" (Изд. "Изток-Запад", 2015).
"Тази книга на Катя Зографова е най-мащабният й проект от всички, реализирани досега. Това е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот. Подкрепям я безрезервно, защото е отдадена, промислена, откривателска. Едно истинско "Избрано" на зрял историк на българската литература..." е написал в предговора Йордан Ефтимов.
Книгата съдържа избрани статии, плод на 30-годишното присъствие на Катя Зографова в литературния живот на България. Днес тя е директор на Националния литературен музей в София.
В сборника Зографова проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната литература от началото на миналия век, припомня ни творчеството на някои (по)забравени български майстори на перото като Димитър Подвързачов, Иван Шишманов и др., и ни запознава с неизвестни факти и документи.
От книгата научаваме как Михаил Лермонтов повлиява творчеството на Христо Ботев и Атанас Далчев, любовната лирика на Пейо К. Яворов и Дебеляновата „Легенда за разблудната царкиня“; полюсните мнения на Вазов и Вапцаров за Скандинавския север в лицето на Хенрик Ибсен; как Гео Милев „открива“ Юхан Аугуст Стриндберг за българската публика и др.
В красивото издание с твърди корици срещаме още имената на Кнут Хамсун, Йенс Петер Якобсен, Светослав Минков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Георги Томалевски, Емануил Попдимитров, Райко Алексиев, Яна Язова, Константин Константинов, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Владимир Василев...
Книгата съдържа множество непознати досега факти и документи, които допълнително „уплътняват образите и прочитите на достойните непречупени пера на България от времето на соца“, пише още Йордан Ефтимов в предговора. „И отново талантливото им малцинство е поставено в европейския контекст“, допълва още известният литературовед и критик.
С книгата Катя Зографова кандидатства в конкурса на програма "Помощ за книгата" към Министерство на културата и го печели за трета поредна година. "И ето, книжището ми от над 500 страници е вече факт. Издателят Любен Козарев реши да доплати и направи книгата подобаващ, солиден том - с твърди корици, със снимкова кола от 24 страници - около 80 снимки, някои от които се публикуват за пръв път... Затова, а и защото е поредният литературен проект, който правим заедно, аз наричам "Изток-Запад" моето издателство", каза Катя Зографова при представянето. След това тя благодари и на цяла плеяда хора, чрез помощта на които е успяла да напише включените в сборника статии през годините; сред тях и много от наследниците на авторите, обект на нейните творчески, литературни и исторически търсения. Голяма част от тези наследници бяха на представянето в София.
За книгата, за Катя и за нейната усърдна литературно-историческа и архиваторска дейност говори проф. Алберт Бенбасат - приятел на Катя, но и бивш колега в литературния музей, а понастоящем основател на Българския национален комитет на ИКОМ – Международния съвет на музеите и преподавател по книгоиздаване във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
За музикалната атмосфера се погрижиха на цигулка и пиано виртуозните Йосиф и Зорница Радионови - "сюблимни... изключително интелигентна и неповторима двойка музиканти", както ги описа самата Катя Зографова. Те изпълниха съвсем в духа на откъси от книгата една полска мазурка, песен от Владигеров и прочутата аржентинска "Ла компарсита".

Кои са "знаменитите", "забравените" и "забранените":
В книгата е отделено място на специална кола с над 80 архивни фотографии, повечето от които се публикуват за първи път. Снимковият материал на „Знаменити. Забравени. Забранени“ е изключително богат и съдържа например фотографии на къщата на Ламартин в Стария Пловдив, Кирил Христов с приятели, Пенчо Славейков с трупата на Нарoдния театър на турне в Македония през 1908 г., винетки с образите на Мара Белчева и Пенчо Славейков, авторски рисунки и стихове от „Микроскопична енциклопедия“ на Смирненски и др.

Откъси от книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" 

на Катя Зографова можете да прочете 

в "Чат-пат" тук и тук.

Носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г.

Катя Зографова бе определена за носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г. На представянето на книгата „Знаменити. Забравени. Забранени“ в Народната библиотека Игор Чипев от Министерството на културата прочете решението за това. Призът е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. "Понеже съм панагюрка, тази награда ми е страшно скъпа!", призна развълнувана Катя Зографова. Официалното връчване ще бъде на 31 март 2015 г. в Историческия музей на Панагюрище.

