Втори том на "Поздравъ отъ Панагюрище" вече е тук

Поздравъ отъ Панагюрище, скъпи приятели!

Вторият том от поредицата "Нашето Панагюрище, моите панагюрци" е вече факт.

Това са истории, разказани от бъбривите фотографии... Една страст към старите снимки... Една непреодолима любов към родното градче... Още една осъществена документална книга... Една сбъдната мечта... И много срещи с някогашно Панагюрище... С отминалите времена, хора и събития, с носталгията на спомените... С детството, с юношеството, с младостта... Но и с изводите за настоящето, с надеждите за бъдещето... Това е нашето общо минало на съграждани.

За нашето Панагюрище, за моите панагюрци!

Стоян Радулов

Книгата вече е във всички книжарници на Панагюрище!

Първи срещи / Ще се видим на:

- 2 март, 18:00 ч. - в Панагюрище, читалище "Виделина" - музикалната зала, с националната премиера на втория том, разглеждане на много стари фотографии и картички... С любезното домакинство на Спаска Тасева.

В навечерието на Националния ни празник - Денят на Освобождението на България от турско робство, честването в Панагюрище ще добие още по-голяма плътност с тази съкровена, родолюбива, всебългарска книга. Много от темите в томовете дотук са посветени на героите - знайни и незнайни, борили се за нашето Освобождение, както и на строителите на свободна България. 

- 3 март, 11:00 ч. - в с. Баня, Панагюрско, читалище "Пробуда" - представяне на том 1 и том 2 - по покана на Радка Мутева... А веднага след това ще празнуваме Освобождението на България с вдигането на националния флаг. И с участието на патриотите от местните клубове "Традиция" :) Ще бъде паметно!

- 6 март, 18:00 ч. - в София, читалище "Пенчо П. Славейков", бул. Черни връх" 35 - представяне на том 1 и том 2, със специалното участие на неподражаемия литературен архивариус Катя Зографова - моя знайна приятелница, един от моите вдъхновители и безценен рецензент на изданието. :) И с любезното съдействие на чудесната Виктория Катранова, която ще домакинства. 

Заповядайте!

Силно впечатлен съм от книгата на Стоян Радулов. „Поздравъ отъ Панагюрище” ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. 

Нешо Гергинеков

Това е някакво своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители. Това е кауза, обсебила Стоян Радулов като насъщна и висша отговорност и освобождаваща като реализация.

Георги Спасов

Стоян Радулов успява да събере научно-историческия и белетристичния начин на изказ. В допълнение към него е сладкодумното и оригинално описание на „епизодите”, напълно в стила на панагюрската традиция. Същевременно под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато” с неизмерима ценност.

Тодор Каракашев

Постигната е мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите фотографии. Мозайка така изразителна, че да изисква и вдъхновява активността на читателя, който със силата на въображението си да доизгражда картината – цялостна панорама на битието на Панагюрище.

Катя Зографова

"Непознатите класици" в литературен Зографски маршрут

Катя Зографова (горе) и Тодора Радева приветстват дошлите за 3-часовия тур

Моменти от литературната разходка

Малко известни и любопитни факти от богатия и криволичещ път на най-обичаните ни писатели ни разкри Катя Зографова в първия по рода си литературен маршрут "Непознатите класици" на 16 юли 2019 г. Събитието бе организирано по идея на Тодора Радева, която мениджира подобни проекти. Прочее, както Катя е панагюрка с корени от Бъта и Бургас, така Тодора е с корени от нашето село Баня. Това е същата оназ Тодора Радева, която е измислила буквите-пейки, дето сега летуват край Сена, но преди това бяха на дузина важни места в София. А по проекта за литературните разходки кани все знающи и популярни люде...
Та, Катя ни поведе от къщата-музей на Иван Вазов, където народният ни писател е живял повече от две десетилетия, по ул. "Раковска", през площад "Славейков" и музея на Славейкови, къщата на Яна Язова в София и зверското й убийство в нея, музея на Яворов с цялата му противоречива история, до музея на Вапцаров - "Високото пространство" над улиците "Ангел Кънчев" и "Аспарух"... Маршрут, по който всъщност може да се проследи историята на българската литература в нейната последователност и цялост – от Патриарха до модерния Огняроинтелигент.
Катя ни поднесе все неканонични и извън официалните образи на литературните ни първенци щрихи: като трапезата на Патриарха и обичта му към лозовите сармички на сестра му; борбата на племенницата Светослава Славейкова с държавата за организиране на музея на Славейкови; възможният кръвен наследник на Яворов в Швейцария, след като родът му в България пресъхва с поредното самоубийство; до разстрела на Вапцаров и как към него поглежда един световен съвременен художник... Научихме също (който не е чувал и не знае, разбира се) как Елин Пелин опазва сърцето на Вазов при бомрадировките над София и как Вапцаров се буди всяка сутрин под посмъртната маска на Яворов... И колко хубаво е, че този "Кастро на литературните ни музеи" Зографова (конкурира се по дължина на беседите с речите му) е написала по една книга за всеки от класиците, чийто музеи в София бяха включени в тура. Т.е., черпихме с пълни шепи от извора на зографовите знания, а той е неизчерпаем...
Думи за смъртта и безсмъртието... И за това как нашите обични писатели живеят днес сред нас и в нас... Със словото, с делата и с личностите си... И как съвременният град ще не ще още диша въздуха им...

