"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации

Втори том на "Поздравъ отъ Панагюрище" вече е тук


Поздравъ отъ Панагюрище, скъпи приятели!
Вторият том от поредицата "Нашето Панагюрище, моите панагюрци" е вече факт.
Това са истории, разказани от бъбривите фотографии... Една страст към старите снимки... Една непреодолима любов към родното градче... Още една осъществена документална книга... Една сбъдната мечта... И много срещи с някогашно Панагюрище... С отминалите времена, хора и събития, с носталгията на спомените... С детството, с юношеството, с младостта... Но и с изводите за настоящето, с надеждите за бъдещето... Това е нашето общо минало на съграждани.
За нашето Панагюрище, за моите панагюрци!
Стоян Радулов

Книгата вече е във всички книжарници на Панагюрище!

Първи срещи / Ще се видим на:

- 2 март, 18:00 ч. - в Панагюрище, читалище "Виделина" - музикалната зала, с националната премиера на втория том, разглеждане на много стари фотографии и картички... С любезното домакинство на Спаска Тасева.
В навечерието на Националния ни празник - Денят на Освобождението на България от турско робство, честването в Панагюрище ще добие още по-голяма плътност с тази съкровена, родолюбива, всебългарска книга. Много от темите в томовете дотук са посветени на героите - знайни и незнайни, борили се за нашето Освобождение, както и на строителите на свободна България. 

- 3 март, 11:00 ч. - в с. Баня, Панагюрско, читалище "Пробуда" - представяне на том 1 и том 2 - по покана на Радка Мутева... А веднага след това ще празнуваме Освобождението на България с вдигането на националния флаг. И с участието на патриотите от местните клубове "Традиция" :) Ще бъде паметно!

- 6 март, 18:00 ч. - в София, читалище "Пенчо П. Славейков", бул. Черни връх" 35 - представяне на том 1 и том 2, със специалното участие на неподражаемия литературен архивариус Катя Зографова - моя знайна приятелница, един от моите вдъхновители и безценен рецензент на изданието. :) И с любезното съдействие на чудесната Виктория Катранова, която ще домакинства. 

Заповядайте!


Силно впечатлен съм от книгата на Стоян Радулов. „Поздравъ отъ Панагюрище” ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. 
Нешо Гергинеков

Това е някакво своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители. Това е кауза, обсебила Стоян Радулов като насъщна и висша отговорност и освобождаваща като реализация.
Георги Спасов

Стоян Радулов успява да събере научно-историческия и белетристичния начин на изказ. В допълнение към него е сладкодумното и оригинално описание на „епизодите”, напълно в стила на панагюрската традиция. Същевременно под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато” с неизмерима ценност.
Тодор Каракашев

Постигната е мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите фотографии. Мозайка така изразителна, че да изисква и вдъхновява активността на читателя, който със силата на въображението си да доизгражда картината – цялостна панорама на битието на Панагюрище.
Катя Зографова



Какви ще са новите книги от панагюрци през 2019 г.


С дебютната си поетична книга „И в мен покълва смисълът” ще ни зарадва Дима Дюлгярова, а нови книги с поезия ще издадат през 2019 г. още Дарина Дечева, Иван Станчев и Боян Ангелов.
Христо Костурков пък ще ни разкрие „Историята на шахмата в Панагюрище”, а Дида Гемиджиева ще ни зарадва с втора част на сборника си разкази на панагюрски диалект „По панагюрски”.
Каква е била визуалната история на Панагюрище през погледа на старите пощенски картички, архивни снимки и документи ще ни доразкаже Стоян Радулов във втория том на своя "Поздравъ отъ Панагюрище". В тази плоскост е и „Село Баня през вековете” - нарочна изложба на местното Народно читалище „Пробуда - 1872” по идея на Радка Мутева. Специалистите от Историческия музей в Панагюрище пък ще ни запознаят с „Римското монетно съкровище от село Попинци от I-III век”.


Всички тези проектни предложения в областите художествена литература (поезия и проза), историческа литература, мемоаристика и краезнание баха разгледани и одобрени за финансиране от Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общинския съвет в Панагюрище и рецензирани от писателите Георги Спасов и Тодор Каракашев по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
Тази инициатива на общинските съветници в Панагюрище предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие. А една от специфичните цели, заложени в тази програма, е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната.


"Чат-пат културни новини"
Снимки от: Община Панагюрище и "Ретро Панагюрище"

Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ




Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"
В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова
Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели
Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева
Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук


Юбилейният алманах "Виделина" ще се срещне със своята публика

За корицата е използвана творба на худ. Цветан Панчовски
208 страници, текстове и поезия от 44 автори, рисунки и картини от 10 художници. Това са само цифри, но зад тях се крие съдържанието на Първия и в случая Юбилеен алманах на Литературния клуб "Виделина" в Панагюрище. Юбилеен, защото е посветен на три големи годишнини - 150 г. читалище, 140 г. Априлско въстание и 65 г. Литературен клуб.

Представяне: на 15 юни 2018 г. (петък) от 17:30 ч. в музикалната зала на Народно читалище "Виделина" в Панагюрище.

