"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации

Митове и кратки разкази за кукери, рогачи и джумали




Кукерът в България  - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни. 
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на  веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.

Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.

В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал". 
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове. 

Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.

"Чат-пат културни новини"

Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.




ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ
в Община Панагюрище през 2019 г.
3 март
11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.

10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”

16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания

Да зарежем лозите на Трифон Зарезан - 1 февруари

На Трифоновден в село Баня, Панагюрско

1 февруари - Ден на св. мъченик Трифон (ок. 225 – 256). 
Трифоновден. Трифон Зарезан. Ден за зарязване на лозето.

Православното християнство в България е с дълбоки традиции, а българската църква е играела ключови моменти в духовния и политически живот на хората и държавата.
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон. В средата на 3-ти век той излекувал с молитви дъщерята на римския император Гордиан. Неговият наследник на трона обаче - император Декий Траян, започнал гонения рещу християните и Трифон загинал мъченически в името на вярата.

В българската митология свети Трифон е считан за закрилник на лозарите и винарите, защото произлизал от областта Фригия в Мала Азия, смятана за една от прародините на лозата и виното.
Част от мощите на светеца бяха донесени в България преди няколо години от Атон от Неврокопския митрополит Натанаил и вградени в основите на храма "Свети Георги Победоносец" в село Черниче, община Симитли. На 1 февруари всяка година в този храм се отслужва тържествена литургия в чест на свети Трифон. Но такива се изнасят в почти всиички български православни храмове. Големите тържества в Панагюрско например са в село Баня - селото на лозарите и винарите в района.

Традиционно литургията е последвана от водосвет и пречистяване, както и от ритуално зарязване на лозите, които се преливат с вино от последната реколта. Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна и подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се придружава от благословии за берекет.
Денят на Трифон Зарезан продължава с празнична черпявка.
В разгара на деня мъжете лозари се събират на обща трапеза, придружена от песни и веселие – далечен отглас от Дионисовите празници в античността.

На Трифоновден в село Брестовица, Асеновградско

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

"Празникът на шарената сол" през 2018-та ще е на 5 май

С нов месец и нова дата ще се проведе вече традиционният "Празник на шарената сол", организиран от читалище "Н. Й. Вапцаров" в панагюрското село Бъта. Вместо в началото на август, както се провеждаше досега, през 2018 г. празникът ще е на 5 май в центъра на селото, а началото му - 10:30 ч. местно време.
Шарената сол присъства ежедневно на българската трапеза и ни е нужна като хляба и водата, казват организаторите на събитието в Бъта. Тази подправка е събрала вкуса на солта – жизнено необходима за живота, както и аромата на неповторимите български билки. Шарената сол е една от визитките на България по целия свят, разнасят я многобройните българи, живеещи далеч от Родината. А празникът в Бъта е начин да разнообразим и обогатим културния живот на хората от общността, общината и региона.
Празникът през 2018 ще се проведе за седми път.
Участниците ще се представят с ястия в следните категории:
1. Най-вкусна и красиво поднесена шарена сол.
2. Най-вкусно и добре аранжирано традиционно ястие
3. Най-красиво подредена маса с приготвени ястия
Ще бъдат показани още продуктите, от които се прави шарена сол, ще научим как я полззват в различни населени места, ще опитаме различни местни ястия, поднесени в автентини съдове. Приготвените ястия пък ще бъдат оценявани от професионално жури, ще има и награди. И посред всичко това - фолклорен концерт с участието на състави от общината, региона и страната.

Текст Стоян Радулов по информация на Мария Кършева
Снимки и видео от страницата https://www.facebook.com/Love.Panagyurishte

А ето и интересни моменти от изданието през миналите години...


Желателно на организаторите е хората, които ще участват в кулинарната част, да ползват автентични съдове от българската трапеза – глинени, дървени, медни за готовите ястия.
По отношение на концертната част и изобщо - заявки за участие се приемат до 20 април  2018 година на адрес:
Село Бъта 4527, Община Панагюрище, Област Пазарджик
Народно читалище „Н. Й. Вапцаров - 1927” 
Жечка Сиводошева - секретар 0884 922931, e-mail: iglika_bata@abv.bg

100 години от смъртта на Райна Княгиня и 200 години от рождението на Дамаскин Рилец / програма

Родов комитет “Райна Княгиня”, Община Панагюрище и Исторически музей – Панагюрище, организират отбелязването на 100 години от кончината на Райна Княгиня, на 200 години от рождението и 140 години от кончината на митрополит Дамаскин Рилец - Велешко-Струмишки митрополит, роден като Димитър Дипчев.

