Раленков и Коцев със съвместна премиера в София

Съвместна премиера на стихосбирките ''Денят на еднодневката'' на Кръстьо Раленков и ''Изваяна от скреж любов'' на Радослав Коцев – Даро, организираха авторите им в столичното читалище ''Николай Хайтов'' на 11 юли 2013 г. "Наистина една много находчива и симпатична идея - двама толкова различни като натюрел поети да предствят заедно своите нови книги и заедно да четат своите и на другия стихове", отбеляза по повода наблюдателят на "Чат-пат" Мария Бегова. Тя и поетесата Катя Маринова бяха представителите ни на това приятно събитие.  "Присъстващите се насладиха не само на добра поезия, но и на атмосферата на доверие и приятелство, които свързват творческия тандем Кръстьо Раленков и Радослав Коцев-Даро - допълни още Мария Бегова. - В представянето взе участие и очарователната поетеса Виолета Христова - един от редакторите на книгата на Кръстьо. Той пък на свой ред като редактор представи книгата на Даро. Последва рецитал на авторите, които демонстрираха завиден талант за художествено четене - нещо, което не се среща често при поетите."
Какво още - ами, представете си топла юлска софийска вечер и бира...
"Чат-пат културни новини", снимка Русин Катански

Кориците на представените книги

Поезия от Кръстьо Раленков, включително "Денят на еднодневката", можете да прочетете тук.
Но Радослав Коцев - Даро е непознат автор за кръга "Чат-пат". Затова ето какво казва за него като поет самият Кръстьо Раленков: "Даро е един странен и субективен автор, със собствени абстрактни видения, които, макар и на места мъгляви и неразбираеми, успяват да разпалят въображението на читателя. Вероятно фактът, че авторът е едновременно и художник, е причина за нестандартните „словесни” цветове и нюанси, на които ще попадне читателят.  Също както акварелите му, така и стиховете са наситени със страст и меланхолия, тъга и надежда."

Размяна
Аз вече бил съм при тебе, Господи!
Помниш ли прокопания канал за вода,
когато на пет се перчих смел пред деца
и те с ужасени очи запечатваха
как земята ме глътва
и пръстта ми запушва устата?
Тогава ми рече: „Подранил си момко”
и чрез ръката на Стайко
ме върна у дома за косата.

Аз вече бил съм при Сина Ти, Господи!
С Него играехме на жмичка,
и когато Той ме откриваше зад мама
аз засрамен примижавах – привичка.
Сега, в любовта си отново Го търся.
(казват, че бил отдясно до Тебе)
В Ден ще дойда, и ще остана
вдясно от Него – не протоколно,
а като един от милионите новородни.

Ти вече бил си при мене, Господи!
Помниш ли есента на ’89 година,
когато в мазето до „Кристал”
хвърлях кюмюр – в котела?
Ти идваше при мене на топло,
седяхме, общувахме кротко,
после ме извеждаше за ръката
отвън на студено и светло,
за да разбера, че Свободата
не е уютен дом с парно,
а вървян път с Тебе.

Сина Ти вече бил е при мене, Господи!
Паметта стаена в клетка, помни
как Правдата и Любовта
ме разпъваха в двете посоки,
как омраза и невежество
ковяха краката ми боси…
тогава Той разчупи печати
и със заветни Слова ме врече:
„Обичай врага като себе си”
без себе си – с Теб…
Стихове Радослав Коцев – Даро

Книгата "Денят на еднодневката" на Кръстьо Раленков тръгна към своите читатели

Кръстьо Раленков и Мария Бегова при представянето на книгата в библиотеката на Панагюрище

Градска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище. 30 април 2013 г. - първата поетична книга на Кръстьо Раленков "Денят на еднодневката" тръгва към своите читатели, представена от нашия "наблюдател" Мария Бегова.
Книгата е взела заглавието на едноименното стихотворение. Същото стихотворение е и това, което представя Кръстьо Раленков на широката аудитория на liternet.bg.
Кръстьо е от най-активните автори в "Хулите", през миналата година се присъедини към "Чат-пат" и стана негов автор, спечели и националната "Славейкова награда" за поезия. Поетичната книга "Денят на еднодневката" получи за отпечатването субсидия от община Панагюрище по нейната програма за подкрепа на местни творци.

Повече за Кръстьо прочетете тук.

Очаквайте текст от Мария Бегова, посветен на поезията на Кръстьо.

