"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации

Нов филм за Райна Княгиня с премиера в Панагюрище

Райна Княгиня
Режисьорът на филма Искрен Красимиров и създател на поредицата "Незабравимата България"

31 октомври 2018 година
19:00 часа – Театър Дом-паметник - Панагюрище, голяма зала.

Премиера на художествено-документалния филм „БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ“, посветен на Райкя Попгергьова Футекова - Райна Княгиня, ще бъде прожектиран премиерно в голямата зала на Театър Дом-паметник в Панагюрище в навечерието на Деня на народните будители. Това е филм от поредицата "Незабравимата България", създадена от младия родолюбец и режисьор Искрен Красимиров и посветена на българските герои, възрожденци и будители, сред които Христо Ботев, Васил Левски, Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Захари Стоянов, Райна Княгиня...
Събитието е една от културните прояви, включени в общинската инициатива "Дни на духовността" в Панагюрище, посветени на будителството.
От няколко години Искрен Красимиров прави така, че великите ни национални герои да оживяват във филми чрез проекта „НЕзабравимата България“ и да достигат до децата в българските училища.
"Именно това е начинът децата да се заинтересуват от историята, да я заобичат. Не само те да ходят при историята, а историята да ходи при тях. Аз съм се посветил на това, децата ни да знаят историята", казва за работата си Красимиров пред БНТ. Вече е бил във и посетил 500 училища, детски градини и читалища в страната.
"Ние, от Незабравимата България като Софроний и Паисий, пишем още с паче перо, със свещ в килията, за да допринесем България да бъде тази, за която са дали живота си Левски и Ботев. Приех го присърце, когато преди осем години разбрах за прапрадядо ми, който е един от Ботевите четници. Тогава реших, както Левски, да посветя живота си в служба на Отечеството."
Интересното при Искрен е, че самият той не е познавал Ботев като герой от ранна детска възраст. "На децата казвам, че когато бях колкото тях, не се интересувах много от историята, не ми бяха интересни Левски и Ботев. Учеха ни на тях само със заучени фрази в училище. Нямаше как да почувстваш същината на героя, да погледнеш в неговата душа." И затова Искрен вече 8 години изследва живота на националните герои, за да ги пресъздаде във филмите, които прави.
"Показваме героя като обикновен човек, но дал живота си, за да ни има нас. Българинът 500 години е бил роб и е имал робска психика и манталитет. Именно тези велики хора - Ботев и Левски, са я разбивали тази нагласа и са успели, защото така е дошла свободата. Те не са някакви недостижими икони, а напротив - хора като нас, от плът и кръв." И още: "Нашите герои са по-велики от онези - измислените: Спайдермен, Супермен, те са нарисувани, а нашите са реални. "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани."

"Чат-пат културни новини"

Ученици - екскурзоводи за един ден в музея на Панагюрище


Ученици от клуб „Краезнание” към ОУ „Проф. Марин Дринов” бяха екскурзоводи в Исторически музей – Панагюрище за един ден на 28 април 2018 г. Инициативата е по проекта „Твоят час” с ръководител Магдалена Македонска. Младите гидове придружаваха посетителите по обектите и ги запознаваха с тяхната история.
В централната сграда на Историческия музей водачи бяха второкласника Стоислав Трошанов и петокласниците Мартин Нонов, Георги Хаджисимеонов и Димитър Калпаков. Посетителите в къща-музей „Райна Княгиня” бяха посрещани от Виктор Златанов и Стоян Панчев, а в Тутева и Лекова къщи - от Силвена Стайкова и Катрин Гатева.

"Чат-пат културни новини"

 
 Снимки от профила на Исторически музей - Панагюрище във Фейсбук

Големите дати и годишнини, и важните събития на Панагюрище - със собствен календар във Фейсбук

СЛЕДЕТЕ НОВАТА РУБРИКА
ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
в страницата LOVE.PANAGYURISHTE във ФЕЙСБУК 

Събитията ще бъдат представени с оригинални статии и снимки.


Този месец юни се навършват 145 откак панагюрецът Василй Чолаков с помощта на своя съгражданин Сава Радулов издава в Болград през юни 1872 г. "Български народен сборник" - ценен принос в българската възрожденска фолклористика.
Повече за Василий Чолаков и делото му научете тук.


---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 1 юли 1884 г. панагюрци, живущи в София, основават благотворителното дружество "Братска помощ". По-късно го преименуват на "Оборище".

Ще научите кой е този достолепен мъж и с какво е допринесъл за живота на панагюрци.
---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 3 юли 1836 г. в Панагюрище е роден Захари Събев Койчев - виден деец на Априлското въстание, член на Привременното правителство и участник в боевете.
---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 29 юли 2017 г. се навършват 100 години от смъртта на народната ни героиня и най-светлата измежду борбените панагюрки - учителката, ушила знамето на панагюрските въстаници - Райна Княгиня.


СЛЕДЕТЕ НОВАТА РУБРИКА
ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
в страницата LOVE.PANAGYURISHTE във ФЕЙСБУК

Кръстът от Поибрене на Хвърковатата чета ще е начело на литийното шествие в Панагюрище

Поибренският кръст, с който е благословена и поведена Хвърковатата чета на Бенковски, ще бъде начело на Литийното шествие в Панагюрище. То ще започне от Историческя музей в 9:30 ч. на 1 май 2017 г. и ще продължи до площад „20-ти Април”.
При обявяване на въстанието кръстът е носен от свещеник Недельо Иванов от поибренската църква „Св. Троица”. След раняването му край с. Петрич, кръстът се поема от отец Кирил Слепов – игумен на Калугеровския манастир „Св. Никола”.
Кръстът придружава четниците през Еледжик, Белово, Лисец до Тетевенския Балкан. При разпръсването на четата, гибелта на войводата Бенковски и пленяването на отец Кирил, кръстът попада в турски ръце, където се намира до Освобождението.
След подписването на Санстефанския мирен договор, със съдействието на Софийския митрополит Милетий, през 1888 година бойната реликва отново е върната на поибренската църква. Литийният кръст е изработен от сребро през 1865 г. Дарен е на църква в Поибрене от Иван Генов Гушлев от същото село.