Райна Княгиня

Програмата за тържествата:
14 -29 юли
Представяне на разширен вариант на родословното дърво на Футекови и Дипчеви на табла в къщата музей „Райна Княгиня” с цел запознаване на панагюрци и гостите и допълването му – в къщата-музей на Райна Княгиня и в Историческия музей на Панагюрище.

28-29 юли
09.00 -18.00 ч. - Изложба на предмети, книги и родословното дърво на Футекови и Дипчеви от родовия комитет в Историческия музей- Панагюрище.
29 юли
- 09.00 ч. - Панихида в църква „Свети Георги” в Панагюрище във връзка с 100 години от кончината на Райна Княгиня и 140 години от кончината на митрополит Димитър Дамаскин Велешко-Струмишки.
- 10.00 ч. - Поднасяне на венец на гроба на Райна Княгиня в къщата-музей.
- 10.40 ч. - Поднасяне на венец пред плочата на митрополит Дамаскин в Историческия музей.
- 11.00 ч. - Изказване на г-н Никола Белишки – кмет на община Панагюрище – залата на Историческия музей.
- 11.30 ч. - Запознаване на панагюрци и гостите с някои нови факти за Райна Княгиня и с делото на митрополит Димитър Дамаскин – Здравчо Здравчев – председател на родовия комитет и доц д-р Атанас Шопов – залата на Историческия музей.
- 12.00 ч. - Родова среша на Футекови и Дипчеви в Историческия музей.
- 16.30 ч. - Отворен коктейл в предверието на Историческия музей.
30 юли
- 11.00 ч. Посещение и поднасяне на венец на гроба на Димитър Дамаскин в Араповския манастир – Асеновградско.

"Чат-пат културни новини"

Дамаскин Рилец

Катя Зографова три години ще проучва Вазовия род. Готви три тома

Честванията, посветени на 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов през 2017 г., бяха в Сопот

