Нов панагюрски вестник ще цепи новините на три

В. „Още Плам” продължава местната полиграфска традиция / Дарина Дечева става автор на изданието, ще води две рубрики

Със скандал и малко общински колизии в Панагюрище на 19 декември 2013 г. се появи новият градски седмичник „Още Плам”, а на 8 януари 2014 г. ще се появи вторият му брой и се очаква регулярният му печат. Скандалът дойде от там, че изданието ще се списва от основния екип – редакторът Павлина Вайсилова и репортерът Марина Тричкова, които доскоро стоеше зад столетния общински официоз „Оборище”. От лятото двете журналистки направиха своя онлайн медия, а Павлина Вайсилова подаде заявлението си за напускане с тримесечно предизвестие. Седмица преди пилотния брой тя даде заявка, че изданието ще носи името „Оборище Плам”, което накара съветниците от местния парламент да излязат с нарочна декларация и да я призоват да не дублира имената на вестниците. В крайна сметка новоизпечената собственичка на медии се съобрази с това, както и с икономическата конюнктура в общината, а в. „Още Плам” стана факт.

Така на медийния новинарски пазар в Панагюрище вече се конкурират три седмични вестника и три интернет сайта. А панагюрската вестникарска традиция набъбва с поредно хартиено издание. Да ви припомня, че панагюрецът Павел Бобеков започва през 1877 г. в Букурещ издаването на първия български ежедневник "Секидневний новинар"; че през януари 1891 г. в Панагюрище излиза първото наше специализирано, периодично филателно издание "Тимброфил" с редактор Анастас Хаджикирилов; а през октомври 1903 г. Стоян Власаков създава опозиционния градски вестник „Оборище”. Тъкмо този вестник, тръгнал именно като опозиционен, станал след 1957 г. и официозен, и дълголетен толкова, че само „Държавен” и „Църковен” вестници днес са по-стари от него, бе изоставен от Павлина Вайсилова и Марина Тричкова в името на независимостта им. „Стремежът ни ще е да поставяме акцент върху хората, свързани с Панагюрска община и допринесли за нейния просперитет – стопански, културен, духовен, обществено-политически. Аз и Марина Тричкова имаме куража да издаваме такъв вестник”, заявиха най-официално те.
От първия брой на "Още Плам" пролича, че в него ще се труди и познатата от електронните „Хули”, „Откровения” и „Чат-пат”, и обичана заради няколкото си поетични книги поетеса и психолог Дарина Дечева. Впрочем, да й е честито попрището! Пожелавам остра мисъл и интересно перо черно на бяло. Чакам с нетърпение текстове и коментари от нея за четене... Че както гледам, въпреки многотията, голяма скука е настанала из панагюрския медиен фронт и окопите му.
А отговорът й не закъсня:
„Да си дойдем на думата за тралалежите. Да, за тра-ла-лежите. И за размишльотините им от първо лице.
Аз съм тралалеж. И ми е приятно!
Съм и Ще. Тралалеж – от първо лице. От ония – ориентираните осъзнати тралалежи. С белези – за заслуги. И преживявания – по право.
Същество, белязано с метаморфоза, е тралалежът. И е навсякъде, и е във всичко. И е не какъв, а такъв. В душата, в костите, под кожата. И аз така – щастливо и многооблачно еволюирал таралеж по (не)Воля в тралалеж по (при)Звание. Във формиране. Неформатиран и неформален...”
Така започва представянето на рубриката си „Размишльотини на тралалежа” Дарина Дечева, която обещава да поддържа два пъти в месеца. Освен нея във всеки брой ще има различни писания на различни панагюрци в рубриката "Репортер за един ден". Екипът обещава и сюжети с неочакван край...
Е, дано, дано!... И както се казва – Нова година, нов късмет!
Макар във вестникарското поприще късметът да е най-малката необходимост. Справка: превратната история на печатните издания в Панагюрище, за повечето от които тя се оказа учудващо кратка.