Исторически музей - Панагюрище

Бобеков преди смъртта си: "Не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна"

Павел Бобеков
По повод 20 април – денят, в който през 1876 година избухва Априлското въстание, Радио „Фокус” – Пазарджик, публикува кратко интервю с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище. Пред колегите от Пазарджик той разказва за живота и революционната дейност на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание.

Доц. д-р Атанас Шопов
Г-н Шопов, разкажете повече за живота и дейността на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, който е председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Павел Бобеков е роден в семейството на Станьо Бобеков, който редица години работи в Цариград, където се жени за една гъркиня – Манто, която довежда в родния си град Панагюрище. Именно в тяхното семейство се ражда Павел, който е най-голямото им дете – на 14 октомври 1852 година. Бобеков получава образованието си в родния град, където негови учители видните възрожденски дейци Васил Чолаков и Найден Попстоянов. Като ученик в Панагюрското класно училище той се отличава с голяма любознателност. Около 1864 година баща му го завежда в Цариград, където Павел Бобеков гимназиално образование и постъпва във Военномедицинско училище в Цариград.В това училище се свързва с цариградската българска колония и е активен деятел на културно-просветното ни движение. Взема участие в учредяването на Българското печатарско дружество „Промишление”. За него Петър Карапетров ще спомене, че се отличава с голям темперамент на характер. Той се обявява против идеята за дуалистична държава с Османската империя. Поради нещастни обстоятелства неговият по-малък брат Георги умира. Той също е в Цариград, но се удавя в Босфора. Това принуждава Павел Бобеков да се завърне в Панагюрище, за да бъде поне малка утеха на майка си. Той става главен учител в класното училище в града. Неговият принос за образованието в родния му град е, че въвежда изучаването на френски език, география и всеобща история. Тази негова любознателност и интелигентност е оценена от панагюрското общество и през 1875 година той е избран за председател на местното читалище „Виделина”. Под негово ръководство се поставят редица драми на сцената на читалището, с негово съдействие се основава и Женското дружество „Надежда”.

Каква е ролята на Бобеков по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Активна е неговата дейност и за подготовката и избухването на Априлското въстание. Когато идва Бенковски в Панагюрище, Бобеков присъства на сбирката в Дриновата къща, където е срещата на Бенковски с дейците на революционния комитет в града. Там той проявява отново своя характер като иска от Бенковски пълномощното му. След като му е показано Бобеков взема дейно участие в подготовката на въстанието. Панагюрският революционен комитет се съхранява след смъртта на Левски и успява да поеме организацията на бъдещото въстание. В комитета Бобеков със своите познания заема видно място. При преждевременното обявяване на въстанието е съставено „Привременно правителство”, което изпълнява и функциите на Военен съвет. Павел Бобеков заема една подобаваща длъжност, а именно – председател на „Привременното правителство”, а същевременно е и хилядник във войската по време на Априлското въстание. Като член на Военния съвет и водач на „Привременното правителство”, заедно с воеводата Бенковски, поемат ръководството му.

Каква е съдбата на Павел Бобеков след погрома на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: След разгрома на въстанието, Бобеков е принуден да напусне Панагюрище и българските земи, емигрира в Румъния, където дейно се включва в работата на Червения кръст като преводач, участва и в Сръбско-турската война, а през 1877 година се установява трайно в Букурещ. Поканен е от Иван Адженов и поема редакцията на вестник „Секидневний новинар”. Първият му брой излиза на 6 април 1877 година.

Разкажете са последните дни на Бобеков?
Доц. д-р Атанас Шопов: Когато се обявява Руско-турската война, Бобеков се включва във войната като преводач в Главната квартира на руската армия. Той стига с корпуса на ген. Гурко до Търново, но заболява от туберкулоза и умира там на 17 октомври 1877 година. На траурната церемония една изключително емоционална реч произнася Стефан Стамболов. Бобеков е погребан в двора на църквата „Свети Никола” в старопрестолния град. Интересен факт е, че през последните дни от живота му до него е и майка му Манто. Изтощен от болестта, виждайки,че настъпват последните му мигове той споделя с майка си: „Умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна. Аз никога на допусках, че ще видя това, умирам мамо, спокоен за това, че до край изпълних дълга си към отечеството, на което дадох слабите си сили”. Наистина Бобеков едва на 25 години оставя едно значимо дело. Той е достоен пример за подражание и не случайно неговия лик стои на Стената на славата в Историческия музей в Панагюрище, за да посреща всеки посетител, който се докосва до миналото на нашия град.

Love.Panagyurishte / Страница за Панагюрище във Фейсбук

Априлци, ние помним! . . .

Елемeнт от калпаците на панагюрските въстаници. Снимка: Стоян Лазаров
Стоян Лазаров, 2017 г.:
Днес, 20-ти Априлий, 1876 г., моите деди в Панагюрище туриха лъвчетата на челата си с надпис "ЛБ. СВ или СМ.", което ще рече "Любима България. Свобода или смърт!" и тръгнаха да мрат, за да останат безсмъртни!
На колене пред хилядите изклани панагюрци и тяхното знаме!
Захари Стоянов простичко го е казал, цитирам: "Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история, заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци!..."