"Това е един амбициозен проект, представящ като в завършена картина автори от различни поколения и творчески рефлекси към минали и актуални събития - пише в рецензията си за книгата Георги Спасов. - Мисля, че алманахът е четивен и ще бъде интересен за много хора - не само защото в него са включени 54-ма творци с различни почерци, но и защото представя родния град и неговото минало многостранно... Алманахът е и своеборазна енциклопедия за духовните постижения в града, с които неизбежно ще се съпоставят и съизмерват следващите творци на Панагюрище."
"Юбилейният алманах "Виделина" символизира духовният акт на панагюрските писатели" - категоричен е и Тодор Каракашев, поканен също за рецензент на книгата от страна на Община Панагюрище. Прочее, книгата е финансирана по общинския Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2017 година. "Събраните в книгата произведения съдържат импулсите на творческия процес, оплоден от духа и своеобразието на този край - пише още Каракашев. - Това дълбоко променя природата на текстовете, представяйки ги като непрекъснат стремеж към търсене на естетиката и човешките ценности по литературно-художествен начин."
"Идеята да бъде издаден подобен алманах е по повод 65-годишният юбилей на литературното братство в читалището. Но той бе предшестван от други две знаменателни годишнини – 150 години от основаването на културния институт и 140-годишнината от избухването на Априлското въстание. На тези три събития е посветен и настоящият сборник, - пише в рецензията си за него един от съставителите му - Мария Бегова. - Той има за цел да представи творците на Панагюрище, а също така и да покаже как двете теми – за въстанието и родното читалище – присъстват в техните произведения. На тази цел е подчинена и структурата на литературния алманах - в три части."
Своеобразният артистичен сборник съдържа поезия, проза, публицистика и персоналии, а също така множество черно-бели и цветни илюстрации от панагюрските художници - репродукции и факсимилета на картини и рисунки, които заедно с литераторите формират голяма част от творческия кръг „Чат-пат”. При съставянето на алманаха са използвани материали, предоставени лично от авторите, от архивите на съставителите и от архивите на литературния клуб, на вестник „Чат-пат” и електронното издание „Чат-пат”.
Другият от съставителите е Стоян Радулов, а в редакционната колегия влизат още Дарина Дечева, Иван Станчев, Красимира Василева - М`Бай и Тотка Лунгарска - председател на Литературен клуб "Виделина".
За съжаление, в процеса на предпечат и печат са изпуснати съществени части от справочния апарат на книгата - в отпечатаните екземпляри липсват съдържанието на произведенията и азбучният показалец на авторите. Това не нарушава целоста на книгата и не променя целите на алманаха, но без съмнение затруднява непредубедения читател при ориентирането му в морето от текстове, стихове и картини, както и в имената на авторите.
Книгата е подготвена технически и отпечатана от ИК "Оборище" - Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Факсимилета от страници на Юбилейния алманах "Виделина"
Още за Алманаха четете тук.

Неда Антонова идва с романа си за Левски "Първия след Бога"

Неда Антонова и корицата на книгата, с която идва през септември в Панагюрище
Авторката на книги за Преподобна Стойна и любовта между Венета и Христо Ботев, известната писателка на исторически романи, новели и пиеси - Неда Антонова, за пореден път ще бъде в Панагюрище. Този път, на 13 септември 2017 г. от 18:00 ч. тя ще представи в читалище "Виделина" своя роман, посветен на Левски - "Първия след Бога".

Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист, редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец", писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща", на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи. Последните й книги за „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената Стойна Преподобна“ и „Неговата любима“, за Венета и Христо Ботев, се радват на сериозен успех. Част от творчеството й е преведено на руски, френски, полски и чешки. Тя е и единствената жена носителка на наградата „Златен меч“.

Ето какво пише и Румен Леонидов за най-новата й книга:
Първия след Бога“ е роман за Васил Левски, за обречената му любов към една жена. Това е задълбочено проучване на неизвестните страни от съдебния процес срещу него. Това е разказ за българския Апостол, изправил се съвършено сам срещу интересите на две империи – османската поробителка и бъдещата руска освободителка.
Вече 144 години историците не ни дават отговор на следните питания, които и до днес висят със страшна сила над България.
Защо Дякона е осъден на смърт за убийство по показанията на един-единствен свидетел, без да са потърсени други?
Защо още в начало на процеса великият везир е поискал Левски да бъде непременно обесен?
Защо граф Игнатиев е толкова доволен от присъдата, че бърза да докладва на Петербург за „щастливия изход от Софийската афера“?
Васил Левски не е убиец!
Това не само твърди, но и доказва писателката Неда Антонова. Нейните открития са логически и исторически защитени. И са много майсторски въплътени в духа на тази много свята и много чиста книга."

"Чат-пат културни новини"

Всички предстоящи културни събития в Панагюрище и района вижте тук.

Мина Кръстева идва с "Разпилени надежди" в Панагюрище

Публицистът и поет Мина Кръстева ще представи последната с икнига - романът "Разпилени надежди" (2015), в Панагюрище на 21 юли от 17:30 часа, съобщиха организаторите от Общинска библиотека „Стоян Дринов“. Но с едното ще стане дума и за другите и творби.


Мина Кръстева е родена на 10 юни 1956 г. в с. Ген. Инзово, Ямболска област, но живее и твори в Бургас. Автор е на книгите "Вълнуваща история за верни приятелства, опасни предателства и още по-опасни предизвикателства” (пиеса-приказка, 1998, 2014); “Спомен с море” (поезия, 1999); “Антистрес” (сатира, 2004); “Слънце в косите” (поезия, 2008); “В ъгъла на кафене “Реалити” (разкази, 2013) и “Разпилени надежди” (роман, 2015).
Ето какво пише за последната Атанас Радойнов - писател и редактор на книгата:
"Очарованието на този роман е в широкото подобие, което обхваща проблематиката на 2-3 поколения българи от втората половина на ХХ век и началото на ХХІ век, т.е. така наричания преход.
Поетиката на Мина Кръстева е характерна за медитеранския генотип: с омекотени и приглушени емоционални състояния, със здраво вдадени корени в българския Ренесанс, без който не може да бъде разбран постмодерния свят на българската душевност."
“Актуалност на тематиката и проблематиката. Герои от различни поколения, настойчиво и болезнено търсят своите истини за времето, в което са живели и живеят. Носталгия, стремеж и повик към хуманност, четивност и неманиерничене – това са качествата, заради които романът “Разпилени надежди” заслужава да бъде прочетен" – пък са думите на писателя Начо Христосков. А актьорът и писател Стоян Чобанов просто възкликва с "Оренда!".

