Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ

Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"

В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова

Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели

Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева

Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук

Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух

В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов

Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Фоторепортаж от гостуването на Камелия Кондова в Панагюрище

Камелия Кондова е онова светло момиче, което написа може би най-тежките и най-светлите стихове в съвременната българска поезия. Затова е хубаво, че тя гостува на 23 ноември в Панагюрище - последователно на Градската библиотека, на МБАЛ "Уни Хоспитал" и на Литературния ни клуб "Виделина". Срещата й с публиката бе същия ден вечерта в музикалната зала на Читалище "Виделина", за да ни прочете късчета от душата си и да ни зарази с любов такава, каквато само тя може да дари и да изпита.
Споделям с вас съкровени моменти от тази незабравима среща с Камелия Кондова и нейните приятели. Това бе едно невероятно преживяване между кориците на книгата й "Неделята, която беше в понеделник" с приятели на изкуството...

Благодарим на Пепа Маркова която е член на Клуб "Виделина" и направи всичко възможно да пристигне от София, за да уважи Камелия Кондова и да запечата в обектива си емоцията на присътващите; да пресъздаде собственият си мироглед, чрез всички нас.
Благодарности и на гостите, уважили това събитие, сред които стоят имената на художничката Елка Дееничина, писателят Михаил Гунчев, актьорът Любен Чаталов, поетът Димитър Никифоров и още, и още...
Но, преди всичко и не на последно място - благодарности на поетесата Камелия Кондова, която пропътува километри, раздаде емоцията си, лиши близките си от своето присъствие - за да ни направи щастливи... За да ни усмихне.. За да ни подреди!
Дано да има повече такива срещи!
Заради усмивките и заряда, които носят в себе си и заради утрото, което неминуемо ще ни се усмихне, без да взема предвид всичко случило се преди настъпването му! И не защото е по-светло, а затова, че е по-мъдро от вчера-вечерта!
Обичайте се!

Текст Дима Дюлгярова
Снимки Пепа Маркова

Още от Камелия Кондова в "Чат-пат".

През деня Камелия Кондова и Любен Чаталов гостуваха на МБАЛ "Уни Хоспитал" - Панагюрище

Гостуването на поетесата в МБАЛ "Уни Хоспитал" е част от съвместните инициативи между лечебното заведение и Общинска библиотека „Стоян Дринов”. Предстоят още срещи с автори, музиканти и художници, които ще се провеждат периоично в „Уни Хоспитал“. На по-късен етап ще бъдат планирани и срещи в библиотеката, на които лекари от болницата ще презентират пред аудиторията важни теми, свързани със здравето. Младите хора, които са решили да следват медицина, ще се запознаят с перспективите, които „Уни Хоспитал“ може да им предложи в професионалното развитие.

"Чат-пат културни новини"
Снимка - Общинска библиотека "Стоян Дринов"

ОЧИТЕ НА БАЩА МИ

Оглеждам се. Не, не във огледалото.
В очите на баща ми се оглеждам.
И виждам как догаря вече старото
предчувствие за някаква надежда.
И виждам мъдростта му - уморената,
изплашена за някого, за нещо.
За хляба. За съдбата на вселената.
За първата ми незаконна среща.
За майка ми. За страшното съмнение,
че ни предават близките ни даже.
За думите, които от вълнение
навярно е забравил да ми каже.
Сънят му от безсънното си скитане
се връща у дома. Но е бездомен.
И виждам, че ме няма в очите му.
Избягала съм. И съм само спомен…”