Текст и репортажни снимки Стоян Радулов за "Чат-пат"

"Знаменити, забравени, забранени" с национална премиера в София

Скъпи колеги, приятели, наследници на знаменити, забравени и забранени писатели, журналисти!
Избрах символично - навръх Благовещение, на 25 март идната сряда, да бъде премиерата на новата ми книга с избрани статии, плод на 30-годишното ми присъствие в литературния живот на България. Ще се радвам да ви видя сред отбраните си гости!
Понеже заминавам за честванията на Кирил Христов в Стара Загора и няма да ме има чак до понеделник, пращам седмица по-рано поканата. Скътайте я до сърцата си и не я забравяйте!...
Катя Зографова

Повече за книгата можете да прочетете в "Чат-пат" ето тук.

"Знаменити, забравени, забранени" - новата книга на Катя Зографова

С нова книга влиза Катя Зографова в месеца на българистиката - месец март 2015 г. Изявеният литературен историк, писател, публицист и директор на Националния ни литературен музей издава сборникът "Знаменити, забравени, забранени", които излиза от печат тези дни с щемпела на издателство "Изток-Запад".
"Пращам първо на вас вестта за скорошната си книжовна радост - пише Катя Зографова до свои близки приятели и съграждани от Панагюрище, включително и до "Чат-пат". - След повече от 30-годишно присъствие на литературноисторическото поприще и над 20 в литературния музей, накрая събрах свое "Избрано" и кандидатствах в конкурса "Помощ за книгата", който и този път спечелих (за трета поредна година)... И ето, книжището ми от над 500 страници излиза идния четвъртък. Издателят реши да доплати и направи книгата подобаващ, солиден том - с твърди корици, със снимкова кола от 24 страници - около 80 снимки, някои от които се публикуват за пръв път... Сега умувам как да й направим подобаващо представяне - вероятно в Музея за история на София, в рамките на месеца... Ще се радвам и вие да участвате (на първа линия) в моя книжовен празник!"

Наградените с монета "Писменост" Катя Зографова и Мариус Куркински

Катя със съпруга си Константин Зографов - нейна голяма опора и подкрепа

Междувременно да ви съобщим, че Катя Зографова стана един от тазгодишните носители на златната монета "Писменост" 
и е сред номинираните да бъдат Почетни членове на "Съвета на европейската научна и културна общност" заради приноса си към развитието на българската наука, култура и иновативна икономика.
"Използвам случая, за да ви пратя и кадро от награждаването едновременно с големия Мариус Куркински - щракнахме се за спомен като стари приятели..." - пише ни още Катя.
Церемонията бе на 29 януари в столичната галерия "Сезони". Монетата е изработена в Монетния двор на България, с двустранно златно покритие, на лицевата страна е изобразена отворената книга, като символ на прогреса, а на обратната страна са подредени красивите букви на Глаголицата. Сред отличените са още Чл.-кор. Стефан Хаджитодоров от Българската академия на науките, Болница „Царица Йоанна - ИСУЛ”, "Медимаг-МС" ООД – Компания за медицинско оборудване, и “Iies” Ltd – Електротехнологична компания.
Националната  културна инициатива “Писменост” започва по повод 1150-годишнината от началото на Великоморавската мисия на Кирил и Методий през 863 г, на 530 -годишнината  от първата отпечатана книга на глаголица през 1483 г. във Венеция и на 1120-годишнината от свикването на Преславския събор през 893 г., който взема решение българският език да замени гръцкия в богослужението и така става официален език на българската държава.

"Честит 3 март! - пожелава ни още Катя Зографова. - Не зная къде ще бъдете на националния ни празник, но знамето на свободата винаги ще ни свързва, защото сме панагюрци!"

"Чат-пат културни новини", снимки - Личен архив на Катя Зографова

Детски литературен конкурс ни води “По следите на едно писмо в бутилка”

Организаторите на XVII Национален фестивал на детската книга, който ще се проведе в гр. Сливен от 11 до 13 май 2015 г. обявяват национален литературен конкурс на тема “По следите на едно писмо в бутилка”, съобщават от сливенската Регионална библиотека “Сава Доброплодни”.
В конкурса могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до 16 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 16 години. Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби (разказ, приказка, стихотворение), специално създадени за конкурса.
Творбите да са с обем до 5 машинописни страници и да бъдат изпратени в печатен вид или на e-mail.
Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, трябва да бъдат изпратени на адрес:
8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
(За литературния конкурс)
или на e-mail: reglibsliven@iradeum.com
Отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник.
Чат-пат културни новини