© Текст и снимки Стоян Радулов

Станчеви поетически мистификицаии пред публика

Корицата на книгата и моменти от представянето в НЧ "Виделина"

Иванстанчевите поетически мистификации около библейските сюжети днес продължават с четвъртата книга на чудака, озаглавена "Аз, Юда, споделям ви" (при това пътят му в лирическия жанр бе постлан от "Дяволден").

Голямата зала на панагюрската "Виделина", петък, 12 юлий 2019 г...
Събрани са гости и приятели за рождението на отрочето. Нема турта, има рикия и вино... Като за поет... Иван е несвойствено притеснен (не е лесно да отчуваш рожба, мисля си), Красимира Василева представя книгата чрез рецензията си за нея, Василка Сугарева вдъхновено чете стиховете му... Сред публиката не са само панагюрци, има от София, от Оряхово... Важното е, че земният му син е тук... Звучат поздрави към Иван в мерена реч: от Дида Гемиджиева, от Александър Пенчев; както и песни по текстове на Иван, гласът на Деян Неделчев... Следват автографи, пожелания, китки... Дружеска среща на маса в ресторант, рецитации и завършек в ранните часове в оня схлупен, но по-широк от дядовата ръкавичка "Авраамов дом" на ул. "Стоил Финджеков"... "Човек се ражда с мечтите си", написал е самият Иван... Е, Иване, дано не си се намечтал... "Пиши, странниче."

© Текст Стоян Радулов
© Снимки Владислав Влайков, Стоян Радулов и Розалия Максим

Кацарева поставя Любинка Бобич на панагюрска сцена

Театралните самодейци от Народно читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище представят комедията "Балканиада" по пиесата „Балкански аристократи“ от Любинка Бобич. Премиерата е на 7 юни 2019 г., а следващите представления са на 12 и 14 юни, от 19:00 часа, в театралния салон на читалището.

Адаптация и постановка – Дочка Кацарева. Музика: Марин Карамаринов. Декори: Пепа Машева. Участват: Стефан Рапонджиев, Мирослав Цветков, Милен Мулешков, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Магдалена Джолова, Юлия Богоева, Нина Истревска, Донна Елшишка, Нина Кехайова, Гергана Томова и Виктория Манева.

„Балкански аристократи“ е суперкомедия на Любинка Бобич, в която са описани обикновени жизнени проблеми, които са станали в XIX век, но са абсолютно актуални и днес. Може ли балканецът да бъде европеец? Трябва ли да прескочим границата, до къде да запазим балканската си същност и да приемем европейския начин на живот? А трябва ли като станем европейци да загубим собствената си идентичност и да бъдем смешни в очите на хората. Актьорите се опитват да бъдат европейци, но всъщност не могат, защото балканското в тях е много по-силно.

"Чат-пат културни новини"

Авторът на 10-томната поредица "Западноевропейска литература" е носителят на Бончевата награда за критика за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - изтъкнат литературовед и университетски преподавател, е носителят на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2019 г.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Хаджикосев са гласували Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на Община Панагюрище, д-р Силви Хачерян – и.д. началник на отдел „Регионални дейности” в Министерство на културата, акад. Благовеста Касабова – литературен критик, проф. Чавдар Добрев – носител на награда „Нешо Бончев” за 2018 г.  и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“. Номинации за престижното отличие бяха направени от Съюза на българските писатели, от Съюза на независимите писатели и от Клуба на носителите на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“. Носителят на приза получава плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.
Наградата „Нешо Бончев“ вече бе връчена на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - това стана на официална церемония на 28 март  2019 г. в зала „Арена Асарел” по време на традиционните Бончеви празници. На този ден бе отбелязана и 180-годишнината от създаването на първото светско училище в Панагюрище, чийто правоприемник е СУ „Нешо Бончев”, както и рождението на първия професионален литературен критик на България и патрон на училището – Нешо Бончев.