Захари Стоянов, из "Глава V: Потъпкване на въстанието" на неговите "Записки по българските въстания, 1870–1876. Разказ на очевидец" в три тома - 1884, 1887 и 1892 г.):
"А дъждът се изливаше като из недро. Той парализираше окончателно всичките наши предначертания; жени и деца, измокрени до кости, трепереха наоколо и гледаха на нас въпросително. Ако под открито небе дъждът мокреше, то и колибите, покрити с букова шума, препятствуваха твърде малко. Разликата беше само тая, че той се прецеждате през зелените листа и по-наедро падаше върху голите вратове.
Втори път всичките изходящи се на Еледжик въстаници бяха поканени да си опитат пушките. От 400 и повече кавала десет на стотях едвам можеха да гръмнат като хората и да удрят на определеното място. Другите изплюха куршумите си на няколко крачки отпредя ни, на трети пламна само подсипът, а четвърти тракаха като мандало. Отвратителна миризма от калпавия барут задуши околията, като че да бяха изсипани няколко каци с развалена армея. Тежко и горко! Не бяха нужни топове да ни разбиват; достатъчно бе да излязат насреща ни петдесят души с шнайдери и двадесят души черкези с винчестери. Не говоря за книжните фишеци, турени в газови сандъци и мешинени чанти; на тях не трябваше да ги мокрят дъждовни капки; измокрените дрехи на въстаниците и острата влага, която беше в състояние да разкашкави и допотопните абанози, бяха достатъчни да преобърнат нашата скромна амуниция на черно тесто!
Но надеждата, святата надежда, която крепи целия свят, поддържаше още в нас известна сила и кураж. А неизвестността? Липсуванието на всякакви съобщения с останалите окръзи и пунктове, което ние тълкувахме все още в наша полза? А Велико Търново, със своята тежка кавалерия? Хайдушкият Сливен и неговите юнаци с големите пояси, които от месец марта още бяха напълнили гората? Ами Враца? Кървавите писма на нейния главен апостол, С. Заимов, който беше проглушил и Влашко, и Богданско, че окръгът му не може да търпи вече? Всичко това като прекараше човек през ума си, Петрич и Клисура му се представляваха като мравуняк. Освен това ние имахме слабостта да си въобразяваме, че едно сполучливо сражение с неприятеля щеше да ни снабди с по-добра система пушки, а в такъв случай печелехме немалко. Далматинците даваха надежди, основани повечето на нашите сведения, че главната победа ще да бъде на наша страна. И така сами помежду си поддържахме едно заблудено положение.
И Бенковски сам беше убеден в противното, защото поръча тоя ден на майсторите да му направят една дамга от желязо, на която имаше две начални букви Б.В., което значеше Бенковски войвода. С тая дамга той удари знак на всичките коне, изходящи се в Еледжик, които оттук нататък ставаха собственост на четата."
"Записките...", факсимиле на титулната страница на първото издание
БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов
Генка Чардакова, 2017 г.:
Баба ми разказваше как прадядо ми Петър Чардаков се спасил от клането в Попинци след погрома: "Мястото, на което се бил скрил, имало растителност, надвиснала над водата (павед му казваше - от поведен, наведен). Той е изкопал дупка под паведа и с шепи е разпръсквал пръстта по дерето, за да не личи къде е. Помагал му един овчар. Когато овчарят идвал на поляната отгоре, Петър е чакал да задмине и тогава му се е обаждал , за да не знае и той къде се крие. Та, ако турците хванат и измъчват овчаря , да не може да го издаде. За следващите им срещи дядо Петър е искал овчарят да хвърля камъчета и да върви покрай дерето, за да знае, че е той. Над мястото,  където е лежал, се е случвало турците да си правят чевермета. Чувал е плановете им и е предупреждавал хората в селото. Турците са тормозили жена му - баба Рада, и тя се е принудила да ги измами - да заколи яре, да накваси с кръвта му дрехи на дядо Петър и да ги хвърли при турския пост " Кулата",  да го оплаче, за да мислят турците, че е посечен при погрома, за да престанат да го търсят. Успявал е понякога и до къщата да си иде. За зла беда по същото време умира едно от неговите деца. Изобщо - жестоки времена са били през "Османското присъствие и комшулука"!...
И отново Захари Стоянов:
"Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци" и пр. - викат някои наши благоразумни братя.Да, но бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.“ 
По пътеката към Оборище. Снимка: Стоян Радулов
Димитър Стоянов, 2017 г.:
"На днешния 20 април, искрено желая да споделя с всички вас за моя прадядо Стоян Пешков (1863 - 1964), който доживява до 101 г. По време на въстанието той е бил на 13 г. И е разказвал на своите деца, на внуците за СТРАШНОТО - така, както е останало в неговото съзнание, за дните на въстанието. Моята баба, ми преразказваше някои от споделените истории на дядо Стоян. "Кога бягаха жените, криеха децата по слоговете, като ревът, да ги не издадът на турците! Печехме ляб върху камик! Брашно и водица върху загряд камък!" Казвал още: "Скрили се бехме в Гешеновия зимник", но турците са ги открили и под конвой са ги подкарали към Татар Пазарджик. Вечерта спрели да пренощуват до Кърагаласката чешма, днес село Левски. Той и още един мъж през нощта успели да избягат! Споделям това не от гол, трапезен патриотизъм, а защото това е коренът ми. Забравя ли го, изсъхвам."
Ян Неруда (1834 – 1891), писател, поет и журналист от Чехия
Стоян Радулов, 2017 г.:
Много съм чел за въстанието, за априлци, и продължавам да научавам непрекъснато почти невероятни истории. Гордея се с подвига на героите, душата ми плаче за невинните жертви на кланетата, всеки април месец за мен е специален. Но най-хубавото, което някога съм срещал за тия светли и смели мои прадеди, не е написано от българин, макар много от нас да са написали много и хубави неща за априлци. Това е един чешки журналист, който през 1877 г. публикува в тамошния в. "Народни лист" свой текст, озаглавен "Какво е поезия" и посветен на Априлската епопея. Ето части от него:
"От Балканите долита лирична песен, всяка дума от която е богородична перла... Не ви ли се просълзиха очите през тези дни, когато четяхте за българските камбани?... Ей, че къде има по-голяма поезия от тая?! Откакто свят светува, ни съпровожда светата поезия, никога не е угасвала напълно, никога не се е отдалечавала за дълго от нас, и днес както преди хилядолетия бучат Ганг и Ефрат, сияе слънцето и блести като бисер човешката кръв - но подобен изумително поетичен момент не ни е известен. Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози, ароматът на рози се носи над студения свят и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На славянския народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните" 
(Ян Неруда, из "Какво е поезия", в. "Народни листи", Прага, 22 юли 1877 г.)