Зографова рисува "Словозографии", издава ги в юбилеен сборник

С нов и личен сборник от истории, поезия и статии, включително текстове, посветени на самата авторка, и озаглавен сполучливо "Словозографии", ще посрещне Катя Зографова предстоящия на 11 май 2017 г. свой житейски юбилей. 
По този повод "Чат-пат" публикува ексклузивно два знакови откъса от новата книга, с която ще се надяваме да пленим вашето искрено любопитство. И тази книга получи финансиране от Община Панагюрище за 2017 г. по инициативата за подкрепа и подпомагане на творци от града на бунта.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Катя Зографова
Пътят ми е белязан от две съдбовни неслучайности, от две щастливи поличби: родена съм във великия малък град Панагюрище и това се е случило точно на 11 май, църковния празник на Светите братя Кирил и Методий! Орисана съм със словото в сърцето на саможертвено величавото Априлско въстание... Мое убеждение е, че трябва непрестанно да преутвърждаваме - енергично и ярко - благородния дух на нашата "столица на свободата", а не пасивно да разчитаме, че тя с героичната си аура ни възвисява сама по себе си. Затова винаги съм се стремяла словото ми да е словозографно!
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и дори опошляван във времето българският литературен език, „пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост” (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, мъдрите „глъбини” на Дора Габе, първозданните „стихии” на Багряна. Моите кумири...
И може би защото книгата ми е юбилейна, в нея ще откриете една повече иронична, отколкото сериозна игра с антологичния модел за всеобемащо представяне на националната книжнина, чийто еталон е мистификацията на Пенчо Славейков „На острова на блажените”. Нещо като опит за словозографисване на храмовото пространство на литературата - с пъстроцветие от есеистични и литературноисторически текстове за градове, световни класици и панагюрския фолклор, които си съседстват със стихове и кратки разкази, за да завърши жанровата смесица с великолепни портрети на авторката и нейните книги от известни литературоведи: проф. Светлозар Игов, проф. Антония  Велкова-Гайдаржиева, доц. Елена Гетова, д-р Добрина Топалова, Мина Карагьозова, д-р Юлия Йорданова, д-р Митко Новков. Сред тях са и съгражданите, които са ми посветили обичливи писания: д-р Боян Ангелов, който пръв възвести „завръщането на една панагюрка”, непрежалимият Георги Гемиджиев, Румен Спасов. И преданият Стоян Радулов, без чиито артистични и делови умения юбилейният ми „Любовен архив” едва ли щеше да получи спомоществователството на достойния панагюрец инж. Лъчезар Цоцорков. Стоян създаде и прекрасен филм по есето ми „Моят Каменград”: „История за трима приятели и за душата на един град”, в който сме "изтипосани" с  художниците Манол Панчовски и Стайо Гарноев. Стоян беше и главният "подстрекател" за превръщането на петте истории, поръчани ми от Бойко Ламбовски за в. "Сега" - в "15 истории на Катя Зографова" в настоящата книга.

Зографова е четена от всички - от бебе до баба :) - внукът и Лазар вече любопитствува
Благодаря и на сина си Козма Зографов за изразителната корица на „Словозографии”, както и за няколкото предишни, направени с талант и майсторство!
Естествено е една книга да очертава профила на самия автор, изграден в жизнетворческия му път, а моят наистина е сложно многосъставен. Вярвам, че композицията на текстовете ми, въпреки привидната си разнопосочност, е единна, озарена и споена вътрешно от словозографния тон, който я владее! Както магията, наречена дух на мястото (осезаемата атмосфера от напластени аромати, цветове, древности и митове) естетически скрепява стиховете за Странджанската Индипасха, софийската веранда, рилската роза и историите за съкровените градове като "Цветущий Каменград" от Пенчо Славейковата "Кървава песен", Пловдив алафранга, Русчук на Елиас Канети, София на литературните музеи или дори … бездомността като духовен избор на вдъхновяващата Мара Белчева.
Словозографно ест!

Катя Зографова
8 април 2017, Лазаровден


Факсимиле на корицата на юбилейната книга на Катя Зографова "Словозографии"
А това е една от 15-те истории на Зографова, включени в книгата.
Някои от тях вече са намирали място в "Чат-пат", както ще се уверите тук.

НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ! 
И човек стои стъписан от житейските обрати: 2014 беше мъчителна до непоносимост, 2015 дойде с раждането на първородния ми внук Лазар на 9 февруари, на 5 март се роди книгата ми с текстове, писани 30-години, 25 от които в музея, всред неизвестни или потулени архиви... Премиерата на моите „Знаменити§Забравени§Забранени“ навръх Благовец в Националната библиотека беше без преувеличение „звездна“. Наличните бройки от луксозната и скъпа книга свършиха преди още събитието да е започнало. Дойдоха толкова хора, че наглед бездънното фоайе на ІІ етаж не можа да ги побере, а аз се олюлявах под тежестта на цветята. След месец получих националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ – в трезора със златното панагюрско съкровище, с церемония и мистериален тракийски танц. След още месец с ужас установих, че възприемам всичко случващо се като страничен зрител, без да изпитвам нормалната радост, на моменти дори сякаш „заспивам на лаврите си“?! Разтревожих се сериозно: да не би да съм наплашена, че ще бъда наказана за успехите си? Или преуморена  от битката за доброто си име и това на музея, в който мина животът ми? Или ме е довършила дебеланата с твърдите корици, голямото писане на която инак беше спасително – потънах в работа, прогоних тежките мисли... Тази пролет нетърпимо ме боляха ставите и трябваше да отида на преглед при ревматолога си, добрия писател проф. Златимир Коларов. Още като ме зърна, попита защо съм така омърлушена? Признах му странната си безчувственост към позитивните факти и той мигом ми постави диагнозата, като се усмихна тъжно: „Това се нарича емоционално изчерпване, моето момиче!“ Почти извиках: „И какво да правя, докторе?!. „А, това не знам“, отговори ми професорът – „Всеки сам трябва да си намери спасението!? Замислих се и го открих – СЛОВОЗОГРАФИЯТА КАТО ТЕРАПИЯ. Подхванах нова книга...

Катя Зографова, откъс от книгата "Словозографии", 2017 г.

Литературната звезда Илиян Любомиров ще изгрее и в Панагюрище през май

12 май, петък
18:00 - читалня за възрастни, Градска библиотека "Стоян Дринов".