Катя Зографова в двора на къщата на Вазов в Сопот през 2017 г.
Приятелят на "Чат-пат" и изявен литературен историк, критик и писател Катя Зографова започва мащабно проучване на Вазовия род. Това съобщи доц. д-р Григорий Вазов по време на научната конференция, на която сам е инициатор, в Сопотския дом на Патриарха на литературата ни. Конференцията е част от тазгодишните тържества по повод рождението на Иван Вазов и бе модерирана от Зографова. А темата - "Приносите на рода Вазови в историята и в културата на съвременна България"; тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род.
По този повод Катя Зографова изнесе малко известни факти за двама от братята на Иван Вазов - Кирил и Борис. "Един от синовете на д-р Киро Вазов, третия брат и дядо на Григорий Вазов е имал няколко ордена за храброст от войните, но тъй като е бил народен представител, макар и независим, бил е министър на промишлеността за кратко време, той е осъден от народния съд и е разстрелян".
Проучването на Вазовия род ще продължи повече от 3 години, а след това е планувано да бъде издадено в 3 тома. Доц. д-р Григорий Вазов заяви: "Вазовият род е много богат като имена като наследници като съдби и това проучване, явно аз в началото мислех, че за около 2-3 години ще приключи, оказва се че няма да успеем за две или три години. В края на третата година вероятно ще излезе първия том".
В днешния ден родната къща-музей на Иван Вазов получи и уникално дарение - автентични писма на най-малкия брат на Вазов - Борис, които е писал до тогавашния министър на външните работи и вероизповеданията, банкера Атанас Буров.
Дарителят Румен Манов сподели: "Аз съм ги купувал в София в антикварни магазини. Реших, че най-добрият пристан, най-доброто завръщане, би било в къщата-музей Иван Вазов, защото Борис Вазов, най-малкия от братята Вазови, може би незаслужено неговата дейност не е сред гърмежите и сред бляскавите победи на неговите братя". Дарителят каза още, че планира в най-скоро време да дари на къщата - музей пагоните, които е носел генерал Владимир Вазов.
В конференцията се включиха още Надежда Георгиева, уредничка на Сопотския музей - с текста си  за годишнината от гибелта на Минчо Вазов. Стожерът на семейството - Съба Вазова бе представена от Катя Зографова, акад. Георги Марков и военният историк Петър Ненков срещнаха участниците с уникалните подвизи на "Героя от Одрин" - ген. Георги Вазов и "Героя от Дойран" - ген. Владимир Вазов. Наскоро увенчания с наградата "Златен век" Стефан Филчев пък говори за приносите на д-р Киро Вазов.
Доклади за Патриарха на литературата ни и неговата философия на историята изнесоха доц. Пламен Антов, проф. Димитър Михайлов. А за художничката Бинка Вазова и Сопот великолепен текст представи изкуствоведката Анелия Николаева. Във форума участват още тазгодишният и миналогодишният носители на Вазовата награда - проф. Симеон Янев и Иван Гранитски.
За мащабното си проучване доц. д-р Григорий Вазов не случайно се доверява на Катя Зографова. През 2011 г. тя издаде книгата "Неканоничният Вазов", съдържаща девет прелюбопитни студии върху различни теми, свързани с житейското и творческо дело на големия народен поет. С това тя ни прави съпричастни на някои интересни и любопитни страници за Вазов, голяма част от които всъщност са малко познати в средите на широката ни общественост. Освен това книгата е обогатена с интересен документален, мемоарен материал, с редки фотографии, някои от които се публикуваха за пръв път, факсимилета на ръкописи, автографи и посвещения. Т.е. Катя Зографова  вече ни показа веднъж истинския Вазов, с неочаквани прояви в личния му живот и в творчеството му. Сега е ред на целия му род.
Кулминацията на Вазовите тържества през 2017 г. бе на 9-ти юли, когато се връчи и ежегодната национална литературна награда "Иван Вазов".

"Чат-пат културни новини"

Големите дати и годишнини, и важните събития на Панагюрище - със собствен календар във Фейсбук

СЛЕДЕТЕ НОВАТА РУБРИКА
ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
в страницата LOVE.PANAGYURISHTE във ФЕЙСБУК 

Събитията ще бъдат представени с оригинални статии и снимки.


Този месец юни се навършват 145 откак панагюрецът Василй Чолаков с помощта на своя съгражданин Сава Радулов издава в Болград през юни 1872 г. "Български народен сборник" - ценен принос в българската възрожденска фолклористика.
Повече за Василий Чолаков и делото му научете тук.


---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 1 юли 1884 г. панагюрци, живущи в София, основават благотворителното дружество "Братска помощ". По-късно го преименуват на "Оборище".

Ще научите кой е този достолепен мъж и с какво е допринесъл за живота на панагюрци.
---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 3 юли 1836 г. в Панагюрище е роден Захари Събев Койчев - виден деец на Априлското въстание, член на Привременното правителство и участник в боевете.
---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 29 юли 2017 г. се навършват 100 години от смъртта на народната ни героиня и най-светлата измежду борбените панагюрки - учителката, ушила знамето на панагюрските въстаници - Райна Княгиня.


СЛЕДЕТЕ НОВАТА РУБРИКА
ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
в страницата LOVE.PANAGYURISHTE във ФЕЙСБУК

Незабравимата история на библиотеката в Бъта

Статията е по повод 90 години от основаването на Народно читалище "Никола Вапцаров" в село Бъта и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Стойничка Стойковска - библиотекар от 1968 до 1986 година
Когато идва такъв голям празник и обръщаме внимание на 90-годишната история на нашето читалище в село Бъта, не можем да не споменем и библиотекарите, работили през годините в него - Петко Кушеков, Станьо Пенчев, Никола Деянов, а по-късно вече добре подготвените за целта Таска Говедарова, Стойничка Стойковска и Мария Кършева.
Минало, настояще и бъдеще се срещат в библиотеката. Миналото – като памет; настоящето – като преодоляване на трудности, разгръщане и търсене на нови възможности, планиране и подготовка за нови предизвикателства; бъдещето – като посрещане на новото, усъвършенстване на професионални умения, търсене на нови форми на работа...
Това е нашата библиотека.
Библиотечният фонд на библиотеката в Бъта е 12 897 тома литература. Скъпата цена на книгите прави обогатяването на библиотечният фонд с нови заглавия невъзможно. Но по спечелени проекти към Община Панагюрище четири поредни години успяваме да закупим нови заглавия.

