Фоторепортаж от гостуването на Камелия Кондова в Панагюрище

Камелия Кондова е онова светло момиче, което написа може би най-тежките и най-светлите стихове в съвременната българска поезия. Затова е хубаво, че тя гостува на 23 ноември в Панагюрище - последователно на Градската библиотека, на МБАЛ "Уни Хоспитал" и на Литературния ни клуб "Виделина". Срещата й с публиката бе същия ден вечерта в музикалната зала на Читалище "Виделина", за да ни прочете късчета от душата си и да ни зарази с любов такава, каквато само тя може да дари и да изпита.
Споделям с вас съкровени моменти от тази незабравима среща с Камелия Кондова и нейните приятели. Това бе едно невероятно преживяване между кориците на книгата й "Неделята, която беше в понеделник" с приятели на изкуството...

Благодарим на Пепа Маркова която е член на Клуб "Виделина" и направи всичко възможно да пристигне от София, за да уважи Камелия Кондова и да запечата в обектива си емоцията на присътващите; да пресъздаде собственият си мироглед, чрез всички нас.
Благодарности и на гостите, уважили това събитие, сред които стоят имената на художничката Елка Дееничина, писателят Михаил Гунчев, актьорът Любен Чаталов, поетът Димитър Никифоров и още, и още...
Но, преди всичко и не на последно място - благодарности на поетесата Камелия Кондова, която пропътува километри, раздаде емоцията си, лиши близките си от своето присъствие - за да ни направи щастливи... За да ни усмихне.. За да ни подреди!
Дано да има повече такива срещи!
Заради усмивките и заряда, които носят в себе си и заради утрото, което неминуемо ще ни се усмихне, без да взема предвид всичко случило се преди настъпването му! И не защото е по-светло, а затова, че е по-мъдро от вчера-вечерта!
Обичайте се!

Текст Дима Дюлгярова
Снимки Пепа Маркова

Още от Камелия Кондова в "Чат-пат".

През деня Камелия Кондова и Любен Чаталов гостуваха на МБАЛ "Уни Хоспитал" - Панагюрище

Гостуването на поетесата в МБАЛ "Уни Хоспитал" е част от съвместните инициативи между лечебното заведение и Общинска библиотека „Стоян Дринов”. Предстоят още срещи с автори, музиканти и художници, които ще се провеждат периоично в „Уни Хоспитал“. На по-късен етап ще бъдат планирани и срещи в библиотеката, на които лекари от болницата ще презентират пред аудиторията важни теми, свързани със здравето. Младите хора, които са решили да следват медицина, ще се запознаят с перспективите, които „Уни Хоспитал“ може да им предложи в професионалното развитие.

"Чат-пат културни новини"
Снимка - Общинска библиотека "Стоян Дринов"

ОЧИТЕ НА БАЩА МИ

Оглеждам се. Не, не във огледалото.
В очите на баща ми се оглеждам.
И виждам как догаря вече старото
предчувствие за някаква надежда.
И виждам мъдростта му - уморената,
изплашена за някого, за нещо.
За хляба. За съдбата на вселената.
За първата ми незаконна среща.
За майка ми. За страшното съмнение,
че ни предават близките ни даже.
За думите, които от вълнение
навярно е забравил да ми каже.
Сънят му от безсънното си скитане
се връща у дома. Но е бездомен.
И виждам, че ме няма в очите му.
Избягала съм. И съм само спомен…”