Илиян Любомиров
На 12-и май Илиян Любомиров, известен на своите читатели и като Августин Господинов, ще представи поетичните си книги "Нощта е действие" и „Лято” (ИК „Жанет 45”) в Общинска библиотека "Стоян Дринов" (читалня за възрастни), по покана на поетът и музикант от Панагюрище Михаил Караиванов.
Първата стихосбирка на Илиян Любомиров - "Нощта е действие” пожъна безпрецедентен успех и се превърна в най-продаваната у нас поетична книга от български автор за последните години, като по този начин върна интереса на младите хора към поезията и към съвременната българска литература като цяло.
Негови стихотворения са публикувани в Литературен вестник, Октрита литература, списание „Страница”, „Liternet”, „Klaxon Press Journal”, „Море” и други, както и в редица списания за литература във Великобритания, сред които „Raceme” и „Modern Poetry in Translation”. Превеждан и издаван е на английски, немски, испански, френски, иврит.
През изминалата година беше номиниран за всички най-престижни поетични награди у нас, сред които „Иван Николов”, „Славейкова награда”, Награда на литературен клуб „Перото” за развитие на литературния контекст в страната, като спечели и голямата награда за дебют „Южна пролет”.
За „Лято” пък големият български писател и поет Недялко Славов написа: „Сред белите клавиши на Илиян, вече се обаждат няколко черни, тъгата на познанието започва да придържа свирещата ръка. Красива книга, в която момчето полека-лека си отива.”

"Чат-пат културни новини"
Програма за всички актуални културни събития в Панагюрище вижте тук

Май
май е закуска в леглото
сън разказан
преди дванайсет
писане на есемеси пиян
и въздушни целувки
заради които прозорецът
е винаги отворен

* * *
с дядо засърбахме кафето
пита ме за лятото
разказах му за жените
трябва да има кусур жената
каза дядо и продължи
я косата й да е къдрава
я гърдите й да са момчешки
я да се влюби в тебе
изля кафето си в мивката
сипа ракия и пихме
за жените с кусури
и за мъжете с жени

Понякога
понякога стига
да знаеш
че има кой
да те изчака
да те посрещне
да ти прости
да ти сипе вино
без да ти брои
чашите
да те завие
старателно
да ти разтвори
витамини сутринта
и да ти стопли
душата и супата

понякога стига
понякога не

Стихове Илиян Любомиров

Бестселърът "Моши моши, Япония" и авторката му Мурата идват в Панагюрище

На Панагюрище през месец май 2017 г. дирекно от Страната на изгряващото слънце ще гостува Юлияна Антонова - Мурата, автор на бестселъра "Моши моши, Япония".
18 май, четвъртък, 17:30 ч. - зала "Асарел" на х-л "Каменград.


Първото от серия представяния в цялата страна на популярната вече книга "Моши моши, Япония" ще бъде в Панагюрище. Авторката Юлияна Антонова-Мурата идва в средногорския град по покана на Соня Гарчева - нейна запалена почитателка, която успява да организира гостуването с подкрепата на Община Панагюрище и зам. кмета Галя Матанова. На 17-и Антонова долита от Страната на изгряващото слънце и още на следващия ден ще се срещне на живо със свои почитатели, както и с онези, които не са чели книгата, но са попадали на коментари за нея.
А повечето от тях неслучайно са положителни, защото точно такива са и разказаните от Антонова истории. Те са от живота в източната страна, където е омъжена и живее от години. Сред различни хора, с различна култура и различна етика в отношенията - главната тема на късите разкази в "Моши моши", разказва Гарчева. Тя не крие, че е на върха на щастието от възможността да срещне съгражданите си с невероятната Юлияна, която не само говори за добротата в отношенията, а и щедро я раздава...

"Чат-пат културни новини" 
 Програма за всички актуални културни събития в Панагюрище вижте тук

Обявиха условията и реда за финансиране на творци от Панагюрище за 2017 година

В Деня на народните будители – 1 ноември, Община Панагюрище отвори новата процедура по набиране на кандидати за финансиране на произведения на изкуството на местни творци за 2017 година по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно“. Ето и подробностите.

О Б Я В А
ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВАТА
ОТ ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ ЗА 2017 ГОДИНА
 „ПАНАГЮРИЩЕ – ДУХОВНОСТ И ТВОРЧЕСТВО В ЕДНО”

І. УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
1.     Творци, родени или с адресна регистрация в община Панагюрище.
2.     Културни институти, неправителствени организации и творчески сдружения, регистрирани на територията на община Панагюрище.
3.   Финансират се проекти свързани със:
- създаване, съхраняване и разпространение на научни изследвания, документални издания, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на общината и художествена литература.
- възстановки, спектакли и други, свързани със значими събития, включени и в културния календар на Община Панагюрище.
4. Културните организации и творци могат да кандидатстват в една сесия с един проект.
ІІ. ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ
1.    Оценяването на проектите се осъществява от външна експертна комисия, която се определя от ПК  „Образование, култура, младежки дейности и спорт” към Общински съвет – Панагюрище.
2.    Критерии  за оценяване на проектите:
- За научна, изследователска и краеведска литература – значимост на темата за историческата памет на града и населените места в общината, историческа и фактологическа достоверност.
- Оригиналност на проекта, свързан с историята, културата и традициите на Община Панагюрище.       
- Висока художествена стойност на представените произведения.
- Качество и обществена значимост на културния продукт.
- Съответствие с характеристиката на културната среда на общината.
- Реалистичен бюджет.
3. Рецензията за одобрените проекти от експертната комисия се представя на ПК „Образование, култура, младежки дейности и спорт” към Общински съвет – Панагюрище, която определя средствата за финансова подкрепа на всеки одобрен проект.
ІІІ. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ
1. Формуляр за кандидатстване се получава от Центъра за административно обслужване в Община Панагюрище или от сайта на Общината: www.panagyurishte.org.
2.  Завършен, готов за печат ръкопис на хартиен носител в 2 екземпляра.
3.  Анотация на произведението.
4.  Оферта от издателство или план–сметка от автора.
5.  Творческа биография на кандидата.
6.  Ксерокопие на личната карта (за физически лица) или Булстат (за фирми, организации).
ІV. СРОК ЗА УЧАСТИЕ  
1.    Срокът за представяне на проектите e до 28 февруари 2017 година.
2.    Срокът за  обявяване на одобрените проекти на сайта на Община Панагюрище е до 24 март 2017 година.
3.    Проектите се подават в Община Панагюрище в Центъра за административно обслужване /партер/  или по пощата на адрес: гр. Панагюрище, п.к. 4500,  пл. „20-ти април” №13, ст. 307.
V. ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ОТПЕЧАТВАНЕТО НА КНИГИ
1.    Община Панагюрище получава 20% от тиража  на  книгите,  които ще бъдат предназначени за рекламна дейност и награди.
2.    За отпечатването на книги е препоръчително да има редактор, който да поема отговорност за   достоверността или художествеността на текстовете.
За контакти и информация: тел.:0357 / 60078, GSM 0885 474 431.