Край с лъжата за тюркския ни произход

Българите сме преки наследници на най-древния народ в Европа

Пред юртата в Плиска - първата българска столица на Балканите

Ние сме народ с европейска генетична структура. Това показва изследване на генетичната характеристика на населението на България, проведено от екипа на проф. Драга Тончева – ръководител на катедрата по медицинска генетика, в което освен нейни ученици са участвали и учени от два италиански университета.
Ученият акад. Ангел Гълъбов бе категоричен, че съвременните анализи на проби от 900 българи, разпределени равномерно по цялата територия на страната, отхвърлят позицията, че древните българи имат тюркско-монголски произход, предаде БНР.
Материалите за изследване на съвременните българи бяха предоставени от ВМА и началникът по онова време – ген. проф. Тонев. Методите, с които е проведено изследването, са най-модерните, които се използват изобщо в областта на биомедицината – изследване на т.нар "митохондриална ДНК " и у-хромозомата.
Изследването е обхванало само етнически българи и българо-мохамедани.
"Съдържанието на гени на тюркоезичнитe - т.нар. "алтайо-монголите" е под 1,5% и българите са абсолютно европейска популация. Това изследване – с 900 души – отстъпва по брой на изследваните само на италианци, шотландци и испанци. Тези данни показаха, че съвременните българи са сродни с някои славянски популации – например с хърватите, близки са до населението на Северна Гърция, на някои райони на Италия – Северна и Средна Италия. Това е по отношение на митохондриалната ДНК. По отношение на у-хромозомата има близост и със сърби, румънци, северни гърци, хървати.
Отхвърля се абсолютно близост с турците – доста голяма разлика. Има отстояния от населението на Средна и Западна Европа – латиноговорещите и немскоезичните, скандинавците и т.н., и известни различия от популацията на Европейска Русия, Чехия, Словакия, което също е важна находка", заяви акад. Гълъбов.

----------

Та, резултатите от това изследване доказват по безспорен начин, че българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%. 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието. Също така за българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации.
Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни.
При предишното голямо генетично изследвано директорът на Националната Генетична Лаборатория проф. Иво Кременски заяви в материал в сп. "Гео": "Независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ - ние стоим много далеч от основните славянски народи". Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период.
"Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена, сочат резултатите - нямаме и 1% гени, свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена. Дори въпреки историческата ни съдба на петвековно робство, в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва", подчерта акад. Ангел Гълъбов.
Коментар на редактора:
Това генетично изследване е от изключителна важност, а българските медии, учени и историци не му обърнаха почти никакво внимание. Не чухте за него по новинарските емисии, не чухте дискусии в сутрешните блокове, не чухте и изказвания на иначе устатите ни и компетентни историци.
А трябваше.
Защото темата за произхода на българския народ е много важна. И тъй като е много важна не просто за нас, а с голяма вероятност е от световно историческо значение, мнозина предпочитат да мълчат.
Чудовищната лъжа, че българите са тюрки (ако се чудите защо македонските лумпени ни обиждат на "татари", именно затова е) е дълбоко вкоренена в официалната история. Тази лъжа можете да прочетете във всеки учебник по история, по който сте учили вие или вашите деца. Нея можете да прочетете в Уикипедия, нея ще чуете и от устите на най-известните "историци".
А това е лъжа.
Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И доказва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също доказва лъжата.
Истината се оказва трудна за възприемане, след като са те лъгали цял живот. И се иска открито и непредубедено съзнание, за да я допуснеш до себе си.
А истината е, че българите са изключително древен народ. Нещо повече. Те са преки наследници на най-древния народ в Европа. Народът, притежаващ най-старата писменост в света, народът, започнал пръв да обработва златото и металите, народът, чиято култура е била на такова високо ниво, че с увереност може да се нарече люлка на знанията, които са превърнали европейската цивилизация в това, което е днес. Този народ не е бил пришълец. Не е дошъл от Иран, Пакистан, Афганистан, Татарстан, Хиндукуш, Памир и откъде ли не още. Той е живеел тук от незапомнени времена. И ние сме неговите наследници.
Това обаче не чухте никъде през седмицата. Едно такова признание и навързване на непризнатите досега исторически факти би разтърсило и пренаписало не само българската, но и световната история. И понеже залогът е прекалено голям, се мълчи.
От хилядолетия насам историята на българите е била писана от недоброжелатели. Била е преиначавана и манипулирана. Днес обаче, нашата собствена българска научна общност да прави същото - това е престъпление срещу народа, престъпление срещу кръвта.
Рано или късно то трябва да получи своето заслужено наказание. Защото да ограбиш собствения си народ от идентичност, принадлежност и самочувствие е едно от най-чудовищните престъпления.
 
