Поезията - прозорец към спиращото дъха човешко многообразие

"Поезията е прозорец към спиращото дъха човешко многообразие", гласи поздравителния адрес на генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова по случай Световния ден на поезията. Той се отбелязва на 21 март от 1999 г. насам именно по инициатива на ръководената от Бокова културна агенция на ООН.
"Световният ден на поезията е повод да отдадем почит на поетите; да възобновим традицията на устните поетични рецитали; да популяризираме четенето, писането и изучаването на поезия; да насърчим връзката между поезията и други изкуства като театъра, танца, музиката и рисуването; да увеличим видимостта на поезията в медиите", призовават от ЮНЕСКО по повода.
"Стара колкото самия език, поезията остава по-жизненоважна от всякога като източник на надежда във времена на сътресения, като начин да споделяме какво означава, да живеем в този свят", гласи още посланието на Бокова.
Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света.
В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че Световният ден на поезията е с цел "да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

"Чат-пат културни новини"


СТИХЪТ

Не знам защо и как се ражда
стихът,
но знам, че е от жажда
и на плътта, и на душата
пред извора на красотата,
над който страстно се навеждам
с Любов и с Вяра, и с Надежда…

Не знам какво и как го вика,
но знам, че от сърцето блика
стихът.
И точно затова е
звукът му чист, гласът – омаен,
а мисълта му съкровена -
пречистена и откровена.

В стиха духът ми е прозрачен –
възторжен, гневен или мрачен,
любящ, красив или отблъскващ,
но истински – какъвто всъщност
е вдъхнат някога от Бога
за радост, болка и тревога.

В стиха - повеля и молитва,
най-светлите ми чувства литват.
Как ще се върнат те при мене -
убити или споделени, не знам…
Но знам – без този полет
животът ми би бил без пролет.

*
Стихът, посланикът ми верен,
той беше, който те намери!...

Димитър Дънеков

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Думи за поезията - тук.
Актрисата Лиляна Шопова: "Ще рецитирам и след като умра"
За културните събития в Панагюрище днес и до края на месеца - вижте повече тук.

Тотка Лунгарска - новият председател на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище

Тотка Лунгарска в Доспат

Поетесата Тотка Лунгарска е новият председател на Литературен клуб "Виделина" към едноименното читалище в Панагюрище. Тя бе избрана от неговите членове по време на творческата им среща с творци от Плевен в град Доспат в края на това лято.
Първата й официална проява обаче бе около организацията и честването на 65-годишнината на клуба 15 октомври 2016 г. в Панагюрище.
Тотка е член на Литературен клуб "Виделина" от създаването му през 2000 г. „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен – споделя по повода тя. – А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Лунгарска е автор на поетичната книга „Пеперудени целувки“, която беше представена в началото на 2014 година. "Ако не беше помощта на общината и сега нямаше да мога да я издам - каза тя в интервю пред Геновева Дикова за "ПИА нюз". - Приятелите ми казаха, че книжката е закъсняла с 13-14 години и се гласяха да ми откраднат единствения екземпляр." Същевременно е сигурна, че "за втора, за трета книга имам достатъчно стихове".
"Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам - споделя още Тотка. - Започва някаква мисъл, върти ми се из главата и докато не извадя това нещо от мен, то не ме оставя на мира. Така може би поезията е и терапия, защото когато човек извади това, което му е на сърцето, той се освобождава от натрупани мисли, преживявания и така се придвижва напред. Освен това всяко време става за поезия."Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. „Признавам, аз не мога да пиша импресии, но страшно много обичам да ги чета”, допълва тя. Но поетичните бисери на Тотка са не само красиви картинни импресии. В много от тях се усещат аромати, вкусове, конкретни състояния и случки, които пренасят читателя в друг, и същевременно познат, но далеч по-красив и желан свят, населен от самодиви, приказни същества и проектираното авторово аз, копнеещо да споделя този свят с другите. Всичко това се отнася не само за стиховете в първата й книга, а и за непубликуваните, но споделени с членовете на клуб "Виделина".