Кой е носителят на Бончевата награда за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г. в София. Следва Българска филология във Филологическия факултет на Софийския държавен университет. Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедра по теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи от 1965 до 2016 година.
През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар”, а през 1989 г. защитава докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия”.
През 1978-80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен” в Лион, Франция, а през 1994-96 г. – гост професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст” в Гьотинген, Германия.
Неговата литературнокритическа и изследователска дейност е основно в две направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Автор е на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат, но основен труд е неговата монументална поредица „Западноевропейска литература” (досега в 10 тома). Автор е на мемоарна тетралогия, събрана в автобиографичните книги „Записки на конформиста” (2005) и „Записки на вътрешния емигрант” (2006). Днес проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев продължава да развива и дообогатява своето уникално дело в областта на художествената словесност.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев

Нешо Бончев

Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Проф. Чавдар Добрев - 2018 г.
Иван Гранитски - 2017 г.
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Нети като Елена от „Хубавата Елена“ на панагюрска сцена

Държавна опера – Стара Загора ще гостува в Панагюрище с „Хубавата Елена” – опера-буфа от Жак Офенбах. Представлението е на 4-ти април, от 19:00 часа, на сцената на Театър Дом-паметник. В главната роля е актрисата и певица Антоанета Добрева – Нети. 

Режисьор на постановката е Славчо Николов, диригент е Димитър Косев. Сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова.
Участват: ЕЛЕНА – Антоанета Добрева-НЕТИ, КАЛХАС – Христо Сарафов, ПАРИС – Николай Моцов, МЕНЕЛАЙ – Георги Динев, АГАМЕНМНОН – Игнат Желев, ОРЕСТ – Димитър Арнаудов, АХИЛ – Александър Крунев, АЯКС I – Янчо Иванов, АЯКС II – Цвети Пеняшки, ФИЛКОМ – Петър Ячилов, ПАРТЕНИС – Пролет Пенчева, ЛЕОНА – Лили Ходжева, БАХИС – Тереза Бракалова, ХЕРМЕС – Пламен Асенов, АТИНА – Камелия Стойчева, ХЕРА – Емилия Дﬕрова, АФРОДИТА – Нели Нечева, оркестър на Плевенската филхармония, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.

„Опит за реабилитация на Хубавата Елена е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство. Надявам се да разрушим стереотипа, което е далеч по-трудно, отколкото да се оставим на интерпретации, използвани години наред и сложили етикет на Хубавата Елена като жената, изневерила на мъжа си и станала причина за Троянската война.
В този спектакъл Хубавата Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея”, казава режисьорът Славчо Николов.
Премиерата на операта е през 1864 в Парижкия вариететен театър и минава при небивал успех. Публиката до такава степен я обиква, че бива играна 700 пъти последователно.
Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право е наречен „баща на оперетата“. Творчеството му се отличава с гениална мелодична красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм, присъщ на епохата. Творбите му са изпълнени с виталност и грация, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.

Билети на касата на Театър Дом-паметник, служебен вход, ет.2, стая 3, тел.: 0884 / 483 095
Работно време: 8:30- 12:30 и 13:30 – 17:30 часа.

"Чат-пат културни новини"