Таска Говедарова - Аврамова - библиотекар от 1954 до 1958 година
Мария Кършева
Компютърната и периферна техника, получена по програма „Глоб@лни библиотеки - България”, дава възможност на много по-голям брой потребителите да ползват интернет при търсене на информация, както и средствата за комуникации – Скайп, Фейсбук и други социални мрежи за общуване. С откриването на програма "Глоб@лни библиотеки - България" библиотеката ни стана още по-привлекателно място за младите хора, както и за възрастните. С мултимедийната техника започнахме нови начинания за работа с потребителите - презентации, информационни срещи и обучения за работа с компютър, ”На кино с Глоб@лни библиотеки”. Имаме и възрастни потребители, които говорят с близките си по Skype в чужбина.
Стремим се да задоволяваме предизвикателството на библиотеката ни да се превърне в център за информация и по-търсен партньор за младите хора.
Като цяло ние трябва да съчетаваме всички информационни източници и обществените библиотеки, като нашата, трябва да се разпознават от общността като местното място за достъп до знание, култура и общуване.


А ето и една от най-важните книги, които пазим в нашето читалище. Това е „Песните и обичаите на село Бъта, Панагюрско”. Книгата е издадена през 2007 година по спечелен проект от читалището към Национален фонд „Култура” към Министерство на културата. Изданието се осъществи с изключителната подкрепа и на проф. д-р инж. Лъчезар Цоцорков – радетел и спомоществовател за развитието на културата в община Панагюрище. Сборникът съдържа песни и обичаи от миналото на село Бъта, които продължават да се играят и пеят вече 65 години от фолклорен ансамбъл ”Иглика”.

Мария Кършева - библиотекар при читалището в с. Бъта

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти
Читалище "Никола Вапцаров" в Бъта става на 90 години
Истории от старите снимки: Бътовските самодейци с 90-годишнина
Гергина Деянова - отдадена на изкуството, на хората и на родното място
Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта
Истории от старите снимки: "Женско царство" превзело Бъта преди 40 години
Примитивист шари Бъта с блажна боя - или бай Йордан - Гарчо

Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта

Паметна снимка на самодейците след края на спектакъла "Един гледа сватба, други - брадва"
"Един гледа сватба, други - брадва". Така се е казвал самодейният спектакъл, разиграван през сезон 1977-1978 г. на читалищната сцена в село Бъта. Веселите одумки, раздумки и припевки са били подготвени от Петко Райков. А постановката - на Никола Деянов.

Припомнянето на най-добрите и паметни моменти на самодейците в Бъта е по повод 90 години от основаването на местното Народно читалище "Никола Вапцаров" в края на месец април 2017 г. През този месец ще бъдат отбелязани и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Идеята за публикуването на старите архивни снимки е на активната самодейка Мария Кършева. Почти всеки ден тя разказва по нещо интересно в профила на ансамбъла във фейсбук, и редовно публикува снимки. "Искаме да направим една виртуална ретроспекция, посветена на първите и на настоящи самодейци", споделя по този повод тя.
Затова и тук, в "Чат-пат културни новини" този път избрахме да ви покажем моменти  "Един гледа сватба, други - брадва".

Моменти от спектакъла "Един гледа сватба, други - брадва" на Бътовска сцена

Априлци, ние помним! . . .

Елемeнт от калпаците на панагюрските въстаници. Снимка: Стоян Лазаров
Стоян Лазаров, 2017 г.:
Днес, 20-ти Априлий, 1876 г., моите деди в Панагюрище туриха лъвчетата на челата си с надпис "ЛБ. СВ или СМ.", което ще рече "Любима България. Свобода или смърт!" и тръгнаха да мрат, за да останат безсмъртни!
На колене пред хилядите изклани панагюрци и тяхното знаме!
Захари Стоянов простичко го е казал, цитирам: "Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история, заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци!..."