Книги на библиотеката ни дари поетът и преводач Рада Панчовска

Рада Панчовска, снимка Стоян Радулов
Във фонда на Градска библиотека "Стоян Дринов" - Панагюрище, постъпиха нови 34 заглавия художествена литература, дарени в края на миналата година от нашата съгражданка, поет и преводач Рада Панчовска. Това са предимно книги от испански автори - поезия и проза, издадени от издателство "Проксима-РП" - София. Съставител и преводач на всички тях е самата Рада Панчовска. Голяма част от книгите съдържат паралелен текст на испански език, което ще даде възможност на изучаващите испански да подобрят своите познания, уточняват от библиотеката. Дарението включва и две от поетичните книги на Рада Панчовска - "Анонимният успех" (2001) и "Стени и мостове" (2011).
Рада Панчовска е работила във в. „Оборище“ в Панагюрище и в Института за български език към БАН в София. Управител е на „Проксима-РП“, член е на Сдружението на българските писатели, където е секретар по поезия, както на Съюза на преводачите в България, на който бе председател. Тя е сред основателите на Свободното поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България.
Рада Панчовска е и преводачът на испански на химна „Върви, народе възродени!”, включен в книжка с общо 21 негови превода на европейски езици и разпространяван в чужбина по идея на Миглена Кунева, докато беше външен министър. Родена е в с. Оборище.
"Чат-пат културни новини"

4 от 9 книги и 2 от 3 проекта получават финансиране от Община Панагюрище през 2016-та

Чат-патците Димитър Дънеков, Мария Бегова и Дидка Гемиджиева с нови книги през 2016-та
Само четири от общо деветте кандидатстващи авторски проекта на творци ще финансира Община Панагюрище през 2016 г. по проекта си „Панагюрище – духовност и творчество в едно, стана ясно тези дни, след като предложениятя бяха разгледани от независимите външни експерти. За целта Общината беше поканила Георги Спасов – член на СБП и носител на съюзната награда за сатира през 2011 година и, и Тодор Каракашев – сащо член на СБП и носител на няколко национални награди за поезия, есе и превод.
Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт към Общинския съвет в Панагюрище с председател Георги Георгиев е разгледала и коментира рецензиите на експерти и с Протокол № 8 / 10.03.2016 година е одобрила проектите за финансиране, съобщават от пресслужбата на Община Панагюрище.

Тази година финансирани ще бъдат:
– Мария Бегова – със стихосбирката „Провинции на сърцето”;
– Димитър Дънеков – с епиграмите „Питанки…Чуденки…Многоточия…И прочие”;
– Диди Гемиджиева – със сборника от разкази за деца „Здравей, хлапе” (седма книжка);
– Атанас Сугарев – със сборника с народни песни „Из панагюрското музикално творчество”.

Рецензентите изглежда не са препоръчали и Съветът няма да финансира останалите пет авторски проекта на:
- Тотка Лунгарска – стихосбирката „Споделена луна”;
- Цветанка Шопова – стихосбирката „Българско сърце”;
- Нонка Чардакова – историческата проза „Откровения”;
- Величка Момнева - стихосбирката „Викът на … душата”;
- Делчо Стефанов – за преиздаването на книгата „Април, 76”.

От проектите на институциите финансова подкрепа ще получат:
Адаптираното издание на Петър Карапетров - „Кратко описание на Панагюрското въстание”, за което кандидатстваше Народно читалище „Виделина-1865” - Панагюрище, и
Сборникът с документи за издевателствата над българите след потушаването на Априлското въстание „Ужасите в Пловдивския и Пазарджишкия край след Априлското въстание 1876 година“ (нови извори за Априлското въстание 1876 година), за който кандидатства Историческият музей в града.

Поставянето на Рок операта „Исус Христос Супер Звезда” в СОУ "Нешо Бончев" е отрязана, поне на тази сесия и не се очаква да получи общински пари за реализацията си през тази година.

По предварително обявените условия за финансиране по проекта можеха да кандидатстват физически или юридически лица, като ограничението е, че едно физическо лице или организация кандидатства в една сесия само с по един проект. Условето е творбите "да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрище, както и да са свързани с неговата история, бит и култура".
Финансирането по проекта ще се реализира с Бюджет`2016 на Община Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Четири стихосбирки, сборници с проза, епиграми и народни песни искат финансиране от Община Панагюрище през 2016-та

Дванадесет са проектите от областта на изкуствата, кандидатстващи в Общинската администрация за финансиране от Общината по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2016 година, съобщиха оттам. 9 от тях са на отделни творци - предимно писатели и поети, а 3 са представени от институции. Прави впечатление, че за поредна година за финансиране не кандидатстват художници или музиканти.

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
 
Ето и конкретните кандидати с техните арт проекти.
 
Творци:
- Мария Бегова – стихосбирка „ Провинции на сърцето”;
- Димитър Дънеков –  епиграми „Питанки…Чуденки…Многоточия…И прочие”
- Тотка Лунгарска – стихосбирка „Споделена луна”;
- Цветанка Шопова – стихосбирка „Българско сърце”;
- Нонка Чардакова – историческа проза „Откровения”;
- Дидка Гемиджиева   –  сборник разкази за деца – седма книжка „Здравей, хлапе”;
- Величка Момнева - стихосбирка „Викът на … душата”;
- Делчо Стефанов – преиздаване на книгата „Април, 76”;
- Атанас Сугарев – сборник с народни песни „Из панагюрското музикално творчество”;
 
Институции:
- Народно читалище „Виделина-1865 кандидатства с проект за ново адаптирано издание на „Кратко описание на Панагюрското въстание” на Петър Карапетров;
- Исторически музей – сборник с документи за издевателствата над българите след потушаването на Априлското въстание „Ужасите в Пловдивския и Пазарджишкия край след Априлското въстание 1876 година“ (нови извори за Априлското въстание 1876 година);
- СОУ „Нешо Бончев” - спектакъл Рок опера „Исус Христос Супер Звезда”.