СВЪРЗАНИ ТЕКСТОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ГЕРОИ ОТ АПРИЛСКТА ЕПОПЕЯ:
За Петър Чардаков от Попинци и защо гръмва по-рано въстанието, четете тук
За Георги Зафиров - аптекар и родолюбив априлец, четете тукЗа Делчо Уливеров и признателните към делото му поибренци, четете тук 
За Орчо войвода - ратник на националната кауза, четете тук 
За Искрьо Мачев - учителят-революционер, четете тук 
За Павел Бобеков - апостол и председател на Привременното правителство, четете тук 

Оборище - тежка пръст на святост

Паметникът на Оборище, снимка-картичка от студиото на Гр. Пасков, 1939 г.
Живи участници в събранието на Оборище, снимани 1907 г. В средата е поп Груйо Бански
Местността Оборище е едно от най-свидните светилища на българската историческа памет.
Тя се намира на 10 км северозападно от Панагюрище.
Тук в навечерието на въстанието е свикано събрание на представителите от селищата в Западна Тракия, за да се оцени готовността на населението за бъдещите битки,  да се оцени планът на въстанието и датата за обявяването му. По широтата на представителството и съдбоносния характер на решенията то влиза в историята с названието Първо Велико народно събрание на Оборище.
За определяне място на събранието, което да бъде такова, очите на турските шпиони, Бенковски натоварва Димитър Коклев, председател на революционния комитет в с. Мечка /дн. с. оборище/. Заедно със своите съзаклятници той обхожда най-закътаните места около своето родно село и предлага на Бенковски местността Оборище като най-сгодно за целта. То е отдалечено на около един час от с. Мечка и се намира в пазвите на централна Средна гора. Дълбокият и закътан дол с малка поляна сред вековната гъста букова гора, където тече Панова река, е приютявал жителите и добитъка от село Мечка по време на кърджалийските нападения в края на 18-ти и началото на 19-ти век.
Депутататите започват да пристигат в Панагюрище на 9-10 април 1876 г. при пълно спазване правилата за конспирация, настанявани са в хана на Найден Дринов, един от най-верните революционни дейци, или в домовете на съзаклятници. Нощем последователно на групи са отвеждани на оборище, където от 12 април Волов и Икономов се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувката на делегатите.
Бенковски пристига на Оборище през нощта на 13 срещу 14 април. Заседанията започват на 14 април сутринта и продължават до 16 април. Събранието е открито с кратка реч от Панайот Волов, а след това взима думата Бенковски, който произнася голяма реч и поставя пред делегатите искането да се даде на апостолите пълномощно, че те имат право да вдигат въстание и да решават съдбата на населението. Около този въпрос се разгаря горещ спор не се ли дават много големи права на един или няколко души. Но в края на краищата надделява мнението, че в революционна ситуация, когато събитията се развиват много бързо, няма време за съвещания и решенията трябва да се взимат еднолично. Развитието на Априлското въстание показва правилността на искането на Бенковски.
Когато този въпрос е решен, депутатите полагат клетва след оригиналната и цветиста молитва на по Груйо Бански, която започва така:
"Верую в единаго хъша балканскаго,
яко же той естъ твой бог и спасител..."
По-нататък единодушието е напълно възстановено и всички са проникнати от величието на делото, което са се събрали да решават.
Всички депутати гласуват с "Да!" най-съществения въпрос на събранието: да има или не въстание през пролетта на 1876 г., след което се пристъпва към обсъждане на характера на въстаническите действия и надделява становището за масово, повсеместно въстание във всички центрове на Западна Тракия.
Обсъжда се и въпросът за датата на обявяване на въстанието и макар тя да не е съобщена, всички представители остават с убеждението, че 1 май 1876 г. ще бъде очакваният ден на общия бунт.
Същевременно се решава, че ако властта се добере до тайната революционна мрежа и започне арести, комитетът в селището, в което се случи това, незабавно трябва да обяви въстанието и веднага да се извести главния център Панагюрище. Това решение се оказва много далновидно. както е известно, представителят от с. Балдьово Ненко Терзийски съобщава за решенията на Оборищенското събрание на турския каймакамин в Пазарджик, който телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истамбул и властта предприема незабавни действия.
Събранието избира също и една комисия, която след закриване работата на Оборище заминава в Панагюрище и под ръководството на Бенковски изработва протокол, който на практика представлява планът на въстанието. Изработена е и прокламация - възвание към българския народ.
Събранието на Оборище е един от най-високите върхове в историята на демократичната мисъл на българския народ и в развитието на революционното дело. Това събрание показва високото политическо съзнание и готовността на населението за решителна, всеотдайна и безкомпромисна борба за събаряне на османското робство.
Делегатите на Оборище са най-съзнателните и активни представители на революционните организации. За тях Захари Стоянов казва в своите "Записки по българските въстания":
"Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа пътни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийския камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят светува".
Въпросът за числото на депутатите е занимавал твърде много историци. Летописецът Захари Стоянов посочва 56 души; историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров през 1907 г. увеличава техния брой на 67 души от 58 селища. Днес историците посочват 76 - 78 души.
Представителите на Оборище са не само най-дейните участници в подготовката на въстанието, но със своите дела в хода на бойните действия отстояват героично честта, с която са били удостоени като народни представители на Първото Велико народно събрание. Мнозина от тях стават ръководители на въстанието в своите селища. 13 от тях загива в борбата, 6 са изпратени на заточение, значителна част са арестувани и изтезавани.
С течение на годините местността Оборище става едно от най-посещаваните места в България, кодето българите изразяват преклонението си пред героите от Април 1876 г.
Първото официално честване на Оборище е организирано през м. април 1886 г. по повод 10-годишнината на Априлското въстание. На това честване на мястото на събранието е поставен голям граните каменен кръст.
През 1928 г. е издигнат сегашният паметник, който стана неизменен символ на Първото Велико народно събрание на Оборище. Негов автор е скулпторът Янко Павлов, роден в Панагюрище през 1888 г. Той е един от големите български скулптори, създател е на българската сатирична скулптурна миниатюра, автор е и на редица бюстове, негови творби има в редица европейски галерии.
Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание тогавашният държавен глава Тодор Живков откри на Оборище паметен знак с послание до бъдещите поколения българи.

Георги Гемиджиев
откъс от книгата "Поглед върху историческите места на Панагюрище" (2006),  заглавието на избраната част е на "Чат-пат"

За Оборище вижте още:
Колко тегне шепа пръст...



Как ще протекат тържествата за Априлското въстание през 2017 г.