Денят на еднодневката
По разчертаната с тебешир улица
подскача детството ми или играе на ръбче.
Епично ленив като волска каруца,
скрибуца денят на живота из бръчките.

Бърчи бърни денят, напряга се,
капят лиги и пот.
По-безсмъртен от бог и по-здрав от тояга
аз играя... Самият живот.

Аз съм той, а пък той... Той е друго.
Вцепенена от уплах гора.
И стрелка неизменно загърбила юга.
Чук и сърп - смъртоносна дъга.

Бае Тодор, бръснаря, по-чер от каиша си
точи своя излишен бръснач.
И по-остра от него е само въздишката.
И се смесват през времето
                                 кръв и белег, и плач.

А пък Спас се обеси над пращящото радио,
със нозе във вълните на „Свободна Европа”.
И въжето бе късо, колкото навик,
а тъгата му тегнеща, колкото котва.

По-безгрижен от смърт, аз играех тогава.

Бях пират, индианец, пълзач по скалите.
Бях висок до небето - и почти водоравен.
Плодовете на пола несмело опитвах.

Без асфалт и бордюри, съседната улица
обяви ни война. И игрите приключиха.
Много чужди глави в бой със камъни счупих,
много пъти и моята чупиха.

Има притча в това, че се бихме за „ръбче”.
И баналност - играчка, превърната в плачка.
А навярно си сменяхме млечните зъби
и от хищните сенки в нас вече се плашехме.

Чичо Съби - клисарят - качи се на черквата
и преди да се гмурне, помаха ни...
И се чу, че избрал грехопадение,
пред това да донася.

Мима Лудата хукна по-гола от истина
сред ликуващата манифестация.
И я биха пред всички. Жестоко я биха!
Както бият по празници.

Но жестокото още не бе рафинирано.
Още нямаше ласкава маска и беше наивно.
Баба сложи ръцете си сухи, закри ми очите.
И разказа ми приказка за самодиви.

Все така се лекувахме, все така се тешахме -
с самодиви, със билки, а дядо - с ракия.
Бабо, миличка, аз вече знаех,
че човекът добър е... и мълчалив.

И растях - с тези странни човешки комети,
и растях - не страните, душата ми първа брадяса,
и растях - на пуловера заедно с плетката,
цял сред изгрев, но вече вторачен във залеза.

А по пладне любовите, думите, смислите
свойте тъжни обратности сочеха.
И човешкото беше напразно усилие
Да решим квадратурата
                                 на кръга си порочен.

Е, сега вече вечер е. Толкова ясна,
че за първи път схващам колко добре
е да викне майка ми от терасата.
И в един светъл дом да ме прибере.

Стихове Кръстьо Раленков

Кръстьо Раленков получи Славейковата награда за 2012 г.

Нашият съгражданин, поетът Кръстьо Раленков, получи престижната Славейкова награда за 2012 г. Това се случи след проведения традиционен анонимен националнен конкурс за лирично стихотворение в Трявна. Наградата – авторска статуетка на скулптора Людмил Бонев и парична премия от 1 600 лева му бе връчена от кмета на Трявна Драгомир Николов.
С втората награда бе отличен поетът Гриша Трифонов, а двете трети награди са за Елица Горетова от София и Ненчо Славчев от Видин.  Тази година в анонимния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови участваха с по една творба 300 автори от  страната. Селекцията бе направена от петчленно жури, което по традиция остава анонимно до края на конкурса.  Председател за 2012 г. беше Недялко Йорданов, а членове - Ясен Атанасов, Вера Христова, Людмил Попов и Пламен Дойнов.
А ето и награденото стихотворение.
Още поезия и повече за Крстьо научете тук
Още новини за Кръстьо вижте тук
Стоян Радулов

Денят на еднодневката

По разчертаната с тебешир улица
подскача детството ми или играе на ръбче.
Епично ленив като волска каруца,
скрибуца денят на живота из бръчките.

Бърчи бърни денят, напряга се,
капят лиги и пот.
По-безсмъртен от бог и по-здрав от тояга
аз играя … Самият живот.

Аз съм той, а пък той … Той е друго.
Вцепенена от уплах гора.
И стрелка неизменно загърбила юга.
Чук и сърп – смъртоносна дъга.

Бае Тодор, бръснаря, по-чер от каиша си
точи своя излишен бръснач.
И по-остра от него е само въздишката.
И се смесват през времето
кръв и белег, и плач.