Връзки: През 30-те в Панагюрище с в. "Панагюрски глас"
Стоян Власаков - пионер в българската разследваща журналистика и основател на в. "Оборище"

Текст Стоян Радулов

Ново българско списание за визуални изкуства тръгна от юли 2013-та

Корицата на първия пилотен брой

Ново българско и то двуезично списание за култура и изкуство се появи през юли 2013-та. На специален брифинг в средата на месеца в Информационния център на Европейския съюз главният редактор на изданието Даниела Капинчевапредстави проекта “Art Manager 7”.
Тя разкри пред медиите историята на създаването на списанието, идейната му концепция и тематичните кръгове, в които ще се движи съдържанието му. Мениджърът на онлайн медията – художникът Павлин Петров, сподели визията си за по-нататъшното развитие на “Art Manager 7”, а арт директорът Евгения Костакиева разказа за идеите си относно досегашната визия на списанието и бъдещите планове на екипа в тази посока. На пресконференцията беше представено и лицето на рекламния отдел на “Art Manager 7” – Диди Христова, дело на която е гъвкавата  система за рекламното предлагане на новата медия, базирана изключително на индивидуалния подход към всеки от рекламодателите и клиентите й.
Екипът не скри и творческите си планове по отношение на концептуалното и тематично развитие на списанието занапред, като си пожела много нови предизвикателства в полето на световното изкуство, защото както сподели главният редактор на “Art Manager 7”, "важно е летвата да бъде вдигната високо от самото начало, за да може никой от екипа да не си позволява да се задоволява в работата си с по-малко от най-доброто, на което той е способен". Първият брой на двуезичното международно издание за визуални изкуства ще откриете и на www.artmanager7.com.
"Чат-пат културни новини", снимките са предоставени от  “Art Manager 7”
  

Момент от пресконференцията за представянето на списанието

Новият 14 брой на в. "Чат-пат" по-богат на автори отвсякога

"Неведнъж и не два пъти, и аз самият съм се питал за какъв ли дявол му е притрябвала на човека мерената реч. Та нали това, което се изказва с нея, спокойно би могло да бъде сторено и много по-простичко. Дори по-точно, по-подробно и по-обстоятелствено. Още повече, че поетите, колкото и талантливи да са те, не ни съобщават нищо ново. Откакто свят светува, чувствата на хората са си все същите, така както и стремленията ни, и желанията, и идеалите, а и всичко друго, което обуславя жаждата ни за живот. Но…"
Така започва уводният материал на новия 14-ти брой на в. "Чат-пат", написан от отговорния чат-патолог Димитър Дънеков. Но какво още има за четене в него, ще трябва да откриете сами. Само ще ви кажем, че броят е по-богат на автори отвсякога. И е посветен на 1 октомври - Международният ден на поезията и музиката.

Сензация: Самодеен театър в Панагюрище!

От ляво на дясно: Иван Колев - Колчака, Лука Карайлев и Георги Милков

Стефан Петришки (в ляво) и Иван Радулов (в дясно)