Захари Стоянов, из "Глава V: Потъпкване на въстанието" на неговите "Записки по българските въстания, 1870–1876. Разказ на очевидец" в три тома - 1884, 1887 и 1892 г.):
"А дъждът се изливаше като из недро. Той парализираше окончателно всичките наши предначертания; жени и деца, измокрени до кости, трепереха наоколо и гледаха на нас въпросително. Ако под открито небе дъждът мокреше, то и колибите, покрити с букова шума, препятствуваха твърде малко. Разликата беше само тая, че той се прецеждате през зелените листа и по-наедро падаше върху голите вратове.
Втори път всичките изходящи се на Еледжик въстаници бяха поканени да си опитат пушките. От 400 и повече кавала десет на стотях едвам можеха да гръмнат като хората и да удрят на определеното място. Другите изплюха куршумите си на няколко крачки отпредя ни, на трети пламна само подсипът, а четвърти тракаха като мандало. Отвратителна миризма от калпавия барут задуши околията, като че да бяха изсипани няколко каци с развалена армея. Тежко и горко! Не бяха нужни топове да ни разбиват; достатъчно бе да излязат насреща ни петдесят души с шнайдери и двадесят души черкези с винчестери. Не говоря за книжните фишеци, турени в газови сандъци и мешинени чанти; на тях не трябваше да ги мокрят дъждовни капки; измокрените дрехи на въстаниците и острата влага, която беше в състояние да разкашкави и допотопните абанози, бяха достатъчни да преобърнат нашата скромна амуниция на черно тесто!
Но надеждата, святата надежда, която крепи целия свят, поддържаше още в нас известна сила и кураж. А неизвестността? Липсуванието на всякакви съобщения с останалите окръзи и пунктове, което ние тълкувахме все още в наша полза? А Велико Търново, със своята тежка кавалерия? Хайдушкият Сливен и неговите юнаци с големите пояси, които от месец марта още бяха напълнили гората? Ами Враца? Кървавите писма на нейния главен апостол, С. Заимов, който беше проглушил и Влашко, и Богданско, че окръгът му не може да търпи вече? Всичко това като прекараше човек през ума си, Петрич и Клисура му се представляваха като мравуняк. Освен това ние имахме слабостта да си въобразяваме, че едно сполучливо сражение с неприятеля щеше да ни снабди с по-добра система пушки, а в такъв случай печелехме немалко. Далматинците даваха надежди, основани повечето на нашите сведения, че главната победа ще да бъде на наша страна. И така сами помежду си поддържахме едно заблудено положение.
И Бенковски сам беше убеден в противното, защото поръча тоя ден на майсторите да му направят една дамга от желязо, на която имаше две начални букви Б.В., което значеше Бенковски войвода. С тая дамга той удари знак на всичките коне, изходящи се в Еледжик, които оттук нататък ставаха собственост на четата."
"Записките...", факсимиле на титулната страница на първото издание
БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов
Генка Чардакова, 2017 г.:
Баба ми разказваше как прадядо ми Петър Чардаков се спасил от клането в Попинци след погрома: "Мястото, на което се бил скрил, имало растителност, надвиснала над водата (павед му казваше - от поведен, наведен). Той е изкопал дупка под паведа и с шепи е разпръсквал пръстта по дерето, за да не личи къде е. Помагал му един овчар. Когато овчарят идвал на поляната отгоре, Петър е чакал да задмине и тогава му се е обаждал , за да не знае и той къде се крие. Та, ако турците хванат и измъчват овчаря , да не може да го издаде. За следващите им срещи дядо Петър е искал овчарят да хвърля камъчета и да върви покрай дерето, за да знае, че е той. Над мястото,  където е лежал, се е случвало турците да си правят чевермета. Чувал е плановете им и е предупреждавал хората в селото. Турците са тормозили жена му - баба Рада, и тя се е принудила да ги измами - да заколи яре, да накваси с кръвта му дрехи на дядо Петър и да ги хвърли при турския пост " Кулата",  да го оплаче, за да мислят турците, че е посечен при погрома, за да престанат да го търсят. Успявал е понякога и до къщата да си иде. За зла беда по същото време умира едно от неговите деца. Изобщо - жестоки времена са били през "Османското присъствие и комшулука"!...
И отново Захари Стоянов:
"Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци" и пр. - викат някои наши благоразумни братя.Да, но бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.“ 
По пътеката към Оборище. Снимка: Стоян Радулов
Димитър Стоянов, 2017 г.:
"На днешния 20 април, искрено желая да споделя с всички вас за моя прадядо Стоян Пешков (1863 - 1964), който доживява до 101 г. По време на въстанието той е бил на 13 г. И е разказвал на своите деца, на внуците за СТРАШНОТО - така, както е останало в неговото съзнание, за дните на въстанието. Моята баба, ми преразказваше някои от споделените истории на дядо Стоян. "Кога бягаха жените, криеха децата по слоговете, като ревът, да ги не издадът на турците! Печехме ляб върху камик! Брашно и водица върху загряд камък!" Казвал още: "Скрили се бехме в Гешеновия зимник", но турците са ги открили и под конвой са ги подкарали към Татар Пазарджик. Вечерта спрели да пренощуват до Кърагаласката чешма, днес село Левски. Той и още един мъж през нощта успели да избягат! Споделям това не от гол, трапезен патриотизъм, а защото това е коренът ми. Забравя ли го, изсъхвам."
Ян Неруда (1834 – 1891), писател, поет и журналист от Чехия
Стоян Радулов, 2017 г.:
Много съм чел за въстанието, за априлци, и продължавам да научавам непрекъснато почти невероятни истории. Гордея се с подвига на героите, душата ми плаче за невинните жертви на кланетата, всеки април месец за мен е специален. Но най-хубавото, което някога съм срещал за тия светли и смели мои прадеди, не е написано от българин, макар много от нас да са написали много и хубави неща за априлци. Това е един чешки журналист, който през 1877 г. публикува в тамошния в. "Народни лист" свой текст, озаглавен "Какво е поезия" и посветен на Априлската епопея. Ето части от него:
"От Балканите долита лирична песен, всяка дума от която е богородична перла... Не ви ли се просълзиха очите през тези дни, когато четяхте за българските камбани?... Ей, че къде има по-голяма поезия от тая?! Откакто свят светува, ни съпровожда светата поезия, никога не е угасвала напълно, никога не се е отдалечавала за дълго от нас, и днес както преди хилядолетия бучат Ганг и Ефрат, сияе слънцето и блести като бисер човешката кръв - но подобен изумително поетичен момент не ни е известен. Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози, ароматът на рози се носи над студения свят и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На славянския народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните" 
(Ян Неруда, из "Какво е поезия", в. "Народни листи", Прага, 22 юли 1877 г.)

