"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет Елин Пелин. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Елин Пелин. Показване на всички публикации

Гранитски е носителят на деветата Бончева награда, връчват му я на 6 април 2017 г.

Иван Гранитски
Известният български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец Иван Гранитски, приятел на Панагюрище, който нееднократно е бил тук, е деветият носител на Националната награда за литературна критика на името на Нешо Бончевсъобщиха за "Чат-пат културни новини" от комисията, взела решението за това. 
Тя ще му бъде връчена на специална церемония на 6 април 2017 г. в Панагюрище.
Иван Гранитски е създател и директор на издателство "Захарий Стоянов" и през 2016 г. бе отличен като издател № 1 в страната. Тогава той получи голямата награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в развитието на литературата у нас. Престижното отличие на Министерство на културата и община Пловдив му бе присъдено за 20-годишната работа на издателство "Захарий Стоянов". Предложението бе на Съюза на писателите. 2500 заглавия в над 1 милион общ тираж съдържа 20-годишната библиотека на патриотичното издателство "Захарий Стоянов". С неговото клеймо са отпечатани 35 уникални поредици. От тях стратегическа е 140-томната "Българска класика". Гранитски е носител и на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).
Иван Гранитски е литературният псевдоним на Иван Йорданов Димитровроден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник-главен редактор на в. „Пулс“ (1979-1985), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985-1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991-1992). Генерален директор на БНТ (1995-1996). В периода 1992-1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виднов, след което създава собственото издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Гранитски са гласували Венцеслав Велев като представител на Министерство на културата, Иван Станчев -председател на Фондация "Съкровищата на Панагирик", Галина Матанова - зам. кмет на Община Панагюрище, миналогодишният носител на приза Панко Анчев и акад. Благовеста Касабова - като представител на клуба на досегашните носители на наградата. 
Националната награда за литературна критика на името на Нешо Бончев ще бъде връчена  на 6 април 2017 г. от 18:00 часа в Исторически музей на Панагюрище. 
През тази година празничният ден ще мине и под знака на 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. По този повод от 17:30ч . в галерията на музея ще бъде открита изложбата “Под манастирската лоза” с картини на ученици и учители от училището. Средствата от откупките ще бъдат дарени на СУ „Нешо Бончев“ в Панагюрище за изграждането на природен център „Спирала на живота“. Проектът е финансиран от Фондация "Америка за България" по Програмата „Училища на бъдещето“ за изграждане на модерна образователна среда. За Центъра фондацията е дарила 150 хил. лв., а останалата част от средства ще бъдат събрани от училищната общност.
Художествен етюд “Надиграване” по “Ветрената мелница” ще ни пренесе в магията на Елин-Пелиновите разкази, след което ученици от гимназиалния етап ще представят своето проучване за непознатите ученически години на писателя, малка част от които са протекли в панагюрското училище.
На празника ще бъдат връчени традиционните награди от поетичния конкурс за „Млади дарования на СУ „Нешо Бончев“ и Първата  награда „Ученик на месеца“.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев
Нешо Бончев
Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Старинен кабриолет в дома на Елин Пелин в Байлово

В него са се возили писателят и Александър Стамболийски

По случай 135-годишнината от рождението на Елин Пелин Националният литературен музей получава дарение – ценен кабриолет, съобщи за „Чат-пат” директорът на музея, панагюрката Катя Зографова.
Това ще стане на 22 (събота) септември 2012 г. от 11 часа в Къща-музей "Елин Пелин", с. Байлово. Кабриолетът е изработен от известния врачански майстор Мито Орозов, собственик на първата фабрика за модерни превозни средства в България. С него са се возили съселяни на Елин Пелин, прототипи на негови герои, както и той самият. С този кабриолет в Байлово е идвал Александър Стамболийски, както и други видни гости на селото. Кабриолетът е бил наеман при всички сватби, използван е бил и като линейка до болниците в София.
Изящното возило е купено през 1923 г. от жител на с. Байлово - Стоян Иванов Стоев, чиито наследници сега го даряват на Националния литературен музей. До 1905 г. Мито Орозов разработва 25 модела превозни средства, които съперничат на европейските. Представените на Пловдивското изложение през 1892 г. бричка и кабриолет са купени за нуждите на княжеското семейство, а изложените в Лондон през 1907 г. коли са предизвикали огромен интерес и търсене. Основни клиенти на майстора в България са по-богати земеделски стопани, търговци на едро, заможни градски домакинства, а също градски и държавни служби. През месец септември 1923 г. в работилницата избухва пожар и голяма част от нея изгаря, а в пожара умира и самият собственик и майстор.
Експонатът се дарява по повод 135-годишнината от рождението на Елин Пелин и ще се съхранява в къщата музей на твореца в село Байлово, община Горна Малина. Дарението е с висока историческа, техническа, естетико-художествена и етнографска стойност. По повод на годишнината на писателя и получаването на дарението ще бъде обновена и експозицията в къщата музей в Байлово. Ще бъдат показани ловната пушка на писателя, непубликуван ръкопис на Змей Горянин "Моят приятел Елин Пелин", новопостъпили снимки, писма и документи.
Рядката вещ ще бъде приета официално от директора на Националния литературен музей Катя Зографова в Деня на независимостта - 22 септември т. г. от дарителите Мая и Стоян Ценкови.
"Чат-пат културни новини"