Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово...
Слово...
Това
са само част от названията на буквите в първата славянска азбука -
глаголицата. И до днес - единствената азбука, в която буквите си имат
имена. Така по-лесно се запомняли, казват... Но и азбука, съдържаща в
себе си основното послание за човека и знанието... Слово... "В началото
бе словото"...
Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата "
Аз, знаейки буквите, ще
мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да
прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...
Този
своеобразен код на старославянския език бил създаден от
Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е
било на Константин да глаголати на старославянски!?
„С божия
милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от
Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме
прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на
разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни
всяка истина."
За истината ставало дума....
С това писмо от
моравския княз Ростислав, цитирано по памет в житието на Методий, князът
през 862 г. молел византийския император Михаил ІІІ за помощ в тази
негова нужда. В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно
културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на
християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре
немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото
духовенство. И избрал да противопостави на латинския език славянския, на
латинското богослужение - славянското.
„Чуй, Философе, никой
друг не може да свърши това освен тебе - обърнал се императорът към
Константин. - Ето ти дарове, вземи своя брат игумена Методий, и иди.
Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". На
което получил следният отговор от Константин: "Макар и да съм уморен и
болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език".
Буквите!...
Това
е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо
условие за формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И
днес. Писаното слово...
Константин не се отнесъл формално към
задачата си. Той се замислил за бъдещето на славяните. Трябва да ги е
обичал, за да направи такова значително нещо - да сътвори глаголицата...
И не просто да я сътвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до
което се бил докоснал през живота си.
Нямало как да му покажат
славянските букви, защото до този момент никой още не познавал такива.
„Дядо ми, и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го
намерили, как мога аз да го намеря?", отговорил императорът. Но Кирил
продължил да разсъждава. Да се пише беседа без букви, не значи ли да се
пише върху вода? Букви трябвало да има! „Ако ти пожелаеш това (т. е.
буквите), бог може да ти ги открие", заключил накрая Михаил.
Бог
ли е открил буквите за Константин!?... И дали днес е важна причината? Та
нали в началото глаголицата била ползвана тъкмо за превод на
богослужебните книги от гръцки на старославянски език...
По-важното
било обаче, че чрез учениците на двамата братя - Климент, Наум, Сава,
Горазд и Ангеларий, това славянско дело намерило почва в България, която
в края на същия ІХ век търсела повече сила и културно разграничение от
ромейската империя - Византия. Именно в България под давлението на княз
Борис-Михаил и сина му Симеон ІІ се основали първите книжовни школи,
където пък се родила новата азбука - съвременната кирилица...
Названието
на Константиновата азбука - глаголицата, идва от думата глагол,
означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука).
Тъй като глаголати означава "говоря", глаголицата поетично е наричана
„знаците, които говорят“...
Но същите тези букви имат и числена
стойност - първите десет букви са за единиците, вторите - за десетиците,
а третите - за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият
ред в глаголицата е оригинален.
И тъкмо за това делото на Кирил и
Методий днес, в света на глобализацията и размиването на националната ни
културна идентичност добива особена важност. Представяте ли си как то е
променило хода на историята, как е определило съдбата на стотици
поколения векове наред... Гигантска е тази представа...
Не е
случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци -
равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им
ученици и става дума за светите Седмочисленици...
 |
| Един от Рилските глаголически листове |
Но за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с
използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското
четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие
пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие - в Московската
държавна библиотека, Мюнхенският абецедар - в Баварската държавна
библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света
Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета
в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до
днес в Рилския манастир, докато друга част също са в Санкт Петербург.
Сякаш
светът научавайки повече за значението и силата на глаголицата се е
опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред
славяните.
Но най-странното от всичко е, че на глаголица и
кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския
град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските
крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte
du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него
са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява
препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са
избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е
можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са
някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на
миросътворението... Но както вече разбрахме глаголицата пази в себе си
смисълът на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква
голямото ни учудване... Едва руският император Петър І през 1717 г. при
посещението си във Франция по държавни дела и попадайки в Реймс за
изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на
ръкописа.
 |
| Реймският ръкопис - Texte du Sacre des Rois de France - Реймска библиотека |
Реймският ръкопис се състои от две части – 32
страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от
Константин-Кирил Философ глаголица. Първата съдържа празнични четения на
евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски
послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през
1395 г. на ъглеста глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в
Прага през 1347 г. като католическа обител с богослужение на славянски
език.
Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения
от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има
надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са
написани на славянски език. То трябва да се пее в продължение на цялата
година, когато се състои архиерейската служба. Що се отнася до другата
част на тази книга... тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и
този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската
империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им
вечен покой. Амин”.
Та затова, Боже, дай вечен покой и на
Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него
съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се
обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово!
Стоян Радулов