А пък Спас се обеси над пращящото радио,
със нозе във вълните на „Свободна Европа”.
И въжето бе късо, колкото навик,
а тъгата му тегнеща, колкото котва.

По-безгрижен от смърт, аз играех тогава.

Бях пират, индианец, пълзач по скалите.
Бях висок до небето – и почти водоравен.
Плодовете на пола несмело опитвах.

Без асфалт и бордюри, съседната улица,
обяви ни война. И игрите приключиха.
Много чужди глави в бой със камъни счупих,
много пъти и моята чупиха.

Има притча в това, че се бихме за „ръбче”.
И баналност – играчка, превърната в плачка.
А навярно си сменяхме млечните зъби
и от хищните сенки в нас вече се плашехме.

Чичо Съби – клисарят – качи се на черквата
и преди да се гмурне, помаха ни …
И се чу, че избрал грехопадение,
пред това да донася.

Мима Лудата хукна по-гола от истина
сред ликуващата манифестация.
И я биха пред всички. Жестоко я биха!
Както бият по празници.

Но жестокото още не бе рафинирано.
Още нямаше ласкава маска и беше наивно.
Баба сложи ръцете си сухи, закри ми очите.
И разказа ми приказка за самодиви.

Все така се лекувахме, все така се тешахме –
с самодиви, със билки, а дядо – с ракия.
Бабо, миличка, аз вече знаех,
че човекът добър е … и мълчалив.

И растях – с тези странни човешки комети,
и растях – не страните, душата ми първа брадяса,
и растях – на пуловера заедно с плетката,
цял сред изгрев, но вече вторачен във залеза.

А по пладне любовите, думите, смислите
свойте тъжни обратности сочеха.
И човешкото беше напразно усилие
Да решим квадратурата
на кръга си порочен.

Е, сега вече вечер е. Толкова ясна,
че за първи път схващам колко добре
е да викне майка ми от терасата.
И в един светъл дом да ме прибере.
Стихове Кръстьо Раленков

Кръстьо Раленков в новия сборник "Единадесет свята"

Чат-патовецът Кръстьо Раленков стана един от десетте автора, които разкриват за първи път своята самоличност пред широката публика в сборника "Единадесет свята". “Те са светове.” Това са първите думи от предговора към тази книга, написан от Калин Терзийски. В нея са събрани разказите на десет съвременни български писатели. А единадесетият свят е този на техните читатели.
Това са автори, публикували основно в интернет и известни повече с никовете и псевдонимите си в глобалната мрежа. Кръстьо Раленков например е известен повече с псевдонима си Мускетар, отколкото с личното си име. Освен Кръстьо, в сборника участват още Тома Троев, Ганка Филиповска, Радост Ангелова, Мариана Царкова, Диана Додова, Ради Радев, Иван Вакрилов, Кирил Тенджов и Ели Лозанова. С този сборник десетимата “излизат от анонимността на виртуала и застават с имената зад творбите си”, казва се в поканата им за премиерата на книгата. Преди да съберат произведенията си на едно място, са публикували проза в литературни сайтове, блогове, Facebook. Затова именно сборникът се явява уникален експеримент.
Ето как продължава и предговорът на Калин Терзийски: “Потеглил единият (предполага се - усмихнат), срещнал друг (приличащ на бял), двамата повикали още няколко да повървят заедно... Едни изобщо не пожелали да тръгнат, други изостанали постепенно, но трети приели предизвикателството на пътя. Спрели една пролет, преброили се, били десет. Десет свята. Някой забелязал, че са пет жени и петима мъже, но пътят хвърлил пепел върху думите, нали все човеци били... Огледали се световете, харесали се, добре им било заедно. Но нещо не било както трябва, липсвал единадесетият свят. Единадесет - онова особено число, което изисква обединение на равнопоставени в името на успешния край и щастието. И тогава пътят посочил хилядите очи наоколо. Единадесетият свят оглеждал всяка стъпка на десетимата и чакал самият той да бъде забелязан.” Прилича на литературно парти нали, но всъщност се ражда сборник с разкази, които са толкова уникални, колкото е светът зад прозореца.
Премиерата на книгата е на 1 юни 2012 г. в София.

"Чат-пат културни новини"

Кръстьо по време на първата неформална среща на "Чат-пат" в Панагюрище, 13 април 2012 г.

© снимка Стоян Радулов

 

Повече за и от Кръстьо Раленков четете тук