Автор Десислава Любомирова, източник actualno.com

Честваме 100-годишнината на Вежинов с изложба

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ и БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА организират ИЗЛОЖБА "ОТВЪД БАРИЕРАТА", посветена на 100 години от рождението на Павел Вежинов.

Павел Вежинов e емблематичен автор за българската литература от втората половина на ХХ век. Един от най-продуктивните писатели на нашето съвремие, той е автор на  разкази, повести, романи, сценарии за филми. Занимателната фабула, актуалната проблематика и високата художественост правят книгите му много четени и обичани.
София на XX-ти век, с хората си от всички социални групи, с променящия се облик, със специфичния начин на живеене, е мястото на действие в повечето му произведения, а анализирането на човека, на духовните му сривания и извисявания лежат в основата на сюжета. Драматизмът е заложен в отчуждението между родители и деца, липсата на топлота и любов във брака, сблъсъкът между прагматичните нагласи на времето и невидимите тайнства на душата.
Павел Вежинов е един от първите писатели фантасти в нашата литература. Той не се вълнува от научнотехническите достижения, а търси скритите възможности на личността, от които зависи бъдещето на човечеството. Проблемите, които поставя са предимно морално-етични. 
Автор е и на сценариите на над 30 филма – повечето от тях са върху прозаичните му творби и също като тях са категоричен влог в “златния фонд” на българското кино.
Изложбата е построена на базата на аналогията между литература и кино. В разработените теми – война, семейство и морал, фантастика, криминални и приключенски сюжети, комедии – са представени визуално 33 литературни произведения и създадените по тях 25 филми. Изложбата носи много информация, но тя  е и  вълнуваща среща на зрителя с любими книги и незабравими филмови герои.
Експозицията е създадена с материали от фондовете на Националния литературен музей, Националната филмотека и Столична библиотека и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ОТКРИВАНЕ –  7 ноември 2014 г.  от  17.30 ч.
СЛОВО – Катя Зографова, и.д. Директор на НЛМ
МЯСТО – Филмотечно кино “Одеон”, бул. “Патриарх Евтимий” № 1

Отворено писмо до всички български политици

Даниела Капинчева

Уаважаеми дами и господа български политици, 
пиша това писмо като един обикновен български гражданин, на когото след толкова мъчителни и безплодни години на преход все още му пука за българското изкуство и култура. Явно за съжаление обаче на вас никак не ви пука за тях, а би трябвало. Ето какви са резултатите от вашето целокупно управление:
1.Липса на реален пазар на изкуство в страната;
2.Липса на подкрепа от страна на държавата на независимите творци, както и липса на конкретни закони, които да облекчават социалните им тежести;
3.Липса на закон за меценатството в България, което никак, ама никак не стимулира и без това изнемогващият бизнес да подпомага макар и с мизерни дотации хората на изкуството;
4.Облагодетелстване на малцина от и без това незначителните средства за искуство и култура в страната за сметка на мнозинството онеправдани,
5.Корупция, шуробаджанащина и подкупност на всички нива при усвояване на Европейските целеви субсидии в културната сфера,
6.Съзнателно стимулиране на посредствени творци за сметка на талантливи такива, за да бъде изкривен и без това съмнителният естетитечски вкус, който се налага в обществото напоследък.
Има още куп тежки „дарове”,  с които щедро надарихте нас – хората, занимаващи се с изкуство и култура. Вярно е, че в ограбена и обезкръвена държава като нашата последното, за което мислите, са излуството и културата, но не забравяйте, че именно те са пазили и пазят жив духа на един народ, съхраняват чувството му за родова принадлежност и националната му гордост, които често са толкова ценни, колкото е и насъщният залък хляб. Ако все още ви е останала капка съвест, ако не сте се продали напълно и не сте обещали безропотно да работите за унищожението на нацията ни, проявете добра воля и направете нещо добро, нещо смислено и полезно; нещо с което да изтриете срама от нашите повече от 20 години, които безсрамно пропиляхте, проигравайки с лека ръка доверието, което всички ние ви гласувахме!
Ние сме българи и наше рождено право е да живеем спокойно и щастливо, да творим и да съграждаме в пределите на собствената си родина. Ако не ни предоставите доброволно това право, ще си го вземем сами!
И не ни обвинявайте в тесногръдие е шовинизъм, защото човек не би могъл да оцени по достойнство сътвореното от други народи, ако преди това не се е научил да цени сътвореното от собствения му народ и да се гордее с него пред света!

Даниела Капинчева
Главен редактор на Международно списание за визуални изкуства “Art Manager 7”