Иван Колев - Колчака и Георги Кесов

Разравяйки се из прашните читалищни архиви, хрътките на „Чат-пат”-групировката внезапно попаднаха на невероятни исторически документи. Открити бяха редица фотоси, чрез които би могло да се докаже, че някога – малко преди или пък към края на Втората световна война, не другаде, а тук, на пъпа на Панагюрище, са се провеждали неизвестни за историците свръхконфиденциални срещи между високопоставени представители на Вермахта и Червената армия.
Убедете се сами! Ето, на една от снимките, на фона на Маньово бърдо е увековечен не кой да е, а самият райхсфюрер, ръководителят на страховитото Гестапо и имперският командващ Резервната армия Хайнрих Химлер. На други от фотографиите пък са експонирани образите на някакви неразпознаваеми (на първо време) съветски генерали и немски фрицове.
дрънка! Разбулването на загадката обещаваше да изведе откритието ни на гребена на световните топ-новини и да присвои на Панагюрище славата на Техеран, Ялта и Потсдам!
Нямаше как да не потрием доволно ръце и да не се заемем с разбулването на мистерията. На първо място трябваше да определим датировката на събитието, тъй като от снимките не ставаше ясно дали въпросната среща се е състояла по времето, когато противниците са били все още съюзници, т.е. - при подписване на пакта Молотов – Рибентроп, или пък към края на войната, когато вече са били сграбчени за гушите като страховити годзили. Това щеше да ни помогне да предположим какво точно е договаряно – подялба на анексирани територии или взаимно изгоден сепаративен мир.
Надушили апетитната следа, хрътките ни се втурнаха стремглаво по нея, но… Тайната падна твърде бързо, тъй като на една от поизбелелите снимки внезапно разпознахме един до болка познат образ - този на покойния вече председател на читалището Лука Карайлев.
Пустият му Лука! Не казваме, че на него му липсваха качества да бъде първокласен парламентьор при всякакви световни конфликти, но… Възрастта му никак не се връзваше с
периода на конкретния военен театър.
От тук нататък разплитането на мистерията бе повече от лесно - оказа се още, че величественият Химлер от снимката въобще не е Химлер а фелдмаршал фон Крафт. И то не той самият, а неговият сценичен персонаж, представен
от панагюрския самодеен актьор Иван Колев – Колчака в пиесата на Сергей Смирнов „Хора, които съм виждал”.
Зад униформата на съветския генерал Шевченко още по-лесно бе разпознат прословутият „Глас на Панагюрише” – Стефан Петришки, а зад тази на страховития гестаповец – познатият на всеки що-годе възрастен панагюрец Георги Кесов (вуйчо Гого). И още – Иван Радулов, маски-
ран като капитан Громов, както и братята Лука и Георги Милкови, представящи се като... все едно като кого.
По-важното в случая бе, че сензацията, към която се втурнахме, се сгромоляса като Световния търговски център след варварския атентат на Алкайда. Жалко! И „Чат-пат” и Панагюрище се разминаха със световната слава, но....
Само миг по-късно установихме, че сензация все пак има. И то не по-малко шеметна и куриозна. Защото какво друго, ако не смайващ факт е откритието ни, че преди повече от 40 години в панагюрското читалище е кипял истински театрален живот. И то какъв живот! – както би възкликнал поетът.
Представете си само – за разлика от днес през миналия век, тоест още през отминалото хилядолетие пред претъпкания с публика салон читалищните самодейци са представяли по не по-малко от две постановки на сезон. „Иван Шишман”, „Прокурорът”, "От много любов”, „Тайни”, „Таня”, „Краят остава за вас” – това са само малка част от пиесите, записани в репертоара на нашия самороден театър. А към тях би трябвало да се добавят и няколкото оперети, както и една безкрайна поредица от тържествени спектакли, концерти и рецитали, подслаждали душите на целокупното гражданство.
Театър в Панагюрище!
Боже, Боже! Кой би могъл да си представи подобно чудо днес?
При това всички онези спектакли са били подготвяни с невероятен хъс и с толкова любов, че на актьорското майсторство, интерпретирано от така наречените самодейци, са могли да завидят и най-утвърдените професионални театри. Нека споменем като доказателство на гореказаното фактът, че само за представянето си на IV-я Републикански фестивал в Благоевград през 1974 г. всички участници в споменатата пиеса са придобили право да запишат ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) без конкурсен изпит. Във ВИТИЗ! Там, където тогава се
влизаше едва ли не през иглени уши!
Любопитното е обаче, че нито един от възнаградените с това право не се е възползвал от него. За какво им е трябвало? Та те и без ВИТИЗ са си били достатъчно добри, искани, обичани и горещо аплодирани от претенциозната ни публика.
О, минало!
О, незабравимо!
О , жалко наше съвремие!
Какви ли неведоми сили те промениха така, че вече дори не си спомняме за едно от най-стойностните ни духовни съкровища?
- Читалището светеше по-цяла нощ – спомня си просълзен Стефан Петришки. – Репетирахме до премала... Това беше възрожденски труд. И никой нищо не ни е заплащал. Но аплодисментите на публиката!.... А коментарите през следващите дни?... Получавахме въз-
можно най-добрата отплата – любовта на хората... Къде изчезна всичко това?... Вярно е, че телевизията промени бита на хората, но нима един турски сериал ни носи повече наслада?...
Разказва ли, разказва бай Стефан, разкъсван между сладките си спомени и горчивата носталгия. И не може да се начуди как така самодейният театър се е споминал и май-май се
готви да сподели съдбата на динозаврите. И че вместо него на най-младото ни поколение, на бъдещето на България, се предлагат само какофонията на дискотеките, маанетата на кръчмарската чалга и емоциите от среднощното порно.
В такъв случай, на какво бъдеще се надяваме всъщност?
 