Спаска Тасева оглавява за още един мандат читалище "Виделина" в Панагюрище

Спаска Тасева бе преизбрана за председател на Народно читалище ”Виделина-1865” в Панагюрище - нашето читалище, за още един мандат. Тя получи  пълната подкрепа на всички присъстващи на Отчетно-изборното събрание, което се проведе на 29 март.
За членове на читалищното настоятелство бяха избрани Анна Горинова, Андрея Манев, Донка Терзийска, Ирина Ботева, Нистор Хаинов, Нора Кунчева, Петър Тодоров, Пламен Търкаланов, Стефан Рапонджиев и Димитър Найденов. Проверителна комисия ще бъде в състав Георги Гергинеков, Николинка Дееничина и Павлинка Тушлекова.
Спаска Тасева благодари за доверието и обеща, че продължи да работи в посока привличане на млади хора в самодейните състави, привличане на средства и осъществяване на ремонта на сградата на читалището.
В началото на събранието Тасева направи доклад за дейността на читалище „Виделина-1865“ за 2018 г. и обобщи по-важното от изминалия тригодишния период.
„Обобщавайки това, което е свършено през изминалите три години, аз определено смятам, че читалище „Виделина” заема своето достойно място в културния афиш, в живота на Панагюрище и в културната история на нашия град. То зае място, подобаващо и достойно, такова, каквото му е налагано в годините от нашите предшественици. И аз, с удоволствие и гордост бих казала, че читалището ни живее и продължава традициите от най-силните си времена. За всичко това дълбок поклон и благодарност на всички!”, каза с нескрито вълнение Тасева.
Отчетен доклад на Проверителната комисия на читалището за 2018 г. прочете Павлинка Тушлекова. Приет бе и бюджета на читалището за 2019 година.
Източник: вестник "Оборище" - Панагюрище / Oborishte.bg

Митове и кратки разкази за кукери, рогачи и джумали

Кукерът в България  - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни. 
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на  веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.

Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.

В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал". 
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове. 

Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.

"Чат-пат културни новини"

Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.

ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ

в Община Панагюрище през 2019 г.

3 март
11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.

10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”

16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания

Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ

Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"

В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова

Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели

Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева

Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук

Снимки на наш човек показват в изложба в Русе

Снимките, с които участва в изложбата Стоян Радулов

Четири фотографии от панагюреца Стоян Радулов бяха селектирани и подбрани за участие в годишната изложба на фотоклуба при Възрожденско читалище "Зора" в Русе. Освен писател, режисьор и сценарист, Стоян е запален пътешественик и почитател на фотографията, участник в няколко фотоизложби до момента, организирал е включително самостоятелна.
В традиционната годишна изложба на въпросния русенски фотоклуб този път ще бъдат представени девет автора. Няма конкретна тема, всеки от тях показва най-доброто, според него. Радулов се е съсредоточил върху пейзажите - красивите скали над Белоградчик пред буря, макове и залез от Средногорието, както и изглед от язовир "Доспат". Прочее, пейзажите и преобладават в общото звучене на фотографиите. Представени са още творби от Емилия Манолова, Милчо Йовчев, Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова, Милчо Манев, Севдалин Дончев и Николай Василев.
Експозицията с творбите на фотографите ще бъде подредена във фоайето на читалище "Зора" в Русе и ще бъде открита на 18 декември 2018 г. от 17.30 часа. Тя ще краси читалището до края на 2019 г., т.е. до следващата годишна творческа изява на клуба.

"Чат-пат културни новини"

Кадър от Емилия Манолова

Кадър от Милчо Йовчев

Кадри от Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова и Милчо Манев

Кадър от Николай Василев

Кадър от Севдалин Дончев

Готов е филмът за актьорите Джамбазов и Радомиров

Героите на новия документален филм заедно с творческия екип

Творческият тандем Мария Перфанова и Николай Радулов вече е готов с документалния филм за двамата актьори от Панагюрище – Иван Джамбазов и Георги Радомиров.
Лентата "Приятелството като старо злато" ще бъде представена на 18 декември 2018 г. от 18:00 ч. в Историческия музей на Панагюрище. 
В документалния кино очерк двамата разказват за спомените си от своите студентски години и за тяхното приятелство, което е живо до днес.
Актьорът с панагюрски корени Иван Джамбазов, който в артистичните среди е известен като Джамби и като Царят на дублажа, говори за старо Панагюрище и описва своето детство, своя род. "Те бяха занаятчии и земеделци - разказва Джамбазов. - На майка ми дядо й – дядо Луко, е бил опълченец. Имах една снимка, която загубих, но беше уникална. На нея се бяха снимали целия род, когато дядо Луко е получил първата си пенсия. На нея той е с опълченска униформа, с жена му, майка ми, която е била малко дете, вуйчо ми Никола, вуйчо ми Нейко, дядо ми, брат му, чичо Дойчо, въобще целият род."
Трейлърът към филма вече имаше своята онлайн премиера и може да го видите тук:

Идеята на авторите за филма се ражда през 2016 г., когато те се срещат с двамата за интервю. Представянето на лентата се очаква да стане до края на 2018 г.

По информация, снимки и видео на в. "Време"