СВЪРЗАНИ ТЕКСТОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ГЕРОИ ОТ АПРИЛСКТА ЕПОПЕЯ:
За Петър Чардаков от Попинци и защо гръмва по-рано въстанието, четете тук
За Георги Зафиров - аптекар и родолюбив априлец, четете тукЗа Делчо Уливеров и признателните към делото му поибренци, четете тук 
За Орчо войвода - ратник на националната кауза, четете тук 
За Искрьо Мачев - учителят-революционер, четете тук 
За Павел Бобеков - апостол и председател на Привременното правителство, четете тук 

Читалище "Никола Вапцаров" в Бъта става на 90 години

През 2017 г. Община Панагюрище ще финансира допълнително творчески проекти на читалището в Бъта за 3100 лв.


90 години от основаването на Народно читалище "Никола Вапцаров" ще честват в панагюрското село Бъта в края на месец април 2017 г. През този месец ще бъдат отбелязани и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика", съобщи във фейсбук страницата на състава активната самодейка Мария Кършева.
По щастливо стечение на обстоятелствата Общинската администрация в Панагюрище обяви и кои творчески дейности ще подкрепи допълнително финансово през настоящата година. Разбира се, всички те са подготвени като проекти предварително от самодейците. Част от тях са свързани с годишнините.
Одобрените проекти на Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1927“са за закупуване на цървули за Фолклорен ансамбъл „Иглика“ и честване на 90 години от създаване на читалището – 1 400 лева; „Празник на шарената сол“, който традиционно се провежда през август – 1 300 лева; „С нови носии и нови танци село Бъта пее и танцува“ – 900 лева; „Четенето като потребност за хората и общността“ – за закупуване на книги за читалищната библиотека – 400 лева. В библиотеката на селото днес могат да бъдат открити над 13 500 тома литература.
За богатата история на читалищния живот в Бъта Мария Кършева разказва почти всеки ден в профила на ансамбъла, и редовно публикува снимки. "Искаме да направим една виртуална ретроспекция, посветена на първите и на настоящи самодейци", споделя по този повод тя.
Затова тук, в "Чат-пат културни новини" избрахме да ви покажем избрани снимки от Празника на народното творчество, който се е състоял в Бъта през 1978, организиран, разбира се, от местното читалище.


"Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти"

ИЗ КУЛТУРНИЯ КАЛЕНДАР НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ
28 април 2017 г.
18:30 часа – Народно читалище „Н. Й. Вапцаров -1927”, с. Бъта
90 години от създаването на читалището и 65 години ансамбъл „Иглика”.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Бътовските самодейци с 90-годишнина - истории от старите снимки
"Женско царство" превзело Бъта преди 40 години - истории от старите снимки
Гергина Деянова - отдадена на изкуството, на хората и на родното място

Цветница (Връбница) или вход Господен в Йерусалим

Неделя, на седмия ден преди Великден


Цветница (или Връбница) е един от най-важние пролетни християнски празници, свързан неотменно с Великденския празничен цикъл. Той се пада винаги на седмия ден преди настъпването на Великден и ден след другия тачен пролетен празник Лазаровден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Цветница се пада всяка година на различна дата, но винаги в неделя.

На Цветница християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим  в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелиа Христос пристигнал в града, яздейки магaре, а вярващите го посрещнали, като разстлали пред него дрехите си, както и маслинови, и палмови клонки. Затова в западните църкви денят се нарича още Палмова неделя. Иисус тръгнал за Ерусалим след като възкресил престоялия четири дни в гроба негов приятел Лазар, брат на сестрите Марта и Мария.

Вестта за възкресението на Лазар била изпреварила Христос и хиляден народ излязъл, за да го посрещне и приветства при пристигането му в Йерусалим. Виждайки в Иисус Христос Спасителя, хората възторжено размахвали палмови клонки и хвърляли цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.

Празничното шествие в Йерусалим продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
Затова на Цветница днес в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

Цветница или Връбница е един от най-празнуваните именни дни в България, тъй като на него се честват всички имена, произлизащи от названия на растения. Като например Цветана, Здравко, Делян, Върбан, Божур, Невяна, Маргарита, Виолета, Ива, Евелина, Иглика, Калина, Гроздан, Биляна, Латинка и много други. Да ви е живо и здраво името!

След празничния ден на Цветница започват дните на Страстната седмица.
Така в християнството се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик. Страстната седмица завършва винаги с Великден – най-светлият християнски празник. Тогава християните празнуват Възкресението на сина Божи  Иисус Христос.

Честити Великденски празници!
Много здраве, радост и късмет!

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Лазаровден или възкресяването на прав. Лазар

Събота, на осмия ден преди Великден


Лазаровден е един от най-важние пролетни християнски празници, свързан неотменно с Великденския празничен цикъл. Той се пада винаги на осмия ден преди настъпването на Великден и ден преди другия тачен пролетен празник Цветница (или Връбница). Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Лазаровден носи името на Свети Лазар, възприеман от народа като символ на здраве и дълголетие. Причината е една случка между него и близкия му приятел Иисус Христос. Когато Лазар умира и е погребан, четири дни след смъртта му Христос казал "Лазаре стани!" и съживил Лазар, брат на сестрите Марта и Мария.
Свети Лазар е смятан още от народа ни за покровител на нивите, пасбищата и горите.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

Стопанинът на дома, където идват лазарките, по традиция трябва да ги дари с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Имало е обичай в миналото тъкмо на Лазаровден момците от селото да поискват ръката на своята избраница. Днес празникът е видоизменен, а на много места в страната ритауалът на лазаруването дори не се парктикува. Особено интересн е днес той в град Съединение, където лазарките избират своята „кума”. Празнува се още в Средногорието, както и в столичния квартал Драгалевци.
В Панагюрище народния обичай на лазаруването отдавна не се практикува. Но лазарки може да видите в някои от селата на общината - Бъта, Попинци, Оборище...