Театрален хроникьор Явор Трепетликов
(в. "Чат-пат", бр. 13, 2012 г.)

Отложеният 14-ти брой излиза на 19 септември

Тази сряда, 19 септември, излиза отложеният 14-ти хартиен брой на в. "Чат-пат". Той ще е посветен на Международният ден на музиката и поезията - 1 октомври.

Очаквайте го на будките за вестници в Панагюрище с ракетата носител на в. "Време".

Моменти от купона на "Чат-пат" по повод 13-ти брой, фатален

 

Снимки от Райка Йорданова

Излезе новият 13-ти хартиен брой на "Чат-пат"

Новият 13-ти хартиен брой на "Чат-пат" се появи, за да предизвика фатални последствия сред душите на четящите хора от Панагюрище и региона, тъкмо на 13-ти юли 2012-та с ракетата носител на в. "Време". С горещи теми и умствени посоки, подходящи за горещото време.

При характерната за изданието периодика излизането на 13-ти брой би могло да се случи и през 2013 година, но не го направихме, което е първата добра новина.
Редакционният консилиум обаче предупреждава, че прекомерната и недобросъвестна употреба на този брой може да доведе до сериозни и трудно предотвратими последеци от „Чат-паталогичен” и „Чат-патетичен”, „Чат-патриотичен” и „Чат-патриархалнопротивопоставим” характер. Употребата на този вестник се препоръчва само по редакторско предписание, поне веднъж годишно, само в добра компания и само в добро присъствие на духа.

И все пак колко навременен е и колко същевременно недостатъчен като обем е 13-тият! От последното хартиено издание се случиха куп неща - гостуваха ни поетите Камелия Кондова, Маргарита Петкова и Виктория Катранова, бардът Славимир Генчев. Бяхме свидетели на Юнските празници на изкуствата, посещавахме концерти, изложби, посрещахме нови книги на приятели... Някои от чат-патовците спечелиха награди, други пуснаха първите си видео клипове... Зарадвахме се и на преизданието на анекдотите за емблематичните панагюрски чешити Джаши и Калчо, на появата на книжката за наший панагюрски говор мил... Та кое по-напред да влезне в само 4-те вестникарски страници?
И все пак... Все пак... Колко пълни са те - например с прозата на Павлинка Георгиева, която този път обитава рубриката "Изгнаници клети", със стиховете на Мария Бегова и Любо Джевелеков, с шаржовете и илюстрациите от Стайо Гарноев и Николай Радулов, с откритията из прашните читалищни архиви, от чиито снимки ни се усмихва Колчака...

А по повод притесненията от 13-тото фатално число в началото и фаталната дата, ще ви дадем и един успокоителен пример: То, и България съществува вече 13 века, но все пак има макар и малък исторически шанс да дочака и 14-ия. Та ние ли няма да дочакаме 14-тия брой!?
"Чат-пат"

 Разравяйки се из прашните читалищни архиви, хрътките на „Чат-пат”-групировката внезапно попаднаха на невероятни исторически документи. Открити бяха редица фотоси, чрез които би могло да се докаже, че някога – малко преди или пък към края на Втората световна война, не другаде, а тук, на пъпа на Панагюрище, са се провеждали неизвестни за историците свръхконфиденциални срещи между високопоставени представители на Вермахта и Червената армия. Убедете се сами! На снимката от ляво на дясно: Иван Колев - Колчака, Лука Карайлев - режисьор на постановката, в която се срещат образите на руски генерали и немски фрицове, и Георги Милков.