Тотка Лунгарска е родена в Панагюрище през 1961 г. и е страстна любителка на изкуството, не само на поезията. Пише стихове от 12-годишна. Публикува предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". Нейната дебютна поезия звуча и по БНР, след като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт".
По професия е счетоводител. Средното си образование е завършила в панагюрската гимназия "Нешо Бончев". Продължава образованието си в Химико-технологичния металургичен университет. Майка е на три деца -  Мария, Велизар и Катя. Едната й дъщеря е вече омъжена, а синът е студент в Минно-геоложкия институт. Най-малката вече е студентка.
Определя себе си като прям човек. Цени и обича искреността, дразнят я фалшът и лицемерието. И много обича България. "Патриот съм и така възпитавам и децата си. И за това съм тук. Смятам, че всички, които останахме в България, сме патриоти", допълва още Тотка Лунгарска. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др.
Всичко от Тотка Лунгарска в Чат-пат можете да прочетете тук.
Години наред председател на литературния клуб бе Димитър Стефанов (Димитър Дънеков) - автор на няколко книги с лирика и проза, сред които сборници с фейлетони и такъв за историята на Литературен клуб "Виделина".
Литературен клуб „Виделина“ е продължител на дейността на Литературен клуб „Богдан Овесянин“, сред чийто създатели е Недьо Горинов.
Стоян Радулов, за "Чат-пат културни новини"

Тотка Лунгарска представи книгата си в препълнена с любов и приятели зала

Десетките букети не скриха, а подчертаха радостта от щастливото събитие за Тотка Лунгарска

В началото на вечерта Тотка посрещна лично и се ръкува с всеки от дошлите поотделно

Корицата на книгата и ръкопис на тристишието, дало името й

Мария Бегова търси изконните начала на самобитния поетичен талант на Тотка Лунгарска

Препълнената с почитатели, близки и приятели на Тотка репетиционна зала на читалището

Момент от представянето: Вглъбената Мария Бегова и щастливата Тотка Лунгарска

Близо час Тотка Лунгарска приемаше поздрави и раздаваше автографи

В малък-голям празник се превърна представянето на дебютната поетична книга „Пеперудени целувки” на нашата приятелка и член на Литературен клуб „Виделина” Тотка Лунгарска. Малък, защото с типичната си скромност и чистосърдечност Тони, както я наричат близките и приятелите, посрещна без излишен патос и с добра дума всеки един от присъстващите поотделно, и показа по най-естествения начин добрата си и красива душа, частички от която е събрала в първата си книга. И голям, защото се оказа, че вечерта на 17 януари 2014 г., когато Тони празнуваше и своя рожден ден, репетиционната зала на панагюрското читалище със задушевната си атмосфера едва успя да събере всички желаещи да споделят този съкровен и дълго чакан миг с нея.
В представянето на Тони редом до нея бе наблюдателят на „Чат-пат”, но преди това талантлив писач, преводач, редактор, естет и родолюбец Мария Бегова. Не многословно, а конкретно и с обич тя говори за стиховете на Тотка Лунгарска, за закодираните в тях изконни начала на самобитния й поетичен талант. Мария Бегова каза, че можем да възприемем книгата на Тони като ветрило. "Когато го разтвориш, от него изкачат целувки, цветя, птици, небе и море. Срещаме се с една много женска чувственост, която в обикновения живот често не показваме", сподели още тя. „Стихове-импресии” нарече творбите на Тотка друг един поет и също наш приятел – Дарина Дечева. „Признавам, аз не мога да пиша импресии, но страшно много обичам да ги чета”, каза още тя.
Всъщност, не само красиви картинни импресии са малките поетични бисери на Тотка. В много от тях се усещат аромати, вкусове, конкретни състояния и случки, които пренасят читателя в друг, и същевременно познат, но далеч по-красив и желан свят, населен от самодиви, приказни същества и проектираното авторово аз, копнеещо да споделя този свят с другите. Много от присъстващите изразиха открито или впоследствие на по чаша вино своята изненада, затова че откриват непознати черти от душата и характера на Тотка. Тя изненада също и с това, че сама е илюстрирала цялата книжка, включително и рисунката на кориците й.
Авторът на този репортаж изрази пред присъстващите радостта си не само от появата на дългоочакваната първа книга на Тотка, но и затова, че най-сетне след дълго прекъсване с инициативата на клуба „Литературен салон” панагюрската книгата се завръща в истинския свой дом – читалище „Виделина”.
В този ред на мисли, важно е да споменем, че стихосбирката „Пеперудени целувки” е финансирана от община Панагюрище по проекта за стимулиране на родни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” през 2013 г. и е отпечатана в ИК „Оборище” ЕООД.
Заявка за втора и трета поетична книга направи още Тотка Лунгарска по време на представянето. А публиката и пожела: „Дано!”. Съвсем подходящо тя бе поздравена и с молитвената ария „Аве, Мария” на Шуберт, изпълнена от Цвятко Ценов. А през цялото време на вечерта за музикалната атмосфера се грижеше красивата и талантлива Жана Райнова, която със своето пиано ни поднесе класически и съвременни, романтични и нежни произведения, като започнем с „Where Do I Begin” на Франсис Лей от филма „Любовна история” и завършим със сонатата, посветена на Елиза от Бетовен.
  