Празникът на Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките - лазарки, така и от жителите и гостите на селата и градовете, където все още се практикува ритуалът. Навремето се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Лазарките и до днес украсяват главите си с върбови клонки и венци от цветя.

На Лазаровден името си празнуват всички, кръстени като Елизар, Лазар, Лазарин, Лазарина, Лазарка или Лазо. Да ви е живо и здраво името!

На следващия ден след Лазаровден настъпва красивият християнски празник Цветница (или Връбница), когато празнуват всички, носещи имената на цветя.

След празничните дни на Лазаровден и Цветница започват дните на Страстната седмица.
Така в християнството се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик. Страстната седмица завършва винаги с Великден – най-светлият християнски празник. Тогава християните празнуват Възкресението на сина Божи  Иисус Христос.

Честити Великденски празници!
Много здраве, радост и късмет!

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Страстната седмица: Дните преди Велкиден, посветени на Страстите Христови

Love.Panagyurishte / Страница за Панагюрище във Фейсбук
Великденските празници са едни от най-тачените от панагюрци... Не само заради Светлото Христово обещание, но и заради възможността да се видим с близки и познати. Или да открием нов начин за забавление. Всяка година на Разпети петък тук се организира традиционен панаир на занаятите. Купете си бърдуче или дървена лъжица, нож или някаква тъкан, заведете децата на въртележките, споделете празника с всички панагюрци и гости на града. 

В пролетния християнски календар най-важният от големите празници е Великден – денят на Възкресението на Иисус Христос, възприеман като Спасителя човешки. Дните в седмицата, предхождащи  Христовото Възкресение са посветени на Страстите Христови, затова и седмицата се нарича Страстна, а всеки един от дните се бележи като Велик. Това са последните дни от земния живот на Исус Христос. Те започват веднага след края на Цветница – денят в който Христос е влязъл в Йерусалим и е приветстван възторжено от народа му.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът бил дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус за човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядвал в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказал притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа, както и притчата за талантите.
На Велика сряда Христос бил посетен от покаяла се грешница. На този ден се провела и Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казал, че един от тях ще го предаде. Това бил Юда, а през нощта срещу четвъртък Христос се молил в Гетсиманската градина  до залавянето му.

Българската традиция повелява първите три дни от Страстната седмица да са посветени на подготовката за големия празник – почиствала се къщата, двора, стопанските постройки.
На Велики четвъртък, след залавянето на Иисус през нощта в Гетсиманската градина, била произнасена смъртната му присъда, която по-късно потвърдил и римския управник Пилат Понтийски. Затова на този ден е и обичаят да се боядисват (пишат, червят) великденските яйца.

Велики петък е известен още и като Разпети петък – защото това е денят на великите страдания на Христос. Иисус приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който да бъде разпънат.
Христос бил разпънат на хълма Голгота между двама разбойници и издъхнал в мъки при слънчево затъмнение и земетресение.

Велика събота е денят на оплакването и погребението  на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му бил запечатан и пред него била поставена стража. Затова днес има обичай на Велика събота жените да посещават гробищата, да преливат и прекадяват гробовете, да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица завършва с Великден. На този ден в християнската религия се чества възкръсването на Иисус Христос. То станало на третия ден, след като бил разпънат на кръст и погребан. Празната гробница била видяна от жените мироносици, посетили гроба му. Тогава Иисус Христос се явил на Мария Магдалена и на Апостолите.
Днес Великден се празнува три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.

Последованието, свързано със запалването на свещите във Великденската нощ, е заимствано от подобно, което се извършило в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

Честити Великденски празници!

Много здраве, радост и късмет!

"Чат-пат културни новини"

Как ще протекат тържествата за Априлското въстание през 2017 г.


29 април
ВОЕННО – ИСТОРИЧЕСКИ ФЕСТИВАЛ „ЖИВАТА ИСТОРИЯ”, посветен на 141 години от Априлското въстание и 140 години от Руско – турската война
10:00 до 18:00 часа – Градски парк - Демонстрации на военното изкуство и традиции от Средновековието до Втората световна война, с участието на Национално дружество „Традиция”.