 А повече за предходния 12-ти брой вижте тук

Анекдотите за Джаши и Калчо в ново издание

Очаквайте  само в брой 22 на „Време“ за 2012 г. безплатното приложение за „Джаши и Калчо“. Ново издание на анекдотите за двамата панагюрски зевзеци, събрани от Иван Гарчев.

Четете само в "Чат-пат" поредицата "Панагюрски кодоши - приказки без край"
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Очаквайте скоро и Част 7!

12 брой на вестник "Чат-пат"

Факсимиле на 1 страница

Новият 12-ти брой на възобновения безподобен вестник "Чат-пат" се появява тъкмо след големите априлски и първо-шесто-майски празници и в навечерието на Дните на двамата братя - светите равноапостоли Кирил и Методий... Всъщност знаковата дата е 9 май - денят на Обединена Европа и на победата над фашистка Германия през Втората световна война.  Нещо като символ на обединение и на братството ни.
И този път ракета-носител е вестник "Време".
Шарен на теми е новият брой, както са шарени и мераците за хубост душевна на неговите автори и участниците в културните събития, отразени на страниците му.
Част от художествените текстове вече сте чели в електронен вариант тук, при нас. Но в хартиеното издание има и творби, които се появяват именно в него за пръв път. Ще ви ги представим през следващите седмици. Радостното е, че кръгът автори се разширява с две нови чат-патенца - най-малките творци на Панагюрище.
Но... 4 страници са изключително малко пространство да побере тази пълноводна река, наречена изкуство - изкуството на Хомо луденсите от панагюрското литературно братство и техните приятели.
Все пак да благодарим на Читалище "Виделина" за финансирането на новия брой. Припомняме ви, че предходният бе отпечатан със спомоществователството на ИК "Оборище" ЕООД.
 

Видно е, "Чат-пат" предизвиква литературни събития и интерес към случващото се на арт-фронта. Между 11-ти и 12-ти брой станахме свидетели на Първото панагюрско надбъбряне и среща на част от авторите в "Чат-пат", на новата книга на Катя Зографова "Жените в априлското въстание", на срещите с карикатуриста Николай Арнаудов, с литератора Александър Йорданов, с поета Марин Георгиев, както и на самостоятелната изложба на художника Нистор Хаинов, придружена от поетичен дебют при нас. И това са само част от настъпилите събития и силното раздвижване сред редиците арт-фронтоваци.
"Успех на електронното издание "Чат-пат"! Сътрудничеството между нашите две издания е неизбежно...". Това пък ни пожела Анжела Димчева, отговорен редактор на новото национално списание за култура "Световете".
Значи имало смисъл от блогирането... Т.е. от писането... "Блогирам, значи съществувам", както казва Александър Йорданов. Убедихме се и ние, в електронния "Чат-пат". Блогирането е също вид „тиха лудост” - нещо като - "монодиалог" на автора. "Моно", защото на практика пишещият разговаря сам със себе си, а "диалог", тъй като си въобразява, че дискутира пред целия свят.
Дано не си въобразяваме напразно!
Приятно четене!
"Чат-пат"

Моменти от завръщането на обновения "Чат-пат"

Свое официално представяне имаше обновеното хартиено издание на "Чат-пат" на 2 април в Панагюрище. Знаковият 11 брой излезна току на 1 април - денят на хумора, шегите, зевзеклъците и кодошите, и бе разпространен с ракетата-носител на в. "Време". И този път бе намерен хубав повод ние, чат-патовците, да си спретнем вечер на хумора и забавата. (Не, че в групата ни във Фейсбук това не е еждневие!...) Гост в Панагюрище ни беше популярният карикатурист Николай Арнаудов, чийто последни актуални творби и особено сатиричните им послания създадоха допълнителна атмосфера на събитието. Освен по конкретния повод - новият брой на "Чат-пат", присъстващите чуха много забавни случки и истории, не само около издаването на вестника, а и от панагюрската хумористична съкровищница. Доста от тях публикувахме и тук, в електронното издание, в сериала от три части "Панагюрски кодоши - приказки без край". Активна роля в случилото се имаха баш виновника за излизането на 11-я брой, нашият председател Димитър Дънеков, както и единият от редакционните кибици - Томи Наплатанов. Е, не се събрахме всички, но пък виртуално бяхме заедно почти през целия ден...Другото оставяме да разберете от снимките.