По предварително обявените условия за финансиране по проекта могат да кандидатстват физически или юридически лица, като едно физическо лице или организация не може да кандидатства в една сесия с повече от един проект. Творбите трябва да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрище, както и да са свързани с неговата история, бит и култура.
Съставът на комисия от външни експерти, които да оценят предложените проекти, ще бъде определена от постоянната комисия на Общински съвет – Панагюрище по образование, култура младежки и спортни дейности.
Срокът за обявяване на одобрените проекти се удължава до края на месец януари 2016 година - след приемането на Бюджет‘2016. Финансирането по проекта ще се реализира с Бюджет`2016 на Община Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Книга събра театралите на Панагюрище по повод първото представление в града през 1870 г.

Сборникът "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" е съставян 3 години от Нина и Иван Радулови и съдържа над 350 снимки от личните архиви на участници в постановки през годините, както и от културните институти в града - музей, библиотека, читалище


Панагюрище е неизчерпаем извор на таланти. Това е град, който е родил не само войнигани, хайдути, четници, въстаници и апостоли на Априлската епопея `1876, опълченци през 1877-1878 г., но и личности, записали своите имена като крупни творци в неговата духовна съкровищница и тази на България и света. Сред тях са просветители, книжовници, издатели, журналисти, писатели и поети, хумористи и сатирици, актьори и режисьори, художници, музиканти, спортисти, изявени творци в областта на науката и техниката…
На всички театрали - от създателите, през поколенията поддръжници на сценичното изкуство в Панагюрище до съвременните деятели на театъра под купола на Читалище "Виделина" е посветена и новата книга на Нина и Иван Радулови "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище". Тя е посветена на 150 години от създаването на Народно читалище „Виделина – 1865” – Панагюрище, на 170 години от рождението на първия негов председател Петър Карапетров – Черновежд, и на 145 години от първата самодейна постановка в град Панагюрище през 1870 година.
Самите Нина и Иван през годините са били активни самодейци.  Иван е актьор и един от солистите на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“, а Нина - цигуларка в неговия оркестър. В периода 1975-1978 г. Иван Радулов е избран и за председател на Читалище "Виделина".
Книгата бе представена на 28 септември 2015 г. на мило тържество в голямата зала на "стария театър", както панагюрци наричат понякога сградата на Читалището. И на него се събраха десетки участници в постановките в Панагюрище през втората половина на ХХ век от най-малко три поколения.
По повода Иван и Нина споделят: "Към пионерите на театралното изкуство в Панагюрище, към всички ръководители и участници в спектаклите през годините бихме искали от името на вярната панагюрска публика да отправим думи на признателност и преклонение за техния талант, думи на благодарност за проявените ентусиазъм и упоритост, за удоволствието от споделените мигове заедно."
Вълнуващата вечер започна с ретроспекция на видеокадри от постановки, театрализирани спектакли и рецитали, заснети през годините на панагюрските сцени от Марин Карамаринов - един от хората зад кулисите и сам герой в книгата. А бе водена от друг актьор в панагюрския театър и дългогодишен радио глас на града - Стефан Петришки. Книгата представи историкът и един от рецензентите на изданието Георги Керкеняков. Публиката и авторите бяха поздравени от Никола Скачков с изпълнения на "О соле мио" и "Моя страна, моя България", които ги изправиха на крака. На сцената оживя и част от последната версия на "Свекърва", режисирана от Дочка Кацарева и изпълнена от Юлия Богоева, Магдалена Джолова, Цвета Костуркова и Стефан Рапонджиев. След което всички присъстващи участници в постановките на панагюрския театър си направиха паметни снимки на сцената на читалището и отново застанаха под неговите прожектори. Всеки един от тях получи като подарък томче от книгата, а Нина и Иван повече от час раздаваха автографи, докато публиката се черпеше и обсъждаше събитието на по чаша вино.
Книгата е пълна не само с любопитни, но и с доста неизвестни на по-широк кръг от хора факти, случки и истории. Например тя връща времето до 1890-та, за да научим за младата учителка Вела Мицулова, която е първата жена, качила се на панагюрска сцена - т.е. осмелила се да излезе срещу тогавашните предразсъдъци, при това - току-що завършила Американската гимназия в Самоков. Според зрителите „дебютът на Вела Мицулова бил „чудо на чудесата“, което породило в публиката чувство на възхищение и благодарност“, както пише Атанас Сугарев една своя статия. И даже на сцената в нея се влюбил бъдещият й съпруг.
Важното е, че както отбелязва в рецензията си за сборника Георги Керкеняков, „театралната сцена присъства незримо в тези панагюрски хроники и благодарение на тях отново възкръсват постановки, актьори, режисьори, сценографи, шепотачи (суфльори), осветители и сценични работници,  за да дадат опора на  съвременните им последователи”. И че „книгата сполучливо отговаря на необходимостта от енциклопедична информация за развитието на самодейния театър в Панагюрище”, затова и „време й беше да се появи, за да се запълни една празнота в хрониката на културния живот на Панагюрище” (отново Керкеняков).
Разбира се, че при „едно внушително и като намерение, и като обем изследване”, както пише в своята рецензия за сборника Мария Бегова, „проучването на толкова дълъг период, неизбежно предполага и някои пропуски на имена или факти”, то трябва да се подчертае „стремежа на съставителите на хрониката да бъдат представени във възможната максимална степен лицата и събитията, създали и поддържали читалищната самодейност, и завоювали театралната слава на панагюрското читалище”.
Дано с излизането на този сборник, събрал в едно 145 години от сценичния живот на Панагюрище, читалищният театър и местните таланти - известни и все още не открити, да намерят достатъчно основания да продължат да прегръщат и предават "вълшебната виделина на театъра", неговата магия, красота и надежда.

Текст и снимки Стоян Радулов, "Чат-пат културни новини"
___________________________
Книгата е отпечатана след конкурс за финансиране от Община Панагюрище по Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2015 година. Изданието се отпечатва с финансовата подкрепа на Фондация "Асарел" и Фондация "Цоцорков род".

Зографова и НЛМ кипят от енергия и работа през лятото

В националния литературен музей работят по престижен европроект, издават нови книги и се готвят за откриването на облагородения двор на къщата музей на Смирненски в София
Катя Зографова
- Здравей, Катя! Позволявам си да си говорим така, защото се познаваме отдавна. Разбрах, че в Националния литературен музей това лято съвсем не е мъртвило, както е нормално в сезона на отпуските. Защо така?
- Да, дори напротив – лично аз си прекъснах отпуската заради неотложни дела. Предаваме за печат прелюбопитния сборник с непечатани автобиографични, накои от които писани в затвора, текстове на писателя Светозар Димитров, известен с псевдонима си Змей Горянин. Ръкописът „Завръщането на Змей Горянин” спечели тазгодишния конкурс „Помощ за книгата” и ще бъде нашият подарък за 110-та годишнина на „забранения” след 1944 г. писател, чийто архиви се пазят в голямата си част при нас. На 3 септември откриваме сезона в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” с изложба, посветена на 150-г. от рождението на Тодор Влайков „Морал в политиката”.
- Преди време с колеги дадохте пресконференция и за един международен проект, който работите съвместно с Института за литература и със Столична библиотека.
- Това е най-сериозният проект, по който се трудим вече няколко месеца. Названието му е „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти”. Националният литературен музей за пръв път в почти 40-годишната си история  печели европроект. Благодарни сме на бенефициента – Института за литература, на Столична библиотека, портньор по проекта, които имат повече международен опит. Определям проекта по Мярка 2 „Документиране на културната история” на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в размер на 192 272 евро безвъзмездна финансова помощ на държавите Исландия, Лихтенщайн и Норвегия - като най-значителен успех за Литературния музей. Разбира се, не подценявам предишните битки на обновения ми екип в национални конкурси. Спечелихме, в конкуренция с още около 60 проекта по дарителската програма на "Мото-Пфое", проект с изразителното име „Градината на символизма”. Благодарение на него преобразихме „подивелия” двор на къща музей „Хр. Смирненски”  на ул. „Овче поле” №116  в квартал „Възраждане”. (Откриването на „Градината” предстои съвсем скоро - б.а.) Преди това стегнахме покрива на сградата, в която до смъртта си е живял поетът със семейството си. Така започна спасяването и възраждането на музея на Смирненски.
Мисля, че решаването на болния проблем с музея на Смирненски трябваше да се случи отдавна. Разкажи сега нещо по-конкретно и интересно за твоето любимо„документиране на културната история”.
- Всъщност нещата са свързани. Докато не се възроди музеят на Смирненски и бъде отворен за посетители, докато музеят на Яворов, макар и действащ, в състояние на застрашеност поради безхаберието на собствениците си, най-ценните експонати ще бъдат съхранени за поколенията чрез своята дигитализация. Помислете само - докато музеите и библиотеките имат работно време, достъпът до уеб-базираното дигитално хранилище и до сайта с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални арфивни материали, филми, виртуални колекции, презентации, ще бъде общодостъпен независимо от деня и часа, в който потребителят пожелае да се срещне с тях...
- Да разбирам ли, че този голям проект е насочен към максимално широка публика?
- Да, той е дълбоко демократичен по самата си същност. Насочен е към най-различни публики – обществеността, учащите, специалистите, дори социалните  групи в неравностойно положение /ромите/, българските училища в чужбина. В специален раздел на хранилището вече се изгражда богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век, от която се съхраняват онлайн книги, периодични издания, фотодокументи... Предстои оборудването на мобилен дигитален център специално за ромската култура, както и обучаването на ромски младежи, които да работят в него, да създават образователни продукти, да въвличат своите събратя в един по-висок културен хоризонт.
- Литературният музей вероятно притежава най-много и ценни ръкописи, снимки и вещи в сравнение с останалите участници по проекта? Кои писателски имена са избрани за дигитално включване? Как направихте избора им и по какъв начин ще представите архивното им наследство?
- Да, несъмнено в НЛМ се пази неизброимо, огромно литературно богатство – над 115 000 културни ценности. Само ръкописните листове в музея на баща и син Славейкови са 80 000. Става ясно, че по проекта ще бъде дигитализирана само малка част от музейните ни реликви. Затова пък тя трябва да е отлично подбрана. Една от най-важните ми задачи като координатор на проекта е да осъществявам перманенти работни срещи между литературоведите от БАН и музейните колеги от НЛМ, за да „напаснат” те възгледите си по отношение на това кое е най-непознатото, най-приносното, уникалното, ако щете и най-атрактивното за широката публика. Радвам се, че тези интердисциплинарни срещи - своеобразни творчески лаборатории, са изключително успешни, че Институтът, Музеят и Библиотеката се сдружават в интелектуалните и практическите си усилия! Работата по литературоведските профили на Яворов, Петко Славейков, Лилиев, вече започна.
- Кои са останалите литературни класици, чиито имена са включени в проекта?
-  Веднага ги изброявам: Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.
- Струва ми се, че повечето от тях имат литературни музеи, филиали на НЛМ?
- Да, точно така е - 7 от 13-те класици, включени в проекта, имат мемориални къщи музеи в системата на НЛМ. Няма да ги изброявам, защото културната общественост ги знае, обича ги и все повече ги посещава. Ще направя важното уточнение, че 4 от писателите, които нямат свои  музеи, са фондообразуватели в НЛМ, тоест техните архив са при нас и ще бъдат дигитализирани по проекта. Това са Лилиев, Багряна, Фани Попова-Мутафова, Николай Разцветников.
- Кое е уникалното и неизвестното, което ще изкуши публиката да следи с интерес сайта на „Литературната класика – знание за всички”, да влиза в дигиталното му хранилище?
- О, примерите са много, интересни и различни. Едно от достойнствата на проекта според мен – освен съхраняването на културното наследство, свободния достъп до знанието, образователната ефективност, формирането на културни и граждански ценности, интергрирането на ромите, е - оцелостяването на националното архивно богатство. Ето например притежанията на Института за литература и тези на НЛМ ще се свържат в единен архивен и концептуален свод. Известно е, че БАН съхранява 8 ръкописни тефтерчета и тетрадки, а НЛМ – 16 такива на Никола Вапцаров. В Института се пази бележникът „Байер” с „Прощално” и „Предсмъртно”, а в Литературния музей – тетрадката „Сампа” със записите на 8 стихотворения на поета, направени в затвора преди разстрела му. Сега тези знаменити реликви ще бъдат съположени и ще могат да бъдат разглеждани и разтълкувани в общото дигитално хранилище. Нещо подобно ще се получи и с наследството на Христо Смирненски, което също е „раздвоено” между двете институции. Така „пъзелът” на културната памет ще бъде нареден и осмислен поновому.
- Кое обаче е автентично „музейното”, което ще бъде представено в дигиталното хранилище?
- Струва ми се, личните вещи на класиците! Те са най-музейното. Ще бъде интригуващо писателите ни да бъдат представени не само по обичайния „христоматиен” начин, но и със своите хобита, колекции, втори професии, пътешествия из прекрасната родна земя, контакти с колеги по перо у нас и в чужбина, с любовите си, със запазените кабинети и библиотеки, с  юбилейните им дарове... В това отношение най-мащабен, просто разкошен, е софийският музей на Патриарха – първият и най-обичан литературен музей в страната. Изумителна тема е кулминиращата обич към Вазов по време на втория му юбилей през 1920 г. - в най-тежките мигове на национална покруса след двете военни катастрофи, непосредствено след злощастния за България Ньойски договор. Това не е случаен, а знаков за националното ни самосъзнание и самосъвземане факт и той ще бъде подобаващо представен в проекта ни. Ще даде и една красива, богата и изкусителна визия за литературния музей, за това как трябва да почитаме своите национални класици!

Интервюто взе Стоян Радулов,
"Чат-пат културни новини". Използвани са снимки от архива на "Чат-пат" и на НЛМ - София
 
Плакатът към проекта „Българската литературна класика – знание за всички"

Копие от първо издание на Иречек дойде в Панагюрище


На нова и ценна историческа придобивка се радват специалистите в Историческия музей на Панагюрище. Това е екземпляр от книгата „История на българите” на чешкия историк и професор в Пражкия университет Константин Иречек. Книгата се озовава в музея чрез дарението на наследничката на Белопитовия род - Донка Белопитова. Копието е част от първото издание на книгата.
Екземплярът е издаден в Одеса през далечната 1878 г. на руски език. С превода на съчинението от немски на руски език са се заели професорът от Новоросийския университет Ф. К. Брун и магистранта от същия университет В. Н. Палаузов. Техният стремеж е да изпълнят завещанието на известния български патриот Васил Евстатиев Априлов, който през целия си живот мечтаел за една пълна история на своя народ и отделил известна сума пари за начинанието. Това е първият академичен труд по история на България.

Чат-пат културни новини, снимки - Исторически музей, Панагюрище

Иван Станчев ни пренася в Алтън Метафора с нова поетична антология

Нашият Иван Станчев успя да издаде третата си поетична книга в началото на април 2015 г. Тя е озаглавена "От икебана дървесата ги боли" - по едноименното стихотворение, включено в първата му стихосбирка "Дяволден" и набрало сила като текст на поп-песен, но и на оратория. Книгата е своеобразна лирическа антология, защото включва едни от най-добрите послания на Иван през годините - подбрани от самия него, но и от редактора Иглика Горанова. Има стихове от "Дяволден", но и никога непубликувани досега. "Така прецених - в тази книга да съживеят и стигнат до читателя стихотворения, които съм писал през ученическите си години, та чак до половинвековната ми възраст", обяснява Иван.
Отваряйки книгата ще се убедите, че чрез Иван и вие сякаш започвате да стъпвате по калдъръмите на този чуден град Алтън Метафора, в който Ивановият свят намира пълно отражение. По тротоара крачи "фриволната", "скандална" и "талантлива" Ефросина, докато в бара бохемстват Джорджо и купонджиите. Над Алтън Метафора "небето е до колене", в него мечтите звучат като симфония и художниците са на потеря. Изобщо - приказен град, с приказни герои, страстни и мрачни, светли и живи, в който клетвата между приятели е "Върви по ангелите!"... В Алтън Метафора ще се срещнете и с много от Ивановите приятели - "всеки луд с номера си", но обичани... Много обичани. Както е написал Александър Пенчев вместо предговор, "и слепите се спират" пред вратите на този Иванов град...
Откриващото стихотворение е това за икебаната, разбира се... Но изненадата и звучният завършек идват с "Бонсай или самотен дървесен приятел", който е "красота, оперирана до основи", "съдба с живот на осъден"...
Такъв ли е самият Иван? Но осъден на какво в крайна сметка?
Сигурен съм, че всеки от читателите сам ще намери своя отговор и ще си зададе куп въпроси, прочитайки тази антология. В края самият Иван Станчев е обобщил: "Цял съм кал и Иван. Пия роса и от тичинките. Отчет ще правя Горе! И сам! Не съм задължен на никого. Обичам ви всички!".

Стоян Радулов за "Чат-пат"


Лирическата антология "От икебана дървесата ги боли" на Иван Станчев е издадена от издателство "Меценат" и Фондация "Съкровищата на Панагирик",илюстрирана е с фотографиите на Борислав Николов, Поля Павлова, Румен Барсов, Камен Доков и Роси Хубенова. Коректор е поетесата Виктория Катранова. Отпечатана е от "Мултипринт", София.
Книгата ще бъде представена в ресторант "Рубаят" в София на 28 април 2015 г.