Стихове Камелия  Кондова

Стиховете му събуждат забравени идеали, а в училище буди... Или Валери Иванов

Красимира Василева и Валери Иванов при представянето му в Панагюрище

ОТЗИВ ОТ ГОСТУВАНЕТО НА

ВАЛЕРИ ИВАНОВ В ПАНАГЮРИЩЕ

Среща на панагюрци с учителя, поета, критика и музиканта Валери Иванов се състоя в петъчната вечер в края на октомври 2018 г., току преди Деня на будителя, в местното читалище „Виделина“. Събитието бе по идея на Красимира Василева от Клуба за литература, изкуство и общество "Виделина" - самата тя изявен литературен критик, учител, анализатор, поет и писател. Представянето на госта се оказа вълнуващо и пламенно пътешествие. Но с двама близки по перо и биографии таланти това бе обяснимо.
Валери Иванов представи части от цялостното си творчество, като започна с четене на стихове от първата си стихосбирка. Разказа случки от живота си, сподели спомени от миналото си и изпя няколко песни на китара и пиано. Научихме за трудния избор, който се е наложило да направи – да продължи с музиката, или да се отдаде на литературата. Оказа се, че всичките му книги са продадени и бяхме лишени от възможността да попълним библиотеките си с неговото творчество, но затова пък той подари четири хумористични сборника „Смешен хоровод“ от клуба на хумориста „Щастливеца“ Пазарджик - един на Читалището, и друг на литератуарния клуб „Виделина“. Прочее, в "Хоровода" открихме творби на Димитър Дънеков - бивш председател на клуб "Виделина" и карикатури на нашия художник Стайо Гарноев.
Сред гостите в музикалната зала на читалището бяха членове на клуба на учителите пенсионери „Цвята Зографска“, които в края на вечерта пяха заедно с Валери Иванов. Гост-изпълнител на свои песни беше и участникът в шоуто "Гласът на България" Александър Савов. Публиката поиска повече време с Валери Иванов и повече песни в негово изпълнение, но краткото време на визитата не позволи това.
А ето и думите, с които Красимира Василева ще ни представи поредният гост на КЛИО "Виделина".

Текст Дима Дюлгярова за "Чат-пат"

1 ноември – Денят на будителите. Казват, че ние, българите, имаме твърде много празници. И това е така, защото имаме твърде много спомени – исторически и културни, които да ни напомнят, че има с какво да се гордеем.
Прекрасно е, че не само миналото е повод за гордост, но и настоящето дава своя принос за българската духовност.
Радвам се, че можах да представя пред панагюрската публика един такъв будител – учителя, критика, поета, композитора Валери Иванов. Той е роден в Пазарджик (1963 г.) живее и работи в родния си град, щастлив, че е син на Тракия и носи нейния дух. Има учители, които влизат в класната стая, изпяват си урока и излизат. От такива може да получиш знания. Те не посещават културните срещи, защото са твърде заети – да бършат прах у дома, да готвят вкусни гозби и пр.
Валери обаче е от ония учители, които се стремят да дават на децата нещо много повече от знания. Те разкриват пред подрастващите широки хоризонти, развиват фантазията и мисленето, подтикват към творчество. А образованието съвсем не е само натрупване на знания. Днес като че ли школото забравя, че е място и на възпитание, и на личностно развитие. Валери е именно от тези учители, редом с които в класната стая влизат животът и светът. Това виждаме от книжката с творби на негови ученици.
Самият той е поет, който обича сам да се представя. Стиховете от първата му стихосбирка и най-новите творби, които той прочете пред публиката в Панагюрище, от една страна, показаха пътя на творческото му развитие и, от друга, изградиха представата за поет с ангажирана гражданска позиция, с поглед към действителността, минали през сърцето, с пряк изказ, увличащ читателя в мисловния и поетичния свят на твореца. Реминисценциите в тези стихове водят до съпоставки между епохите и по паисиевски, по вазовски събуждат забравените идеали, заспалото чувство за дълг. Геомилевската стилистика, Вапцаровата философия за битието възраждат чувството за дълг пред поколенията след нас, спомнят ни заветите на предците.
Литературнокритическите изследвания на Валери Иванов са плод на сериозен труд. Богатата фактология, свързана с биографията, и особено със смъртта на Щастливеца, е пречупена през философското осмисляне на предателството, насилието и на безсмъртието на човешкия дух. Юда и трийсетте сребърника, които водят до Разпятието, а то – до Възкресението, за жалките малки нашенски юди 30-те наполеона са цената на убийството на Алеко, което води до безсмъртието на този, когото днес наричаме съвестта на нацията. „Азбучният афоризмик“ в края на книгата разкрива личността на автора, защото човек е това, което прави, но и това, което харесва и цитира, за да ни припомни нравствените и духовните измерения на човешкото.
И накрая, но не на последно място, Валери Иванов е музикант. Свири на китара и на пиано, пее любими популярни песни, негови песни са получили награди на различни конкурси. Редактор е на редица книги и сборници, включително и на творчеството на деца, и на вестник „Метафора“.
„30 наполеона и Алеко Константинов“ събужда асоциации за Юда.