Текст и снимки Стоян Радулов

Още снимки от събитието вижте тук

Тотка ни представя своите "Пеперудени целувки"

Тотка Лунгарска на неформалната среща на "Чат-пат", снимка Стоян Радулов

На 17 януари 2014 г. от 18:00 ч. в читалище "Виделина" в Панагюрище нашата приятелка и поетеса Тотка Лунгарска ще представи своята дебютна стихосбирка „Пеперудени целувки”. Всичко от Тотка Лунгарска в "Чат-пат" вижте тук.

Тотка Лунгарска (наричана от приятелите си Тони) е родена в Панагюрище през 1961-ва година. Определя се като "страстна любителка на изкуството". Членува във възобновения литературен клуб "Виделина" към панагюрското читалище от 2000 г. и е сред неговите съучредители. „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен – споделя Тони. – А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...” Това споделя тя пред Митко Дънеков за книгата му "Дойдох, видях" - антологична хроника на панагюрското литературно братство и неговите клубове.
Тотка пише стихове от 12-годишна, но започва да ги публикува е във в. "Време" и във "Чат-пат" доста късно. Отдавна беше готова за първата си книга, но ето, че най-накрая и тя стана факт. Пожелавам й много читатели, все повече приятели и непрекъснати срещи със света на красотата и хармонията. Тя го заслужава.
Стоян Радулов

А това е нейният чат-патограф от първата неформална и вълнуваща среща на кръга "Чат-пат", състояла се през пролетта на 2012 г. в Панагюрище.

Поетесата Тотка Лунгарска в "Нощен Хоризонт"

Нашата приятелка, поетесата Тотка Лунгарска, участва в предаването "Нощен Хоризонт" по БНР в нощта на 14 срещу 15 декември 2013-та. Тя бе гост на Румен Стоичков, с който заедно направиха представяне на книгата й "Пеперудени целувки". Една наслада за нощните птици, обичащи стихове и откровения... 

Тотка Лунгарска

Фоторепортаж: Празникът на българската просвета и култура в Панагюрище

24 май

Днес е празник най-велик!
Празник на Светите братя!
Да го срещнем с песен
и поклон в сърцата!

Слава!Слава вам, деди!
Няма други на земята,
равностойни по дела,
дали ни с любов словата!
Стихове Тотка Лунгарска

 Още от атмосферата на 24 май в града вижте тук

 В шествието за 24 май се включиха от най-малките до най-големите

 Портретът на светите братя, украсен с хвойна, е задължителен

 По традиция дефилираха и завършващите тази година абитуриенти

 В шествието се включиха много дейци на културата

 Георги Радомиров получава поздравления ден преди 24-ти в театъра. Актьорът е тазгодишният носител на приза за принос към културната аура на Панагюрище

 На тържественото честване на 24 май в Театър Дом-паметник из цялата зала отекваше звучното българско слово

Кметският екип с мажоретния състав на Панагюрище

© снимки Райка Йорданова