29 април
ВОЕННО – ИСТОРИЧЕСКИ ФЕСТИВАЛ „ЖИВАТА ИСТОРИЯ”, посветен на 141 години от Априлското въстание и 140 години от Руско – турската война
10:00 до 18:00 часа – Градски парк - Демонстрации на военното изкуство и традиции от Средновековието до Втората световна война, с участието на Национално дружество „Традиция”.

Истории от старите снимки: "Женско царство" превзело Бъта преди 40 години


"Женско царство" - пиеса в две картини от Стефан Л. Костов. Тази постановка са показали театралните самодейци от Бъта през сезон 1976-77 година - точно 45 години след написването на неостаряващата комедия. Изглежда не случайно този писател и етнограф е определян за най-талантливият български комедиограф. И тази постановка в Бъта е била дело на училетя и читалищен деец Никола Деянов. Донесла е много радост и смях и на публика, и на самите изпълнители. Някои то женските роли били изпълнявани от мъже, а някои от мъжките - от жени...

Припомнянето на най-добрите и паметни моменти на самодейците в Бъта е по повод 90 години от основаването на местното Народно читалище "Никола Вапцаров" в края на месец април 2017 г. През този месец ще бъдат отбелязани и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Идеята за публикуването на старите архивни снимки е на активната самодейка Мария Кършева. Почти всеки ден тя разказва по нещо интересно в профила на ансамбъла във фейсбук, и редовно публикува снимки. "Искаме да направим една виртуална ретроспекция, посветена на първите и на настоящи самодейци", споделя по този повод тя.
Затова и тук, в "Чат-пат културни новини" този път избрахме да ви покажем моменти  "Един гледа сватба, други - брадва".

Паметни моменти от постановката "Женско царство" на Бътовска сцена

Възраждането на братството и създаването на Литературен клуб „Виделина“

Малко повече от десетилетие е достатъчно на неунищожимия панагюрски дух, за да си спомни, че в началото на всичко е „словото“. В някои сред нас меракът да отворим най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политика, ценовия бандитизъм или недодяланите реформи взема връх. Дошло е времето отново в панагюрското читалище да се отвори място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще. Сияйните, смислените думи лекуват. Така словото лекува душевните рани, кара ни дори да се поусмихнем... Дошло е времето борбено Панагюрище да дава и в съвремието тон, както го е правело през епохата на Възраждането.

Румяна Йонкова и мястото на учредяването на Литературен клуб "Виделина"
Списъкът на учредителите на Клуб "Виделина" и първият му Протокол
Така се стига до възраждането на литературното братство в Панагюрище.
Литературен клуб "Виделина" е основан на 24 феврурари 2000 г. по инициатива на тогавашния председател на читалището в Панагюрище Лука Карайлев и с дейното участие на учредителите-ентусиасти: Димитър Дънеков (Стефанов), Томи Наплатанов - репортер във в. "Оборище", Лиляна Ерова, Лидия Стоицева, Стоян Радулов - по това време сътрудник във в. "Време", Нено Стойковски и Румяна Йонкова, към които се присъединяват и поддръжниците им - редакторът на в. „Оборище” Павлина Вайсилова и репортерът Ана Финджикова, както и превъплътената в директор на Театъра Дом-паметник екс репортерка Румяна Върбанова.
Тогава е написан първият Учредителен протокол на Клуба и е приет неговият Устав. Учредителите се обединяват и около идеята, че Литературен клуб "Виделина" е първоприемник на Литературен кръжок "Богдан Овесянин", действал отново към панагюрското читалищеот 50-те до 80-те г. на ХХ век. От 27 октомври с.г. учредителите започват спорадичното издаване на вестник "Чат-пат", от който до момента са отпечатани 14 броя. През 2012 г. са създадени и електронните издания на "Чат-пат".
Първият председател на Литературен клуб „Виделина“ е Димитър Дънеков (Стефанов) - автор на няколко книги с лирика и проза, сред които сборници с фейлетони и такъв за историята на Литературен клуб "Виделина".
От 2016 гоина новият председател на клуба е Тотка Лунгарска. Първата й официална проява е около организацията и честването на 65-годишнината на литературното братство в Панагюрище на 15 октомври с. г. Лунгарска е член на Литературен клуб "Виделина" от създаването му през 2000 г.
От времето на учредяването – първо на Литературния кръжок „Богдан Овесянин“, а впоследствие и на Литературен клуб "Виделина" – с тях имената си са свързали най-значимите литературни творци на Панагюрище от втората половина на ХХ век и началото на новото столетие.

Стоян Радулов

LOVE.PANAGYURISHTE  / Старница за Панагюрище във Фейсбук

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

Зографова показа в образи и сюжети Априлската епопея пред горнооряховци

До 20 май Националният литературен музей показва в Исторически музей - Горна Оряховица, изложбата "Подкрепи и мен ръката...", съставена от панагюрката Катя Зографова и посветена на Априлската епопея от 1876-та година, която в предишни години е показвана и в Батак, и в Панагюрище, и в Пазарджик, и в София...
Епопеята е възкресена през погледа на класиците на българската литература, световните журналисти, прогласили "горещите следи на събитията", най-добрите художници хронисти и илюстратори. В 17 фотодокументални табла и десетки безценни оригинални реликви - ръкописи, първи издания и вещи от два знакови музея: Вазовия и Славейковия в София и две уникални частни колекции: на д-р Тони Зарев и проф. Михаил Неделчев, е постигнат автентичен, плътен и жив разказ за страшната и величава пролет на 1876-та.
Така до 20 май в Горна Оряховица могат да се видят новоразчетени писма на Мара Белчева до Пенчо Славейков, които доказват изключителния принос на Неразделната (въпреки физическата им разлъка по това време) за създаването на националния епос на Олимпиеца, чиято 150-годишнина се чества през 2016-та.
Акцент в изложбата (и в книгата "Жените в Априлското въстание" на Зографова) са фигурите на Поборничките - от панагюрките Райна Княгиня и Цвета Зографска - до сюблимната Елена Грънчарова - спасителката на Горна Оряховица. Във фокуса на вниманието са и модерните летописки като Яна Язова и Фани Попова-Мутафова, чийто бащин род (на безпримерно храбрия български офицер Добри Попов) е от с. Калтинец, днес квартал на Горна Оряховица...
"В слънчевото дворче на музея сърцата на всички присъстващи ускорено затуптяха в чистия и дълбок патриотичен ритъм на песните, танците и рецитациите на талантливите горнооряховски малчугани час преди откриването на експозицията - сподели самата Зографова. -  Заместник-кметицата на Горна Оряховица представи амбициозната програма за градските чествания, а изпълнението й на "Моята молитва" на Христо Ботев ни остави без дъх. Директорът на музея Пламен Мадемов ни впечатли с ерудирания си литературноисторически поглед, а младите посетители - с блясъка в любознателните си очи... Как да не бъде вдъхновено словото ти в такъв паметен ден?!"
"Чат-пат културни новини"

Победителите в Националния литературен конкурс „Априлски камбани”

Спаска Тасева връчва наградата на Дидка Гемиджиева за "Априлски камбани"
Победителите в организирания от Народно читалище „Виделина – 1865“ в Панагюрище Национален литературен конкурс „Априлски камбани”, посветен на 140-та годишнина от Априлското въстание, бяха наградени на официална церемония на 23-ти април.
Подадените за конкурса творби бяха оценени от професионално жури с председател Тодор Каракашев. Наградите на призьорите в различните категории връчиха председателят на читалището Спаска Тасева и Магдалена Македонска, главен експерт “Култура и вероизповедания“ в Община Панагюрище.
І възрастова група (приказка): първа награда - златен медал и диплом, получи Диана Иванова от  Стрелча за „Приказка за каменната гъба и пролетния вятър”; втора награда - сребърен медал и диплом, отиде при Далия Петрова от Дебелец, Велико Търновско, за нейната творба „Левски”.
ІI възрастова група (стихотворение): първа награда - златен медал и диплом, беше отредена на Калина Стоянова от с. Волуяк, Софийско, за стихотворението „Звънете камбани”; втора награда - сребърен медал и диплом, получи Георги Тотев от София за стихотворението „20 април”; трета награда - бронзов медал и диплом, беше за Инна Ангелова от Дебелец за „Борци за Свобода”.
ІІІ възрастова група (стихотворение): няма подадени творби за конкурса.
ІV възрастова група (стихотворение): първа награда - със златен медал и диплом бе удостоена Бойка Андреева от Пловдив за „История на един шев”; втора награда - сребърен медал и диплом - Стоян Радулов от Панагюрище (представител и на "Чат-пат") за „Април”; трета награда - бронзов медал и диплом - Дидка Гемиджиева от Панагюрище (също от кръга "Чат-пат") за „Априлски камбани”; и също трета награда - бронзов медал и диплом - Христина Борисова  от Севлиево за „Априлски камбани”. Поощрителна награда – Черешово топче, беше присъдена на Иван Пехливанов от Пловдив за „ Светлина”.
Всички останали участници в конкурса получават грамоти за участие, благодарствени писма и сувенири от Панагюрище. Част от наградените творби прозвучаха на читалищната сцена в Панагюрище
"Чат-пат културни новини", източник и снимка - Oborishte.bg

Ректори на университети и вицепрезидентът Попова в дискусия за Април 1876-та

Вицепрезидентът на България Маргарита Попова идва в Панагюрище на 20 април
Историци, писатели, студенти и журналисти ще дискутират по темата „Априлското въстание – брод към свободна и независима България“ на паметната дата 20 април 2016 г. в Панагюрище. Организатори на събитието са Община Панагюрище, Фондация „Героите на България“, организациите „Александър Невски“, „Брод за България“, „Европейски образователен център“, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и Исторически музей-Панагюрище.
В дискусията, посветена на 140-та годишнина от Априлската епопея ще вземат участие вицепрезидентът на България Маргарита Попова, проф. дфн. Анастас Герджиков – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Запрян Козлуджов – ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, проф. д.икн.н. Стоян Денчев – ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, проф. дсн. Димитър Греков от Аграрния университет в Пловдив, доц. д-р Тодор Попнеделев – декан на Историческия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, журналисти и студенти.
Събитието ще протече в две части, съобщиха от Община Панагюрище:
Първа тържествена част – „Героите на България“, включваща шествие от площад „20-ти април“ до Исторически музей - Панагюрище и награждаване на победителите от Националния конкурс „Народните будители и аз“, посветен на Априлското въстание.
Втора част – в зала Исторически музей - Дискусия на тема „Априлското въстание – брод към свободна и независима България“.
Ректори, историци, студенти по журналистика, писатели ще представят историята на Априлското въстание в  четирите революционни окръга, а основен акцент на дискусията ще е отразяването на събитията от Април 1876 година в европейската и световна журналистика от стари и по-нови времена.
Модератор на дискусионния форум ще бъде проф. Ваня Добрева – преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
На същия ден, 20 април, привечер, тържествата за 140-годишнината от избухването на Априлското въстание продължават с Факелно шествие „С пламъка на априлци“ на учениците от училищата в община Панагюрище. На площад „20-ти април“ ще звучат революционните песни на един изстрадал свободата си народ
Кулминацията на тържествата ще са на 1 в Панагюрище и на 2 май в местността Оборище.
На 1 май в 10:00, от Исторически музей – Панагюрище, с празнично шествие със знамената светини и хоругви с имената на загиналите панагюрци в Априлската епопея тържеството ще се пренесе на площад „20-ти април“, където ще бъде издигнато националното знаме на Република България. От 17:00 часа на Национален мемориален комплекс „Априлци“ ще се състои Историческия спектакъл-възстановка „Мъжество и саможертва“, с участието на Национално дружество „Традиция“, Женско дружество „Райна Княгиня“, Обединен детски комплекс, Театър Дом-паметник, Народно читалище „Виделина-1876“ – Панагюрище, Български младежки червен кръст. А националният митинг-заря, в знак на признание за мястото и ролята на Панагюрище като героична столица на Априлското въстание от 1876-та година, ще бъде на площад „20-ти април“ от 20:30 часа.
На 2 май от 11:00 часа пред паметника на Оборищенци в местността Оборище ще се състои тържествения водосвет, връчване на наградата "Оборище", учредена от Сдружение на възрожденските градове и общности "Възраждане на ХХІ век", и поклонение с полагане на цветя пред паметника на Оборище. От 12:30 часа пред хижа "Оборище"  тържествата ще завършат с народно веселие.
"Чат-пат културни новини"


Четете още:

Телевизия Туризъм посвещава ден на Априлското въстание


На 2 май 2016 г., когато на местността Оборище край Панагюрище са националните чествания на Деня на парламентаризма и взимането на решението за избухването на Априлското въстание през 1876 г., Телевизия Туризъм през целия ден ще излъчва специална програма, посветена на изключителната историческа дата.
В информационния блок на TVT ще се излъчват само клипове за места, свързани с Епопеата – като Панагюрище, местността Оборище, Батак, Перущица, Клисура, Брацигово. Ще бъдат показани възстановки на боевете между въстаници и турския башибозук, а специални клипове ще разкажат за героите от Батак -  Трендафил Керелов, Фота Манчова и хайдут Тодор Банчев. В ефира на медията ще звучи и много автентичен български фолклор – записи от последния събор на Роженските поляни, както и песни от Средногорието.
Филмовата програма също ще акцентира върху местата, свързани с въстанието – вижте част от филмите и часовете им на излъчване през този ден:
Възрожденските сгради на Панагюрище - 11:00 и 21:00;
Възпоминания от Батак - 12:00 и 20:00;
Следовниците на Вазов - 13:00 и 22:00;
Приказка за къщата  - 10:00 и 16:00;
Светлина ни е потребна - 14:00 и 23:00;
Оазисите на Странджа: Малко Търново и Бръшлян - 15:00;
Резба и икона - 17:00.

Две изложби са посветени на Априлското въстание. Едната в Панагюрище, другата в София

Събранието на Оборище, худ. Веселин Стайков
Райна Княгиня, худ. Лука Перфанов
Изложбата „Паметни личности и събития от Априлската епопея“ бе открита в Историческия музей  в Панагюрище на 5 април 2016 г., в която могат да бъдат видени 19 произведения – живопис и графика. Експозицията включва портрети на изявени личности и дейци, участвали в подготовката и избухването на Априлското въстание, както и сюжети от сраженията между въстаници и турските поробители. Особено ценни сред показаните творби са „Великото народно събрание в местността Оборище“ от Лука Перфанов, както и неговият портрет на Райна Княгиня. Открояват се и поредицата от сюжетни графики от Веселин Стайков. „Показаните в изложбата творби съставляват малка част от богатия фонд на музея“, сподели при откриването на експозицията директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов.
Портет на Павел Бобеков, худ. Иван Христов
Три други картини от фонда на панагюрския музей пък бяха включени в столичната изложба „Сътворяването на свободата: Априлското въстание в българското изкуство”, подредена в галерия "Средец" към министерство на културата и открита на 12 април 2016 г. Сред тях е и „Портет на Павел Бобеков“ от Иван Христов.  Експозицията се реализира в партньорство със сдружение „Институт за приложна музеология” и е част от събитията, свързани с отбелязването 140-годишнината от въстанието. Куратор на изложбата е Ваня Донева - главен уредник в Регионален исторически музей - Стара Загора. Съавтор на изложбата пък е и д-р Ралица Гулева - изкуствовед от Българската академия на науките. В експозицията са включени над 40 живописни платна, акварели, графики и скулптури от 10 други извънстолични исторически музеи и художествени галерии, освен панагюрския музей – Регионален исторически музей – Габрово, Исторически музей в Бяла черква, Регионален исторически музей в Пловдив, Регионален исторически музей в Стара Загора, Художествена галерия в Пазарджик, Художествена галерия в Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово, Художествена галерия в Казанлък, Градска художествена галерия в Пловдив, Художествена галерия „Борис Данев“ във Велико Търново.
 
"Чат-пат културни новини"

Национална научна конференция „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на българския народ”

14 – 15 април 2016 г. Пълна програма


Национална научна конференция „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на българския народ” ще се проведе на 14 и 15 април 2016 г. в Историческия музей в Панагюрище. Събитието е част от националните чествания на 140-годишнината от избухването на въстанието.
Научни ръководители на конференцията ще са проф. дин Илия Тодев и проф. дин Иван Стоянов.

14 април 2016 г. (четвъртък)
12.00 – 13.00 – Посрещане и регистрация на     участниците в конференцията, 
Исторически музей – Панагюрище, ул. „Райна Княгиня” № 28
13.30 – 14.00 – Откриване на конференцията и приветствия

Пленарно заседание: 14.00 – 15.00

Председател: Проф. д.и.н. Илия Тодев, ИИИ при БАН
14.00 – 14.15 – проф. д.и.н. Иван Стоянов, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” Априлското въстание в историческата съдба на българския народ
14.15 – 14.30 – проф. д-р Пламен Митев, СУ „Св. Климент Охридски”
Гюргевските апостоли, Сърбия и българското въстание
14.30 – 14. 45 – доц. д-р Пламен Божинов, ИИИ – БАН
Българската емиграция и дипломатическата мисия след Априлското въстание
14.45 – 15.00 – доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, ИИИ при БАН
Панагюрище 1876 г. – някои открояващи се отзиви за Априлското въстание в чуждия печат

Заседания по секции: 15.10 – 18.00
Първа секция: зала – Исторически музей
Председател: проф. д.и.н. Иван Стоянов
Секретар: Дора Чаушева