Красимира Василева

Фоторепортаж от концерта на Тони Димитрова в Панагюрище

5 ноември 2018 г., Театър Дом-паметник в Панагюрище.

Концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония, диригент Левон Манукян.

Фоторепортаж на © Тони Елкина.

"Вдъхновяващ, емоционален и невероятен "Живот във куфар". Страхотен концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония в Панагюрище!" Такова е общото впечатление от поредното гостуване на бургаската прима в средногорския град, където тя изнесе свой бутиков концерт.
„Ах,морето”, „За тебе хората говорят”, „Обещания”, „Танго в полунощ”, и „Отдавна хората говорят” бяха само част от поднесените песни. Тони Димитрова показа отново, че е тази, която не следва пътища, a върви там, където няма път и оставя следи…Омагьосваща, неповторима, винаги различна... Умее да спира мига с вечните си хитове... Да зарежда атмосферата с топлина и обич...

Следете страницата LOVE.PANAGYURISHTE във Фейсбук

Фоторепортаж от представянето на книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"

2 ноември 2018 г. в мултимедийната зала на Исторически музей Панагюрище.

Представяне на документалната книга "Поздравъ отъ Панагюрище" (том 1) от Стоян Радулов.

Фоторепортаж на © Пепа Маркова

Петък вечер и една зала, пълна с гости - близки, приятели, панагюрци и Стоян Радулов - този дръзновен и неуморен разказвач на истории, който ни потапя в миналото на любимия ни град. Благодаря ти! ... Книгата се продава в книжарниците в града. Препоръчвам я.
Тони Лунгарска

В Панагюрище трябва да е празник, а празника да бъде прекрасен! Успех!
Мария Мулешкова-Джаман

Беше празник!
Дарина Дечева

Силно впечатлен съм от новата книга на Стоян Радулов. "Поздравъ отъ Панагюрище" ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. Поздрави за великолепната книга, а вече очакваме и продължението!
Нешо Гергинеков

В книгата е постигната една мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите снимки, картички, илюстрации – синтез на словописа и светлописа. Едно от достойнствата й е, че тя разполага панагюрския ракурс в широкия контекст на световната история на „светлописа“ (както е първоначалното название на фотографията) така, че първите панагюрски имена в българската фотография Иван Зографов и Стоян Каралеев стоят убедително вписани по достойнство в нея. "Поздравъ отъ Панагюрище" е необикновена летопис, в която "пробегът" на образ и слово създават не само документално истинна, но и динамично въвличаща атмосфера.
Катя Зографова

Книгата на Стоян Радулов е панагюрска животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин посредством архивни картички и снимки. Те визуализират битието и традициите на панагюрския край от близкото и по-далечно минало. „Описанието“ чрез фотосите практически отразява целия социален живот – от поминъка и духовността до най-интимните човешки чувства и от историята до образователното дело или здравеопазването...
Книгата показва вътрешното, „историческото време“, в което са отразени събития и процеси в тяхната етико-естетическа и народопсихологическа неповторимост. Непрекъснатото редуване на текст и изображение нарушава стереотипа на конвенционалното представяне на съдържанието. Така се налагат нови ценностни критерии при осмислянето на идеите. Навлизането в сложния и обаятелен свят на произведението в стил „ретро“ кара човек да забрави, че това е литература, а не живот. Всеки фотос, а те са стотици, на практика е една история. А всяка история е едно връщане и оживяване на миналото с дълбока философско-познавателна стойност.
Тодор Каракашев

Следете страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук

Юбилейният алманах "Виделина" ще се срещне със своята публика

За корицата е използвана творба на худ. Цветан Панчовски

208 страници, текстове и поезия от 44 автори, рисунки и картини от 10 художници. Това са само цифри, но зад тях се крие съдържанието на Първия и в случая Юбилеен алманах на Литературния клуб "Виделина" в Панагюрище. Юбилеен, защото е посветен на три големи годишнини - 150 г. читалище, 140 г. Априлско въстание и 65 г. Литературен клуб.