Стихове Камелия  Кондова

Стиховете му събуждат забравени идеали, а в училище буди... Или Валери Иванов

Красимира Василева и Валери Иванов при представянето му в Панагюрище

ОТЗИВ ОТ ГОСТУВАНЕТО НА

ВАЛЕРИ ИВАНОВ В ПАНАГЮРИЩЕ

Среща на панагюрци с учителя, поета, критика и музиканта Валери Иванов се състоя в петъчната вечер в края на октомври 2018 г., току преди Деня на будителя, в местното читалище „Виделина“. Събитието бе по идея на Красимира Василева от Клуба за литература, изкуство и общество "Виделина" - самата тя изявен литературен критик, учител, анализатор, поет и писател. Представянето на госта се оказа вълнуващо и пламенно пътешествие. Но с двама близки по перо и биографии таланти това бе обяснимо.
Валери Иванов представи части от цялостното си творчество, като започна с четене на стихове от първата си стихосбирка. Разказа случки от живота си, сподели спомени от миналото си и изпя няколко песни на китара и пиано. Научихме за трудния избор, който се е наложило да направи – да продължи с музиката, или да се отдаде на литературата. Оказа се, че всичките му книги са продадени и бяхме лишени от възможността да попълним библиотеките си с неговото творчество, но затова пък той подари четири хумористични сборника „Смешен хоровод“ от клуба на хумориста „Щастливеца“ Пазарджик - един на Читалището, и друг на литератуарния клуб „Виделина“. Прочее, в "Хоровода" открихме творби на Димитър Дънеков - бивш председател на клуб "Виделина" и карикатури на нашия художник Стайо Гарноев.
Сред гостите в музикалната зала на читалището бяха членове на клуба на учителите пенсионери „Цвята Зографска“, които в края на вечерта пяха заедно с Валери Иванов. Гост-изпълнител на свои песни беше и участникът в шоуто "Гласът на България" Александър Савов. Публиката поиска повече време с Валери Иванов и повече песни в негово изпълнение, но краткото време на визитата не позволи това.
А ето и думите, с които Красимира Василева ще ни представи поредният гост на КЛИО "Виделина".

Текст Дима Дюлгярова за "Чат-пат"

1 ноември – Денят на будителите. Казват, че ние, българите, имаме твърде много празници. И това е така, защото имаме твърде много спомени – исторически и културни, които да ни напомнят, че има с какво да се гордеем.
Прекрасно е, че не само миналото е повод за гордост, но и настоящето дава своя принос за българската духовност.
Радвам се, че можах да представя пред панагюрската публика един такъв будител – учителя, критика, поета, композитора Валери Иванов. Той е роден в Пазарджик (1963 г.) живее и работи в родния си град, щастлив, че е син на Тракия и носи нейния дух. Има учители, които влизат в класната стая, изпяват си урока и излизат. От такива може да получиш знания. Те не посещават културните срещи, защото са твърде заети – да бършат прах у дома, да готвят вкусни гозби и пр.
Валери обаче е от ония учители, които се стремят да дават на децата нещо много повече от знания. Те разкриват пред подрастващите широки хоризонти, развиват фантазията и мисленето, подтикват към творчество. А образованието съвсем не е само натрупване на знания. Днес като че ли школото забравя, че е място и на възпитание, и на личностно развитие. Валери е именно от тези учители, редом с които в класната стая влизат животът и светът. Това виждаме от книжката с творби на негови ученици.
Самият той е поет, който обича сам да се представя. Стиховете от първата му стихосбирка и най-новите творби, които той прочете пред публиката в Панагюрище, от една страна, показаха пътя на творческото му развитие и, от друга, изградиха представата за поет с ангажирана гражданска позиция, с поглед към действителността, минали през сърцето, с пряк изказ, увличащ читателя в мисловния и поетичния свят на твореца. Реминисценциите в тези стихове водят до съпоставки между епохите и по паисиевски, по вазовски събуждат забравените идеали, заспалото чувство за дълг. Геомилевската стилистика, Вапцаровата философия за битието възраждат чувството за дълг пред поколенията след нас, спомнят ни заветите на предците.
Литературнокритическите изследвания на Валери Иванов са плод на сериозен труд. Богатата фактология, свързана с биографията, и особено със смъртта на Щастливеца, е пречупена през философското осмисляне на предателството, насилието и на безсмъртието на човешкия дух. Юда и трийсетте сребърника, които водят до Разпятието, а то – до Възкресението, за жалките малки нашенски юди 30-те наполеона са цената на убийството на Алеко, което води до безсмъртието на този, когото днес наричаме съвестта на нацията. „Азбучният афоризмик“ в края на книгата разкрива личността на автора, защото човек е това, което прави, но и това, което харесва и цитира, за да ни припомни нравствените и духовните измерения на човешкото.
И накрая, но не на последно място, Валери Иванов е музикант. Свири на китара и на пиано, пее любими популярни песни, негови песни са получили награди на различни конкурси. Редактор е на редица книги и сборници, включително и на творчеството на деца, и на вестник „Метафора“.
„30 наполеона и Алеко Константинов“ събужда асоциации за Юда.

Красимира Василева