Да благодарим дружно и на екипа на в. "Време", без чиято помощ 11 брой на "Чат-пат" можеше и да не се случи! 11-ти брой се пръкна и благодарение на родолюбивото спомоществователство на ИК “Оборище” ЕООД и Николай Немигенчев!

Снимки Райка Йорданова

11 брой на вестник "Чат-пат"

Излезе от печат новият 11 брой на вестник "Чат-пат", той бе разпространен с актуалния брой на вестник "Време". Представянето на обновеното издание се състоя на 2 април 2012 г. в Панагюрище.

Факсимиле на част от 1-ва страница на новото книжно издание

Вестникът защитава успешно името си "Чат-пат". За 12 години - цели 11 издания. От последното са минали само 7 лета. Но какво са някакви си седем години привидна тишина! Още повече, че това бяха години, през които вместо вестник, „чешитите” не престанаха да запълват културната съкровищница на Панагюрище с новите си книги, картини, филми и какви ли не още духовни благинки.
Така че, уважаеми читателю, считай, че с новия брой на "Чат-пат" държиш в ръцете си не възкресения, а поредния единадесети, и то съвсем–съвсем редовен брой на „Чат-пат”. И не питай кога ще се появи следващият, защото отговорът, който ще получиш, ще бъде царствен: „Когато му дойде времето”. По-важното е, че ще се появи, защото, когато каузите са истински, те не умират. Нали? А нашата не само е истинска, но и безсмъртна, защото цели да поддържа огъня на родолюбивия панагюрски дух такъв, какъвто е запален от предците ни. На истинското наше златно съкровище.
Няма да скрием, та даже и напротив, държим да се знае, че поводът да палнем фитилите на настоящото издание е отбелязването на шестдесетата годишнина от създаването на панагюрския литературен кръжок „Богдан Овесянин”, продължаващ дните си като литературен клуб „Виделина”. Богатата история на това наше самородно творческо формирование ни дава пълното основание да се гордеем с него, както и дързостта да продължим да я дописваме. И как не, като самият „Чат-пат” е част от тази история. Или казано с две думи: „Чат-пат се завър-
на”! И ще продължи да се завръща – точно като прелетните птици. Макар и не толкова предсказуемо.
„Чат-пат“ колегиум

НА ФУРНАТА
“ЧАТ-ПАТ е тази усмихната философия, която ти позволява /нескромно/ да ЧАТ-каш от любов и живот, дори когато предимно си ПАТ-иш от тях. В мое лице имате упорит и страстен последовател.”
Камелия Кондова

"Появата на вестник ”Чат-пат” преди години беше нещо ново, различно и със сигурност необходимо. Имаше много смях, но “оздравителен” смях, както казва Митко. Имаше градивна критика, поднесена така, че да я приемаш с усмивка и настроение. И нещо много важно - разширяваше се кръгът от творци, а литературният клуб привлече още и още привърженици.
И сега, след последния 10 брой, отново от същите тези творци, се роди чудесната идея и за електронно „Чат-пат” издание на литературното братство на Панагюрище. Мрежата на братството във Fecebook набира все повече и повече почитатели. Похвално и чудесно!
Творете! Творете, скъпи наши литературни и други таланти! Творете, защото го можете!"
Иванка Живкова

"Хей, момчета! Толкова сте велики, че за една седмица направихте невероятни неща. И така раздвижихте литературния въздух, че творческият “озон” изпълва отново много дробове и... духове. И печелите приятели, защото от литературен прецедент “Чат-пат” се превръща в
запазена творческа територия. Очаквам тепърва да се родят още и още творчески “хрумки”!”
Спаска Тасева