15.10 – 15.20 – доц. д-р Атанас Шопов, ИМ – Панагюрище
Оборище – еманация на българския дух
15.20 – 15.30 – проф. д.ф.н.  Желязко  Стоянов, СУ „Св. Климент Охридски”
За харизмата на Георги Бенковски
15.30 – 15.40 – Венцислав Чаков, ИМ – Балчик
Облекло, снаряжение и въоръжение на априлските въстаници
15.40 – 15.50 – Райна Каблешкова, историк-краевед
Участието на копривщенските учители в Априлското въстание
15.50 – 16.00 – докторант Милена Георгиева, РИМ – Шумен
За четата на Панайот Волов в Априлското въстание от 1876 г.
16.00 – 16.10 – Стоян Иванов, ИМ – Клисура
Град Клисура в Априлското въстание. Да припомним героизма от Април 1876 г.
16.10 – 16.20 – Креса  Стоянова, ИМ – Перущица
Април 1876 г. и Перущица
16.20 – 16.40 – кафе пауза
16.40 – 16.50 – д-р Иван Иванов, Музей „Луканова къща” – Пирдоп 
За ролята на село Петрич в Априлската епопея през 1876 г. – примерът как се вдига въстание
16.50 – 17.00 – Стефан Мерачев – краевед
Априлското въстание в района на гара Саранбей. Неизвестни факти
17. 00 – 17.10 – д-р Светла Атанасова, РИМ – Велико Търново
Знамето на Горнооряховските въстаници – история на една реликва от Априлското въстание
17.10 – 17.20 – Надя Ангелова, ИМ – Свищов
За Свищов като граничен пункт на Гюргевския революционен комитет и участие на свищовци в Априлското въстание
17.20 – 17.30 – Дора Чаушева, НМ „Васил Левски” – Карлово
Иван Евстратиев Гешов и Априлското въстание
17.40 – 17.50 – Кунка Неделева, Дирекция на музеите – Копривщица
Копривщенските апостоли Георги Бенковски и Тодор Каблешков в паметта  на поколенията
Дискусия

Втора секция: зала изложби – Исторически музей
Председател: проф. д-р Пламен Митев
Секретар: Ваня Донева – Ценкова

15.10 – 15.20 – доц. д-р Венцислав  Мучинов, ас. Д-р Мария Левкова-Мучинова,     ИИНЧ – БАН, ИИИ – БАН
Демографско развитие през Възраждането на Панагюрище, Копривщица и Клисура – средища на Априлското въстание от 1876 г. в Средногорието
15.20 – 15.30 – ас. д-р Кръстьо Йорданов, ИИИ – БАН
Дълбоките корени на Априлското въстание – нови щрихи върху най-ранната история на главните селища от бъдещия IV революционен окръг според османски регистри от XV- XVII в.
15.30 – 15.40 – Ваня Донева – Ценкова, РИМ – Стара Загора
В очакване на по-добри дни (септември 1875 – май 1876 г.)
15.40 – 15.50 – Анюта Каменова-Борин, ИМ – Чипровци
Четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в Чипровци
15.50 – 16.00 – Анастасия Георгиева, ИМ – Бяла Черква
Делата и съдбата на Иван Стрелухов и Тодор Несторов – майсторите –марангози от    четата на поп Харитон и Бачо Киро през 1876 и ролята на църквата „Св.Димитър” в Бяла черква
16.00 – 16.10 – Пенка Николова, РИМ – Пазарджик
Две мнения на съвременници за въстанието
16.10 – 16.20 – доц. д-р Марияна Няголова, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”
 Героизмът и трагедията на личността през погледа на Иван Хаджийски в студията му „Психология на Априлското въстание”
16.20 – 16.40 – кафе пауза
16.40 – 16.50 – гл. ас. д-р Видин Сукарев, РИМ – Пловдив
Априлското въстание и българската народопсохология – изследвания, мнения, проблеми
16.50 – 17.00 – Кета Мирчева, историк
Първото национално честване на Априлското въстание, 1901 г. – между политическите употреби и локалните пристрастия
17.00 – 17.10 – Ирина Ботева, ИМ – Панагюрище
Честванията на Априлското въстание – признание или показни кампании на властта
17.10 – 17.20 – доц. д-р Наталия Няголова, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Семиотизация на персонажа в сериала „Записки по българските въстания”
17.20 – 17.30 – Христина Манова, ИМ – Разлог
Паметта за Априлското въстание в село Годлево (Разложко)
17.30 – 17.40 – д-р Веселина Антонова, ДА – Русе
Петрана Обретенова – българска сестра
17.20 – 18.00 – Дискусия
 
Коктейл в ресторант „Каменград” - от 20.00

15 април 2016 г. (петък)

Зала в Исторически музей
Председател: проф. д.и.н. Иван Стоянов
Секретар: ас. д-р Даниела Вичкова

9.00 – 9.30 – на кафе
9.30 – 9.40 – ас. д-р Даниела Вичкова, ИИИ – БАН
Априлското въстание и БЦБО (1876-1877)
9.40 – 9.50 – доц. д-р Тина Георгиева, СУ „Св. Климент Охридски”
Априлското въстание и руското обществено мнение
9.50 – 10.00 – Дарина Петкова, НПМ „Шипка – Бузлуджа”, Казанлък
Априлци – участници в Българското опълчение
10.00 – 10.10 – гл. ас. д-р Любомила Соленкова, ИИИ – БАН 
Априлското въстание, Богдана Ираскова-Хитева и чешкия вестник „Покрок”
10.10 – 10.20 – Ася Николова, НМ „Христо Ботев” – Калофер
Съдебните процеси срещу ботевите четници
10.20 – 10.30 – докторант Петко Георгиев, РНБ „Иван Вазов”
Непоказаната история на Априлското въстание
10.30 – 10.40 – гл. ас. Николай Поппетров, ИИИ – БАН 
Април 1876 в паметта и представата. За мястото на събитието  140 години след него
10.40 – 10.50 – ас. д-р Димитър Христов, ИИИ при БАН
Ще се изучава ли Априлското въстание в бъдещото българско училище?
10.50 – 11.00 – доц. д.и.н. Милкана Иванова Бошнакова, НБКМ – БИА
Македонските следовници на Райна Княгиня или история на Стружкото бойно знаме от 1903 г.
11.00 – 11.10 – Анета Донева, РНБ „ Иван Вазов” – Пловдив
Участието на панагюрци в Първото пловдивско изложение – 1892-ра
11.10 – 11.20 – доц. д-р Милен Куманов, ИИИ – БАН
Нови данни за Гююргевския революционен комитет 1875
11.20 – 11.30 – докторант Десислава Костадинова, ИИИ – БАН
Още за мисията на хаджи Иванчо Пенчович в Пловдивско и Пазарджишко след потушаването на Априлското въстание от 1876 г.
Обща дискусия
 
Закриване на конференцията

Посещение на музейните обекти в Панагюрище