Представяне: на 15 юни 2018 г. (петък) от 17:30 ч. в музикалната зала на Народно читалище "Виделина" в Панагюрище.

"Това е един амбициозен проект, представящ като в завършена картина автори от различни поколения и творчески рефлекси към минали и актуални събития - пише в рецензията си за книгата Георги Спасов. - Мисля, че алманахът е четивен и ще бъде интересен за много хора - не само защото в него са включени 54-ма творци с различни почерци, но и защото представя родния град и неговото минало многостранно... Алманахът е и своеборазна енциклопедия за духовните постижения в града, с които неизбежно ще се съпоставят и съизмерват следващите творци на Панагюрище."
"Юбилейният алманах "Виделина" символизира духовният акт на панагюрските писатели" - категоричен е и Тодор Каракашев, поканен също за рецензент на книгата от страна на Община Панагюрище. Прочее, книгата е финансирана по общинския Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2017 година. "Събраните в книгата произведения съдържат импулсите на творческия процес, оплоден от духа и своеобразието на този край - пише още Каракашев. - Това дълбоко променя природата на текстовете, представяйки ги като непрекъснат стремеж към търсене на естетиката и човешките ценности по литературно-художествен начин."
"Идеята да бъде издаден подобен алманах е по повод 65-годишният юбилей на литературното братство в читалището. Но той бе предшестван от други две знаменателни годишнини – 150 години от основаването на културния институт и 140-годишнината от избухването на Априлското въстание. На тези три събития е посветен и настоящият сборник, - пише в рецензията си за него един от съставителите му - Мария Бегова. - Той има за цел да представи творците на Панагюрище, а също така и да покаже как двете теми – за въстанието и родното читалище – присъстват в техните произведения. На тази цел е подчинена и структурата на литературния алманах - в три части."
Своеобразният артистичен сборник съдържа поезия, проза, публицистика и персоналии, а също така множество черно-бели и цветни илюстрации от панагюрските художници - репродукции и факсимилета на картини и рисунки, които заедно с литераторите формират голяма част от творческия кръг „Чат-пат”. При съставянето на алманаха са използвани материали, предоставени лично от авторите, от архивите на съставителите и от архивите на литературния клуб, на вестник „Чат-пат” и електронното издание „Чат-пат”.
Другият от съставителите е Стоян Радулов, а в редакционната колегия влизат още Дарина Дечева, Иван Станчев, Красимира Василева - М`Бай и Тотка Лунгарска - председател на Литературен клуб "Виделина".
За съжаление, в процеса на предпечат и печат са изпуснати съществени части от справочния апарат на книгата - в отпечатаните екземпляри липсват съдържанието на произведенията и азбучният показалец на авторите. Това не нарушава целоста на книгата и не променя целите на алманаха, но без съмнение затруднява непредубедения читател при ориентирането му в морето от текстове, стихове и картини, както и в имената на авторите.
Книгата е подготвена технически и отпечатана от ИК "Оборище" - Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Всички актуални културни събития следете тук.

Факсимилета от страници на Юбилейния алманах "Виделина"

Още за Алманаха четете тук.

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

Освен в творческа проява и начин за общуване, за обогатяване, гостуването на представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. в Арт къщата на Движение "Кръг" в родопското село Дъждовница, се превърна и в медийно събитие.
Предварителен разказ бе излъчен по БНР в интервю на Радост Николаева за медиата. Създаването на Арт къщата в Дъждовница и на галерията на движението в Кърджали е по идея на Радост с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на тазгодишните летните инициативи в Дъждовница.

От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово. 

Ето как събитието бе отразено досега в пресата.

Публикации от в. "Време" - Панагюрище, и от официалния сайт на Община Кърджали

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ПАНАГЮРЦИ В ДЪЖДОВНИЦА В "ЧАТ-ПАТ":
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима 

Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница